Ерагон: новият Драконов ездач

„Пазете мислите си.

Човек може да е свободен,

но да е по-здраво окован и от роб…“

Голяма късметлийка съм! Напоследък ми върви само на страхотни фентъзи-книги. След завладяващата поредица на Майкъл Скот за тайните на безсмъртния Никола Фламел и убийствената история на Пърси Джаксън, попаднах на „Ерагон“. Коренно различна от останалите, книгата ме превърна в Драконов ездач, заплени съзнанието ми и ме понесе към безкрайни пустини и необятни планини, пълни с джуджета, елфи, Ра`зак и ургали – всички готови за съдбовна среща с Ерагон.

Всъщност Ерагон е младеж, който си живее доста спокойно във фермата на чичо си, скита из тайнствените гори в планината Гръбнака в империята Алагезия и води нормален живот до момента, в който не намира странен камък в гората. Момчето разпитва всички – не само от селото, но и бижутери от започващия панаир, какъв е този странен вид скала, но не получава отговори. Озадачен от находката, Ерагон се опитва да счупи камъка, а намеренията му се увенчават с неочакван успех – през нощта се излюпва малко драконче! То променя завинаги съдбата на младежа, превръщайки го не само в първия Ездач от ново поколение, но довеждайки разрухата и нещастията в живота му.

Преследван от Ра`зак – доста неприятни създания, служещи на злия крал Галбаторикс, Ерагон е принуден да поеме на път, за да спаси себе си и Сапфира (синия дракон, свързан с момчето завинаги) и да търси отмъщение. Отмъщение, изковано в тренировки със стария разказвач на легенди Бром (който изобщо не е такъв, за какъвто се представя), в упражнения по магия и в изучаване на древния език, на който говорят митичните елфи.

Освен фантазния елемент, книгата всъщност те кара да се замислиш какво е ценното в живота и как трябва да вземаш правилни решения; има ли изобщо такива и какво губиш, когато печелиш…

„Ерагон“ е интересна книга – различна, проникваща в съзнанието и завладяваща душата. Населена с тайнствени думи на отдавна забравен език, носещи истинската същност на нещата. А когато прибавим към майсторския изказ и странния факт, че авторът – Кристофър Паолини, е само на 28 години, книгата определено заслужава полагащото й се внимание.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: