Линковете за Първи май

Здравейте приятели и читатели на рубриката с линковете!

В последно време ни се падат тематични и емблематични празници, които на всичко отгоре са или в неделя или поне в близки до деня за почивка дни. Как да ги пренебрегна или да не им отдам нужното внимание в мястото, което иначе е твърдо резервирано за Неделната поща?

В това линково издание ще изневеря мъничко на генералния уклон на поднасяната информация и ще поставя акцента върху повода за днешния почивен ден.

Както всички знаят,

Първи май е международният ден на труда

и като такъв е обявен за официален празник и у нас.

Кога мислите е станало това? След победата на социалистическата революция? Неее, случило се е още в далечната монархо-фашистка 1939 година.

Нейсе, празникът би трябвало да означава много за всички онези, които се намират в т. нар. трудово-наемни отношения и на практика живеят от това да продават работната си сила.

Към момента тази група е мнозинствена (особено) в рамките на икономически развитите общества и е отговорна за всичко свързано с растеж и напредък.

А това, както можем да се досетим, има своята много сериозна цена.

Често преглеждам посветилия се на критичната публицистика немски сайт CARTA и вчера там попаднах на материала Die ausgebrannte Republik (Прегорялата република), който представя доста алармиращи данни за разпространението на т. нар. burnout синдром сред трудещите се.

Основните причини за това според автора се коренят в

• все по-забързаното темпо на обществените процеси;
• непрестанният и масивен поток от свръхстимулиция от всякакъв вид и
• постоянната нужда от все по-интензивна синхронизация (с всичко и всеки).

Ако взема да доразвия тезата му и се опитам да бъда още по-критичен:

не допринасят ли информационните и комуникационните достижения

от последните 10-15 години за по-засилената самоексплоатация?

Въпросчета a la “Защо не си вдигаш GSM-а?”, “Защо не си онлайн?” или “Защо не реагираш на имейла, който ти пратих преди 10 минути?” днес си задават не само изнервени половин(к)и.

Знам за поне няколко случая, когато подобно неглижиране на работодателски или началнически щения е завършвало със сериозни проблеми за позволилите си такава волност.

Сега върнете погледа си към цитирания по-горе текст и се замислете над следното: до къде ще го докараме, ако растежът и консуматорството са едва ли не единственото, към което да се стремим?

Преди няколко години

и аз започнах да си задавам разни такива въпросчета

и попаднах на изключително интересната книга Blue Ocean Strategy, както и на някои от поприкритите азбучни истини от порядъка на принципа на Парето. (Линкнал съм българската статия на Уикипедия, но горещо препоръчвам онази на английски).

Устойчивост, забавяне на темпото и концентрация върху важните неща от живота е новото ми символ-верою.

До къде ме е довело то ли?

Това ще си запазя за някой последващ пост, а сега се разделям с вас и ви пожелавам честит Първи май!

 

P.S. Не съм забравил обещанието да анализирам новия американски закон(опроект) CISPA – следващият пост е резервиран за него -).

No related posts.

Прочети цялата новина

Свързани новини: