По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

Днешният пътепис ще ни води до края на света. Почти де :) Ще стигнем пристанището на Валпарайсо в Чили, за да се качим на едно параходче ;) Какво се случва по пътя до там? 

Приятно четене:

По пътя към края на света (Сантяго и Валпарайсо)

– Вие не сте бразилци? Бих се заклела, че вие приличате на истинска бразилка! - Момичето на чек-ин гишето на летището в Рио ме извисява с поне 5 см над земята. – България?

– Да, родината на таткото на вашия президент.

– О, наистина ли? - леко отнасяне на погледа на около 30 градуса наляво, упорито печелейки време за досещане кой ни беше президентът

– О, колко интересно! Вие всички ли сте такива бели там или имате и тъмнокожи? Защото много приличате на бразилци :) Да, приличам на бразилка след 12 часов преход из Рио, станала съм в 5,00 ч., изчакала съм 2 часа паспортната проверка на кораба, едната еспадрила вече е скъсана, предстои ми 12 - часов полет обратно до Европа... и съм щастлива по своему.

  Така завърши пътуването ни, а как започна?   Започна с два полета, продължили общо около 20 часа, до Рио. Пристигаме късно вечерта, след кратък анонс и опит за пазарлък хващаме такси, което да ни закара до хотела. Февруари в Рио де Жанейро преминава под надслов - "Карнавал година храни", и въпреки шестмесечните ми опити да намеря поносима хотелска цена, не успявам. За краткия ни престой там на път за Чили/само 10 часа/ накрая успявам да резервирам един тризвезден на около 7 -8 км от летището. Хотелите на Ипанема и Копакабана са на около 22-25 км оттам. За този курс таксиджията поисква 75 долара. Нито повече, нито по- малко, все пак е февруари. Понеже сме изстискани като портокалови фрешчета, решаваме да се възползваме от удобството да изпием по бира на басейна, разположен на покрива. Тук снимките не са ясни, но поне бирата беше балсам за тялото и душата.

[caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Рио де Жанейро нощем"][/caption] На следващата сутрин хващаме отново такси до летището.  

Това на снимката по- горе е медицински център в Рио.

Предстои ни полет до Сантяго с прекачване в Монтевидео

с нискотарифната уругвайска Pluna.com. В 7 ч. сутринта вече има 2-километрови задръствания, а в участъците от магистралите, където още не са се образували, шофьорът ни кара със 160 /час. Леко одраскахме нечия броня, няколко клаксона и половин час по-късно сме на летището. В Монтевидео намираме кафенето с терасата за пушачи, там бирата и кафе-лате са 7 долара, мисля, че е по-евтино от софийското.   [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Андите"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Да остържем дъното на самолета..."][/caption]       След още 3 часов полет над равна Аржентина , самолетът се плъзга между върховете на Андите и много бързо снишава над   [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Сантяго

Паспортните проверки минават светкавично в сравнение с бразилските, а в залата за получаване на багажа ни посреща изненада- митничар със свободно разхождащо се куче. Нещо като голдън ретривър. Обикаля бавно, оглежда, помирисва отминава...е , невинаги, защото на един човечец се залепи за ръчната чанта и не мръдна, докато „господарят“ му не сложи една дебела жълта лепенка върху сака и създаде половин час работа на колегите си от скенера , ситуирани по-навътре. Предполагам, че и в багажните отделения също се разхождат такива мили кученца.

  От летището се мятаме на градки автобус, който след 10-ина спирки и 20 минути ни оставя на една метростанция, откъдето пък взимаме метрото за 17 спирки до Los Leones,където е хотелът ни. В метрото няма ескалатори и/или асансьори или поне ние не видяхме, ползвайки го 8 пъти, та не знам как се справят инвалидите. Др. Беров с куфарите обаче се справи отлично! Оставяме багажа и почти веднага тръгваме на разходка из центъра, няма време за лиготии като бира и други благинки. Тук другарчето ми изригва: – А бе, Маро! Хората ни подаряват уелкъм - питие, ти закъде се разбърза? Ден голям, още е светло!

  Прав е! Идваме малко на себе си и тръгваме да търсим  Ла Монеда. По пътя си разказваме спомени от революцията и преврата, Алиенде, Пиночет и стадиона. Сантяго е град на 80-те, няма излишен лукс, няма показност, хората са мили, добронамерени и английско-неговорящи, което изобщо не ни пречи на нас, основно български-говорящите. Разходки, снимки, бира и "официална" вечеря в ресторанта на хотела ни, която е изключително вкусна. Ура! Дотук - добре, пристигнахме благополучно и всичко стана по план. В момента, в който изричам тези думи, фотоапаратът ми блокира, дисплеят му почернява навеки и аз оставам в 18 ч. вечерта толкова безпомощна и объркана, че ми иде да се прибера при мама. Тръгнала съм на експедиция из Южна Америка без фотоапарат...

Преспиваме в хотела, който е "со бритиш", а на сутринта тръгваме да търсим магазин за фотоапарати. В Сантяго обаче всичко започва работа след 10ч. Кратка обиколка на района, кафепитие и откриваме магазин на Кодак. Моят спътник, до болка познатият вам др. Беров, изхъмква „Тия фалираха, ама хайде да проверим все пак.“  Влизаме, оглеждаме промоциите, и на въпроса на продавача какъв апарат търсим, смело и дръзновено отговарям – Онзи, червеничкият!

  Продължавам да щракам с новата придобивка наоколо и в този момент другарчето казва- "Я, ето офис на твоята автобусна фирма, чиито автобуси пътуват до Валпарайсо!" Добре,де! Шест месеца съм изучавала Сантяго с автобусните и метро лините, знам, че билети за междуградските автобуси се купуват на самата автогара, но пък нищо не пречи да си ги купим и от центъра на града. И добре, че го направихме. Два часа по-късно на автогарата преживяхме истински шок, откривайки, че опашките за билети са от средно 800 човека , а навън на стоянките за автобусите има вече наредени, наблъскани още 8000, очакващи своя автобус. Багажи, деца, сергии, пек, др. Беров с два куфара легна пред един автобус, скара се с двама други шофьори, и след 40 -минутно закъснение този, за който имахме закупени билети, най-накрая ни взе.  

Пътуването от Сантяго до Валпарайсо е около 1:40 часа. Магистралите са хубави, има пътни такси и обширни пейзажи на лозя, овощни градини и малки китни селца. Слизаме на автогарата във

Валпарайсо,

която се оказва същата, но в по-умален мащаб като тази в столицата. Др. Беров незлобливо и почти умолително прекъсва фотосниманията ми с прошепнато: -" Такси?! " Как такси, аз всичко знам. Една пряка наляво, до първия светофар, след това още три преки и сме на пристанището. След първата пряка попадаме в съботния битак. Не "на" , а буквално "В" него. Стискаме зъби, той от умора заради носените 2 куфара и пътна чанта, аз заради непоправимия си инат и прекосяваме това "кратко" разстояние за около 15-ина минути, за да се озовем пред естакада и под нея жп линия, без никакви указателни табели накъде е пристанището. В този момент съзираме притичващи хора с познати баджове... Хелоу, ние сме за вашия кораб, как да стигнем до него? - О, наблизо сте, през жп- линията и после наляво стотина метра, там сме!

 

    [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Валпарайсо"][/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Валпарайсо от кораба"][/caption]   Следва още по-силно стискане на съзъбието, малко повече от необходимото охкане и вече сме на терминала. Пред него долитат автобуси, микробуси, таксита...тия ми правят скомина, какво се лигавят, като ей го-на къде е близко пристанището... Опитвам се да допълзя до разтегателна масичка с три момчета, които подават червени панделки за закачване на куфара. Така и не разбрах, защо трябваше на всички куфари да се закачат точно тези еднакви червени панделки, но закачих нашите, оставихме куфарите за проверка и скениране, запалихме по една цигара, поехме дъх и влязохме в залата за чекиране. 20- ина гишета и една виеща се опашка от около 500 човека...Хм, тази няма да я бъде! Изваждам си бордната карта,предварително получена по пощата. Насочвам се към едно въженце- с надпис "Приорити чек-ин" , поставям най-очарователната и обезоръжаваща усмивка и показвам картата на момичето до въженцето. –Уелкъм он борд, лейди! Вие сте следващата на гишето. Толкова победоносни 3 метра отдавна не бях пристъпвала. Формалностите са оправени и ние сме отново на борда. Следват 14 дни пълен релакс, глезотии, сън и здрава храна и обиколка на половин Южна Америка. To be continued.... *Малко инфо за колегите пътешественици: -билет за метро в Сантяго- 660 песо, което е около 1,1 евро /1,5 щ.дол. -билет за автобус от летището до метрото-1600 песо билет за автобус Сантяго- Валпарайсо- 8 долара -вечеря в 5 звезден хотел за двама с алкохол - около 65 долара *Авторът носи цялата отговорност за допуснати неточности в пътеписите си. За точности , моля, обръщайте се към Гугъл, Уикипедия, Большая советская, Уебстър, Енциклопедия Британика и прочие скучности. Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с Чили – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: