Комисията по корупция разпитва депутат: - Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра са купени с честно заработени пари? - А с какви други? - На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. - Да бе, че откъде пък народът ще има такива пари? Усмихни се, България! Похвална е инициативата на общината депутатският паркинг в центъра да стане пешеходна зона. Народните избраници също могат да се уверят как работи Синята зона. Ако и да не тънат в охолство, все са скътали някой друг лев, за да могат да паркират колите си като простосмъртните. А ако имат проблеми с паяка, да потърсят бившия си колега Камен Влахов, внедрил иновативната система "Падни, стани!"

Няма да кажа нищо ново за духа на завистта и злобата, който броди по нашите земи, но имам повод да припомня един емблематичен нецензурен виц ( в цензуриран от мен вариант ):

На световно първенство по мъжественост разни чужденци се проваляли при изпълнението на задачата в рамките на 90 минути да задоволят на стадиона пред многохилядна публика определените за целта жени. Дошло време на българина. Родните фенове си скъсвали патриотичните гърла да реват окуражително в подкрепа на шампиона, който вече бил на път да счупи рекордите. Стадионът се раздирал от буйни възгласи „българи, юнаци”. Но ето че в последната минута състезателят рухнал и не успял да изпълни задачата. И тогава същата публика креснала гороломно: „хомосексуалист”!

Вариант на този виц беше разигран от ръководството на федерацията по волейбол, когато прогони почти обожествявания само часове по-рано треньор на националния отбор Радостин Стойчев, уволнен светкавично заради една единствена загуба на националите.

Обаче публиката на стадиона пожела точно обратното и пеленгаторите на премиера Борисов, винаги настроени на вълната на популярната в момента кауза, доловиха смущаващия сигнал. В резултат на това федерацията разкаля терена, посипвайки главата си с пепел, смесена със собствените плюнки срещу прогонения треньор. Като си плюха на физиономията под натиска на премиера, на когото се скъсаха да благодарят междувременно за грижите, началниците на този спорт преразгледаха с подвити опашки „смъртното наказание”, наложено от тях на треньора. Друг е въпросът доколко „осъденият” приема да бъде възкресяван по този начин…

Далеч по-мъчително дълго се развиха през годините спадовете и върховете на сините синкопи в партитурата на българската политика. Но и там най-гръмогласните в какафонията от интереси, завист и злоба пеят за разпъването на най-големия по ранг грешник в синевата на българската демокрация. Много от тях са били и най-сервилни спрямо него. От „да живей”, до „разпни го” стигнаха точно онези апаратчици в СДС, които сами се провалят тежко на собственото си ниво, но съдят безкомпромисно успелия (поне!) като премиер Иван Костов заради партийните му кривици.

Какво е това? Късогледството на глупостта, иронизирана в „Тримата глупаци” от Доньо Донев, чиито герои режат под себе си клони и падат от дървото или съединяват един и същ бряг на реката с абсурден мост?

Който лесно се „очарова” от политически кумири, той също така е склонен да изпада и в другата крайност. Патетично „разочарованите” явно не разбират, че правят самопризнание за своята бивша лековата очарованост, която сменят с унинието на своята непоследователност поради неумение или нежелание да си подредят живота според стабилните ориентири, валидни за зрелите хора. В живота милиони възрастните българи правят това успешно в битката за щастлив брак, кариера, семеен просперитет. Защо същите тези хора се провалят на попрището на елементарния политически анализ, за който прагматизмът е главното условие за постигане на устойчиво решение?

Ако решите, че апелирам към здравия разум, значи съм успял да се изразя ясно. Защото точно това искам да кажа.

Един скандал, като бламирането на Синята коалиция ( СК), може да бъде осмислен за целите на изтрезняването и филтрирането на вредните неясноти в смутното синьо време. Предлагам абревиатурата СК да се запази като работно заглавие на проекта за преформулиране на демократичната алтернатива на сегашното управленско ( и опозиционно!) статукво. За целта СК трябва да се разчита от желаещите да вървят с нея напред лидери като „средна класа”. Защото тя не може да бъде бламирана с гласове на някакви хора, които се качват на гербера на вълната. Средната класа (СК) е широката база, към която трябва да бъдат отправени погледите на една преродена Народна партия, от каквато има нужда България.

Ще ми възразят: синята коалиция (СК) и средната класа (СК) не се припокриват в момента. Така, де! И аз това казвам. Моментът за промяна е настъпил.

Share on Facebook

Във форумите, а и в разговорите на хората, напоследък често се среща опасението, че ако Гърция излезе от еврото, ще имаме проблеми с гръцките банки у нас. Това е съвършено неоснователно. Защото те са български юридически лица, регистрирани по българския Търговски закон. И като такива се подчиняват на българските закони, включително на банковите изисквания за капиталова адекватност, провизии и т.н. Така че тяхното състояние не се отличава от състоянието на другите ни банки. Които междувпрочем са също чуждестранна собственост. А българските банкови изисквания са доста по-строги от европейските, следствие на което е много по-доброто състояние както на банките, така и на банковата ни система като цяло. Тази благоразумност пък е следствие на тежката финансово-банкова криза от 1996-1997 г. Всички държави, които са минали през хиперинфлация, за десетилетия запазват благоразумие в банкирането, основано на тежките спомени на хората.

Това, което вероятно ще стане с гръцките банки, е, че "майките" им ще ги продадат на други европейски собственици, търсейки свежи пари за стабилизизиране на тежкото им положение, в което ще ги постави излизането от еврото.

Работещите в НСИ огласиха жизнеутвърждаващата новина, че за първите три месеца на годината се била увеличила консумацията на месо. Установили са, че сме били изяли с около 4 кг повече колбаси и пържоли в сравнение с този период лани, но очевидно без хляб, защото пак тези данни сочат, че нашенци са оползотворили с 6 кг по-малко тестени изделия. Това е похвално, освен че е чиста проба разделно поглъщане на съестните продукти. Защото, щом българинът има пари за месо, значи неговият стандарт се повишава. Дай Боже да стане като този на събратята европейци, при които този въпросен стандарт, който образно можем да наречем хранителна кошница, се определя от консумацията на месни, млечни, хлебни продукти и плодове и зеленчуци, но в онези бели държави цената на хляба е почти като тази на месото. Всъщност може би на това се дължи и фактът, че европейците не се тъпчат нонстоп с тестени изделия, нито пък наричат своя хляб „насъщен”. Ние обаче си имаме исторически пристрастия по въпроса и в...

Корпорацията Symantec съобщи за придобиването на компанията Nukona, занимаваща се с разработване на инструменти за управление на мобилни приложения. Сделката ще разшири портфолиото на продуктите, получени от корпорацията в резултат на осъществената по-рано тази година покупка на Odyssey Software, до...

България ще купи домакинството на допълнителната интерконтинентална квалификация (за волейбола - б.м.), даваща олимпийска квота за игрите в Лондон. Парите за откупуването на правата са подсигурени от държавата, и отново в София волейболистите ни ще могат да се борят за олимпийска виза.

Цената на домакинството ни е 500 000 $.. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина е отпуснал 9,7 млн лв, за 387 деца, т.е. средно на дете се падат около 25 000 лв. С парите, дадени за домакинството ни, можеше да се помогне още на 30 деца.

Можехме да играем на интерконтиненталната квалификация и в друга страна. Ама Той иска да играем в Неговата зала "Арена Армеец". Щото в Своята зала егото му получи силен удар със загубата ни от Германия, което ни лиши от директната квалификация за олимпиадата . Беше дошъл на мача с идеята да се изтъпани в средата на залата, под прожекторите, да поздравява нашите като победители. Обаче нашите паднаха и телевизиите ни показаха как Слънцето помръкна гаче ли черен облак мина. Толкова им трябваше на некадърните подмазвачи от федерацията, за да изритат треньора Радостин Стойчев. Всъщност май не е било само това, защото Данчо Лазаров и Любо Ганев (членове на Управителния съвет) се изцепиха, че окончателното решение ще е на премиера. Тъй че хулиганското изхвърляне на Стойчев (защото нямаха доблестта да му го съобщят лично) вероятно е реакция на сърдития Бойко. Сърдит, че му бе накърнена суетата.

Именно безмерната му суета породи срамния цирк с връщането на треньора ден след като го изхвърлиха. Явно Слънцето е било неприятно изненадано от единодушно негативната реакция в Интернет форумите и фейсбук - негативна както за мърлячите от федерацията, така и лично за него поради безпрецедентната му намеса. Казвам "явно", защото още покрай номинацията му за футболист на годината от футболните фенове в Интернет стана ясно, че главният му пиар съветник, социологът Румяна Бъчварова, работеща като шеф на кабинета му, следи внимателно какъв е образът на шефа й в Интернет. За измъкване от гафа, т.е. замазване на очите Бойко покани Стойчев на среща и след нея съащите подмазвачи от федерацията обявиха, че връщат треньора. Ако съм на мястото на Стойчев, не бих приела да участвам в цирка. Както Силвано Пранди, с когото федерацията искаше да замени Стойчев, отказа. Оставаше и да не откаже след аналогичното му хулиганско изгонване преди време.

Лошото е, че срамният фарс ще се хареса на голяма част от електората - "ето, добрият Бойко пак оправи батака, който други направиха". За тия, дето продължават да подкрепят Бойко, поведението му, недопустимо за премиер в нормална държава,заслужава поздравления, защото адекватно отговаря на примитивните им представи за демокрация. Мисленето им е характерно за изостаналите общества, в които ценността на човека и на установените правила е нищо, а всемогъщият господар е всичко.

И се сещам за оня пленум на ЦК на БКП за футбола някъде в средата на 80-те години. Който междудругото взе идиотското решение да преименува "Левски" и ЦСКА на "Витоша" и "Средец". Сега Бойко е по бетер и от БКП. Еднолично решава какво да се прави във волейбола. Но защо само там? Трябва да се заеме и с футбола, с борбата, с щангите, с художествената гимнастика. В последаната неизбежно ще е успешен поради опита си бухалките, въртенето на обръчи, пардон - на позиции, и прехвърлянето на топката, грешка - на отговорността...

Човекът оркестър Стефан Вълдобрев обиколи куп световни фестивали с документалния си филм „Манчестър Юнайтед от Свищов”, междувременно се снима в „Миграцията на паламуда”, обещаващ да догони славата на култовите български комедии, и подхваща игрален проект, в който е замесен и учителят му Тодор Колев. Това не му пречи да играе и в няколко столични постановки: в Театър 199 и „Армията”. Но в момента вълненията му са облечени в ноти: на 18 май в рамките на Салона на изкуствата в зала 2 на НДК певецът композитор ще изнесе голям концерт с филмова, театрална, поп и рок музика. Ще прозвучи саундтракът към „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, ще се леят стари хитове от всичките му 9 албума – „Обичам те, мила”, „Рай”, „Пропаганда, хромозоми, силикон”, както и песни, рядко изпълнявани досега на живо. Там Вълдобрев ще представи за пръв път, пак в своя закачлив и ироничен стил, новото си парче „Хеликоптер”, фиксиращо състоянието на луда влюбеност, което те кара да летиш като балон с...

По време на ниските лихви през март на испанския премиер му беше широко около врата и реши, че няма да изпълнява обещаните мерки. Да, обаче, точно заради това загуби доверие, скачат му лихвите (и заради Гърция) и едва продава скъп дълг, за да си покрие бюджетните дефицити и банковите проблеми. Един миг популизъм и резултатът е още по-големи страдания (това важи не само за Испания).

Източник: Блумбърг

Блогът за икономика 2012

Книгата на Георги Иванов „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” ще бъде представена в София на 17 май от 18 часа, непосредствено след вечерното богослужение в академичния параклис на Богословския факултет на СУ. Книгата се представя в София със съдействие на Богословския факултет.

Първо бяха Аденауер и де Гол, после Кол и Митеран, а след тях Меркел и Саркози - френско-германският локомотив тегли Европа напред от десетилетия насам. Ето няколко примера от близкото и далечното минало: Любов от пръв поглед. На френски: coup de foudre. Буквално това означава "да те удари гръм" - както стана със самолета на френския президент Оланд на път за Германия. След смяната на караула в Елисейския дворец консервативната германска канцлерка Меркел ще трябва да работи със социалиста Оланд. Това обаче не е непременно лоша новина за германо-френския локомотив на Европа. Независимо, че Франсоа Оланд е против фискалния пакт и настоява за друго: Пакт за икономически растеж в Европа. Снощи канцлерката и президентът се срещнаха за пръв път и дадоха ясен сигнал, че искат да работят заедно за Европа. Френско-германското "заедно" тегли Европа напред от десетилетия насам. Ето няколко примера от близкото и далечното минало: Приятелска разходка по плажа на Довил, конспиративни срещи и...

Плевнелиев каза в Сиатъл, че ще връща българските компютърни специалисти от САЩ.

Братята вероятно щяха още да са си тук, ако не трябваше да влизат в затвора, а бяха влезли в парламента. Добре е да се припомни, защото цялата сбърканост всъщност започна оттам. Те прекараха няколко месеца в ареста, но се кандидатираха за депутати през 2009 г. За да го направят, трябваше да им се съберат подписи. И техните хора навън им събраха – за независимия мажоритарен кандидат Пламен Галев валидните бяха 13 266. Като собствениците на всеки един от тях днес спокойно могат да си припишат основната заслуга за изчезването. После, за да си проведат предизборната кампания, съдът пусна братята под гаранция. Оттогава те са на свобода и продължават да бъдат. Може би пак щяха да излязат от ареста на по-късен етап, но факт е, че свободата им под парична гаранция започна с едни избори, с една подписка и с волята на народа. Добре е да се припомни също, че Пламен Галев направи най-добрия резултат на независим мажоритарен кандидат в цялата страна. А в избирателния си район Кюстендил остана...

Facebook е най-голямата социална мрежа в света с повече от 900 милиона активни потребители. Гигантската аудитория обаче, няма навика да гледа реклами, а още повече да щрака върху тях. Поне така си мислят рекламните стратези на автомобилния гигант General Motors. Компанията изтегли рекл...

Вече години наред се забелязва стабилна тенденция в спад на тиражите, които имат печатни издания като вестниците и списанията. Причина за това е масовото навлизане на електронните устройства с връзка към интернет, които правят хартиените медии да изглеждат архаично. Спадът на тиражите е свързан и с ...

В английският онлайн магазин – Shore, в момента можете да откриете 50 избрани артикула намалени на 50%! Въпросното намаление е отново в секцията „Special offers“, за която съм писала не веднъж. Цялата статия за пазаруването в Shore можете да видите тук! Успешни покупки!

Най-новият марсиански роувър на NASA в момента пътува към Червената планета и няма да стигне до местоназначението си преди август, но негово точно копие вече кръстосва спокойно пясъците на калифорнийската пустиня Мохаве. Тестовите обиколки ще позволят на учените да изучат по-доб...

Прессъобщение София, 16 май 2012 г. – По повод продължаващото гласуване на второ четене на промените в Закона за горите коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България" очаква Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание да проверят заместник председателя на парламентарната комисия по земеделие и гори Емил Димитров за потенциален конфликт на интереси и действия в частен интерес в качеството му на лице, заемащо публична длъжност.

Съгласно подадена от него декларация, Емил Димитров е собственик на гори и земеделски земи, а свързани с него лица, съгласно публикации в медиите, са собственици и управляващи на фирми, свързани с горско стопанство, дърводобив, стопанисване и ползване на дивеч в дивечовъдни участъци.

Частният интерес на Емил Димитров вероятно се изразява в получаване на облага от материален характер, защото е подкрепил предложението на други народни представители за промени в Закона за горите, което води до улесняване на изсичането на частни гори под 20 декара, каквито той притежава.

Също така депутатът е внесъл и е гласувал за предложение за промени в Закона за горите, което премахва дължимата към държавата сума при промяна на предназначението на горски имоти и земеделски земи за строителство на ски лифтове, ски писти и открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди. Това изменение вероятно би намалило разходите на Емил Димитров и на свързани с него лица и фирми, когато искат да извършват такива строежи в притежаваните от тях горски имоти.

Емил Димитров е внесъл и е гласувал в полза на текстове в промените в Закона за горите, които премахват дължими суми за охрана и опазване на дивеча при ползване на държавна база в ловните стопанства, каквато вероятно ползват и свързани с него лица и фирми.

Природозащитниците настояват също така премиера Бойко Борисов да обяви кой стои зад офшорната фирма "Витоша ски", която притежава почти всички ски съоръжения в Природен парк Витоша. Част от тях бяха приватизирани от общината, когато министър председателят беше кмет на София. Така премиерът Бойко Борисов ще разкрие пред обществото в чия персонална полза се правят промените в Закона за горите.

Коалицията "За да остане природа в България" ще проведе протестно шествие срещу промените в Закона за горите тази вечер. Участниците ще се съберат на пл. "Света Неделя" от 18,30 ч. и ще тръгнат към парламента.

Промените в Закона за горите ще доведат до непрозрачна приватизация на един от последните обществени ресурси, защото:

- Ще се предоставя държавна гора за частни строежи, което беше целта и на заменките на гори при Тройната коалиция

- Предлага се това да става без конкурс, т.е. на нереални и непазарни цени и с подбрани по корупционен начин частни инвеститори

- Позволява дозастрояване на най-ценните български гори по планините, включително в природните паркове, след като заменките позволиха приватизирането и застрояването на Черноморието

- Позволява се доизсичането на всички частни гори под 20 декара без горскостопански проект и екологична оценка.

Промените в Закона за горите подаряват българските гори на няколко добре известни бизнесмени, предупреждават природозащитниците.

Отговор на въпроса „Каква е етимологията и ономастичното значение на фамилното име Плевнелиев? Български Генеалогичен център, Чикаго (bulfamily@hotmail.com ) в помощ на българите и медиите в САЩ. Извадки от Уикипедия, свободната енциклопедия. Село Плевня (дем Просечен) в 1927 година е прекръстено на Петруса. Тази статия е за селото в Гърция. За селскостопанската постройка вижте Плевня. ________________________________________ Плевня Πετρούσσα Местоположение Плевня Плевня на картата на Гърция Плевня Плевня на картата на дем Просечен и област Източна Македония и Тракия Координати: 41.2000, 24.0167 (G) Координати: 41.2000, 24.0167 (G) (⇓) Данни Област Източна Македония и Тракия Дем Просечен Географска област Драмско поле Население 1 900 (2001) Надм. височина 236 m Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (изписване преди 1945 година ...

Gmail е една от най-популярните услуги, предлагащи електронна поща. Многото полезни екстри на пощенската услуга се управляват през прост и минималистичен интерфейс. Зад привидната простота обаче, стои армия от инженери и сървъри, които се грижат нашите писма да пристигат до местоназначението ...

1403 детски книги и енциклопедии, учебници и учебни помагала, класически заглавия и научно-популярни четива ще бъдат разпределени от образователното министерство към училищните библиотеки. Други 1672 тома съвременна художествена литература вече са препратени към Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието за библиотеките към местата за лишаване от свобода.

Тези над 3000 книги са отчетът от дарителската кампания, инициирана от Библиотеката на Нов български университет, “Всяка книга ражда мечта”, която стартира на 1-ви март. "Нашата цел бе да подкрепим развитието на библиотеките в училищата и местата за лишаване от свобода", казват от библиотеката.

Като дарители са се включили над 100 души, като голяма част са пожелали да останат анонимни. Списък с имената на дарители може да бъде видян в Блога на библиотеката на НБУ.

Представители на социалната мрежа Facebook потвърдиха официално каква ще е цената на акциите, които компанията пуска след броени дни за свободна търговия на борсата. Дяловете от фирмата ще вървят между 34 и 38 щатски долара за една бройка, предаде Mashable. Исканата сума е по-голяма...

Европейската комисия ще бъде готова по-рано от очакваното със стратегията си за сигурността на интернет. Вместо в края на годината първият по рода си документ в ЕС, ще е готов в края на септември. Това стана ясно по време на дискусия в Европейския парламент днес. Освен общи насоки за безопасното ...

Сайтове, принадлежащи на известния производител на автомобили Peugeot, се превърнаха в мишена за хакерите от групата UROBOROX. В понеделник нападателите са блокирали редица аржентински ресурси, посветени на автомобилната марка, а единият от тях (peugeotargentina.com.ar) е официалният д...

Image: Unbalanced scales by Mareklug
via Wikimedia Commons
От вчера в мрежата курзират пресните Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, внесени в парламента от за сега неназована организация-защитничка на правоносителски интереси.

Първи по темата се изказа Пейо, а днес отново с много адекватна позиция реагира и проф. Нели Огнянова.

Силно препоръчвам да прочетете техните писания, тъй като рисуват една много ясна картина на съдържащите се в предложенията слабости. В допълнение препоръчвам и записа на Григор Гачев, в който той споделя някои интересни мисли.

Съвсем кратичко ще си позволя да додам и моите 2 стотинки в очаквания да набере скорост диспут.

С оглед на бускуващото приемане на ACTA и генералната несигурсност на нейното бъдеще, правоносителите изглежда

задействат своя План Б

използвайки анонсирания от управляващата партия ъпдейт на Наказателния Кодекс.

Направените предложения впечатляват с идеи като въвеждане на минимални наказания от по 3 години лишаване на свобода или загърбването на един от основните за българското наказателно право принципи, според когото отговорността за престъпни деяния е лична и тя може да бъде понесена само от физически, но не и от юридически лица.

Целта на минималните наказания очевидно е да вържат ръцете на съда така щото той да не може да прилага привилегията за маловажност, докато лелеяната отговорност за юридическите лица е своего рода фронтална атака срещу доставчиците на интернет.

В заключение

с прискърбие установявам, че българските правоносители не само не желаят да дораснат до идеята за диалог със своите потребители, но и всячески опитват да доизгребат делящата ги от последните пропаст.

Апелът ми

към законотворците е да не се връзват на отправените на вниманието им предложения, защото опакованите в тях нови везни за Темида са криви.

No related posts.

Британският производител на електронни компоненти Plastic Logic е разработила гъвкав цветен дисплей, предназначен за използване в четци на електронни книги, бе съобщено от вицепрезидента на компанията по въпросите на технологичното проектиране Питър Фишер на среща с журналисти в руската столица Моск...

Час преди поредното (и последно преди лятото) суинг парти във варненския клуб Vintage 33 си говорим с Павката и Митко от The Smugglers Collective за всичко, което се случва около тях в последните месеци (а то е адски много). Слушаме няколко парчета, подбрани от тях, пийваме бира и се смеем на глас - както повелява съботновечерната традиция. Припомняме си и за петия рожден ден на лейбъла Love & Happiness Music с краткото интервю, което взех от едно от основните действащи лица на сцената на Sofia Live Club - DJ Maestro, както и с последното издание на Blue Note Trip - компилацията, която той вече 10 години продуцира за легендарния лейбъл. Новите сингли са на Sharon Jones & The Dap-Kings, Hidden Jazz Quartett feat. Omar, Stik Figa с Funky Seventy, а в края слушаме поредното уникално издание на британския лейбъл Jazzman Records: Hilton Felton - The Best of Hilton Felton, на музикалния пазар от 7 май.




Hilton Felton – Tell Her Love Has Felt The Need / Jazzman

Wikimedia издаде предупреждение, че ако посетителите на Wikipedia виждат реклами на уебстраници, които отварят, значи са заразени със злонамерен софтуер. Както сайтът посочи във вторник, Wikipedia се финансира от повече от един милион дарители и никога няма да пусне реклами, р...

Популярното списание Forbes публикува рейтинг на най-лошите главни изпълнителни директори на най-големите публични компании в САЩ. На първо място в списъка е изпълнителният директор на Microsoft Стив Балмър. Forbes отбелязва, че преди Балмър да заеме поста главен изпълнителен директор на Microsof...

Да обединяваш е трудна работа. Да обединяваш ценности, а не интереси още по-трудно. И това го знаех, когато преди три години бях избран за председател на СДС. Тогава си поставих целта да работя за единството в дясно – за политики, които да променят България и да дадат шанс за по-добър живот на гражданите й. На [...]

Със специална „Вечер на родителите” Столична библиотека ще опита да примами повече родители да разберат значимостта за четенето във възпитанието на своите деца, съобщава kafene.bg.

Събитието е първа по рода си среща и ще се състои на на 17 май (четвъртък) от 18.00 ч., в Детско-юношеския отдел на библиотекатa.

"Поканени са всички, които все още не са открили библиотека за своите деца, както и тези, които ползват услугите на Столична билиотека. В неформална обстановка родители, психолози и библиотекари ще говорят за ролята на четенето в личностното развитие и за библиотеката като място, където този процес може да се случи", обясняват организаторите.

По време на родителската вечер ще бъде представена германската програма „Старт в четенето – три крайъгълни камъка за четенето”. Библиотекарите пък ще опитат да разберат какво би накарало родителите да заведат детето си в библиотеката и какво очакват да предлага тя като услуги и дейности.

Колко отворени страници държите на вашия компютър? Пет? Може би десет? Ако сте потребител на Google Chrome сега има по-лесен начин да отворите тези табове и на другите ви устройства, което включва лаптопа или смартфона ви. И всичко това без тромавия ритуал copy-paste. Най-новата стабилна версия н...

!ФОТОЛЮБИТЕЛИ! Организираме фотоизложба по Ботеви дни 2012, най-вероятно в Джамията, с надеждата са де окаже със международно участие! Считайте това за предварителна покана, харесвайте и споделяйте, та да направите малко реклама

Снимката: #WTF?!?Germany – Денят на Европа, поставяне на рекорд на Гинес. Деца от Тунис, Египет, Турция и Босна ръкопляскат на случайно преминаващ инвалид. Тази снимка откри тазгодишната изложба PanOderama във Франкфурт-Одер.

Продукти;
2 готови теста
1/2ч.ч. зехтин
500г коприва
1 връзка зелен лук
1ч.ч. натрошено сирене
2 яйца
щипка сол
няколко листа пресен джоджен

Приготвяне:
Копривата и джоджена се измиват листо по листо. Стръковете лук се почиства и измиват. Зелениите се режат на дребно. Взема се тиган. Наливат се 3с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се надребнените зелении и щипка сол. Запържват се за 5 минути. Продуктите се бъркат с дървена лъжица. След готовност съдът се оттегля. Към запържените зелении, се добавя сиренето и две разбити яйца. Отново се разбъркват съставките. Взема се тава за печене. Маже с мазнина. Тестата се мажат със зехтин. На дъното се разстила едното тесто. Част от него се качва по околния ръб. Разпределя се плънката. Другото тесто се разточва. С него се покрива плънката. По краищата се притиска, за да не излезе плънката. Отгоре се надупква с вилица. Маже се с мазнина. Пече се на умерена фурна 25- 30 минути. Оставя се да изстине. След това се реже на парчета.

Интернет е изграден благодарение на услугите. Една от основните услуги e домейн името. Имало е няколко алтернативи, които са идвали и са си отивали, но една от най-силните е OpenNIC и те вече предлагат домейни от високо ниво - .pirate. Въпреки огромните усилия на най-добрите холандски ...

Компанията Avira Software, създател на популярната антивирусна програма, пусна актуализация за своите продукти, която вече се определя като катастрофална. След инсталирането й, стотици хиляди потребители на компютри, работещи под Windows, се сблъскват с редица проблеми, а дори и с пълн...

Новият интернет протокол IPv6 ще тръгне официално на 6 юни, съобщи един от бащите на световната мрежа и вицепрезидент на Google Винт Сърф по време на дискусия в Европейския парламент в Брюксел. Според Сърф изпитанията на протокола през изминалите години са минали успешно, повечето доставчици и ко...

Изобретателят Майк Шроп обича да се занимава с компютри, затова мазето му е пълно с части от различни машини, кабели, платки и какво ли още не. Един ден той разбира, че във всичката тази машинария липсва нещо съществено - нещо "органично" и "естествено", което да балансира малко обстановката. Шроп р...

Въпреки че не са напълно прецизни, повечето GPS устройства интегрирани в нашите мобилни джаджи (както, разбира се, и самостоятелните GPS приемници) ни вършат сравнително добра работа. Нито едно от тях, обаче, не може да ни осигури навигация на затворено място, извън обсега на сателитите. Учени от не...

Търсачката на Microsoft - Bing - вече е с нов външен вид. Отсега нататък няма да ни се налага да тормозим очите си с разсейващите многоцветни резултати или със списъците с последните търсения, които така или иначе не са били особено популярни сред потребителите. Освен това, резултатите от търсенията...

Читателят на „Дневник“ Панчо Панчев ни изпрати разказ за опита си да направи соларно зарядно устройство за телефон с подръчни материали.

Може ли човек да си направи соларно зарядно устройство за телефона в домашни условия? Може, стига да има желание.

Освен него са необходими също 4 градински лампички със слънчеви батерии – могат да се купят в магазините за осветителни тела или градинско оборудване за около 5 лв. всяка. Тези соларни клетки са с размер 3 х 3 см, което дава в най-добрия случай 1.5 V.

Лампичките се разглобяват, като се оставят само горните части, които се състоят от слънчева клетка и батерия от 1.2 V. Тя служи да се съхранява енергията, когато телефонът не се зарежда, а също и като регулатор – четирите батерии никога няма да дадат повече от 1.2 V всяка, и така батерията на телефона няма да се претовари.

Устройството се зарежда независимо от количеството светлина, разликата е само във времето, което е необходимо за това.

Измерването показа например, че батериите на 4-те лампи се зареждат със скорост 1/10 от волта за всеки 3 секунди при положение, че над тях се сложи настолна лампа. На директна дневна светлина, разбира се, зареждането става около 20-30 пъти по-бързо, в зависимост от ъгъла, под който падат лъчите, температурата на въздуха и т.н.

И последно – задача с повишена трудност: къде и как трябва да се сложи диод, за да не се окаже че вместо устройството да зарежда телефона, телефонът зарежда устройството? Това се случи при първоначалната версия, която зареди телефона, а след това започна да го разрежда. С помощта на диода обаче този проблем беше успешно отстранен.

Бързината на зареждане е зависима от времето и силата на светлината, но устройството със сигурност работи достатъчно ефективно, за да зарежда телефона по време на дълги преходи сред природата.

Продължаваме пешеходното пътешествие на Лора и Евгени из Африка. Започнахме в Мароко, прекосихме Западна Сахара и Мавритания, за да влезем Сенегал, пообиколихме из самия Сенегал, имахме разни случки в самия Дакар, празнувахме Коледа в Сенегал,  после видяхме как живеят в прогонените християнски села в Сенегал. Открихме западноафриканското Мали и мистериозната „Страна на догоните“. Обиколката на Мали беше удължена , бяхме в  Буркина Фасо, а в Того успяхме да получим пари от африканец. За последно бяхме в Бенин при вуду.   Днес отиваме и ще откриваме Нигер   Имайте търпение да се зареди – снимките са много   Приятно четене:  

Африка пеша

дванайсета част

Нигер

    В Нигер влязохме след като преминахме пеша моста над р. Нигер. Граничната полицайка дълго ни разпитва защо нямаме кола, как сме стигнали до там и не ни ли е страх от лъвове и змии като спим в гората. В Нигер обаче нямаше нито един лъв, а и змии до сега не бяхме видели. Каза също, че и в Нигерия е многоо опасно, но това вече го чувахме многократно. Помним още първата ни нощ в Африка, Танжер мароканецът, с който прекарахме нощта задраска с Х Нигерия и каза: „ Не ходете в Нигерия! Там ще ви вземат всичко, дори и обувките и ще ви оставят боси и голи... ако въобще ви оставят живи” Ние обаче се бяхме запътили точно натам да проверим верни ли са тези истории. Всъщност трябваше да минем Нигерия само транзитно с визата за 7 дни.

Първата нощ в Нигер

прекарахме близо до границата в една палмова горичка и на сутринта стигнахме първия

град Гая

Контрастът с Бенин беше голям – отново пясък, отново джамии и среднощни молитви, отново прашния вятър харматан. Бедността и мръсотията веднага се набиваха на очи. Нямаше никакви плодове и зеленчуци, освен нереално скъпи дини. Пътищата бяха още по-счупени, а колите – още по-претоварени. Хората не искаха или не можеха да говорят на френски. Явно много не обичаха французите тук. Само преди 2-3 месеца двама французи бяха отвлечени от бар и убити в Ниаме. Но иначе хората бяха мили с нас и нямахме никакви проблеми.

Хапнахме ориз и побързахме да се махаме от неприветливия град. Продължихме с камион

по ужасния път към Досо

и за целия ден изминахме само 60км. Пътят сякаш не беше правен от колониални времена насам. Уморени от ламбичкане и подскачане по дупките, решихме да спрем да спим и продължихме на другия ден. Първият камион, който мина беше буркинецът и бенинецът, които ни закараха до границата. С тях стигнахме на 7 км преди Досо, където ни оставиха преди полицейския пост. След Досо пътят вече ставаше добър, но движение почти нямаше. Спря ни един туарег, който внасяше кола от Бенин. Преди да ни пусне да се качим ни разпитва какво носим в раниците и каза, че по принцип не спира на никой. Тук хората изглежда се страхуват да спират на непознати, особено като карат нов внос кола. Уверихме го, че не сме бандити, даже научихме малко тамачек (езика на туарезите тук) от него, но той до последно не може да се отпусне. Когато го помолихме да спре в пустущта на свечеряване, той много се притесни, бързо ни свали и потегли без да имаме време да му кажем чао. Спахме на чудно местенце в безкрайното сухо поле. Вечерта камионите и колите спираха и настъпваше пустинна тишина. Тъй като селата нямаха електричество, нощта беше истински тъмна. Наоколо беше съвсем равно докъдето ти стига погледа и от нищото изнихваха каменни хълмове.

 

 

 

 

 

На другата сутрин отново ни качи туарезко семейство, които бяха доста весели и ни написаха имената на техния език, който бяхме срещали преди при берберите в Мароко [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="С туарезите"][/caption]  

Tуарезкият беше единственият африкански език, който имаше писменост

от всичките стотици езици тук (в Източна Африка само етиопският език има своя писменост). Само в Нигерия има над 200 различни езика и нито един няма своя писменост. Трудно е да си представиш живота без писменост. Туарезите ни оставиха в

едно село на разклона за Маради

и там ядохме ориз и напълнихме вода. Тук вода се намираше още по-трудно. В повечето села дори нямаха помпи, а вадеха с кофи от 30-метрови дупки вода. Когато намерим вода наливахме по 7-8 литра, които ни стигаха за половин ден.  

  След това ни качи нигериец, който също внасяше кола от Котоноу. Всъщност, освен камиони, вносни коли от Котоноу и по някое претъпкано рейсче, друго движение нямаше. Дори и нигерийците предпочитаха да прекосят цял Бенин и Нигер, за да избегнат Лагос и делтата на р. Нигер. Най-накрая поговорихме с някой на английски и послушахме Фела Кути. Дълго спорехме по въпроса с жените в мюсулманския свят. Въпреки, че беше образован човек, той смяташе, че жените не могат да се контролират сами. Затова трябва да се омъжат рано да има кой да ги контролира на време. След това те нямат право дори да говорят с друг мъж, докато съпругът им има право да си вземе още 3 жени и да спи с още стотици, ако поиска. Разбиранията им за семейство, деца и любов бяха тотално различни от нашите и беше трудно да ги разберем. Темата беше безкрайна и спорът беше безсмислен. Скоро се свечеряваше и слязохме да преспим. Изкарахме още една тиха нощ край пътя в Нигер и на другата сутрин започна сагата с камиона.

    Решихме, че сме близо до последния град – на по-малко от 80 км и пътят беше добър, затова се качихме на първия камион, който мина и бавно потеглихме натам. Спряхме в първото село да помогнем на друг камион да смени гумата си. След като смениха гумата се оказа, че не можем да запалим. Беше ни свършил бензина. Камионът, разбира се, нямаше никакви датчици и на всичкото отгоре скоростният лост не работеше и трудно се превключваше с голяма сила и много стържене. Шофьорът ни се качи на другия камион и тръгна да търси гориво.   Ние почакахме час и нещо в селото, където хапнахме местни палачинки и наляхме вода от помпата. Селцата бяха малки и хората- много симпатични. Въпреки че повечето не говореха френски, ни приемаха много приятелски и ни се радваха много. Накрая шофьорът се върна с бензин, но пък камионът не искаше да запали. Точно се бяхме отказали и решихме да хващаме друг стоп нататък и моторът запали. Продължихме бавно по пътя и скоро видяхме камиона със спуканата гума, отново със същата спукана гума. Тук камионите имаха много малко гуми, които се гънеха и осукваха под тежестта на големия товар. На място, където нормално трябваше да има 4 гуми, те имаха само една, обикновено много стара и изтъркана. Качихме шофьора със спуканата гума до следващото село и така станахме 6 души в ТИР-а, което ни беше рекорд до сега. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   След още няколко километра видяхме друг закъсал колега спрял вдясно на пътя. Ние спряхме до него да си говорят, но камионът ни загасна и така задръстихме целия път. Дълго време не можехме да запалим и седяхме по средата на пътя като давахме знаци на идващите коли да ни заобиколят. След още малко време с доста мъка включихме на скорост и потеглихме отново. Така цял ден пътувахме тези 80 км до

Маради

и точно, когато влизахме в града пак ни свърши бензина. Този път продължихме пеша и оставихме камионовата сага. Представяхме си какво приключение е целият им курс от Котоноу до тук – над 1500 км.

 

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Тези къщички не са за хора, а за складиране на зърнени култури (хамбари)"][/caption]

 

 

[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="На селската помпа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="На помпата"][/caption]

 

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="не е лесно да се пътува така...особено по път с много дупки"][/caption]

                  Спахме в Маради и на другия ден

стигнахме границата с Нигерия.

Къмпирахме близо до границата, за да можем рано сутринта да влезем в Нигерия. Още в 8 часа бяхме на полицейския пост, но успяхме да стъпим в Нигерия чак към 12. Първо полицаите от нигерската страна дълго ни разпитваха и сякаш не искаха да си ходим. Писаха 2-3 пъти данните ни, професия и т.н. Като цяло граничните полицаи въобще не бързаха, а и освен нас изглежда нямаха други клиенти. Обикновено изкарвахме поне по половин час в писане и приказки преди да ни ударят печата.   След това се оказа, че има още над 5 км ничия земя до другата граница, които извървяхме пеша. Дори имаше 2 села между границите и се чудехме към коя ли държава принадлежат. Накрая пристигнахме при нигерийската полиция, къето се започна проверка. Първо ни провериха целите раници за оръжие, след това ни заведоха в друга сграда да пишат и да ни разпитват. Там най-неочаквано единият полицай ни заговори на български. Оказа се, че е живял в Българя и ни смая с африкански български език. Точно си мислихме, че всичко е свършило и тръгнахме по пътя, когато ни настигна полицейска кола и ни върна обратно на границата, където в 3та сграда отново започнаха да пишат и да питат. Накрая попитаха дали няма да дадем нещо за регистрацията, но ние категорично отказахме. Най-накрая в 12 часа

бяхме официално в Нигерия и започнахме да стопираме към Кано.

Там имахме уговорка с каучсърф от Индия и трябваше да стигнем преди тъмно. Първо една кола ни закара до първия град на 4-5 км, след това едно лъскаво пежо 607 ни взе директно за Кано – на 250 км. Бяха двама Нигерци, които не говореха нито френски, нито английски. Поискаха ни малко пари и се съгласихме, нямахме много време, а с тях пътувахме бързо и удобно. Още след 5 км ни спряха първите полицаи за проверка на документите и питаха какво им носим от България. Отговорихме, че им носим усмивки, но те не останаха доволни. „Дай ми нещо! Вода, подарък каквото и да е!“ Нямахме какво да им дадем, дори водата ни беше свършила и ги оставихме само с усмивките. Полицейски постове имаше постоянно на пътя и тази случка се повтаряше многократно. Все пак стигнахме

Кано

навреме и без проблеми. [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="С Маянк и част от неговите приятели"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Чистене на сусам в Нигерия"][/caption]   Там Маянк, нашият хост ни посрещна гостоприемно с индийска храна и душ. На гости имаше и други индийски приятели и се получи доста забавна вечер. Разказваха ни много за Индия и Нигерия, обменихме филми и музика и въобще бяха наши хора. За разлика от повечето африканци, те наистина бяха впечатлени от нашето пътуване и много ни се радваха: „Вие правите това, за което винаги сме мечтали, но никога няма да направим“- казваха. За голям късмет се оказа, че Маянк ще пътува на другия ден за Майдугури по работа. Това беше на цели 600 км в нашата посока, почти до границата с Камерун. Така преминахме Нигерия само за 3 дни без дори да усетим тази страна. Освен полицаите и няколко колеги на Маянк, не срещнахме много други нигерийци. Останахме една вечер в Майдугури с Маянк и на другия ден вече бяхме в Камерун. Дългоочакваният Камерун, където мислим да останем повече време. Тук ще празнуваме кръглите си рождени дни – на 8 Април Лора става на 30, а на 13 Април Евгени става на 25. Всички са поканени на горещо парти в Камерун!   Очаквайте продължението

HarperCollins бе големият победител на британските годишни издателски награди на The Bookseller, раздадени на пищна церемония в лондонския хотел Park Lane Hilton в понеделник вечер, съобщи сайтът на списанието. HC, която е подразделение на News Corp, си тръгна с наградата за Издателство на годината. Другият герой за вечерта се оказа веригата книжарници Foyles, които бяха отличени в категориите Национален книготърговец на годината и Търговец на детски книги на годината.

"Водещи за индустрията дигитални дейности, остър фокус върху имената на авторите и страхотно образователно звено" - тези оценки на журито би трябвало да са достатъчни, за да се съгласим с мнението на съдиите, решили да присъдят голямата издателска награда на HarperCollins. "Тази година публикувахме няколко страхотни книги и имахме фантастични продажби във всички сегменти, така че победата ни е абсолютно брилянтна", не скри радостта си при получаването на наградата изпълнителният директор на издателството Саймън Джонсън.

Според главния редактор на The Bookseller и председател на журито на конкурса Нийл Дени всички победители тази година са показали иновационни подходи в книготърговията, "въпреки или именно заради турболентния период, който всички изживяваме в икономическо отношение". Според него наградите тази година обхващат много точно процеса на преминаване от преобладаващо печатен бизнес към комбиниране на печатната и електронната реалност в книгоиздаването.

Лейбълът на Random House - Harvill Secker и неговият редактор Лиз Фоули също си тръгнаха с две награди - за Лейбъл и Редактор на годината. През последната година общо 5 от 40-те издадени от Harvill Secker заглавия достигнаха Топ 10 в класациите за продажби на Острова.

Наградата за Маркетингова кампания на годината отиде при Pan Macmillan за промотирането на "Стая" на Ема Донахю, след успешните партньорства с родителската мрежа Mumsnet и библиотеки и засилена външна кампания, включваща множество билбордове и брандиране на лондонското метро, автобусни спирки и ЖП-гари. За Детски издател на годината бе определен Usborne, наградата за дигитална стратегия бе присъдена на Harlequin Mills & Boon "за експериментите с бизнес модела и структурата на ценообразуване, както и ползванет она социалните медии за създаване на лоялност на марката".

Една от новите категории - за Библиотека на годината, бе присъдена на Градската библиотека в Единбург за "широкообхватните услуги към трудни за достигане публики и ангажиращи дейности в социалните медии". Призът във втората дебютираща категория - Академичен, образователен и професионален издател на годината, отиде при Oxford University Press за техния “несравним глобален обхват с книги на 40 езика и дейности в над 50 държави по света".

След като спечели Оскар за филма Социалната Мрежа, Арон Соркин е насочил вниманието си към Apple. Различни източници твърдят, че Соркин официално се е съгласил да адаптира официалната биографична книга на Уолтър Айзъксън за Sony Pictures. Sony са взели правата за снимките на книгата още пр...

Статията в авторитетното американско списание Foreign Affairs беше открита за българската публика от портала euinside.eu. Тя беше подмината от българските медии, дори от критичните към властта, въпреки несъмнено стряскащите заключения в нея. На България е отредено "почетно" място сред мафиотските държави като Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела.

Единствената европейска държава управлявана от премиер, който е бивш наркотрафикант, ето една истина, която българските конвенционални медии не могат да си позволят да проинесат. Някои от страх, други поради икономическа принуда, трети защото са част от пропагандната машина на престъпността, която е на власт.

Положението е особено драматично, защото зад академичния тон на автора, който може да си позволи да нарича нещата с истинските им имена, има и реална политика. А нейните интереси са хора като Бойко Борисов да бъдат на власт. "Кучи син, но наш кучи син" - е казал Рузвелт за диктатора Сомоса баща. Ето защо преди година посланик Уорлик дойде лично в парламента да брани "кучия син" от шокиращите данни за него в американските дипломатически доклади, впрочем обилно цитирани от Мойзес Наим.

Показателно е и мълчанието на опозицията, която в друг контекст би използвала максимално подадената и топка. Тя обаче си трае, защото мафиотите, които управляваха при Тройната коалиция също са важни експонати в българския музей на организираната престъпност, изплувал от грамите.

Така или иначе, духът е пуснат от бутилката. Реалността, че в България се симулира демокрация, а всъщност става дума за мафиотска държава, управлявана от престъпник, с престъпна опозиция, не може да бъде крита вечно. Знак за това е все по-сериозното осмиване на властта с вицове, карикатури и съвременни изразни средства, съпоставимо единствено с периода на късния зрял социализъм на Тодор Живков, от когото се вдъхновява сегашния премиер. А едва ли има по-добър пример за мафиотска държава от България в края на 80-те, с каналите за дрога и оръжия на Държавна сигурност.

 

Биволъ преведе и представя на своята публика цялата статия от Foreign Affairs, списание, в което са взимали думата 11 американски външни министри, и което без съмнение играе важна роля за разбирането на световните процеси от сегашни и бъдещи политици в САЩ и по света.

Мафиотските държави

Мозес Наим, Foreign Affairs, 91-3, Май-Юни 2012

Световната икономическа криза се превърна в истинска благодат за транснационалните престъпници. Благодарение на слабата икономика богатите престъпни организации могат да придобиват финансово затънали и потенциално ценни компании на ниски цени. Фискалната дисциплина принуждава всички правителства да орязват бюджетите на правоохранителните служби и съдебните системи. Милиони хора са понесли сериозни удари и това ги е подтикнало към по-лесното да нарушават закона. Голям брой безработни експерти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, правото и логистиката са допринесли с опита и таланта си за развитието на световните картели. Междувременно филантропите по целия свят са „ограничили" благотворителността си, създавайки фондове за финансово подпомагане на изкуствата, образованието, медицинската грижа и други сфери, които престъпниците с удоволствие подпомагат в замяна на достъп до политиката, социална легитимност и подкрепа. Международните престъпници едва ли могат да пожелаят по-благоприятна бизнес среда. Техните дейности се извършват с присъща свобода и имат стабилна финансова основа, което означава, че те се радват до голяма степен на ликвидност- една не лоша позиция, в която можеш да бъдеш по време на финансова криза.

Но насърчените врагове и намаляващите източници не са единствените проблеми, с които се сблъскват полицейските служби, прокурорите и съдиите. През последните години възникна нова заплаха- т.нар. държава мафия. Престъпниците по целия свят са проникнали в правителствата до едно безпрецедентно ниво.

Вместо да ликвидират групировките, някои правителства предпочетоха тъкмо обратното- да поемат контрола върху незаконните операции.

В мафиотските държави правителствата забогатяха, направиха богати и техните семейства и приятели, експлоатирайки парите, силата, политическото влияние и световните връзки с престъпни синдикати, за да затвърдят и увеличат тяхната собствена власт. Наистина, водещите позиции в някои от най-рентабилните и незаконни световни предприятия са заети от професионални престъпници; те включват по-старши правителствени лидери, директори шпиони, шефове на полицейски служби, военни и в някои изключителни случаи дори държавни глави или членове на техните семейства.

Сливането на правителствата с престъпните групи се различава от по-ограничените начини, по които те са си съдействали в миналото. Правителства и шпионски служби, включително онези от демократичните страни, често помагат на престъпниците да изнасят тайно оръжие за съюзническите бунтовници в други страни или с цел да убиват враговете зад граница.

(Лекомисленият опит на ЦРУ да помогне на американската мафия да убие Фидел Кастро през 1960 г. е може би най-известният пример.)

За разлика от нормалните държави, мафиотските не разчитат случайно на престъпните групи, да задействат определени чуждестранни политически цели. В мафиотската държава, ако правителството не ръководи престъпната групировка, то поне става интегрирана част от нея и защитата на тези бизнес групировки става приоритет. В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани.

Тъй като политиката и средствата, които се разпределят в мафиотските държави са колкото повлияни от престъпниците, толкова и от властите, които по принцип формират състоянието на държавата, то тези държави поставят сериозно предизвикателство пред висшестоящите лица и анализаторите на международната политика.

Мафиотските държави не могат да бъдат лесно класифицирани и по този начин замъгляват концептуалната линия между държавните и извъндържавните действащи лица. В резултат на това тяхното поведение може да бъде трудно предсказано, което ги прави особено опасни в международната среда.

Революция в престъпността

Общоприетото разбиране за международните престъпни мрежи се основава върху три погрешни разбирания. Първо, много хора вярват по отношение на незаконните дейности, че те са се извършвали и преди това. Истина е, че престъпниците, контрабандистите и черните пазари са съществували винаги. Но природата на международната престъпност се е променила значително през последните две десетилетия като криминалните мрежи са се разпрострели отвъд традиционните пазари и са започнали да се възползват от политическите и икономическите трансформации, както и да експлоатират новите технологии. В началото на 90-те години, например, престъпните групи се адаптираха лесно към иновациите в комуникациите, като например напредналото електронно криптиране.

Криминалните синдикати също така прокараха нови пътища и средства за трафик на наркотици, като „подводни наркоканали": полуподводни канали, които могат да избегнат радарни, сонарни и инфрачервени системи. (Наркокартелите в Колумбия се усъвършенстваха изцяло до подводни канали.) През последните години криминалните организации се възползват и от силата на Интернет, което е довело до удивителен подем на киберпрестъпността, което пък от своя страна струва около $114 билиона на световната икономика за 2011 г. според данни на най-голямата компания за производство на защитен sсофтуер Symantec.

Второто погрешно всеобщо разбиране е, че международната престъпност е таен феномен, който включва само малко общество от криминално проявени хора, които управляват далеч от обществата. Истината е, че в много държави престъпниците не се притесняват да бъдат в т.нар. ъндърграунд, но не управляват и отдалеч. Всъщност, заподозрените лидери на много основни престъпни групи станаха известни донякъде. Заможни хора с подозрителни бизнеси са търсени филантропи, които контролират медиите- радио и телевизия и собствени печатни издания.

Освен това сливането на богатство и власт не зависи единствено от незаконни дейности, а също така и от действията на членовете на обществото: например, милионите граждани, измамени от фалшивата китайска индустрия за потребителски стоки; търговията на дрога в Афганистан; милионите западни граждани, които пушат редовно марихуана; стотиците хиляди мигранти, които всяка година наемат престъпници, за да ги прекарат в Европа и богатите професионални служители от Манхатън и Милано, които назначават нелегални имигранти за детегледачки и прислужници.

Обикновени хора като тези, които са интегрирана част от криминалната екосистема.

Третото погрешно разбиране е, че международната престъпност е изцяло в ръцете на закона, че е най-добре контролирана от полицията, прокурорите и съдиите. Всъщност международната престъпност е по-добре схващана като политически проблем, в който се намесва и националната сигурност.

Мащабът и обхватът на най-влиятелните престъпни структури съвпадат с най-големите световни мултинационални корпорации. И както законните групировки търсят политическо влияние, така и криминалните. Разбира се, престъпниците са се опитвали винаги да подкупват политическите системи, което е в тяхна полза. Но нелегалните групировки никога преди това не са успявали да се сдобият с толкова голямо политическо влияние, на което се радват сега държави в по-големите части от Африка, Източна Европа и Латинска Америка, а да не споменаваме Китай и Русия.

През изминалото десетилетие този феномен прекрачи всякакви граници и допринесе за възникването на потенциалните мафиотски държави. Хосе Гринда, испански прокурор с дългогодишен опит в борбата срещу източноевропейските престъпни организации, заявява, че е станало невъзможно за него и колегите му да различат интересите на престъпните групировки от тези на техните правителства. Според Гринда испанското законодателство се бори постоянно с криминалните синдикати, които съществуват като израстъци на правителствата на Беларус, Русия и Украйна. В поверителни бележки, съхранявани в дипломатическите доклади, изнесени от уебсайта Уикилийкс, той обяснява подробно притесненията си за „огромния контрол", упражняван от, както той определя, „Руската мафия" над голям брой стратегически сектори от световната икономика, като добива на алуминий и природен газ. Този контрол, предполага Гринда, е възможен заради нивото, на което Кремъл си сътрудничи с руските престъпни организации. В мафиотските държави правителството, чиновниците и престъпниците работят често заедно, поддържайки законен бизнес в тесни връзки с управляващите и техните семейства и приятели. Според Гринда Москва често назначава криминални синдикати- както, например, руската служба за военно разузнаване ръководи мафиотска група, която снабдява кюрдските въстаници в Турция с оръжие. По-показателен за припокриването на руското правителство и престъпните групи е случаят с товарния кораб "Arctic Sea", за когото правителството твърдеше, че е отвлечен от пирати до брега на Швеция през 2009 г. Москва привидно изпрати руския военноморски флот да спасява кораба, но много експерти смятат, че това е било всъщност с цел контрабанда на оръжия, контролирана от руските разузнавателни служби, и че отвличането и спасяването са били уловки, целящи да прикрият следите.

Гринда казва, че контрабандата е била съвместна операция, ръководена от организираните престъпни банди и, както той закодирано ги определя, „Евразийските служби за сигурност". Руснаците бяха засрамени, но резултатът беше съществено благоприятен, дори малко комичен. Подчертаната афера, непредсказуемата страна на сигурността, в която е трудно да различиш геополитическите калкулации на държавата от мотивите за изгодата на криминалните групировки.

Мафията има страна

Русия не е единствената страна, където линията между правителствените служби и престъпните групи е необратимо замъглена. Миналата година съветът на Европа публикува доклад, в който се твърдеше, че министър-председателят на Косово - Хашим Тачи и неговите политически съюзници упражняват „насилствен контрол върху търговията на хероин и други наркотици" и заемат важни позиции в „мафиоподобните структури на Косово и организираната престъпност".

Връзката държава-престъпност е вероятно много по-силна в България.

Американски дипломатически доклад от 2005 г., пуснат от Уикилийкс миналата година, който си струва да бъде цитиран, рисува притеснителната картина за българския произход в мафиотската държавност.

Ето и част от доклада :

Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително правителството, парламента и съдебната власт. В опит да запази влиянието си, независимо от това кой е на власт, представители на OП правят дарения на всички основни политически партии. Тъй като тези личности са разширили дейността си в законния бизнес, те се опитват - с известен успех - да си купят място в коридорите на властта...

Под нивото на националното правителство и ръководството на основните политически партии, ОП "притежава" много общини и отделни членове на парламента. Това пряко участие в политиката - за разлика от подкупа - е сравнително ново развитие на българската OП. По същия начин, в регионалния център на Велинград, личности от OП контролират общинския съвет и кметството. Почти идентични сценарии се разиграха в половин дузина по-малки градове и села в България.

(Бел.прев. Цитатът е от доклад на посланик Джеймс Пардю озаглавен "Българската организирана престъпност" http://www.wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html)

Тази държава на афери накара Атанас Атанасов, член на парламента и бивш директор на Националната служба Сигурност, да отбележи, че „други държави си имат мафия; в България мафията си има държава."

Държава и престъпност са също преплетени и в Афганистан, където висши правителствени служители и провинциални управляващи, включително полубратът на президента Хамид Карзай Ахмед Карзай, който беше убит миналата година, са обвинени не само, че заговорничат с трафикантските мрежи на дрога, но дори и че ги ръководят. Тъй като търговията на наркотици стана все по-глобална, африканските страни, също въвлечени, са станали важна част от разпространението на дрогата от Андеанския регион и Азия до гладните за дрога европейски пазари.

Неминуемо няколко африкански управляващи и техните семейства, заедно с по-нископоставени политици, военни офицери и членове на съдебната система, са навлезли сами в бизнеса за търговия на дрога. В Гвинея, например, Осман Конте, син на експрезидента Лансана Конте, беше официално заклеймен като „бос на дрогата" от американското правителство през 2010 г.

Полицейски служби, тайни служби, съдилища, местни и провинциални управленски структури, паспортни служби и митници са се превърнали в желани мишени за престъпните групи. Миналата година Рене Санабрия, пенсиониран генерал, който е оглавявал агенцията за борба с наркотиците, беше арестуван от американските федерални агенти в Панама и обвинен в заговор за пренасяне на хиляди килограми кокаин до Маями.

Санабрия беше признат за виновен и беше осъден на 14 години затвор. Подобно на него, поредица от генерали, които са заемали директорските позиции в агенциите за борба срещу наркотиците, лежат сега в затвора за участие в престъпления, които е трябвало да предотвратят.

Мафията пусна корен и във Венецуела. През 2010 година президентът Уго Чавес назначи генерал Хенри Рангел Силва за главнокомандващ на венецуелската армия; по-рано тази година той стана министър на отбраната. Но през 2008 година американското министерство на финансите добави Силва в списъка на официално определените наркобосове като го обвини, че участва и помага в търговията на дрога. Наскоро финансовото министерство лепна този етикет и на редица други венецуелски служители, включително отличени военни офицери, по-висши офицери от разузнаването и влиятелни членове на конгреса, които са в съюз с Чавес. През 2010 година венецуелец на име Валид Маклед, е обвинен от няколко правителства, че е бил глава на една от най-големите световни групи, разпространяващи дрога и е заловен от колумбийските власти. Преди да бъде екстрадиран във Венецуела, той твърди, че има видеоклипове, записани телефонни разговори и други доказателства, които показват, че е работил за криминални мрежи, в които влизат 15 венецуелски генерали (включително шефът на военното разузнаване и шефът на агенцията за борба срещу наркотиците), братът на вътрешния министър на страната и петима членове на конгреса.

Отчасти поради такива връзки, кокаиновият бизнес във Венецуела процъфтява през последните години и към настоящия момент страната осигурява повече от половина артиди на кокаин до Европа. Търговията с наркотици не е единствената незаконна дейност, която се развива в ерата на държавната престъпност: страната стана също така основна в трафика на хора, пране на пари, фалшифициране, контрабанда на оръжия и контрабандна търговия на петрол. В миналото специалистите по външна политика считали основно международната престъпност за относително несериозен проблем, с когото вътрешните законови системи трябва да се справят. Влиянието на престъпността, смятали те, е било незначително в сравнение с терористичната заплаха или пролиферацията на оръжия за масово унищожение.

За щастие всеобщото разбиране започва да се променя. Все повече и повече политици признават, че престъпността е станала значителен виновник за глобалната нестабилност, особено с възникването на мафиотските държави. Криминални групи, например, са въвлечени в разпростанение на ядрени оръжия за лични облаги. Абдул Кадир Кан, всеизвестният пакистански ядрен търговец, твърдеше, че е разпространявал тайните за производство на бомби в други държави, за да движи интересите на Пакистан. Но международната мрежа, която той направи за доставка и продажба на стоките си, бе обявена за незаконна и целяща лични облаги. Експертите по разпространение на ядрени оръжия са наблюдавали дълго, че действащите лица извън държавата може би няма да отговорят за стратегиите за спиране на тази дейност по начина, по който държавите го правят: има основание за притеснение дотогава, докато престъпните организации се сливат все повече с правителствата. Ввероятно най-тревожната в това отношение държава е Северна Корея. Въпреки че тя обяви наскоро, че ще прекрати своите опити за производство на ядрени оръжия, че ще спре обогатяването на уран и ще позволи на международните инспектори да посещават нейните основни ядрени комплекси в замяна на хранителни доставки като помощ, страната е все още ядрено въоръжена и нейните криминалнонасочени действия накараха американски служители да я нарекат „Държавата на Сопрано".

Специалист по връзката държава-престъпност в Северна Корея, е написала, че страната има „потенциал и мотивация да изнася ядрен материал", предупреждавайки, че „ разпространението чрез нелегални мрежи няма да бъде винаги контролирано от снабдяващата държава", което прави по-несигурна вече опасната ситуация. Дори ако поставим настрана алармиращата перспектива на ядрените мафиотски държави, едва въвлечените в незаконната търговия правителства, ще бъдат по-предразположени към използването на сила, когато техният достъп до изгодни пазари е заплашен. Вземете, например, войната от 2008 г. между Грузия и Русия за откъснатите територии от Абхазия и Източна Осетия.

Томас де Ваал от фондация „Карнеги", експерт по Кавказ, заяви, че преди конфликта престъпни организации извършвали излючително изгодни операции в Южна Осетия, където незаконната търговия е считана за важна част от икономиката. Въпреки че е трудно да се открие конкретно доказателство, мащабът на тези нелегални дейности предполага активно съучастие на висши руски служители, които са всъщност криминални покровители и партньори. Разбира се, конфликтът беше подхранен от много фактори, включително етнически сблъсъци, вътрешна политика и желанието на Русия да наложи хегемония върху своята близкогранична страна. Възможно е също така, сред всеобщия групов интерес да вкарат Кремъл във война, да е имало и такива, въвлечени в доходоносни операции в спорните области.

Извличайки изгода в сенките

Борбата срещу транснационалната престъпност, трябва да означава повече от ограничаването на трафика на фалшиви стоки, дрога, оръжия и хора; трябва също така да включва предпазването и даването на заден ход на криминализацията на правителствата. Незаконната търговия е неразрушимо опасна, но опасността, която поставя пред обществото е по-осезаема, когато престъпниците достигнат високо ниво в правителството и когато то се грижи за тях. Все още днешните правоохранителни органи не се противопоставят на криминалните структури, които са не само богати, безскрупулни и управляващи с насилие, но също така се възползват от пълната подкрепа на националните правителства и техните дипломати, съдии, шпиони, генерали, министри и полицейски началници. Мафиотските държави могат да си позволят най-добрите адвокати и счетоводители и да имат достъп до най-напредналата технология. Слабо финансираните правоохранителни органи, претоварените съдилища, бавната бюрокрация са все по-неспособни да се справят с така добре финансираните ловки врагове. Правоохранителните органи са възпирани и от факта, че са национални по своята същност, докато най-големите и най-опасни престъпни групировки, заедно с агентите от мафиотските държави, оперират в множество юрисдикции. Мафиотските държави обединяват скоростта и гъвкавостта на транснационалните престъпни мрежи със законните протекции и дипломатически привилегии, с които разполагат само държави, създавайки хибридна форма на международно действащо лице, срещу което вътрешните правоохранителни органи имат твърде малко оръжия. Наличните инструменти, които националните правителства могат да използват, за да се борят срещу новата заплаха - договори, многостранни организации и сътрудничества сред националните правоохранителни органи, са бавни, тромави и неподходящи за тази цел. Все пак, как една държава може да координира усилията си срещу престъпността с лидерите на правителството или полицейските служители, които сами по себе си са престъпници? Възникването на мафиотските държави застрашава разбирането за международно правоохранително сътрудничество. През 2006 година шефовете на полицейските служби от 152 нации се срещнаха в Бразилия за 75-то общо събрание на Интерпол, международна организация, чиято конституция призовава „да се гарантира и да се допринесе за възможно най-обширната взаимопомощ между всички полицейски органи." Президент на Интерпол по това време беше Джаки Селеби, шеф на полицията на Южна Африка. В своето отворено послание, Селеби призовава колегите си „да намерят системи, които да осигурят стабилно положение на границите и граничния контрол ", една със сигурност благородна кауза. За съжаление нейният защитник се оказа измамник. През 2010 г. Селеби бе обвинен, че е приел подкуп на стойност $156,000 от контрабандист на дрога и сега излежава 15-годишна присъда в затвора. Но по-тревожно за Интерпол от всеки случай, привлякъл общественото вниамние, е това, което вътрешните членове наричат „проблем с правното доверие", което е сподавило усилията на службите. „Истината, макар и тъжна, е че няма да споделя най-добрата и най-деликатна информация с руските или мексиканските полицейски служби", каза ми веднъж старши служител на ангенцията за организирана престъпност към Великобритания, когато го попитах за Интерпол. Въпреки че агенцията прави огромни усилия да защити поверителността на информацията, която нейните членове споделят, то действителността е, че националните правоохранителни органи остават предпазливи по отношение на прекаленото разкриване.

Тъй като ролята на мафиотските държави стана по-ясна, правоохранителните органи по целия свят започнаха да развиват нови политики и стратегии за справяне с такива държави, включително да изискват от по-висши обществени служители да разкриват финансите си; да упражняват контрол върху счетоводителите, адвокатите и технологичните експерти, които защитават престъпните босове; да подобрят взаимодействието сред различните вътрешни служби. Подемът на мафиотските държави също така изисква спешно да се търсят начини, за да се интернационализира борбата срещу престъпността. Един обещаващ достъп ще бъде създаването на „коалиция на честните" сред правоохранителните органи, в които е по-малко вероятно, че са прониквали или заграбвали престъпни групи. Някои държави вече експериментират със споразумения от този тип, които отиват отвъд нормалното двустранно антипрестъпно сътрудничество, включвайки не само правоохранителни органи, но също така и представители на разузнаването и въоръжените сили. Допълнителна стъпка ще бъде развитието на мултинационални мрежи от магистрати, съдии, полицейски служители, анализатори от разузнаването и политици, които да насърчат по-високата степен на сътрудничество отколкото Интерпол позволява, чрез изграждане на доверието, което съществува сред по-висшите служители на правоохранителни органи, които са се борили заедно срещу транснационалните престъпни мрежи в продължение на десетилетия. Както често се случва, дългосрочни сътрудничества сред съмишленици, които се познават добре един друг и споделят еднакви ценности, са далеч по-ефективни отколкото формално одобреното сътрудничество между институции, чиито служители едва се познават. За съжаление, въпреки почти всеобщото съгласие, че битката срещу международната престъпност изисква международно действие, повечето антипрестъпни инициативи остават основно вътрешни. И въпреки че мафиотските държави са превърнали международната престъпност в предмет на национална сигурност, отговорността за борбата срещу нея продължава да се основава почти изцяло на правоохранителните органи и други подобни, които рядко взаимодействат с техните колеги от национална сигурност, въпреки че транснационалната престъпност заплашва демократичното управление, финансовите пазари и човешките права. Важна пречка в борбата срещу разрастването на мафиотските държави е основната липса на осведоменост сред обикновените граждани за обхвата на този феномен. Игнорирането на обхвата и мащаба на проблема ще затрудни опазването или увеличаването на все още оскъдните бюджети на правителствата, натоварени с борбата срещу международната престъпност, особено във време на фискална дисциплина. Но такава осведоменост ще се породи трудно, докато толкова много аспекти от процесите за държавна криминализация са погрешно разбрани и в тях се крие дори много по-голям проблем. Изразходването на обществени средства за намаляването на влиянието на мафиотските държави ще бъде безполезно или дори с обратен ефект, освен ако фондовете не плащат за политикa, залегнала в съшествената част на познанието. За съжаление, държавата мафия е феномен, за който има малко налични данни. Анализаторските доклади, които правителствата прилагат понастоящем към проблема, са примитивни, основани върху остарели разбирания за организираната престъпност. Пускането на тези оскъдни знания изисква правоприлагащи органи, разузнавателни служби, военни организации, медийна намеса, академични и неправителствени организации, които да доразвият и да споделят по-достоверна информация. Това обаче ще бъде само първата и несъмнено недостатъчна крачка.

… или да поканим хубавото време отново да се върне…. Имате нужда от 7 различни цвята ленти от...

General Motors обявиха намерението си да спрат платената реклама във Facebook. Информацията за намерението на компанията идва в много неподходящ момент за Facebook – точно ден преди публичното предлагане на компанията (IPO). Първи за намерението на General Motors да спрат платената реклама във Facebook съобщиха … Подобни статии:

1. Приходите от реклама за Facebook достигнаха $872 милиона
2. Google харчи $213 милиона за реклама

Според един от новите и бързо развиващи се портали за измерване на комуникацията във Facebook – Socialnumbers – българската агенция за управление на социални медии с най-голям брой фенове (621934) на обслужваните от нея страници е Social Mе. Веднага след нея се нареждат WeKnowHow.BG с … Подобни статии:

1. Социални медии обяснени с едно изображение..в Неделя :)
2. Най-посещаваните социални медии за 2012 г.

Появиха се нови проучвания за Google +, относно ангажираността на потребителите към мрежата и твърденията и за разрастването с бързи темпове.

Компанията потвърди, че поради големия интерес към акциите преди началото на публичното търгуване вдига началната цена от $28 - $35 на $34 - $38.

Този смартфонен бум се забелязва, просто се огледайте наоколо

Ето че още едно прекрасно събитие се задава на хоризонта. „Покажи на какво си способен“ е уникално по рода си състезание, което е предназначено за ученици от 8-и до 12-и клас. Основните цели на състезанието са да постави в конкурентна среда неговите участници и да стимулира развитието … Подобни статии:

1. Над 200 хил. лв награди в 3Challenge – състезание за предприемачи
2. Започна регистрацията за Facebook Hacker Cup 2012

Винаги съм искал да изложа в две колонки вижданията на специалистите по онлайн маркетинг и обикновените потребители за социалните мрежи. За мое лично щастие попаднах на инфографика, благодарение на колегата Евгени Йорданов, която показва ясно и подредено кой как вижда своето присъствие в социалките. Изследването … Подобни статии:

1. Кръговратът на социалните мрежи: Инфографика
2. Заплати в социалните мрежи – инфографика

Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови  предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България  искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб  при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации,   не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП  отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК.  Предложенията за промени във внесения проект винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

• Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

•     Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

•     Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

•     За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

•     Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

•     По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.

Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови  предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България  искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб  при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации,   не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП  отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК.  Предложенията за промени винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

• Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

•     Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

•     Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

•     За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

•     Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

•     По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.