Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Край пътя стърчат колони, като от древен каменен град. Подават се над пясъка, идеално оформени, сякаш изваяни от човешка ръка.

Побитите камъни са причудливо творение на природата.

Вероятно са се формирали на дъното на древно море преди 50 милиона години, на как са се запазили досега остава загадка.

Това е само една малка част от скалния феномен. В радиус от километри могат да се забележат още подобни образования, но тук е най-голямата им концентрация.

Вероятно колоните са били изключително високи, щом и досега някои от тях достигат десет метра.

Всички снимки от Побитите камъни

You know the problem: the dishwasher that has cleaned your dishes faithfully for 15 years suddenly stops working. You call out a repairman who identifies the problem: the filter unit has finally given up the ghost. “Ah,” you say, much relieved, “can you fit a new one?” At which point the chap shakes his head sorrowfully. No can do, he explains. The company that made the machine was taken over years ago by another outfit and they no longer supply spares for your ancient machine. Up until now, this story would ...

Ние съвпаднахме с теб, съвпаднахме
в деня, запомнен завинаги.
Както думите съвпадат с устните.
С пресъхналото гърло - водата.
Ние съвпаднахме като птиците с небесата.
Както земята с дългоочаквания сняг
съвпада в началото на зимата,
така съвпаднахме и ние с теб.
Ние съвпаднахме, още незнаейки
нищо за доброто и за злото.
И завинаги съвпадна с нас
това време в календара.

***

Ноктюрно

Между мен и теб е екотът на небитието,
                                 звездни морета,
                                тайни морета.
Как живееш сега, пролетна моя,
                              нежна моя,
                              странна моя?
Ако искаш, ако можеш, спомни си за мен,
                                       спомни си за мен,
                                       спомни си за мен.
Поне случайно, поне веднъж си спомни за мен,
                           дълга любов моя.

А между мен и теб са векове,
мигновения и години,
сънища и облаци.
И ти, и те, да полетите ви заричам.
Та аз сега още по-силно те обичам.

Как живееш сега, пролетна моя,
                              нежна моя,
                              странна моя?
Желая ти щастие, добра моя,
                дълга моя любов!

Ще ти дойда на помощ, само ме повикай,
                                         само ме повикай,
                                         тихо ме повикай!
Нека с теб винаги бъде светлината на любовта ми,
                                        зовът на любовта ми,
                                       болката на любовта ми!
Само си остани същата - трепетно живей,
                                          слънчево живей,
                                          радостно живей!
Каквото и да стане, ти, моля те, живей,
щастливо живей винаги!

А между мен и теб са векове,
мигновения и години,
сънища и облаци.
Към теб да полетят аз ги заричам.
Та аз сега още по-силно те обичам.

Нека с теб винаги бъде светлината на любовта ми,
                                        зовът на любовта ми,
                                       болката на любовта ми!
Каквото и да стане, ти, моля те, живей,
щастливо живей винаги!



При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Разказ от Ибрахим Бялев

Милен Радев Абсурдно и трагично е, когато мнозинството  от избирателите сметне, че леви и популисти могат да го измъкнат от кризата. Това се случи в Гърция и във Франция миналата седмица, случва се днес в най-голямата провинция на Германия: Северен Рейн-Вестфалия. Убедително печели не кой да е а соцдемократката Ханелоре Крафт, която в очите на [...]

Владимир Шопов

Много е трудно да скриете една революция в толкова малка изборна разлика. Едва 51.6% от французите подкрепиха новия президент Франсоа Оланд и подобно ниво на подкрепа просто няма как да бъде интерпретирана като нова политическа вълна, която се готви да помете Европа. Внимателният прочит на изборите през последните години показва, че просто кризата помита действащи правителства без особена разлика дали са леви или десни. В окото на кризата си отидоха леви кабинети във Великобритания, Испания и Португалия. Нито доста обърканата платформа на Франсоа Оланд, нито неговата политическа биография и харизма сочат към някакво системно възраждане на европейските леви. Те имат нужда от нова митология, защото не успяват да се преборят за сърцата на гражданите на „стария континент“. Но в победата на социалиста няма нова голяма идея, визия или план.

Отвъд предизборните емоции управленските пречки през новия президент са няколко и изключително сериозни. За да реализира програма вярна на реториката на кампанията той има три пътеки. Първата е да търси ресурси за инвестиции чрез нови заеми. Тя е затворена от финансовите пазари още когато бе отнет високия кредитен рейтинг на страната. Без неговото възстановяване Оланд няма никакъв път към борсите. Втората възможност е възраждането на добре познатия подход от епохата на нереформираната социал-демокрация: облагане с данъци и повече публични разходи. Това е откровена предизборна заявка на новия президент, но и тя е с много въпросителни. Богати французи, за които се готви данък от 75% за приходи над милион евро вече наводниха Белгия, Великобритания и другите околни държави, за да търсят прехвърляне на доходи и имущество. Средната класа може и иска справедливост, но е доста свикнала със сегашните нива на данъчно облагане и няма да приеме драстични скокове. Ако пък се върне към увеличение на ДДС Оланд отива точно в територията на Саркози и към един от най-регресивните данъци, което определено не пасва на амбицията за нова лява политика.

Третата възможност е ресурси и растеж през ЕС. Тя е още по-малко вероятна, защото хората, които гласуваха за Оланд подкрепят и замразяване на френската вноска в съюза. „Без повече пари за ЕС“ е мантрата на всички страни-донори и това няма да се промени през идната година. Следващият бюджет на организацията няма как да бъде източника на сериозни политики за растеж. Успоредно с това е напълно нереалистично да се очаква, че Германия и останалите страни от северна Европа ще допуснат промяна в мандата на Европейската централна банка, за да й вменят ангажименти относно растежа и заетостта, по подобие на американския федерален резерв. Франсоа Оланд няма да тръгне и по друга европейска пътека, тази на завършването на единния европейски пазар. Този проект на дългосрочен растеж бе блокиран дори от френската десница като заплаха за националните индустрии и това би било последното нещо, което социалист президент би посмял да направи.

Ляв поход на Ф. Оланд ще бъде много труден и в самия ЕС. Недостатъчната му управленска подготовка и европейски опит тук могат да се окажат препятствие. Все повече преговорите между големите не се водят толкова от администрациите им, а когато се съберат на дългите и често дипломатически много сложни срещи на върха. Европейската комисия пък отдавна не е това копие на френската административна традиция, което даваше предимства на страната. По-важни са обаче чисто политическите аргументи. Най-важният е, че европейската левица просто няма мнозинство сред страните-членки. В зависимост от това как броите тя контролира правителствата на едва четири държави, а относителната тежест на Франция тук не е достатъчна, за да се обърне подобен дисбаланс. За да се измести сериозно съдържанието на дебатите това съотношение трява да претърпи сериозна промяна.

И все пак подобен вот ще има своите последствия. Темата за растежа вече не може да бъде свалена от дневен ред, макар левицата да няма особено полезни идеи в тази посока. Европейските елити все повече ще си дават сметка, че трябва да започнат да връщат способността на собствените си държави да решават проблеми, а не просто да повдигат безпомощно рамене. Кризата връща очакването на много хора, че националната държава да излъчва загриженост и внимание към собствените си граждани дори да няма ресурси да им помогне. Подобен копнеж за грижа е сред най-силните мотивации на ядосаните европейци. Франсоа Оланд ще бъде президент, който постоянно търси думите, с които да успокоява и окуражава своите съграждани и да ги уверява, че има по-добър утрешен ден. Неговите истински проблеми ще започнат, когато и той и неговите избиратели отчетливо видят затворените пътища към чудесната реторика за социалната справедливост и растежа. Когато това се случи, той ще заприлича на всички останали политици в трудност и пресиления ентусиазъм на неговия избор ще повехне съвсем.

Текстът е публикуван в offnews.bg

Двама абитуриенти се напиват на бала си и решават да отидат в публичен дом. Там обаче всички дами били заети. Мадам, като ги видяла, че са много пияни, им дала две надуваеми кукли да трупат опит върху тях. На сутринта двамата направили разбор на вечерта: - Абе не знам твоята как беше, ама моята беше много пасивна, оплакал се първият. Приятелят му се хванал за главата: - Остави, остави... Моята излезе вещица - изпърдя се и отлетя през прозореца. Усмихни се, България, на абитуренските си балове младите хора търсят все по-неочаквани забавления и преживявания. Най-новата мания е да прекарат празника си на рафтинг. Във връзка с тази нова мода пластични хирурзи се шегуват, че няма никаква опасност девойките да потънат по време на спускането, защото имат толкова силикон в гърдите, че удавянето е невъзможно, даже и да са прекалили с алкохола.

Когато се събудихме в Халифакс, а лъчите на слънцето вече бяха успели да преборят дебелите завеси на хостела, затегнахме връзките на обувките и тръгнахме да изследваме района. Старата част на града, в чийто център бяхме самите ние, се оказа наистина интересна. И ужасно цветна и изпълнена с живот.

Не беше лесно да изберем маршрут между старите сгради, така че да успеем да разгледаме възможно най-много. Така не след дълго се озовахме на самия връх на Цитаделата.

Навремето там стратегически е била съсредоточена английската военна сила, която отблъсквала опитите на французите да навлязат в Нова Скотия. Днес около хълма услужливо се вие приятно гладък асфалтиран път, а в укреплението туристите могат да се докоснат до парченца канадска история.

Вървяхме бавно, а наоколо животът се движеше с нормалните си темпове. Като повечето туристи и ние се оглеждахме с фотоапарати в ръце. Легнахме в основата на хълма и се загледахме в дълбокия залив, където преди почти един век избухва натовареният с експлозиви френски кораб Монблан, разрушавайки хиляди сгради и убивайки над 1500 човека. Днес всичко е възстановено, но спомените не избледняват зад стъклото на историята.

И тогава решихме, че не си струва заради умората да посрещнем залеза в града. Бързо определихме маршрута до Заливчето на Пеги, приказно място за любителите на спокойствието, вълните и красотата.

И не сгрешихме…

Сгушено на брега на океана и обливано от оранжевите лъчи на слънцето, малкото градче просто тънеше в спокойствие.

Халифас бе един от градовете в Канада, които ме спечелиха от самото начало. Не успяхме да му посветим много време, защото на следващата сутрин трябваше да вземем последния член на малката ни групичка от летището на Халифакс и да поемем към North Sidney. Там ни очакваше фериботът за Нюфаундленд…

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

Бойко Тракия огрява,

над Пирина пламеней....

spas27  от форума на Дневник.бг

Българският посланик в Йемен се отърва с леки наранявания, след като маскирани въоръжени нападатели откриха в събота огън по колата му в столицата Сана и се опитаха да го отвлекат, съобщи западен дипломат, цитиран от Ройтерс.

Андрей Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София. През 1984 г. завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов", специалност "Кино и телевизионна режисура". От 1991 до 1994 г. работи в Италия за телевизионните компании RAI 1 и RAI 2. През 1998-а излезе първият му игрален филм "Вагнер". После снима втората си пълнометражна лента "Неутрална зона". Слабаков е автор и на документални филми. Сред тях са "Евреите в България" (1995 г.), "Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота" (2000 г), "Перловец" - реката на живота" и "Влак за морето". Той е син на големия български актьор Петър Слабаков. Андрей е женен за актрисата Ернестина Шинова, имат дъщеря. - Винаги си казвал, че си заклет пушач, но, че никога не би запалил цигара в детка градина. Защо си недоволен от закона, Андрей? - Никога не бих пушил в детска градина. Но се учудвам, че здравната комисия, чак преди второто четене на закона се присети, че не трябва да се пуши в детските градини, училищата и болниците. Странно е, че най-напред...

Избирателка е вписана неоснователно в забранителен списък за гласуване в Кюстендил, въпреки, че е гласувала за кмет и общински съветници през октомври 2011. Единственото й излизане извън България е екскурзия до Босилеград.

Избирателка е вписана неоснователно в забранителен списък за гласуване в Кюстендил, въпреки, че е гласувала за кмет и общински съветници през октомври 2011. Единственото й излизане извън България е екскурзия до Босилеград.

Преди време Бербатов пусна коментар в личния си блог със заглавие Haters*, в който се чудеше до къде може да стигне изконната българска злоба и омраза. Сетих се за това, четейки коментарите на феновете за т.нар. провал на волейболните национали. Преди загубата от Германия те бяха "лъвове" и национални герои, след 22 ч. в събота вече станаха "п*тки" и "некадърници". Един не можел да забива, друг не можел да посреща, на трети му била лабилна психиката. Да не би да се окаже, че в България, освен от футбол и политика, вече всички разбират и от волейбол? Защото с лека ръка сложиха кръста и на треньора Радостин Стойчев, който преди време бе наречен волейболния Моуриньо. Дори да е сбъркал, комплексарско е да се плюе човек, който е спечелил всичко там, където трябва. На кого трябва да се доказва Стойчев? На онези псевдофенове, които в разстояние от 20 минути пеят "Българи юнаци", а после засипват със сочни псувни същите тези "юнаци". Да, Стойчев не е безгрешен... Но, като го уволним,...

Китното планинско селце Орешак е на път да се превърне в най-голямата туристическа атракция в Троянския регион. Очарованието на Стара планина, съчетано с автентичните български занаяти връщат посетителите към корените ни. Реновираните шест зали на Националното изложение на занаятите и традиционните изкуства има амбицията да привлича повече туристи не само от страната, но и да организира международни изложби в полите на планината. За първи път откакто е създадено през последните 40 години, изложението се ремонтира. Средствата са отпуснати по оперативна програма „Регионално развитие”, а ремонтът е на стойност 1 465 000 лева. Ръководителят на управляващия орган на програма "Регионално развитие" Деница Николова подчерта, че основната амбиция на троянци е чрез майсторите да се покаже народопсихологията на българина. Идеята е изложението да се превърне в средище за международни експозиции. В специално подготвен 3-минутен клип с песен на Силвия Кацарова и Наско Стефанов се показват...

Китното планинско селце Орешак е на път да се превърне в най-голямата туристическа атракция в Троянския регион. Очарованието на Стара планина, съчетано с автентичните български занаяти връщат посетителите към корените ни. Реновираните шест зали на Националното изложение на занаятите и традиционните изкуства има амбицията да привлича повече туристи не само от страната, но и да организира международни изложби в полите на планината. За първи път откакто е създадено през последните 40 години, изложението се ремонтира. Средствата са отпуснати по оперативна програма „Регионално развитие”, а ремонтът е на стойност 1 465 000 лева. Областният управител на Ловеч Деница Николова подчерта, че основната амбиция на троянци е чрез майсторите да се покаже народопсихологията на българина. Идеята е изложението да се превърне в средище за международни експозиции. В специално подготвен 3-минутен клип с песен на Силвия Кацарова и Наско Стефанов се показват преимуществата на туризма в Троянския балкан,...

Виена, център, пия кафе в еко сладкарница. Не се знае кое му е еко-то на кафето, но соковете са от екологично отглеждани плодове и е пълно с народ. Най-вече деца, но с родителите си. Оказва се, че причината не са само еко продуктите, а 5 котки, които лениво се разхождат или спят на специално поставени кошчета с постелки, чистички и обезпаразитени, както пише. Пише също, че това са котки от приют, порода „улична превъзходна”, а деца и възрастни ги милват, гонят около масите и пълнят сладкарницата. Близо до природата, близо до нарастнал в пъти оборот, с грижа за домашни любимци без стопани. Европейска работа, новаторска. И неслучайно Австрия е държавата с най-ниска безработица в Европа - около 4%, а кризата не е разнищила обществото. Не виждам и не питам за бездомни кучета. Просто ги няма. Ако не броим онези красиви картонени кучета, поставени на колчета и забити в градинките, за да предупреждават гражданството, че ги грози 36 евро глоба, ако не прибират... сещате се какво....

Сещате ли се за онзи виц, в който попитали радио Ереван как може свещеник да бъде накаран да спи с жена, а зевзеците от мнимата медия отговорили, че за целта въпросната представителка на нежния пол трябва да бъде облечена в униформата на момче от църковния хор? При всички положения си мисля, че историята касае по-скоро покварени духовници от римокатолическата църква, отколкото посветилите се на служба към източноправославния клир. Явно обаче освен отдадеността по спасяването на мирянските души, двете страни имат още нещо общо – склонността да заклеймяват, а понякога и правомощията да забраняват произведения на модерната култура. През изминалата седмица бе разпространена новината, че Българската Православна Църква е срещу концерта на Лейди Гага у нас. Позицията е формирана на базата на скандалното поведение и провокативни сцени с хомосексуално съдържание в клиповете на изпълнителката. „Не бива да се прокламира онова, което е грях. Всеки има разум да си прецени, да види, но вие...

Така изглеждат немалко изборни места в България, а въпросното е в техникума по дървопреработване в Кюстендил. На такава "рампа за инвалиди", ако са ти счупени краката, ще си строшиш и главата. Стандарнтият накрон ан такава рампа би трябвало да е 8-10 градуса.

Така изглеждат немалко изборни места в България, а въпросното е в техникума по дървопреработване в Кюстендил. На такава "рампа за инвалиди", ако са ти счупени краката, ще си строшиш и главата. Стандарнтият накрон ан такава рампа би трябвало да е 8-10 градуса.

Робърт Шекли и Роджър Зелазни са пестеливи автори. Не съм чел много от тях, но съм чел достатъчно. Винаги ми е правило впечатление, че и двамата умеят да пишат много малко, а да казват много. За пример давам „Господаря на светлината” на Зелазни – една от най-страхотните фантастики, които ми е попадала напоследък, дълга едва около 300 странички, а с идеи и действие, които могат да се развиват в продължение на още няколко тома. От Шекли пък оставам с такова впечатление от уникалните му разкази от сборника „Недокоснат от човешки ръце”. И двамата автори са подходили по същия начин, в синхрон, с „Донеси ми главата на принца” – малко текст – много идеи.

„Донеси ми главата на принца” е пародия на много неща. Пародия на фентъзи клишетата, пародия на библейската представа за Ада и Рая и пародия на класическите приказки. Историята е повече от шантава. Младият демон Аззи (от „реалния” Азазел) се включва в състезанието между Доброто и Злото, което се провежеда на всяко хилядолетие и в което се решава кой ще направлява човечеството в следващите 1000 години. Той решава да направи своя версия на приказката „Спящата красавица” и да сглоби (съвсем буквално) както си желае Принца и Принцесата. Но, разбира се, приказката няма да завърши толкова лигаво и романтично, както оригинала. Принцесата трябва да убие своя Принц и така Злото да възтержествува. В главното действие се намесват и други „актьори” като ангелът Бабриел (Габриел), вещицата, влюбена в Аззи – Илит (Лилит) и слугата Фрике, чието име пък не знам от къде идва. Главното действие се развива през очите на демон Аззи, който непрекъснато върши какви ли не злини и щуротии, но въпреки това остава крайно симпатичен на читателя.

„Донеси ми главата на принца” е изключително щура приказка, изпълнена с много, много черен хумур, тънка ирония и „мъдрости”. Главните герои попадат във всевъзможни нелепи и абсурдни ситуация, ала персонажите на Тери Пратчет. В книжката ставаме свидетели на една съвсем нестандартна „борба” между Доброто и Злото. А различните индикации като Ада, Рая, средновековна Европа и къде ли още не, са коя от коя по-колоритни. Не липсват и най-разнообразни и шантава същества – харпии, дракони, вещици, ангели, демони, джуджета, шизофренични червеи и принцове, яздещи кози. Абе, общо взето, забавлението и абсурда са гарантирани. Малка книжка, пропита с идеи, действие, добре измислен сетинг и интересни герои.

„Донеси ми главата на принца” не е нещо КОЙ знае какво, не е нещо неповторимо и съвършено, което ще помним години напред. Но е една забавна, увлекателна и сладкодумна приказка за злото, в която всеки може да намери нещо за себе си. Препоръчам да си я намерите (има я в Читанка, моля, НЕ хранете кожодерите от Славейков), ако ви се чете нещо неангажиращо, добре написано и усмихващо.

Оценка: 8/10

Депутатът от партия Атака, Десислав Чуколов предизвика безредие в 11-та избирателна секция в ОУ "Марин Дринов" в Кюстендил. След намесата на представител на полицията, повикан от председателя на СИК, Чуколов бе изгонен от изборната секция и бе съставен протокол.

Депутатът от партия Атака, Десислав Чуколов предизвика безредие в 11-та избирателна секция в ОУ "Марин Дринов" в Кюстендил. След намесата на представител на полицията, повикан от председателя на СИК, Чуколов бе изгонен от изборната секция и бе съставен протокол.

Ами ако очакваното предизборно спасително „чудо“, което винаги се появява у нас в „дванайсет без пет“, този път се окаже най-омаскаряваният от три петилетки политически цвят? Въпросът ми е свързан с реакциите, доста бурни и правдиви, които се появиха след статията ми с провокативния за много читатели на блога въпрос за необходимостта от обединяване на синьото в българската политика.

Няма да анализирам коментарите по въпроса, много от които са си завършени текстове със защита на конкретна теза, но бих обобщил, че общото между тях се усеща като отглас от дългогодишното омаскаряване на въпросното синьо в българската политика ( използвам „синьо“ като обобщаващ образ, защото отказвам да деля двете разделени партии, които си делят неясно какво).

Омаскряването е всичко друго, само не и спонтанен изблик на случайни минувачи. С риск да разгневя костомразците -дежурните и заразените от тях, ще цитирам самия сатана Костов от единствената ми целенасочена среща, която някога съм искал с него- защото, да, представете си,не съм си близък с него. Беше преди написването на книгата ми „Течна дружба“. Важно ми беше да чуя лично от бившия премиер какво има да каже по изключително важната за България тема за българската роля в овладяването на косовската криза от НАТО през юни 1999 г., която на практика ни откъсна от руската орбита и ни премести поне формално в модула НАТО-ЕС.

Заради отказа на България да пропусне през въздушното си пространство руския десант в Прищина, замислен като смъртен удар срещу западния план за края на войната в разпадналата се Югославия, Москва задейства цялата си агентура срещу нас, ми каза Костов ( цитирам сбито по памет абзаца от „Течна дружба“).

Факт! Както е факт, че за първи път от десетилетия България се одързости тогава да прогони не просто говорещи руски граждани ( да не ги изброявам-руският посланик се опитал да ги защити, но във външно министерство любезно му обяснили, че говорното на руски не означава руско гражданство, какъвто беше случаят с Чорни, Тутберидзе, Ершов) през лятото на 1999 г., но и руски шпиони, облечени в защитния имунитет на дипломатическия статут. И е факт също, който публикувах за първи първи път в книгата си ( но никой така и не се позовава на нея до днес-вече втора година), че двама от въпросните трима руски дипломати бяха поканени да си ходят заради опит да бабуват на проруска партия в България ( като „Атака“, която 4 години след прогонването им все пак успя да прескочи в Парламента и ръководството й беше триумфално поканено на тур за овации в руското посолство).

Ето защо Костов се оказа най-черния, както впрочем и Надежда (тогава Михайлова), солидарно „виновна“ като външен министър! Сърдете се, плюйте ме, че си позволявам да ги „хваля“, но фактите са си факти.

Но понеже у нас фактите нямат особено значение, пропагандата си върши черното дело. И в днешния неделен ден на зрителите на официозната ТВ 7 се предлага срамната сценка учредители на нова проруска партия да си разиграват от екрана коня. В държавата, която позволява безнаказано да бъде нарична троянски кон на Русия, това вече не е просто възможно, а направо явно се смята за „хорошо“. И как няма, лично премиерът Борисов дава пример като придърпва ръката на руския патриарх, който дори не си прави труда да му я поднесе за смирена целувка, след което същата тази ръка отива да поднесе цветя на гроба на българската независимост в Пловдив в нозете на съветския страж на окупацията Альоша. Явно това имаше предвид патриарх Кирил, когато формулира в София посланието си към нас чрез съвета си към Бойко Борисов да ни управлява с „твърда ръка“, т.е. досущ като началника му Путин ( руската църква, ако не знаете, е постоянен просител на блага и Кремъл, т.е. др. полковник Путин, великодушно влага петродолари в тази нова идеологическа машина за държане на масите в покорство и смирение).

Така че маскарадът с омаскаряването на единствените, които се опълчиха като опълченци на руското пришпорване на троянския им кон, продължава. Време е маските да паднат.

А на онези, които ще гракнат пак срещу „русофобията“ на това предложение, предлагам едно руско хапче за успокоение на нервите: не друг, а Петър Първи, е казал след като го побеждават шведите в първата му война срещу тях след битката при Нарва: давам двама небити, за един бит. Така е отговорил той на „разбитите авари“ ( да използвам българския аналог в-признавам- твърде фриволен политически контекст, свързан с българския Петър) с цел да ги обедини, успокои и поведе към победата.

Share on Facebook

Животът на всички емигранти си прилича, животът на всички емигранти е различен по своему… Казано е почти по Толстоевски, но е вярно. Всеки, който е напуснал родината си, има своята история. Независимо дали е българин, руснак, хърватин… Защото за да замени дома си с някакво хипотетично по-добро бъдеще, мотивите са били достатъчно силни. Някои се връщат, други се опитват да се адаптират, да приемат другия начин на живот… Но не забравят!

Като малък много обичах задачите със сложни условия и се губех с часове в книжките с математически и логически предизвикателства. С един приятел от училище дори се състезавахме кой ще реши повече. Е, факт е, че често задачите се оказваха по-силни от мен и търпението … Подобни статии:

1. Най-популярните облачни технологии в началото на 2012
2. Кои са вашите „лоялни клиенти“

Страната ни за пореден път влезе в световните новини. Както винаги в черен, негативен план. Заради разигралата се трагедия, надхвърляща дори и Шекспировия „Крал Лир” – предаден от най-близките си, а в случая с човек, погубен от родината си, която така всеотдайно е обичал. Перфектен материал за роман на абсурда, хорър по Хичкок и всичко най-черно в изкуството. Известният в чужбина, но анонимен в страната си възрастен професор Ботьо Тачков почина от рани, несъвместими с живота, дори за млад човек. В буквалния смисъл на думата – изяден от глутница ...

Спомняте ли си датата, на която регистрирахте своя Facebook профил? Едва ли. Е, познавам хора, които твърдят, че си я спомнят, и съм склонен да им вярвам, тъй като това си е сериозно твърдение, за да е лъжа. Но дали някой си спомня защо въобще … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. Защо Google става нелегален

С 27 по 29 апреля 2012 года в США состоялись гастроли камерного оркестра “Солисты Москвы” под управлением Юрия Башмета. Среди исполняемых произведений – Концерт Й.Гайдна до мажор для виолончели с оркестром. Солист – один из самых блистательных музыкантов нашего времени Миша Майский. …Он выступает на крупнейших сценах Европы. В Японии за последние двадцать шесть лет побывал тридцать девять раз и сыграл почти триста пятьдесят концертов. В мае будет юбилейное, сороковое турне. А вот в Америке бывает редко, и поэтому каждый концерт с его участием превращается в событие. Перед новым американским турне Миша Майский рассказал о ...