Донеси ми главата

Робърт Шекли и Роджър Зелазни са пестеливи автори. Не съм чел много от тях, но съм чел достатъчно. Винаги ми е правило впечатление, че и двамата умеят да пишат много малко, а да казват много. За пример давам „Господаря на светлината” на Зелазни – една от най-страхотните фантастики, които ми е попадала напоследък, дълга едва около 300 странички, а с идеи и действие, които могат да се развиват в продължение на още няколко тома. От Шекли пък оставам с такова впечатление от уникалните му разкази от сборника „Недокоснат от човешки ръце”. И двамата автори са подходили по същия начин, в синхрон, с „Донеси ми главата на принца” – малко текст – много идеи.

„Донеси ми главата на принца” е пародия на много неща. Пародия на фентъзи клишетата, пародия на библейската представа за Ада и Рая и пародия на класическите приказки. Историята е повече от шантава. Младият демон Аззи (от „реалния” Азазел) се включва в състезанието между Доброто и Злото, което се провежеда на всяко хилядолетие и в което се решава кой ще направлява човечеството в следващите 1000 години. Той решава да направи своя версия на приказката „Спящата красавица” и да сглоби (съвсем буквално) както си желае Принца и Принцесата. Но, разбира се, приказката няма да завърши толкова лигаво и романтично, както оригинала. Принцесата трябва да убие своя Принц и така Злото да възтержествува. В главното действие се намесват и други „актьори” като ангелът Бабриел (Габриел), вещицата, влюбена в Аззи – Илит (Лилит) и слугата Фрике, чието име пък не знам от къде идва. Главното действие се развива през очите на демон Аззи, който непрекъснато върши какви ли не злини и щуротии, но въпреки това остава крайно симпатичен на читателя.

„Донеси ми главата на принца” е изключително щура приказка, изпълнена с много, много черен хумур, тънка ирония и „мъдрости”. Главните герои попадат във всевъзможни нелепи и абсурдни ситуация, ала персонажите на Тери Пратчет. В книжката ставаме свидетели на една съвсем нестандартна „борба” между Доброто и Злото. А различните индикации като Ада, Рая, средновековна Европа и къде ли още не, са коя от коя по-колоритни. Не липсват и най-разнообразни и шантава същества – харпии, дракони, вещици, ангели, демони, джуджета, шизофренични червеи и принцове, яздещи кози. Абе, общо взето, забавлението и абсурда са гарантирани. Малка книжка, пропита с идеи, действие, добре измислен сетинг и интересни герои.

„Донеси ми главата на принца” не е нещо КОЙ знае какво, не е нещо неповторимо и съвършено, което ще помним години напред. Но е една забавна, увлекателна и сладкодумна приказка за злото, в която всеки може да намери нещо за себе си. Препоръчам да си я намерите (има я в Читанка, моля, НЕ хранете кожодерите от Славейков), ако ви се чете нещо неангажиращо, добре написано и усмихващо.

Оценка: 8/10

Прочети цялата новина

Свързани новини: