Забравеното възпитание

Това е магазин за… Щях да кажа, че е за храна „втора употреба”, но единственото употребявано не само два пъти в този магазин съм аз… Това е нещо средно между закусвалня и храна за вкъщи. В Благоевград... И готвят превъзходно. Толкова добре готвят, че ми се иска да си споделим някоя и друга рецепта с момичетата зад щанда. Обичам да готвя, но тука нямам възможност. Питат ме дали храната е за вкъщи или за тук, а аз им отвръщам, че храната е за хотела. Усмихват се и ме питат какво още ще си взема за хотела. Така и казват. Казват, господине, какво още ще си вземете за хотела, аз се усмихвам многозначително и отвръщам, че бих взел някоя от тях, но си имам жена, която ще ме бие. Жена ми, разбира се, няма да ме бие, защото знае маниера ми да скъсявам дистанция със сервитьорки и жени зад щанда. Приятно е да се общува с тези жени, които са получили разширени вени от стоене по осем часа дневно, после от търчане по магазини, после от опита им да сготвят нещо и за мъжете си, за челядта си,...

Прочети цялата новина

Свързани новини: