На 25 май 2012 г. Германия постави световен рекорд за производство на слънчева енергия за час, научи Eurochicago.com от сайта на иинститута за възобновяеми енергийни източници в Мюнстер. В петък по обяд за първи път немските слънчеви централи са произвели над 20 гигават часа електроенергия. Това е равно на количеството на енергията, които произвеждат за същия период 20 ядрени електроцентрали по 1000 мегавата (или 10 атомни централи като нашата гордост АЕЦ-Козлодуй). Така проиведеното количество е покрило почти 50% на електроенергийните нужди за същото време на най-мощната икономика в ЕС. ...

На 26 май 2012 европейският товарен кораб 'Едуардо Амалди' направи корекция на орбитата МКС поради предстоящите транспортни операции.

Сайтът desebg.com публикува част 3 от стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

Любослава Русева

ГЕРБ изпозва скандалните разговори на социалисти около миналогодишните избори в Сливен, удобно пропускайки не по-малко скандалните записи с негови активисти

Точно година и половина в интернет циркулира клип с участието на бившия областен управител на Пловдив, понастоящем кмет на града, Иван Тотев. Все още можете да го гледате във VBOX7, където е качен на 26 ноември 2010 г. (http://www.vbox7.com/play:9e920188) под надслов „Фалшифициране на избори от ГЕРБ (Иван Тотев и Петър Петров) в Пловдив”.

Записът е от октомври 2009 г., когато в града се провеждат частични избори за кмет на район „Източен”. На среща с местни активисти от ГЕРБ областният управител дава указания на членовете на секционни комисии как да фалшифицират бюлетините, подадени за техните противници, като ги правят невалидни. „Захов мога да го похваля – направи няколко невалидни в неговата секция (става дума за първия тур на изборите в района – б.а.), казва Тотев, но веднага след това критикува, че „като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрият”. След лека пауза той прошепва и нещо като аксиома: „Всички знаем, че това е един от начините, с които можем да имаме предимство.”

В същия клип кандидатът за районен кмет Петър Петров, който предстои да се яви на балотаж с човека на Движението за права и свободи Ясар Ашан, се оплаква на Тотев, че „пет-шест емисари на ДПС много пречат” и моли „в деня на изборите, ако може да ги приберат органите на реда”. За да е сигурна победата му, рамо удря и депутатът от ГЕРБ Антоний Йорданов, който се среща с избирателите и ги предупреждава: „Ако Петьо не спечели на изборите, а спечели Яшар, пари няма да има, ще си продължава по старому. Ако Петьо е кмет, ще има пари, ще ви се помага.”

Впоследствие Петьо печели с размазващо мнозинство, което Иван Тотев определя в телефонен разговор с вътрешния министър Цветан Цветанов така: „Не е победа нашто, в смисъл то си е живо клане”. Филмчето завършва тъкмо с радостта на областния управител от проведената „сеч” и с думите на Цветанов: „Поздравявам ви всички, това е подаръкът за Иван!”

Чак след около година тази радост е помрачена, защото записите излизат наяве и се превръщат в основна тема на разговорите в целия град. Но тъй като прокуратурата отказва да се занимава със случая, а от ГЕРБ – Пловдив заявяват, че клипчето е манипулирано, скандалът бързо отшумява и дори официалното искане на Общинския съвет за уволнението на Тотев от поста увисва във въздуха. Той не е отстранен, нито си подава оставката. Нещо повече: продължава да е ценен кадър за управляващата партия, която през 2011 г. издига кандидатурата му за кмет на Пловдив – обстоятелство, притеснително само по себе си поради факта, че областният управител е териториално едноличен орган на изпълнителната власт, който разполага със значителен ресурс да влияе върху резултатите от местните избори.

Впрочем интересното е, че въпреки този ресурс, на Иван Тотев му се наложи да се яви на балотаж. Ден преди втория тур активисти на ГЕРБ бяха изловени да пазаруват трескаво гласове в ромския квартал Столипиново, който е част от район „Източен”, но бившият областен управител успя да победи съперника си Славчо Атанасов едва с 2300 гласа – много показателно колко пловдивчани са повярвали на уверението от предизборния му клип: „ГЕРБ доказа, че в България може да има правила”…

Връщам ви към тази история, защото миналата седмица ключови фактори от управляващата партия побързаха да демонстрират тежка погнуса от случката в Сливен (виж „Протокол от аутопсията на БСП” от Веселина Седларска в миналия брой), само че когато им беше припомнено какви указания даваше Тотев през 2009 г., мнозина от тях дадоха вид, че въобще не си спомнят или помнят смътно някакви измислици на опозицията. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова стигна дотам, че декларира: “Нашата парламентарна група не си е позволила такава наглост, никъде нашата партия не купува гласове, няма да организира подобно нещо, не ни е хрумнало дори”.

Не, не се опитвам да омаловажа нечистоплътния разговор между Мартин Славов и Галин Кънчев от Сливен, нито съм застъпник на тезата, че всички са маскари. Справедливостта обаче изисква да се каже, че за разлика от Славов и Кънчев, които са водили циничните си „преговори” на маса без всъщност да разполагат с реален властови „портфейл”, Иван Тотев е инструктирал за невалидните бюлетини в качеството си на наместник на Правителството, представител на Властта и олицетворение на Държавата. Неговите действия, с други думи, са не също толкова, а още по-осъдителни от приказките на сливенските политици, и в този смисъл имитацията на възмущение и принципност от страна на управляващите  изглежда отблъскваща. Защото в случая не става дума само за двойния аршин и възможността на овластения да замита по-ловко грешните си ходове, а за циничната претенция, че тъкмо той е дистрибуторът на правила и ценности, които иначе нарушава напълно съзнателно в задкулисието.

„Това е чудовищно!”, коментира премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов сливенския скандал. После нарече текста с извадките от записаните разговори между Мартин Славов и Галин Кънчев „невероятно интересно четиво” и обеща: „Ако нашият бивш кмет Йордан Лечков е замесен в това, ние ще се разграничим от него категорично.”

И тук обаче би било справедливо да се каже, че Веселина Седларска от години публикува невероятно интересни четива за управлението на споменатия Лечков. А когато ГЕРБ издигна неговата кандидатура на изборите миналата година, тя доста подробно описа как изглежда градът в резултат на това управление:

„В момента Сливен е град в окопи. Има улици, през които не може да се преминава изобщо. Има други, вървенето по които е сравнимо с рали Париж – Дакар… На фона на този сталинградски пейзаж има една прекрасна улица. Тя води до хотела на кмета. По тази улица минава премиерът Бойко Борисов, когато идва по спортно-приятелска линия. По друга линия той не идва. Освен за една първа копка на обект, който разора Сливен и на който не му се вижда краят.”

Обектът, нека и това припомня, е за прословутата нова водопреносна и канализационна мрежа, за която Сливен кандидатства за финансиране от Брюксел. Обявява се търг, той се печели от този, който всички знаят, че ще спечели, защото е близък на кмета. Започва голямото разкопаване. Сливен остава без улици. В един момент обаче всички забелязват, че около траповете не се работи. Причината: някогашните приятели са се скарали поради сложно преплитане на бизнес интереси. Резултатът: парите от Брюксел са замразени и цял един град става заложник на провалената шуробаджанашка схема.

Уви, по онова време Бойко Борисов не само не каза: „Това е чудовищно” и не просто не се съобрази с общественото мнение, а издигна – да повторя – кандидатурата на Лечков, срещу когото бяха повдигнати десет обвинения, за трети мандат. Така изборната победа там бе направо подарена на БСП и сигурно доскорошният предводител на социалистите в града Мартин Славов, уличен в сливенския запис да си иска 100 000 лева, за да се откаже от участие в изборите, още не може да си прости колко се е минал…

„Ако това е истина (записът от Сливен – б.а.), ГЕРБ ще сезира целия ЕС” – казва сега Борисов и се заканва отмъстително: „Така, както Станишев ходи и маскари България, ние ще му върнем по същия начин. Както обиколи Европа от Барозу до Шулц да говори как ние на последните избори сме правили какво ли не, ние пък ще им пратим този запис – да видят какъв е лидерът на ПЕС”.

Като ще се играе на принципа „Око за око, зъб за зъб” обаче, редно е ЕС да бъде сезиран и за филмчето с Иван Тотев. А също за разследванията на две от най-гледаните телевизии, за които уместно припомни колегата Тома Биков – „Гласове от Пирин” на бТВ, и „Глас под наем” на БНТ.

В първия, посветен на изборите в Разлог, се разказва за уволнени работници, които не искали да гласуват за ГЕРБ; а във втория – за вота в Несебър и кандидат за общински съветник от управляващата партия, реализирал схема за купуване на гласове. Изпращането им в Брюксел би би било добро потвърждение на думите на Искра Фидосова от деня, когато депутатите от ГЕРБ изпълниха заръката на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов за създаването на временна парламентарна комисия по сливенския случай: „Тези, които са правили манипулации и са фалшифицирали изборите, трябва да носят отговорност!”

Проблемът е само, че прокуратурата все още не е повдигнала обвинение за тези престъпления, както иначе направи  светкавично със записа от Сливен. И в двата случая министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който водеше кампанията на ГЕРБ, не отиде нито в бТВ, нито в БНТ, за да се „разграничи и отреже тумора”. Депутатите от ПП „Граждани за европейско развитие на България” (ако сте забравили какво стои зад абревуатурата) също не създадоха комисия по изборните нарушения, след като в доклада на ЕК от февруари 2012 г. такива бяха споменати за пръв път, а наблюдатели от ОССЕ бяха меко казано учудени, че вътрешен министър оглавява предизборния щаб на управляваща партия.

Разбира се, факт е, че още през 2009 г. мнозинството прие смразяващи разпоредби в Наказателния кодекс, които трябваше да гарантират пред западните партньори, че властта се стреми с всички сили да има честни избори. Там, например, беше записано, че „който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”. Но да сте чули, че някой търка нара заради подобно провинение? Или че смел прокурор, уличил престъпниците в схема за злоупотреба с гласове, е получил същия медал, който беше връчен на прокурора, разследвал тъста на Цветан Цветанов около имотните му придобивки – „За заслуги към правовата държава”?

Към реторичните въпроси следва да се добави и този дали беше проблем вътрешният министър да организира кампанията на ГЕРБ, при положение че покупко-продажбата на гласове по правило се разкрива от полицията, подчинена на… шефа на предизборния щаб, който в качеството си на… вътрешен министър решава кои изборни нарушения да бъдат огласени. И още: предполагаше ли това преки последици върху хода на изборния процес и съвсем реални опасения от злоупотреби, заради които опозицията максимално се възползва „да опищи цяла Европа” (по Бойко Борисов), че в България са се върнали времената от „Бай Ганьо прави избори” с прословутата реплика: „Изборите свободни! Полицията няма да се меси! А ний с управителя кис-кис-кис!… Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева!”…

За да не бъда упрекната в каквито и да било политически пристрастия, държа да подчертая отново, че сливенската история е отвратителна и БСП трябва да си изяде „жабетата”. Но да се правим на много изненадани, че избори се договарят на и под масата със същите изразни и финансови средства, употребени от Славов и Кънчев, е цинично. Цинично е и използването на този скандал, нещо повече – паразитирането върху него с лукавото намерение да се извлекат политически дивиденти, когато и паразитиращите не са никак безгрешни.

Всичко това е много важна част от разложението, за което писа всъщност Веселина Седларска в текста си за „преговарящите” от разкопания град. Това разложение е засегнало цялата държава и ни е развратило до степен да го приемаме за нещо нормално. Нормално е да се мери по различен начин, когато става дума за управляващи и когато става дума за опозиция. Нормално е да се пазят „своите” и е нормално да се развяват кирливите ризи на противника. Нормално е „нашите“ записи за Мишо Бирата, Вучката или изборите в район „Източен“ да бъдат обявени за манипулирани, но е нормално „техните“ записи да се представят като автентично свидетелство за чудовищни практики. Нормално е да свикнеш с публична среда, забъркана от равни дози институционална конюнктурност и добре отгледана обществена безкритичност. Нормално е да живееш без улици – и с това се свиква.

Понякога обаче такава „нормалност” се пропуква. На хората просто им писва. И ако ГЕРБ държат да си извлекат някаква поука, моят добронамерен съвет е да си отговорят с неподправена искреност по какви причини наскоро загубиха избори. Защото:

-      ОК, сливенският компромат дойде само няколко дни, след като се провалиха в Кюстендил, и това обслужи тезата им, че БСП е купила изборите. Но тогава как стана така, че падналият им като дюшеш скандал въобще не помогна за победа в Съединение, макар вотът там да се проведе в разгара на гейта?

-      ОК, от БСП продължават да „купуват“ избори, където сварят. Но къде в такъв случай гледат полицията и прокуратурата и кое ги спира да приложат на практика приетите през 2009 г. драконовски мерки в НК?

-      ОК, ГЕРБ ни води към сияйни бъднини, а успехите  му се пропагандират почти като по времето преди 10 ноември. Но какво, следователно, не им харесва на хората от Кюстендил и Съединение, та там доверието към управляващите се е срутило?

Ако започнат да си задават тези въпроси, гражданите за европейско развитие на България все някога ще стигнат и до правилния отговор защо миналата година загубиха в Сливен и защо Иван Тотев в Пловдив спечели на косъм след балотаж. Този отговор има връзка тъкмо с доверието, а доверието се създава или връща преди всичко с честност.

Сп. „Тема”

Само ден след като физици в Китай разбиха рекорда за квантова телепортация през открито пространство чрез пращането на квантови частици на разстояние 97 километра през едно езеро, европейски екип направи нов пробив в квантовата телепортация. Този път, екип воден от Антон Цайлингер (An...

Супер компютърът Blue Waters ще може да съхранява 400 петабайта* информация До края на годината ще бъде пуснат мощният изчислителен комплекс Blue Waters, който се разработва от компанията Clay по договор с Националният суперкомпютърен център (NCSA) към Илинойския университ...

Видео с телепрограммы "Хочу знать"

Най-новият таблет на Apple се изстреля на върха с помощта на високата си резолюция и страхотните приложения. Падналата цена на iPad 2 му отреди второто място. След това идват таблетите с Android: Asus' Eee Pad Transformer Prime, първия таблет с Nvidia Tegra 3 чип и Samsung Galaxy Tab 10.1. 1.A...

Мнения на българи в Чикаго Вестник ”България СЕГА” от 24 май 2012 година, брой 21 (367). (В помощ на Президента Росен Плевнелиев и екипа му в България) КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА… Д-р Виолета Симов – Динев. Д-р Виолета Симов – Динев, добре позната личност, с безспорен авторитет в Чикаго, поднесе на президент Плевнелиев символичният дар на българската общност към високия гост. Това беше третия български президент, с когото д-р Симов се среща. Петър Стоянов навремето се видя със сънародниците си в една украинска църква, Георги Първанов – в лъсната хотелска зала сред шума на бъркащи кафето ...

Фъргъл Тобин, Президент на Федерацията на европейските издатели ще изнесе лекция на 29 май 2012 г. от 16 ч. в 13 зала на Факултета по журналистика и масова комуникация, ул Московска № 49.

Федерацията на европейските издатели е независимото сдружение с нестопанска цел на националните асоциации на книгоиздателите от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Основана през 1967 г., тя представлява интересите на 27 национални асоциации пред европейските институции, като оказва и юридическа помощ на своите членове. Федерацията на европейските издатели е гласът на най-мощната културна индустрия в Европа - книгоиздаването с неговите 23.5 милиарда евро годишен оборот и 135 000 заети на пълен работен ден.

Фъргъл Тобин е завършил специалностите история, английска литература и философия в Юнивърсити Колидж - Дъблин. След като работи няколко години в Лондон, той се връща в Ирландия и постъпва на работа в най-голямото издателство в страната - "Джил&Макмилън". През 1994 г. става негов директор, какъвто е и досега.
От 2002 до 2004 г. г-н Тобин е президент на Ирландската асоциация на книгоиздателите и неин представител във Федерацията на европейските издатели. През 2008 г. е избран за вицепрезидент на федерацията, а от 2010 г. е неин президент.

Анализ на сп. "Геополитика"

Видео от руско ТВ предаване "Хочу знать"

Сигурно помните WebOS - отворената операционна система, която НР "убиха" заедно с таблета си TouchPad. Е, изглежда не всички са на мнение, че платформата няма бъдеще. Част от екипа, работил по операционната система и в частност по базираната на HTML5 рамка Enyo (на изображението по-долу логото им), ...

Приложение за качване на снимки във Facebook стачкува, когато откажете да го осведомите къде се намирате. Ето защо. Откакто Facebook откри мобилното си приложение “Camera” преди няколко дни, има спекулации относно защо социалната мрежа купува Instagram и после решава да пусне свое с...

Facebook вече си имат собствена услуга за споделяне на снимки както и нещо подобно на магазин за приложения. Следващата стъпка е собствен браузър. Това може да се случи по-скоро, отколкото предполагаме, ако слухът, че от социалната мрежа обмислят да купят Opera Software се окаже верен. Слухът тръ...

Миналия месец Facebook добави “trending articles”, слайдшоу в новините Ви на популярни статии, които може да сте пропуснали, чрез приятелите Ви. Същото се случва и с видеата, като някои потребители са забелязали “trending videos” в новините си. Базирано на това какво гледат приятелите В...

Нов слух върви в мрежата за предстояща нова придобивка от Facebook, гиганта базиран в Менло Парк, Калифорния. През последните няколко месеца Facebook активно закупува редица компании, за да увеличи своето присъствие в света на мобилните устройства. Според Pocket-Lint, които цитират надежден източник, Facebook имат намерение … Подобни статии:

1. Най-посещаваните мобилни сайтове за 2011 г.
2. Twitter купува Camera+

Изследователи от Технологичния институт в Масачузетс са разработили компютърен алгоритъм за различаване на истинските усмивки от тези, които просто замаскират неразположение. Опитите са направени в медийната лаборатория на института (MIT Media Lab). Помолили са хора да изиграят щастливо или разст...

Българските власти продължават да се правят, че не съществува проблем с позорната съветска символка, която агресивно се извисява над центъра на столицата ни, прокламирайки лъжата за благодарността на българския народ България да е била „освобождавана“ чрез съветска окупация. Дори очевидният идеологически акцент върху носталгията по съветската империя и нейното влияние тук, който редовно поставят с всякакви чествания и партийни изяви пред паметника поклонниците на комунизма, не провокира властите да напуснат малодушието на мълчанието. Те явно разчитат на тактиката на Тодор Живков срещу перестройката, формулирана в една негова реч така : „да се поснишим, докато бурята попремине“!

На два пъти за една седмица в началото на юни паметникът осъмна с положено с боя българско знаме върху буквите от надписа, унижаващи не само България, но и елементарното чувство за истина- стига човек да знае, че тук не е убит нито един съветски войник, а България, поддържаща дипломатически отношения със СССР до последния миг, е била окупирана цели три години пряко, а след това и чрез марионетен диктаторски режим, виновен за тежки кървави престъпления срещу собствения народ като резултат от съветската окупация. Вместо да се „възмути“ и така да заеме „някаква“ позиция ( както направи миналия юни при друг случай чрез своя министър Вежди Рашидов) от трикольора, властта този път светкавично и гузно, буквално за часове, изтри българското знаме. Направи го тихо, за да не научат българите с остатъчно чувство за патриотизъм и справедливост. А сервилните медии отново изиграха слепота: „няма такова животно“ край бившата зоологическа градина в столицата.

Руският посланик Юрий Исаков даде инструкция за тази тактика на премълчаването, когато нарече противниците на паметника „маргинали“. Това беше единствената му публична реакция на многобройните акции на протестиращите срещу въоръжената съветска лъжа, доминираща над София. В типичния за имперската надменност стил, той не благоволи да отговори на (любезното, смея да твърдя) писмо на инициаторите за демонтирането на паметника. За съжаление и новият ни президент Росен Плевнелиев прави нещо подобно, отказвайки вече месеци наред мълчаливо контакт с тази гражданска иницитива. И иска да му вярваме, когато декларира пред избрана публика от българи в Чикаго, че България не е повече троянски кон на Русия?

Сметките на онези, които се надяват „бурята да попремине“ и да ни удавят с надменното си мълчание, са криви. Към инициативния комитет за демонтиране на паметника вече има изграден Обществен съвет. Що за „маргинали“ членуват в него и с имената си подкрепят необходимостта да бъде преместен извън столичния център съветския идеологически тотем, можете да видите от списъка с участниците в съвета.Преди това обаче препечатвам съобщението от сайта на инициативата за най-новия член на този съвет.

Обръщение на д-р Хубертус Кнабе към симпатизантите на инициативата

Д-р Хубертус Кнабе е авторитетен германски историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ в квартала „Хоеншьонхаузен“.

Роден е през 1959 г. в Западна Германия. В центъра на научната му работа са периодът на Третия райх и комунистическият режим в ГДР. След падането на Стената Хубертус Кнабе се премества в Берлин и работи няколко години в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.

От 2001 г. е несменяем директор на музея за престъпленията на ЩАЗИ.

Хубертус Кнабе си спечелва особено голяма популярност в Германия с книгите си за премълчаваната история на края на Втората световна война, за зверствата на Съветската армия в Източна Европа и в Германия. Неговото изследване “9 май – ден на освобождението?” (с въпросителен знак на края)! е уникално сред авторитетните исторически кръгове в Германия с тезата, че този ден не ознаменува само освобождението, но и заробването на половината от Европа от един тоталитарен режим.

За своите позиции Хубертус Кнабе е подлаган в Германия на остри нападки от наследниците на бившата компартия в ГДР, от членове на ЩАЗИ и техни симпатизанти в левичарските медии и в научни среди. Един от най-меките епитети, с които е заклеймяван редовно от тях е „антикомунист“, в днешна Германия все още неприлична дума.

*      *      *

Помолен бях да се обърна с няколко думи към организаторите и симпатизантите на инициативата за демонтиране на Паметника на съветската армия в София. Запознах се с предисторията и с днешната ситуация около този монумент в центъра на Вашата столица.

Комунистическите символи вече са забранени в публичния живот на повечето държави в Източна и Централна Европа. В много страни се предвиждат наказания за възхваляването на комунизма или омаловажаването на неговия престъпен характер. Не бива обаче да се поддаваме на илюзията, че осъзнаването на опасностите, свързани с тоталитаризма, идва от само себе си. Борбата със забравата трябва да е непрестанна. На мен понякога това занимание ми напомня гребане срещу течението: ако намалиш за малко усилията, потокът те запокитва назад. Нужно е да отваряме очите преди всичко на младите хора, да ги запознаваме с истината за комунизма.

Тази работа ще е успешна само ако политиката и медиите реализират своята важна роля и активно участват в изобличаването на комунизма. Едва тогава ще се стигне до неговото обществено заклеймяване, както това стана по отношение на националсоциализма.

Във връзка с паметника в София, който предизвиква Вашето възмущение ще кажа:

Монументите на тоталитаризма няма какво да търсят в градския пейзаж на една демокрация. В Германия би била абсурдна идеята днес в публичното пространство да се намери и един пречупен кръст, въпреки че в миналото те са били едва ли не на всяка обществена сграда. Гигантският паметник на Ленин, издигнат някога от комунистите в Източен Берлин, също бе демонтиран и закопан в гората.

Смятам за добра идея онова, което се направи c подобни паметници в Унгария или в държавите на Балтика. Те бяха отстранени от градската среда и изнесени надалеко, в нарочни паркове или музеи на тоталитарното изкуство.

Пожелавам на Вас и на софиянци да постигнете такова решение и за съветския паметник в столицата на България. За да може този монумент на тоталитаризма да се превърне в мемориал, насочен срещу тоталитаризма.

Успех и ще се радвам на добри новини!

Хубертус Кнабе, Берлин, март 2011 г.

Превод и биографична справка – Милен Радев.

ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ

Представяне на членовете на Обществения съвет към Гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София Членове на Обществения съвет

Share on Facebook

Деца от Египет, Тунис, Турция и Босна участват в “Проект демокрация” в ЕвроКамп-на-Еленези. Снимах ги, докато говорят за избори, демокрация и Арабската пролет. Останалите снимки са тук.

Kids from Egypt, Tunisia, Tyrkey and Bosnia take part of “Democracy Project” in EuroCapm-am-Helenesee. I took photos of them, a they talk of elections, democracy and the Arab Spring. The rest of the photos are here.

От цяла Америка в Чикаго днес пристигнаха участничките в конкурса "Miss Bulgarka 2012 in USA". Конкурсът е първият по рода си. Организиран е от Боряна Павлова и Женския клуб в Ню Йорк и ще се проведе късно тази вечер в салона на Cafe la Cave. На летището посрещнахме и част от журито и гостите. Сред тях бе добре познатата на читателите на Eurochicago.com Лаура Чуканов - Мис Юта 2009 и трета подгласничка на Мис САЩ от същата година.

Amazon наскоро обновиха онлайн каталога си с няколко хиляди продукта. Сред тези нови продукти има такива, които сайтът продава за първи път и които не са били включвани в каталога му преди заради размерите, теглото си или прекалено ниската си цена. Що се отнася до евтините стоки, те са част от та...

Ватикана даде благословията си на стратегията на Майкрософт за използване на облачни приложения под формата на сделка, която може да направи възможно използването на Office 365 от 43 милиона души обучаващи се в католически учебни заведения. Потайната и крайно консервативна к...

Към края на 2011 година Yahoo представиха Livestand - социален четец, който трябваше да се превърне в алтернатива на Flipboard. Половин година по-късно обаче приложението така и не успя да изпълни мисията си, затова компанията реши да го изтегли от пазара. В официалния си блог Yahoo твърдят, че п...

Издателство Intense, наскоро, доста предвидливо, пусна на пазара „Бел Ами” на Мопасан, в момент, в който едноименният филм върви по кината. За да направи книгата още по-атрактивна за читателите, издателството е сложило на корицата снимка от филма. Все пак в ролята на Жорж Дюроа влиза не кой да е, а любимецът на доста тинейджърки Робърт Патинсън (да вмъкна, че книгата се изучава в 10 клас). Въпреки че не е сред фаворитите ми за корица, одобрявам избора на издателството, защото със сигурност това ще насърчи доста ученици да разгърнат страниците на класическото произведение.

„Бел Ами” е от романите, които винаги ще са актуални. Ги дьо Мопасан описва парижкото общество от края на 19. век, но всъщност описва човешките страсти и желания, които са неподвластни на времето, независимо в коя държава или време са поставени.

Образът на Жорж Дюроа е пленителен в своята безскрупулност и неморалност. Като пиша това, осъзнавам противоречието на тези взаимоизключващи се думи. Но това е образ пълнокръвен, чието развитие виждаме от началото на страниците до последния лист.

Как все още леко наивният, водещ мизерно съществуване, наскоро уволнил се от военна служба Жорж Дюроа, претърпява своята трансформация, докато се превърне в барон Дю Роа? Жорж е с външност на герой от ”булеварден роман” (да се разбира днешния еквивалент на всички супер мъжествени типове от ърбан фентъзито). Съвсем в началото той все още не осъзнава силата на своето обаяние върху жените, но веднъж открил го, започва безскрупулно да го използва, за да постигне своите цели, било за власт или просто за сексуално удоволствие. Жорж Дюроа не се отличава с изключителен ум, нито дълбочина на душевността, негови движещи сили са желанието за пари и власт, като колкото повече получава, толкова повече иска да има (да ви звучи познато?).

Що се отнася до трите жени, оказали влияние в живота на Дюроа, те самите не са образец на добродетелта, нито на възвишените идеали, но все пак не достигат неговата бездушност и безкрупулност. От трите, г-жа дьо Марел, г-жа Форестие и г-жа Валтер, последната е най-благочестива, но някак си нейната безумна любов към Бел Ами отблъсква читателя.

Лично на мен, любимка ми е Мадлен Форестие, жена с остър ум и съобразителност, която успява да бъде в сянка сред силните на деня и с нейна помощ политическият вестник „Ла ви франсез” на Валтер да стане утвърдена и уважавана печатна преса. Благодарение на нея Жорж Дюроа постига първоначалните си успехи. Мадлен Форестие е изпреварила своето време и е принудена да лавира в свят, управляван от мъже, докато г-жа дьо Марел и г-жа Валтер се подчиняват на писаните и неписани правила на своето време.

В заключение ще посъветвам да прочетете книгата, филмът не може да предаде цялата дълбочина на характерите на героите. А и както в повечето случаи, когато се екранизира книга, са сменени някои детайли, които не са маловажни, и разбира се не е така добре развито действието.

Българска телевизия започала инициатива "Пиши на кирилица", ширвоко отразена от медиите. Похвално начинание. По принцип. Ако не виждаме къде е проблемът и нямаме поглед върху историшята му. Използването на шльокави.ца (маймуница, още чатица) допреди 6-7 години бе масово във форумите. Днес го няма. В правилата за ползване на всеки популярен форум има изискването да се пише на кирилица, несъобразяването с което води до изтриване, а при продължаваоне на забранената практика - до бан. Това състояние обаче се получи, или се достишгна до него съвършено неорганизирано от практически казионни структури като БНТ.

Имаше време, допреди 6-7 години, когато БНТ не беше и чувала за Интернет. Основните печатни медии, които претендират да идзразяват гласа на народа, също игнорираха новата медиа. Ама на нея не й пукаше. В нейната среда се зароди движението за за писане на кирилица. В основата бяха ИТ хората - колкото и да е странно - от средата на спецовете, които говзореха на неразбираем английско-професионален език, се роди инициативата "Не на шльокавицата". Появиха се банерчета с този призив, а форумите един подир друг започнаха да въвеждат рестрикции за шльокавицата. В резултат днес (от няколко години) е немислимо/невъзможно да пишеш на шльокавица в който и да е форум.

Защо тогава след дъжд качулка БНТ се захваща с проблема?  Не е в час? Очевидно. Има обаче и нещо друго, което е комбинация от неосведоменст и желание за популярност. Днес проблемът за кирилизацията във форуми и чатове практически не съществува у нас. Противно на жалбите на БНТ, в общите форуми това е отминал етап. Шльокавица отдавна няма. Тъй че тук чукат на отворена врата.

Има я - шльокавицата, в среди, различни от Интернет. По причини обективни. И на сериозни хора не иде да мешат тутуна с бостана. Така се казва в един диалект, когато действаш на принципа "нема значение за кво става дума, важното е да изглежда така". В случая говоря за единственото останало място на шльокавицита - мобилните телефони. . Най-лесно би ми било да кажа - това няма нищо общо с Интернет, врете се в собствен сос, жалкип ристраастени към сожциалните мрежи и чатването в тях или в скайп. Да, за мен хората, чийто Интернет живот се свежда до Скайп и Фейсбук, са примитивни. Но тях винаги ги е имало и са били мнозинство. Купищата безобразни  крими и любовни романи са проява и свидетелство за това. За наличието на масова култура със съответния нисък вкус и ниска критичност.

Но проблема за шльокавицата в мобилните телефони опира и до софтуерен въпрос. Трябва да се настрои мобилният за кирилица Тази кирилизация е недостъпно умствено упражнение за средния тъпак, сдобил се със супертелефон. И оттам нататък той подчинява мисълта си на идеята, че "мога да си пиша както ща". И дори по някаква случайност да разбере как лесно да се кирилизира, на него нито му е лесно, нито престижно. Защото мобилната комуникация не е публична, тя е комуникация "един с един". Регулации като прието форумно правило не работят. Масата мутри, недорасли тийнийджъри, комплексари от средната класа и бачкатори с претенции - си пишат и чатят по мобилните без да ги е еня за кирилица и латиница. В този смисъл шльокавицата е неизтребима.

Но ако погледнем по-общо, шльокавицата вече е изтласкана в периферията на авторитетното Интернет общуване. Тя е маргинализирана. Тя вече характеризира - или е белег - на общуването на слабограмотни индивиди. А те, че са слабограмотни, е очевидно от факта, че не могат да разберат и не се интересуват да разберат възможжностите за кирилизация, които всички съвременни телефони предлагат. Неграмотниците имат Android, 'нам колко мегахерца процесор и гигабайти памет, но не знеаят какво да правят с тях. Такива са минимум 50% от притежателите на смартфони. Мутри по дух.

Ако "24 часа" ги е еня за българското, трябва да се поинтересуват от мутренския дух. От мутренската ценностна система. А не да си правят точки в област и по тема, в която самоорганизиращата се общност отдавна е намерила адекватното решевие. Отдавна шльокавицата не е проблем на българския Интернет. Кирилизацията на мобилните е. Но не мешайте тутуна с бостана.

Предлагаемая читателю статья была опубликована в русской газете „Реклама“, N19 (Чикаго, США) за 24 мая 2012 года и на сайте www.myreklama.com с редакционными сокращениями. Здесь статья приводится без сокращений в авторской редакции. Тринадцатого мая на двух чикагских сценах (Christian Heritage Academy и Northbrook Theater) состялись два спектакля: один – московского театра „У Никитских ворот“ Марка Розовского „Мирандолина“ и второй – студии Вячеслава Кагановича „Ай донт андерстенд“. В первом, естественно, были заняты актеры театра М.Розовского, во втором с блеском играют в недавнем прошлом ведущие актеры чикагского „Атриум“ Марина Карманова и Вячеслав Каганович. Спектакли ...

Астронавтите , работещи на МКС успешно са 'хванали' товарната капсула Dragon с помоща на роботизираната 'ръка-манипулатор' Canadaarm2 и са направили скачвване на апарата с МКС.

Колкото повече са колите в един град, толкова по-трудно става паркирането. Често коли се озовават на много странни места – в градинката пред блока или върху тротоара и пешеходната пътека например. Преди дни нещо подобно стана повод за спорове и недоволни възгласи и в българския …

Режимът на Апартейд е установен в Южна Африка през 1948 година, а през 1990 републиката се отказва от него. Бялата раса отстъпва мирно управлението на страната на черното мнозинство. Това води до редица промени в обществото, които се констатират и чисто визуално на базата на сравняване на снимки преди и сега. Плажовете на ЮАР по [...]