Съединението прави си(л)ните- актуално е и днес

В предаването „Малки истории“ по БНТ цитирах погрешно по памет извадка от „История на комунизма в България“ на проф. Диню Шарланов, на която се позовавам в книгата си „Течна дружба“. Точният цитат от публикуваната справка на ДС, извадката от който има отношение към разсъжденията ми в този текст, гласи, че по политическа принадлежност най-голямата група участници във въоржената съпротива на „Горяните“ срещу режима в НРБ към 1 януари 1951 г. са
николапетковистите- 422 души от общо регистриани в тази справка 3133 нелегални „престъпници“. Втората по големина група са бившите членове на БКП и младежката й организация РМС-206 души. Едва след тях следват „обичайните заподозрени“ легионерите, бранниците, бившите полицаи ( Шарланов,Д. История на комунизма в България, том Д.С. ИК „Сиела“, 2009 г., с 48).

Грешката да кажа в емоционалното си изявление по БНТ, че бившите, разочарованите комунисти са най-голямата група сражавали се българи с оръжие срещу комунистическия режим, е невярна само в частта, че те не водят тази „класация“. Но и второто място в нея е забележително, нали! Някой смее ли да каже, че понеже (все пак) преди са били комунисти, тези хора не заслужават поклон за саможертвата им ( защото са минали под ножа на режима)? Ако е така, защо днес да бъдат отблъсквани българите, които биха желали да бъдат припознати като демократи и да бъдат полезни с активен принос в политиката на страната на дясното, заклеймявани обаче с расистки лозунги от рода на този, че нямало бивш комунист и негър?

Като съм казал вече „а“, при това пред национална аудитория, не виждам причина да не развия мисълта си в собствения си блог. Защо е време да се замислим над въпроса за спецификата на България и неуспха на демократите, обозначавани с условното название „десни“, да се обединят достатъчно ефективно за противодействие на маршируващите под строй противници в лявото пространство.

Много са митовете, на които робуваме по инерция. Един от тях е, че бедна България е обречена на бедността си и произтичащото от нея левичарство. В началото на 90-те години, когато демокрацията ни беше подарена от разпадащия се СССР и беше затисната агонизиращо от неговите отломки, отчаянието от континюитета на страта власт чрез преливане на демокрачина легитимност с помощта на плуралистични избори избиваше в често споделяната надежда сред мнозина българи, че лявото ще отмре само по остествен път поради геронтофилската болест на т.н. столетница. Но както виждаме,макар и догонваща по популярност в момента, уж изчезваща след провала й от 1997 г., тя все още е най-голямата партия с достатъчно електорална подкрепа, за да храни надежда за завръщане във властта.

Провокирайте малко обаче мисленето си със следния въпрос: кое определя мястото на един днешен българин в координатната система „ляво-дясно“? Не е ли преди всичко материалното му положение? Ако е така, нима добре поставените в това отношение българи са преди всичко чистокръвни по наследство антикомунисти? Не са. Дори напротив. Всички го знаем и дори ругаем, как комунистите са се преродили в капиталисти. Не е ли обаче доста по-прагматично демократите да започнат да припознават като свой единствен реалистичен електорален резерв масата заможни ( да наречем така т.н. средна класа) българи без да им поставя условието да са доказани борци срещу комунизма вчера и онзи ден? Защо пък да не им бъде дадена възможността да станат такива от днес или от утре, бранейки икономическия интерес на своите семейства от посегателствата на лявото?

За сведение на скептиците, да припомня широката заблуда, че някак по природа, едва ли не, българинът бил ляв. Нищо подобно! Българинът по традиция е по-скоро консервативен, което е свързано с патриархалното у нас, наследено от времето, когато българите, макар и поданици на Падишаха, са били собственици в огромната си част. За разлика от руските крепостни селяни и дори от западноевропейските закрепостени пейзани,винаги са имали какво да губят. Едва, когато централната османска власт се е оказала неспособна да поддържа реда в държавата и беззаконието по българските земи е взело връх, възрожденските българи са започнали съпротивата си.

Друг е въпросът, както пишат редица автори, като Симеон Радев, че т.н. либерали са се оказали изведнъж смазващо мнозинство в нова България спрямо консерваторите по простата причина, че имотните българи от времето на султана вкупом са получили етикета на турски мекерета, свързани със старата власт поради неизбежната необходимост да общуват с нея и дори да бъдат част от администрацията на Османската империя.

Но да се върнем тук и сега в днешната действителност. Според публикувани днес данни от социологическо проучване 21% от анкетираните българи са се определили като леви симпатизанти. 37% от тях живеят в селата, 43% са пенсионери, а 46% от тях определят доходите си като ниски.

Симпатизантите на десните партии са 26%, тяхната средна възраст е 46 години, 37% са жители на областни градове, а 32% оценяват доходите си като средни.

Както виждате, не си измислям. Определящите себе си като хора с десни възгледи българи са мнозинство. Време е да се направи така, че да получат полагащото им се политическо представителство.

„Изненадата“ съм си запазил за финала. Защото е адски модно да се ходи на гробищата на СДС и ДСБ, където ги няма, за да им се предрича за пореден път кончината. Но не искам да съм нито модерен, нито ляв. Скромната ми преценка е, че тяхното постоянно, систематично, упорито и в крайна сметка- преждевременно закопаване, е дело преди всичко на пожелателната кампания на техните „благожелатели“- конкуренти и опоненти.

Редовите симпатизанти, които не участват в апаратни игри, наистина не разбират какво имат да делят разделените сини партии и всъщност искат обединение между тях. И ако то се казва „коалиция“, поради невъзможност да се върне миналото назад към един единствен политически субект, вероятно ще приемат този компромис. Но при едно условие: отваряне на коалицията към потенциала на предпоставено симпатизиращите й по социален признак българи. Само така ще се преодолее живуркането на ръба на опасността от парламентарен аборт на следващите избори. Ако сините не покажат сила, набирайки подкрепа от споменатия ресурс, като си върнат по този начин отблъснатите към ГЕРБ и натирените към резервоара на негласуващите естествени съюзници сред заможните хора, ще бъдат обречени да претакат самоцелно лустрацията, конфискацията и декомунизацията на вечеринки за хора, които нямат нужда от убеждаване в антикомунизъм.

И не забравяйте една подробност: България е на първо място в света по показателя собственици на жилища. Това са собственици! Собствениците, макар повечето да са станали такива при комунизма и някои от тях да са му благодарни за това ( макар да са го направили напук на същия този комунизъм) , са по дефиниция податливи на демокрация като имунизация срещу споменатата конфискация, незабравимата колективизация и насилствената национализация.

Така погледнато, потенциалът на демокрацията в България е уникален. Разпиляването му не е случайно и трябва да срещне отпор чрез съединението, което прави силата.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: