София се тресе, но МОЧА е нопоклатим на поста

За какъв ли трус по стандартите на циментираната по време на НРБ робска дружба със СССР е проектиран да издържи монументът на окупационната червена армия в София ( МОЧА)?

При най-тежкото земетресение с епицентър в България от 70 години насам гранитната грамада, издигната през 1954 г. от радост, че най-после е смазана най-упоритата въоръжена съпротива срещу комунизма в Европа ( движението „Горяни”), устоя на труса. Отидох да се уверя лично във виталността на това плашило и …зяпнах от изненада. Беше се родил още един фрагмент от същия паметник, построен буквално за една нощ на хвърлей място от МОЧА! Почуках с пръст-кънтеше на кухо. Мистерия, която определено не беше зидана с мистрия.

Именно на сутринта след страховитото земетресение съветският натрапник осъмна кичозно разкрасен с гирлянди и топки, познати ни от коледните дръвчета. МОЧА, вместо да пострада като пернишки комин, възкръсва от земетресението като птицата Феликс ( Едмундович Дзерджински). Направо някакъв филм на ужасите!

Първата ми мисъл беше, че ревностни съветофили празнуват по този начин оцеляването на най-важния си съветски граничен репер, на който се кланят. Той е най-висок от всички подобни ( не само у нас, а със сигурност и на Балканите поне), поради което има теоретична опасност да рухне под напора на природната стихия. Все пак 6-та степен по Рихтер не е шега работа! В края на краищата малко ли колоси на бетонната дружба със СССР у нас се сринаха- цял металургичен комбинат, който десетилетия наред опушваше безмилостно София, се разпадна подобно на самия СССР и сега останките му напомнят насред софийското поле на някакъв фалирал Джурасик парк от епохата на безогледната съветизация чрез брутално замърсяваща индустриализация.

Обаче другарите сталинисти добре са си свършили работата- явно не са пестили гранита, цимента с висока якост и металния кофраж за МОЧА.Неговата поредна победа над България, все така заплашвана от оръжието за съветския завоевател, като че ли някой беше решил да отпразнува щедро с гирлянди и финтифлюшки.

Но…Оказа се, че на МОЧА  пак му се случва нещо „американско”- почти както на 17 юни миналата година, когато осъмна остроумно преоблечен с американски комиксови герои, пресъздадени от неизвестни художници, наречени от културния ни министър Вежди Рашидов „вандали”.

Този път са нагиздили паметника за сцени от американски филм, който използва стилистиката на сталинизма, въплътена в най-високия монумент над София и България.

Не разбрах какво точно се готвят да снимат американците в нозете на МОЧА, но това няма особено значение. Важното е, че участваме в унизителна за нас, търпеливите българи, комедия, защото това място все повече придобива не само местна, но и международна репутация на посмешище: паметник на армия, която не е дала тук нито една жертва, а с цената на десетки хиляди избити без съд и присъда българи е превърнала в жертва самата българска независимост, лишена от паметник на загиналите няколко дивизии българи за освобождението на Европа от националсоциализма.

Позорно е и с основание идват тук да ни снимат сеира, какъвто никъде другаде не могат да намерят. Защото няма друг народ наоколо на нашия континент, който да е поставен на колене от чужденци и да им благодари за това. Уникално е и си заслужава филмирането.

„Прославяме” се с декор, подходящ като метафора за състоянието на нашата декорация…пардон-демокрация.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: