Ела в страната на фантастичните старчета

Обичам да фантазирам. Има моменти, в които просто затварям очи и пускам идеите и въображението да се гонят, да създават красиви и непроследими (обикновено крайно нелогични) връзки, които да забравя след малко повече от 10-тина секунди. Не оставям никой да ме прекъсва, просто защото съм далеч. В друг свят. В света на фантазията, където времето, пространството... а бе, тези неща изобщо не съществуват там...

Нещо такова се случва и в "Последно повикване", с малката разлика, че Ирен Леви е свършила работата с фантазирането вместо теб. Започваш в главата на едно от старчетата в книгата, продължаваш после през умовете (или това, което е останало от тях) на останалите в четата и накрая приключваш в своята глава. С напълно удовлетворен глад за приключения, заситен страхотно добре от "небивалийския" език на Ирен.

О, какви приключения с 80-годишни старци, носещи библейски имена, защото не могат да запомнят своите? Стойте и гледайте! Четете... Ако си мислите, че мечтите се следват докато си млад, или пък след дадена възраст нямаш право да мечтаеш, помислете си какво се случва, когато вече нямаш какво да губиш. Можеш да стоиш и да чакаш края си или да теглиш чертата и да започнеш на чисто със себе си.

Мечта, след мечта, след мечта... Едно по едно старчетата постигат това, което не са успели да сторят на младини (или приживе, може да се поспори), а сбъднатите фантазии са сами по себе си толкова красиви, че чак ти се иска да бъдат твои. И са толкова добри - радват се на всяка капчица щастие, обичат дори и гадната старша сестра...

Е, ти как ще прекараш последните дни от живота си някога?

Прочети цялата новина

Свързани новини: