Може ли България да участва в създаване на конвенция за защита на сродни права

Днес в Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за иск на Европейската комисия срещу Съвета на ЕС.

Това винаги е интересно, а конкретният случай е конкретно интересен по предмет – става дума за участието на държавите от ЕС в  преговори за Конвенция на Съвета на Европа относно защитата на правата на радио -и телевизионните организации.

Съветът на ЕС и държавите, заседаващи в Съвета,  вземат решение за участие на ЕС и на държавите в преговори за Конвенция на Съвета на Европа в областта на интелектуалната собственост (сродни права на радио- и тв организации). Тази конструкция (хибридни актове) вече ни е позната от АСТА, където при сключването участват ЕС и държавите (заради наказателноправните мерки).

Европейската комисия своевременно информира Съвета, че участието в подобни преговори е от изключителната компетентност на ЕС  и участието на държавите не съответства на изискванията на ДФЕС.

Независимо от това Съветът и държавите приемат въпросното решение (в което впрочем изрично е записано, че държавите участват в преговорите в рамките на компетентността си).

Днес научаваме от Официален вестник на ЕС, че Комисията се обръща към Съда на ЕС с искане за отмяна на решението на четири основания:

1. Първо правно основание: Нарушение на член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2 ДФЕС, тъй като бъдещата конвенция на Съвета на Европа може да засегне или да промени обхвата на директивите на ЕС, посветени на правата на излъчващите организации, както и обхвата на директивите на ЕС относно правото на интелектуална собственост като цяло. Бъдещата конвенция ще се основава на съществуващите достижения на правото на ЕС и неизбежно ще доведе до изменението на директивите на ЕС, ако в рамките на Съвета на Европа на излъчващите организации се предостави по- висока степен на защита – което е основание за изключителна компетентност.
2. Второ правно основание: Нарушение на процедурата и условията за разрешаване на преговори относно сключването на международни споразумения от Съюза. Само Съветът (а не Съветът съвместно с държави членки) е компетентен да разрешава воденето на преговори от Съюза.
3. Трето правно основание: Нарушение на правилата за гласуване в Съвета. При приемането на оспорваното решение Съветът е нарушил член 218, параграф 8, съгласно който Съветът действа с квалифицирано мнозинство.
4. Четвърто правно основание: Нарушение на целите на Договорите и на принципа на лоялно сътрудничество. Като действа съвместно с държавите членки, Съветът подкопава репутацията на Съюза и отслабва институционалната рамка на Съюза.

*

Този път за какъв международен договор става дума?

В рамките на Съвета на Европа е взето решение за изработване на обвързващ инструмент (конвенция) за сродните права на радио и телевизионните организации.

Секретариатът е натоварен да създаде ад хок работна група от пет души, като ЕК и  държавите     могат изпращат наблюдатели без право на глас, за да изразяват позициите им. Заданието е – ако са спазени определени изисквания – да се изготви проект за конвенция.

Позицията на EDRI по въпроса:  Съветът на Европа ще възкресява неуспелия   проект на WIPO за сродните права

Искът на ЕК до  Съда е израз на постоянна линия на комисията по отношение на Съвета на Европа, подобна реакция последва  идеята за изготвяне на Протокол за изменение на Конвенцията за трансгранична телевизия.

От протокола на работната група в Съвета на Европа става ясно, че на първото заседание  има девет участника, вкл. от България  участва Велизар Соколов (ARSIS).

Прочети цялата новина

Свързани новини: