В памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов

Серията „открития” на факти,свързани с поваления Първанов, които съм описал преди години в блога си в зенита на неговото обожествяване в сервилните български медии, продължава.

Как да го кажа, че да не бъда обвинен в някакъв личен интерес: например разкритията на прогонения от НСО офицер Николай Марков и тезите на Николай Слатински, бивш съветник на бившия държавен глава, са широко застъпени в книгата ми „Президент на РъБъ”. Но сега една по една се появяват като чисто нови „находки” на интервюиращи журналисти.

Пак е добре, ще кажат мнозина. А пропуснатото време? А пропуснатите „ползи” от атакуването на президент „приживе”?

Гледам в момента драматичното развитие на разплитащото се кълбо за вината на Първанов и приютения от него генерал Никола Колев за военната и човешка катастрофа на България в иракския град Кербала. Нишката тегли Люба Кулезич по официозната ТВ 7. Хубаво, драматично, вълнуващо, справедливо и последователно по отношение на оспорената от нея автентичност на  моя сблъсък с Първанов ( една от гадостите, която тя изсипа върху името ми).

Знам, че съм в слаба позиция да търся справедливост за себе си като автор. Така че- оставете мен…Позовал съм се обаче на свидетел със световна журналистическа слава, какъвто е носителят на „Пулицър” Робърт Фиск ( мой стар познат от войната в Ливан през 1983-84 г.). Той кратичко и ясно е описал причината за българската трагедия в Кербала. Къде беше тогава българската журналистика? Нейното „проглеждане” е отчайващо закъсняло в сегашната безопасна за „разследващите”обстановка. Но съм сигурен, че отново номерът ще мине. В страната на минималните изисквания, в страната на „карай да върви” това минава и конюнктурата ще бъде за пореден път обслужена.

Припомням на „откривателите” истината с доста голяма давност, която съм документирал:

КЪРВАВАТА „БЪЛГАРСКА КОЛЕДА” ПОД ЕГИДАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

Иво Инджев ⋅ декември 27, 2010 ⋅
На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното й преместване в Диуания по-късно.
Докато световните информационни агенции бълваха тревожни съобщения за избити български военни, “отговорните фактори” в България мълчаха. Час, два, три, четири, пет…После казаха, че имало проблем с комуникацията. Аз пък ви казвам, че машинката за прикриване на вината, под вещото ръководство на следочистачите на главнокомандващия Георги Първанов, е работила на тайни, но бързи обороти точно както онези приспособления за унищожаване на документи в критична ситуация.
Никой в България не пое отговорността за този най-тежък от десетилетия насам удар срещу българската армия и нейния престиж. Тъкмо напротив: под закрилата на главнокомандващия Георги Първанов военното ръководство, в лицето на началник-щаба Никола Колев, не само се измъкна, но и дори заяви, че всъщност била избегната по-голяма трагедия, но поради добрата подготовка на българския контингент това не се е случило. Приписа си заслуги! С тази маневра генералът, покровителстван от (назначилия го само година по-рано на поста) главнокомандващия Първанов, се озовава по-късно на длъжността…началник на кабинета на президента. Зависим и благодарен “до гроб”!
Генералът от резерва, днешно доверено лице на президентските тайни, можеше да бъде видян зад гърба на началника си от телевизионните зрители в рамките на т.н. грандиозно благотворително шоу “Българската коледа” в “Народния театър”. А за кървавата българска Коледа от 2006 година ни припомниха…талибаните, които са обстрелвали българската база край афганистанското летище в Кандахар – може и да е съвпадение, но прилича на зловещо ритуално намигване към България, където “случката” в Кербала е потулена и покрита с президентска пепел.
В книгата си “Президент на РъБъ” дадох думата на една световна знаменитост в журналистиката , която свидетелства от Кербала доколко адекватно са били подготвени българските военни да посрещнат терористичното предизвикателство. Припомням:
“Karbala Bombing
Robert Fisk – The Independent December 29, 2003
The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.
Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.
Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”
В репортажа на британския журналист Робърт Фиск за в. “Индипендънт” ( на който той е сред съосновател заедно с група британски журналисти), носител на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както иронично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.
Само че за всичко това припомнят талибаните, докато другарите Колев и Първанов празнуват пищно и трупат политически активи от демонстративната съпричастност към социално слабите и към болните деца в поверената им България- все така социално слаба и с народ, определящ себе си като един от най-нещастните на света след 9 години властване на президент, претендиращ да бъде социален и граждански загрижен за нашето възраждане . Оказахме се незащитени от неговото управление, наметнати с камуфлажната мрежа от медийни манипулация за благия “баща на нацията”( както най-сериозно продължават да го определят и до днес, например във в. “24 часа”).
Кървавата „Българска коледа“ също е под егидата ( т.е.под „щита“) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.”

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: