НАМАЗ ЗА ПАТРИАРСИ И КОМПАНИЯ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Официалното посещение на руския патриарх Кирил в България предизвика противоречиви реакции. Сега, след приключването му обаче, наблюдателите сякаш стигат поне до едно общо мнение – че визитата на Кирил постигна напълно своите цели. За какво дойде и какво получи руският патриарх през трите си дни в България – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, нека започнем от обратната гледна точка – постигна ли БПЦ, а и България като цяло, своите цели, свързани с посещението на Кирил?

- Ако БПЦ е имала за цел да влоши отношенията си с Вселенската патриаршия и лично с патриарх Вартоломей, да, тя постигна това, Фили. Постигна го, като открито зае страната на руската църква във водената от нея негласна борба за надмощие в православния свят. Ако БПЦ пък е имала намерение да помрачи отношенията си с някои други братски църкви като сръбската, румънската и грузинската – да, тя постигна и това, като пренебрегна каноничния протокол и прие официално руския патриарх преди тях. Ако същата тази наша църква е искала, както смятат някои наблюдатели, да получи руска благословия за бъдещия български патриарх Николай, сега митрополит Пловдивски, да, тя получи и това. Като отслужи литургия с него в митрополитския храм на Пловдив, руският патриарх Кирил даде подкрепата си за човек, способен по-скоро да раздели допълнително, отколкото да обедини българското православие; за човек, чиито религиозен фундаментализъм зле прикрива чисто личните му слабости и интереси; за човек, чиито последен подвиг бе да налепи тапети върху стенописите в един храм, който е паметник на културата. И когато група интелектуалци надигнаха глас срещу това – да ги заплаши с анатема и да организира в същия този храм истински религиозен цирк с участието на доброволни клакьори и платени мутри, които търкалят журналисти по земята. Ето, Фили, ако тези и още няколко подобни цели си е поставяла БПЦ при подготовката на височайшата руска визита, сега може да отчете пълен успех. Но може и аз да греша, Фили! Може всички тези неща да имат някакъв друг, тайнствен и сакрален смисъл, който за мирянин като мен е непостижим, а на Светия Синод, който се състои изцяло от служители на бившата комунистическа ДС, е дадено да ги разбере по правилния начин, знае ли човек.

- И все пак, Пламен, за значителен успех се сочи, че по време на посещението патриарх Кирил призна ролята на България за пренасяне на азбуката и каноничните книги в Русия. Това не е малко, като се знае досегашната  руска политика в това отношение…..

- Да, Фили, Русия има типично имперско поведение по въпроса – как те, великите, ще са приели основите на духовността от някакви балкански джуджета. Не, те са приели всичко направо от Византия, пазят ревниво византийската традиция и затова са истинските духовни водачи на православния свят. Това е доктрината, от векове поддържана от руската църква, в комбинация, разбира се, с руската държава. Искам да кажа, Фили, че патриарх Кирил наистина „призна” заслугата на България спрямо Русия, но, първо, направи го в София, не в Москва, и второ, направи го като външно-политически жест, а не с дълбоко духовно преклонение пред истината и с желание да я проповядва сред множеството заблудени от имперска пропаганда хора в собствената си родина. Всъщност, истинският „откривател”, на кирило-методиевата българска връзка в руската духовност и култура е един светски човек – академик Дмитрий Лихачов, който написа истината още през 70-те години на миналия век. Нещо повече, той поведе и борба за това руското общество да се отърси от пропагандните клишета и да ги замени с историческата истина. Лихачов дори успя да организира, мисля през 83-та или 84-та година беше, първото официално честване на братята Кирил и Методий в Русия. Е, то се състоя не в Кремъл или в московския храм „Христос Спасител”, а далеч на север, в Мурманск, град, който тогава беше затворен дори за самите руснаци, така че ефектът от честването беше никакъв. Но все пак Лихачов се опита, докато тогавашният руски патриарх Алексий си мълчеше по темата, а сега наследникът му Кирил я използва с чисто външно-политическа цел.

- Пламен, от всичко, което казваш, оставам с впечатление, че по време на посещението на руския патриарх в София духовността и строго религиозните въпроси някак са били на доста заден план…..

- За съжаление, права си, Фили, множество непредубедени българи останаха със същото впечатление. То започна да се налага още преди посещението, когато Кирил се появи с интервюта по някои български телевизии и през цялото време говореше за отношенията между България и Русия, за братството на двата народа, за руските саможертви…..Нито дума по духовни въпроси. Работата стигна до там, че един приятел се обади по телефона да ме пита дали случайно не е изпуснал момента, когато Путин е назначил руския патриарх по съвместителство и за руски външен министър. Шегата настрани, Фили, не си измислям това обаждане, съвсем реално е. И всъщност така продължи цялото посещение. Да, духовността се сведе до там, че за три дни Кирил участва в три религиозни служби и размаха пръст под носа на премиера Бойко Борисов по въпроса за въвеждане на вероучението в българското училище. Той му обясни, че България трябва да последва руския пример. „Вие сте млад и пипате със здрава ръка” – каза по този повод патриархът на премиера, като очевидно го подтикна да използва не нещо друго, а именно здравата си ръка за въвеждане на вероучението.

А какво да кажем, Фили, за духовния факт, че още щом стъпи в Пловдив, вместо да се отправи към храма, патриарх Кирил, човекът, който преди няколко месеца определи Путин едва ли не като руски светец и чудотворец, отиде да се поклони на паметника на съветските окупатори, познат като Альоша. Но и за това се намериха българи, които да се радват, същите тези българи, които на организирани тълпи следваха Кирил, макар до вчера да бяха заклети атеисти, а днес да се наричат християни, само защото така вече е изгодно на партията им, но пак не стъпват в храма.

- Пламен, и все пак наблюдателите наистина отчитат, че визитата на патриарх Кирил в България постигна своите цели. Не е ли вярно това според теб?

- Абсолютно вярно е, Фили, но в случая трябва много да внимаваме за смисъла на думите. Да, патриарх Кирил постигна  с в о и т е  цели. Оттук започва обаче важният разговор дали и доколко тези цели, освен за него и за Русия, са добри и полезни за българите и за България – и тогава разминаването в оценките става страховито.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: