Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/ (край Сер, Гърция)

Празничните дни някак подкарват към пътеписи, свързани и с Бълграия и с Гърция. Днес Цветан ще ни води до манастира Икосифиниса (Косиница) край Сер (Серес) в Гърция. Приятно четене:    

Съкровищата на манастира Икосифиниса /Косиница/

 

„iera monitis panagias eikosifoinissis“

  Рано сутринтa потегляме по пътя Кавала-Проти-Серес. След отклонението след село Кормища поемаме нагоре по тясния асфалтов път. След много завои. И след половин час или 35 км  изниква манастира Икосифиниса. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Белокаменните му сгради, също са покрити с каменни плочи. Те са сгушени сред рядка горичка на височина 750 м в северните склонове на планината Пангеон или Кушница.

 

      През Г-образния вход, защитен от високите манастирски стени се озоваваме

 

      в широк вътрешен двор с фонтан, заобиколен от надвиснали дървета, хвърлящи дебела сянка и стопански пристройки с wc.

 

    Покланяйки се на ктиторите св.Герман и св. Дионисий, които са изобразени над втората порта, влизаме в  манастирския двор, постлан с мраморни плочи

 

Там в средата се изправя бялата

църква  „Св.Въведение Богородично”

(„naos tou isodiontis theotokou“) с часовниковата кула до нея.  

 

    Една любезна монахиня ни подава листче с кратката история на манастира на български, а друга ни пита за броя на поклониците, за да приготви гръцки(турски) кафета за нас в архондарика (гостната). Докато другите слушат историята, аз обикалям и снимам външните стенописи до входа на църквата със

св.Герман – ктитор

(основателя) на манастира  

 

          И стълбата към небето с дяволите, които ни дърпат и искат да ни отклонят от правия път към Небесното царство  

 

    Влизаме в храма, за да се поклоним и помолим пред чудотворната  икона на Богородица, да ни дари с деца или внуци. Според легенда иконата не е създадена от човешка ръка,  а вследствие на  чудо от пурпурно червена светлина т.е. Ikon finissousa-ikon finissa-ikosifinissa, т.е. пурпурно светеща икона. Тя е намерена в  Святото място на Богородица  на  няколко метра на  изток от днешните стени на манастира до старата вятърна мелница. Това е основната версия за  произхода на името на манастира.  

 

    Втората версия произтича от извора/=kotsyfi,kossyfos/, който  св.Герман е открил скрит сред храстите, днес той бе почти пресъхнал в аязмото на св.варвара което е пред стените на манастира до паркинга.   Според третата версия св.Герман Йордански е получил указание от  ангел да напусне Палестина и да се върне и основе  манастир в Македония в един оазис с 20 палми /ikosi finikes=20 палми/.   Според моята четвъртата  версия Косиница е от „костница“ в памет на загиналите тук 172 мъченици за вярата на 25 август 1507 от ръката на турския поробител.   Сред мрака в храма прозвучава на гръцки акатиста на Богородица, който нашата група поема на български. Покланяме се на изнесените многобройните свети мощи и на излизане запалваме по една  истинска свещ от пчелен восък. Пускаме в касичката по 0,5-1 евро и  си взимаме сами свещите и оставяме листчета с имената на нашите близки на латиница за литургия. Минаваме през магазинчето, откъдето си купуваме иконки по 1-5 евро за спомен, т.е. доброволно да заплатим за вкусният локум, маслените сладкиши и кафето.   Очарован съм от тактичноста на игуменката Алексия, която спести част от историята на манастира. Тя не ни показа следите в мраморния под на църквата от поразения български офицер. През 1917 година той се опитал да задигне чудотворнота икона. Тя внезапно натежала. И като не могъл да я помръдне и тя останала в манастира. Друга била съдбата на реликвария на св. Дионисий и малката икона, които били отнесени от българската армия.  

 

    А сега малко по-подробно за

историята на този първи православен манастир в Егейска Македония

Епископът на Филипи Сосон през 450 г. издига църква на 50 м източно от днешния манастир. На това място има останки от стени и кули от антична крепост. Според гърците там е било светилището на Дионисий, а не при Перперикон в Родопите, както твърди г-н Овчаров. Това всичко е съществувало, когато в 518 г. в светата земя в манастира „Продромос“ св.Герман получава видение на 30 години, че трябва да се върне в Македония и да основе „Свято място в памет на Богородица”. Средновековната история на манастира е забулена в мрак, останали са само документирани приписки от 1320 и 1325 г. Разцвета на манастира Икосифиниса започва след падането на Константинопол под турска власт в 1453. През 1472 г. От там се завръща в пенсия св. Дионисий I (константинополски патриарх между 1467-1471 и 1488-1490), който се счита за негов втори основател/ктитор/. През неговото дълго пребиваване се издигат много нови сгради и ремонтират стари. В един документ от 1507 изброява 24 свещеници, 3 дякони и 145 монаха които проповядват божието слово в Източна Македония и Тракия. След клането от 1507 манастира обезлюдява, но сградите остават.   След тази трагедия през 1510 г. патриархът получава разрешение от султана да пресели от манастира Ватопед в Света гора 10 монаха. Благодарение на техните молитви и дела, събирайки помощи в ето такава таксидиотната кутия,

 

  след 10 години броя на монасите достига 50.     Дебърският майстор Петър Филипов  създава иконостаса. Килийното училище се превръща в духовен, културен и книжовен център на гръцкото Възраждане и завера от 1821г.   Фанариотската/ гръкоманска/ пропаганда е свързана с изгарянето на славянските ръкописи в нашите църкви и манастири. Може би заради тези грехове, много беди сполетяват манастира.

• През 1829 г. земетресение разрушава главната църква.
• През 1838 г. е издигната часовниковата кула, а през 1842 г. е съградена новата главна църква, които са останали до днес в първоначалната си форма.
• През 1854 г. Пожар изпепелява западното и северно крило на манастира.
• През 1864 г. холерната епидемия покосява болшинството монаси.
• През 1917 г. манастирът се оказва на фронтовата линия на Първата световна война и е опожарен от английската артилерия.

  Предвидливо българският министър председател издава секретна заповед до Трета българска армия да съберат културните цености от застрашените райони и ги изпращат в Националния исторически музей в София. Така българските офицери запечатват в садъци 1300 книги и ръкописи и църковна утвар – като процесния кръст.

 

        След Дойранската епопея и пробива в Добро поле Трета армия остава заложник в тила на врага. Тя напада напредващата към София гръцка армия и я обкръжава. Трета армия спасява не само съкровищата на манастира, но и спасява България от гръцка окупация при подписването на Ньойския договор. В 1943 г. през втората световна война манастира отново е опожарен. Само църквата  оцелява, а скритата чудотворна икона е върната през 1946 г. . През 1965 г. започва третото възкръсване на манастира икосифиниса под ръководството на драмския владика Дионисий. По време на въстановяването той се превръща в девически манастир и днес в него има 25 монахини. След повече от 50 години престой в секретния фонд и изтичането на Ньойския договор днес можем да видим изложени спасенитете съкровища на манастира Косиница в НИМ в София.

 

  Дарохранителницата е изработена от златаря Георги, която е пазела мощите на св. Дионисий, св. Йоан Златоуст и св. Андрей Първозвани – предадени на Рилския манастир.

 

    Прави впечатление с изкусната си изработка реликварий – обкованият със злато и сребро череп на св. Дионисий i. Книжовното богатство на манастира косиница е достъпно в славяно-византийския център „Иван Дуйчев“ – София. Така за нас остава възможноста заедно да се поклоним на общите православни светини в Сер(ес) и София.   Край   Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с континантална Гърция – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Прочети цялата новина

Свързани новини: