Какво (не) ни казват за олигарха Гриша Ганчев

Признавам изненадата си, че вчера сайтът „Всеки ден” не просто разви със свой принос мои разкрития във връзка със имоти на семейството на Георги Първанов, но и се позова на книгата ми „Президент на РъБъ” с цитати и обобщения, които може да направи само редактор, чел внимателно текста „с лист и молив”. Макар и с две години закъснение след издаването на книгата, това е факт. За първи път една българска медия се престраши не просто да спомене, а да се позове подборно на тази книга, надграждайки със собствено разследване написаното в нея.

Вече близо две години минаха и от друг мой сигнал, който в момента звучи особено актуално във връзка с темата за прокурорските проверки във фирми на Гриша Ганчев, един от най-влиятелните олигарси в България, чийто син дори е арестуван. Днес Ганчев буквално се превърна в медийна звезда, демонстрирайки самочувствие в серия от интервюта в сутрешните блокове на телевизиите с най-голяма аудитория.

Възмутен от „дивия капитализъм”( тъкмо той!), видимо раздразнен, но с категоричността на недосегаем,той нарече „кьорфишеци” информацията на МВР и прокуратурата по проверките за нередности във фирмите му за производство и търговия със захар. Една от „находките му”, която той много си хареса и повтори многократно в ефира на Би Ти Ви като аргумент в своя защита, беше саркастичният му въпрос дали край Чернобил расте захарна тръстика. Той знаел, че там се произвеждало електричество ( макар всъщност Чернобил е от 26 години „производител” предимно на ядрена радиация). И понеже не расте, значи нямало как да е вярно тъкмо от района на Чернобил да се внася захар в България, каквито намерения имало по информация на полицията и прокуратурата. Ха-ха-ха…

После Ганчев се разлюти косвено и на „мангалите” ( ало, колеги, това е език на омразата, забранен от конституцията, за което, пак с огромно закъснение се сетиха да търсят сметка в момента на Волен Сидеров). Бившият борец се похвали, че можел да си купи 500 „мангалски фирми” и чрез тях да прикрива контрабандата си, ако било вярно, че се занимава с такава. Подразбира се, че трябва да сме му благодарни, че не си е купил „мангалски фирми” и това го прави чист пред закона автоматично.

От изявите на Ганчев ми стана ясно за пореден път, защо хора като него постъпват интуитивно правилно, когато бягат по принцип от публични изяви. Изневеряването на принципите в техния случай е пагубно- от няколко приказки става ясен агресивният им заряд и нивото им на видни дейци на българския „бизнес” с борческа предистория.

Странен за мен беше „пропускът” Ганчев да бъде попитан за коментар по вече многократно заявеното твърдение от страна на бившия служител на НСО Пламен Устинов, че лично президентът Първанов ( като един бос на мафията!) е уредил Ганчев да не бъде убит, каквото намерение иначе имал разследваният вече втора година Алексей Петров. Все пак е забележително, че лично държавният глава, когото покойният писател Христо Калчев нарече „конферансие” на олигарха Васил Божков, се е изявявал и като охранител на живота на един бивш борец, скаран с виден каратист.

Още по-интересното е, че никой- нито от МВР, нито от интервюиращите- не премина невидимата „китайска стена” около автомобилното начинание на Ганчев в Ловеч, с което той особено много се гордее и го подчерта вчера , заявявайки, че в България ставали „зулуми” докато той се намирал в Китай поради бизнеса си с компанията „Great Wall”. Понаписал съм нещо по този въпрос отдавна и се питам, дали и този път трябва да минат две години, за да бъде проявен интерес към фактите, зад чиято достоверност стоя също толкова, колкото и зад темата с имотите на сем. Първанови. Припомням, цитирайки част от моя статия, поместена в сайта e-vestnik ( други мой статии по въпроса бяха препечатани дори в Германия):

 
1 Ноември 2010

Иво Инджев
Очаквайте големи фанфари и благодарности лично към Първанов при предстоящото откриване на автомобилния завод на “Литекс моторс” в местността Корудере до с. Баховица, на 7 км северно от Ловеч. В дружеството акционери са “Литекс комерс” АД и “Грейт Уол” (Great Wall) – най-голямата частна компания в китайската автомобилна индустрия. По мои данни китайската инвестиция е привлечена с изричната намеса на българския президент. Защо не се хвали открито ли? Ами защото намесата му е в полза на един негов приближен и това няма нищо общо с правилата на пазарната икономика.
Вестник „Труд“ цитира шефа на „Литекс комерс“ гриша Ганчев да казва, че голям мерак за този проект още имали Русия, Белгия и Словакия. Аз пък се осмелявам да осведомя „Труд“, ако не знае, че от доста време Първанов е пренасочил лобистките си апетити към забогатялата от робския ниско платен труд на народа си комунистическа китайска държава. “Китайците обаче избрали България заради ниските данъчни ставки, благоприятния инвестиционен климат и вниманието, което им засвидетелствали премиерът Сергей Станишев и президентът Георги Първанов”, отбелязва „Труд“ на 10 май 2009 г.
А ето и някои разяснения по темата от сайта БЛИЦ от 19 март 2010 г.:
“Ловешкият бизнесмен Гриша Ганчев планирал да създаде собствена банка, научи „ШОУ”. Той щял да осигури 51 процента от уставния капитал, а другите пари ще бъдат дадени от негови партньори – китайски бизнесмени. На първо време уставният капитал щял да бъде 60 милиона лева. Банката веднага ще кандидатства за издаване на пълен лиценз. Ганчев преговарял с китайските си партньори покрай сделката за построяването на автомобилен завод в Ловеч. Очаква се неговото ново начинание да се реализира до края на годината. Намеренията му били да дава евтини кредити на българския бизнес.
Банката ще се казва „Литекс банк”. Много е любопитен фактът, че Ганчев е получил първия си кредит именно от банка с такова име. Това става през 1990 година. Тогава той получава 5 милиона долара от „Литексбанк” Бейрут. По това време тя работи активно с България и основно кредитира сделки с горива. Ганчев получава кредита, за да осигури точно сделка със суров петрол с бургаския НХК. Странното ,е че самият комбинат става тогава гарант по кредита пред ливанската банка”.
Може би авторите на текста не знаят, но „Литекс банк“ изобщо не е ливанска. Това беше българска банка, собственост на НРБ . Тя беше единствената подобна по своя род и оперираше от Бейрут. Нейните президенти бяха българи. Чавдар Кънчев, последният от тях преди трансформирането на НРБ в РБ по съветска заръка, стана след това и шеф на Българската външнотърговска банка.
„Литекс банк“ бе управлявана от него като реален икономически субект на международния финансов пазар и той беше логичният кандидат на Андрей Луканов за изключително важния пост при преминаване на България на пазарни релси. Какво е минало като потоци и операции през „Литекс банк“ в навечерието на добре подготвената трансформация на тогавашната политическа власт в днешната икономическа е вероятно една от ключовите тайни на т.н. „преход“.
Така че „ Проектът на Първанов“ свързан с времето на Луканов и на други друзя по оръжие- тогавашни и сегашни. Самият Първанов е техен проект.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: