Мерколанд сменя Меркози, а махалото в Бойкостан ни клати по план

Не за всеки е лесно осмислянето на ефекта на махалото , описан и демонстриран от френския физик Леон Фуко в средата на 19-ти век, а в наши дни увековечен като термин за широката публика от писателя Умберто Еко в книгата му „Махалото на Фуко”. Но е прост за разбиране афектът от френските президентските избори като махало на фукнята сред българските социалисти, свикнали да правят помен с чужда пита.

Лесен за „разгадаване” е напънът на поставения временно начело на Партията на европейските социалисти ( ПЕС) Сергей Станишев да се присламчи към успеха на победилия на изборите френски социалист Франсоа Оланд. Поради липса на собствени успехи в България и на фона на гръмовния изборен провал на БСП в три поредни изборни кампании след края на тройната коалиция, бившият премиер Станишев ликува от обръщането на френската палачинка. Но слага тигана докато рибата е още в морето- тази сутрин косвено му го съобщи посланикът на Франция у нас Филип Отие. На въпрос на БНТ за бъдещето на отношенията между Париж и Берлин той допусна с доста голяма увереност, че то може да бъде още по-добро.

Не е нужно човек да бъде тънък познавач на дебелите интереси, които свързват стратегически двете водещи континентални сили, за да съобрази, че координатната система „ляво-дясно”, макар и важна, е второстепенна спрямо подредбата на приоритетите в отношенията между Германия и Франция, взаимодействието между които в много голяма степен определя основните насоки в политиката на най-богатия съюз на държави в най-богатия континент.

Но не така мисли Станишев, който щедро поздрави французите, че са избрали именно Оланд и нарече този резултат „пълно отрицание на лудостта Меркози”. С какво е пълно е това празноглаво изявление?

Плачът на чуждите гробища и поменът с чуждата пита е стар специалитет на некадърниците. За тях е характерно също и преиграването- в случая френското махало направо превръща като с магическа диригентска палка Станишев в „пудела на Оланд”. „Оле, хоп” и той маха с опашка, тичайки като пале пред майка си в момента, когато е очевидно за всички, че съюзът между канцлера Меркел и президента Саркози е обречен да смени табелата от Меркози на Мерколанд. Но тук, в Мераколанд, мераците за извличане на дивиденти от „нещастието” на Саркози ( защото французите всъщност гласуваха повече срещу него, отколкото „за” Оланд), ощастливява единствено политиците без собствена позитивна платформа, върху която да стъпят като трамплин за надскачане на дребния си ръст.

Нека видим най-напред как ще се състои официалният развод на Станишев с бившия му ментор Първанов – кой какво ще си вземе от партийното имущество- и след евентуалния разпад на семейство ПърваноСтан, ще можем да се съсредоточим върху оплакването на германско-френските отношения и края на ерата Меркози. Дотогава махалото на фукнята води само до цицини по главата на онези наши доморасли политици, които не внимават с инерцията във въртенето на земята и губят равновесие.

Не по-малко интересно е впрочем какъв анализ ще си направят управляващите от ГЕРБ, отчитайки залеза на още един десен популист в Европа след сгромолясването на Берлускони в Италия. Бойко Борисов обичаше да се крие зад гърбовете и на двамата- къде на шега, къде наистина, съизмерваше се с тях. При последното си посещение в Германия пък застана мирно и козирува с изречението, че слуша, когато канцлера Меркел говори. Но с типичната си непоследователност, бидейки далеч от Берлин, от територията на Азербайджан след това сметна за необходимо да се накара на ЕС, че не прави достатъчно за диверсификацията на енергийните доставки ( и това го заявява премиерът, който не си е мръднал не само пръста, но и погледа към нашите пристанища- България е единствената морска страна в Европа без терминал за разтоварване на втечнен газ, с което си остава напълно зависима от Русия за природния газ).

Някой трябва да каже на нашите водещи политици, че Европа ( като понятие) не е „врата у поле”, през която само баламите минават- тези шопски хитрини на дребно не минават. Да, баламите у нас са достатъчно много, за да правят партиите на Станишев и Борисов основни играчи в полето на изборите. Но дори и шопите могат да изчерпят търпението си от това подаване на топката между доскучалите играчи и да изберат някой трети. Тази задача всъщност е най-интересната част от въпросите, които хората би трябвало да си зададат в България, наблюдавайки европейското махало, което зяпаме от низините на нашата изостаналост, питайки се :” почему, бе джанъм” в нашия губернски вилает сме все на опашката на Европа? Наистина ли ни са ни калпави „матрялът” и чипът, както се оправдават премиерите Борисов и Сакскобургготски или ни е за смяна „елитът”, както се вижда от залитанията на Станишев? Засега агонията на махалото в БойкоСтан продължава.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: