Ден на Азия

Макар да е трудно да бъде посочен отделен ден от българския календар, който най-добре да илюстрира бъркотията в тълкуването на историческите факти , сред фаворитите определено е днешният 9 май. За съветофилите, които за по-лесно преглъщане на геронтофилската им любов към трупа на СССР се наричат още и русофили, днес е „ден на победата”. Така се нарича в Москва и на тях това им е достатъчно. Какво от това, че истинският ден на капитулацията на Германия е 8 май 1944 г. и че Сталин бойкотира церемонията, за да накара още веднъж капитулиралите германци да капитулират отделно пред него с отделен акт на 9-ти май!

За около 500 милиона европейци 9 май е „Ден на „Европа” и това няма нищо общо с войната, което обаче не пречи на съветофилите у нас да търсят легитимност и да се опитват да прокарат”европейска нишка” в преклонението си пред решението на Сталин, твърдейки например, че всъщност съветският паметник в центъра на София бил посветен на победата над хитлеризма изобщо, а не ( само) над България. Ако беше така, къде се вижда в този паметник ( и изобщо в България) благодарността на българския народ към останалите победители, сред които е и самата България, дала десетки хиляди жертви под знамената на червената армия в Югославия и Унгария, но оставена да се гърчи от съветските си наставници сред победените държави, определени като такива на Парижката мирна конференция в края на 1947 година? Логичен въпрос, но не и според антилогиката на племето на съветофилите.

Всъщност 9 май е обявен за ден на Европа на заседание в Милано чак през 1985 г. от ръководителите на страните от Европейската общност. А поводът е, че на 9 май 1950 г. Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя декларация пред международната преса в Париж, в която призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа реална стъпка към създаването на европейската федерация”. „Декларацията на Шуман“ е възприета като рождена дата на днешна обединена Европа.

Но и това не е всичко. Мнозина, дори външният ни министър Николай Младенов, обявяват 9 май за край на Втората световна война. След този лапсус, който той допусна днес, си позволих да го репликирам в криптата на „Александър Невски” в София, където той държа иначе доста добра реч за европейския празник. Младенов се поправи, че е имал предвид победата във войната в Европа с подписването на германската капитулация на 8 май- намек за неприемането на съветско-руската трактовка от негова страна.

Истината е, че Втората световна война приключва на 2 септември 1945 г., когато на борда на американския кораб „Мисури” генерал Дъглас Макартър приема капитулацията на Япония. С други думи войната приключва в Азия и ако признаваха фактите българските поклонници на преклонението пред подвига на умиротворителите от онова време би трябвало да празнуват като ден на победата събитието, състояло се в Азия. Да сте чували някога у нас тази дата да е била празнувана- дори и сега, когато сме официално съюзници на САЩ?

Замислете се и над друго: демонстративният отказ на Сталин да подпише заедно със западните съюзници капитулацията на Германия всъщност е началото на разделянето на Европа- т.е. в този смисъл 9 май е антитеза на обединението на Европа по вина на кремълския диктатор. Приписваната като отправна точка за разделението на континента реч на Чърчил в американския град Фултън, заради репликата му за падането на желязната завеса, е само коментар към този факт, показан толкова ясно с разграничаването на Москва от 9 май.

Сега да върнем малко календара с три дни назад. На една и съща дата в Европа ( формално, от географска гледна точка) се състояха следните събития: изборите в Гърция и Франция, както и завръщането на Путин на трона в Москва. Колкото и да са противоречиви резултатите от гласуването в Европа, заради турболенцията на крайно левите и крайно десните сътресения, те са автентични като елемент на демокрацията. Докато от руската столица телевизиите излъчиха една откровена подигравка, каквото е прехвърлянето на властта от Путин към Путин в духа на азиатската деспотичност на една лицемерна монархия, маскирана с уж модерни атрибути на демокрацията. Руските стратези наричат това „евразийски модел”

Между Европа и Азия в това отношение сме разкрачени и ние, опитвайки се да съвместим евроатлантическата си принадлежност по документи с проруските нагласи. Ден на Европа или Ден Азия е днес за нас? Трябва да се определим!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: