Злототърсачи изкопаха изход от синия лабиринт

Палачите на „Синята коалиция”, които ритнаха табуретката под краката й, може и да се изненадат. Защото увисна трупът на собствената им недалновидност да стоят на мястото на осъдения, когото вярваха,
че качват на въжето на своето апаратно мнозинство, изплетено от невидимите за външни хора интриги.

В момента на екзекуцията мнозина съмняващи се получиха обаче прозрение защо се е наложило изобщо да се цепи СДС и да се създава друг проект, наречен ДСБ. Ефектът е парадоксално поразителен. Сега и незрящите ще прогледнат, че с такива съпартийци СДС не е имал нужда от врагове.

За бумеранга от опита да бъде обслужен едновременно интересът на управляващите от ГЕРБ и на опозицията им от БСП, жадуващи да няма „Синя коалиция”, екзекуторите на синьото партийно единство трябва да се сърдят (не) само на себе си. А и на менторите си, които им нашепват отдавна да организират бунта от 15-ти май.

Може би още не си сдават сметка за победата над себе си. Заети са да празнуват пировата си победа и да разпределят имуществото от съжителството в синята спалня . Ще се събудят с махмурлук.

Има един много прост начин да се провери ( ако се намери изобщо желаещ да използва социологическия инструментариум) кои са жизнеспособните субекти в българската демокрация, бичувана от две десетилетия до синьо. Кого разпознават като представителен за нея българите и дори-представете си-чужденците, запознати с нашата действителност?

Басирам се за две имена: Иван Костов и Надежда Неински (запомнена вероятно по инерция все още като Михайлова). Тях познават хората в България и експертите в чужбина. Случайно ли е, че тъкмо те, въпреки перипетиите в отношенията помежду им, си подадоха ръка, в опит да спасят давещата се „Синя коалиция”?

Поставям въпроса на плоскостта на разпознаваемостта, защото това предимство на устойчивите представи ще бъде определящо за излизане от неустойчивата турболенция на днешния полет над кукувичето гнездо, в което кой ли не е оставял боядисани в синьо яйца.

Възникна нова обстановка. Но противно на бабуването на врачките от всякакви централи и центрофуги, свързани със скъпо платените перални на персонален имидж, вярвам в едно: ще се роди по-скоро нов проект, отколкото от второразредния ешелон на превратаджиите да се пръкнат „нови” лица.

Раждането на нови лица в политиката не е като упражнението по зачеване- това го може всяка политическа булка, пристанала на пазара на малко употребявани невести, пожелани за една нощ от неотразимия с материалната си надареност ухажор.

Създаването на нови водачи не става с еднократно избухване на някакъв мистичен политически шанс. Лидерството е свързано с наличието на характер и дарба, чиято реализация минава през проверката на времето. Не по-малко съществени за ролята на водача са натрупванията на знания, опит, авторитет и на способност за анализ на собствените грешки.

Да му мислят екзекуторите на „Синята коалиция”, които се напънаха и родиха нов проблем за себе си. Предстои им да мишкуват в търсене на изход от капана, в който се натикаха за радост на преялия с власт Борисов. Той се облизва и заявява, че не иска да пречи, когато му поднасят синьото сирене. Дали разбира обаче, че му сервират само опаковката – онзи намирисващ целофан, в който, по собствените му думи (произнесени пред моя милост в едно телевизионно студио) бил опакован екскремента, наречен вътрешна политика?

Мнозина си спомниха днес изстраданата мъдрост, че всяко зло е за добро. Така е- стига да не говорим за смърт и неизлечими болести, злините носят изпитания, които обикновено са не само преодолими, но и пречистващи.

Щом има живот, той сам ще подскаже решения за напускане на лабиринта на българската политика, осеян с табели „социализъм”, „популизъм”, „национализъм” ( в различни комбинации)и други подобни знаци, объркващи демократично мислещите избиратели. Време е да се хване за рогата Минотавъра, окопал се в този лабиринт, именно в момента, когато рие и на гърба му пада.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: