Клипове за европейско развитие

Любослава Русева

ГЕРБ изпозва скандалните разговори на социалисти около миналогодишните избори в Сливен, удобно пропускайки не по-малко скандалните записи с негови активисти

Точно година и половина в интернет циркулира клип с участието на бившия областен управител на Пловдив, понастоящем кмет на града, Иван Тотев. Все още можете да го гледате във VBOX7, където е качен на 26 ноември 2010 г. (http://www.vbox7.com/play:9e920188) под надслов „Фалшифициране на избори от ГЕРБ (Иван Тотев и Петър Петров) в Пловдив”.

Записът е от октомври 2009 г., когато в града се провеждат частични избори за кмет на район „Източен”. На среща с местни активисти от ГЕРБ областният управител дава указания на членовете на секционни комисии как да фалшифицират бюлетините, подадени за техните противници, като ги правят невалидни. „Захов мога да го похваля – направи няколко невалидни в неговата секция (става дума за първия тур на изборите в района – б.а.), казва Тотев, но веднага след това критикува, че „като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрият”. След лека пауза той прошепва и нещо като аксиома: „Всички знаем, че това е един от начините, с които можем да имаме предимство.”

В същия клип кандидатът за районен кмет Петър Петров, който предстои да се яви на балотаж с човека на Движението за права и свободи Ясар Ашан, се оплаква на Тотев, че „пет-шест емисари на ДПС много пречат” и моли „в деня на изборите, ако може да ги приберат органите на реда”. За да е сигурна победата му, рамо удря и депутатът от ГЕРБ Антоний Йорданов, който се среща с избирателите и ги предупреждава: „Ако Петьо не спечели на изборите, а спечели Яшар, пари няма да има, ще си продължава по старому. Ако Петьо е кмет, ще има пари, ще ви се помага.”

Впоследствие Петьо печели с размазващо мнозинство, което Иван Тотев определя в телефонен разговор с вътрешния министър Цветан Цветанов така: „Не е победа нашто, в смисъл то си е живо клане”. Филмчето завършва тъкмо с радостта на областния управител от проведената „сеч” и с думите на Цветанов: „Поздравявам ви всички, това е подаръкът за Иван!”

Чак след около година тази радост е помрачена, защото записите излизат наяве и се превръщат в основна тема на разговорите в целия град. Но тъй като прокуратурата отказва да се занимава със случая, а от ГЕРБ – Пловдив заявяват, че клипчето е манипулирано, скандалът бързо отшумява и дори официалното искане на Общинския съвет за уволнението на Тотев от поста увисва във въздуха. Той не е отстранен, нито си подава оставката. Нещо повече: продължава да е ценен кадър за управляващата партия, която през 2011 г. издига кандидатурата му за кмет на Пловдив – обстоятелство, притеснително само по себе си поради факта, че областният управител е териториално едноличен орган на изпълнителната власт, който разполага със значителен ресурс да влияе върху резултатите от местните избори.

Впрочем интересното е, че въпреки този ресурс, на Иван Тотев му се наложи да се яви на балотаж. Ден преди втория тур активисти на ГЕРБ бяха изловени да пазаруват трескаво гласове в ромския квартал Столипиново, който е част от район „Източен”, но бившият областен управител успя да победи съперника си Славчо Атанасов едва с 2300 гласа – много показателно колко пловдивчани са повярвали на уверението от предизборния му клип: „ГЕРБ доказа, че в България може да има правила”…

Връщам ви към тази история, защото миналата седмица ключови фактори от управляващата партия побързаха да демонстрират тежка погнуса от случката в Сливен (виж „Протокол от аутопсията на БСП” от Веселина Седларска в миналия брой), само че когато им беше припомнено какви указания даваше Тотев през 2009 г., мнозина от тях дадоха вид, че въобще не си спомнят или помнят смътно някакви измислици на опозицията. Зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова стигна дотам, че декларира: “Нашата парламентарна група не си е позволила такава наглост, никъде нашата партия не купува гласове, няма да организира подобно нещо, не ни е хрумнало дори”.

Не, не се опитвам да омаловажа нечистоплътния разговор между Мартин Славов и Галин Кънчев от Сливен, нито съм застъпник на тезата, че всички са маскари. Справедливостта обаче изисква да се каже, че за разлика от Славов и Кънчев, които са водили циничните си „преговори” на маса без всъщност да разполагат с реален властови „портфейл”, Иван Тотев е инструктирал за невалидните бюлетини в качеството си на наместник на Правителството, представител на Властта и олицетворение на Държавата. Неговите действия, с други думи, са не също толкова, а още по-осъдителни от приказките на сливенските политици, и в този смисъл имитацията на възмущение и принципност от страна на управляващите  изглежда отблъскваща. Защото в случая не става дума само за двойния аршин и възможността на овластения да замита по-ловко грешните си ходове, а за циничната претенция, че тъкмо той е дистрибуторът на правила и ценности, които иначе нарушава напълно съзнателно в задкулисието.

„Това е чудовищно!”, коментира премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов сливенския скандал. После нарече текста с извадките от записаните разговори между Мартин Славов и Галин Кънчев „невероятно интересно четиво” и обеща: „Ако нашият бивш кмет Йордан Лечков е замесен в това, ние ще се разграничим от него категорично.”

И тук обаче би било справедливо да се каже, че Веселина Седларска от години публикува невероятно интересни четива за управлението на споменатия Лечков. А когато ГЕРБ издигна неговата кандидатура на изборите миналата година, тя доста подробно описа как изглежда градът в резултат на това управление:

„В момента Сливен е град в окопи. Има улици, през които не може да се преминава изобщо. Има други, вървенето по които е сравнимо с рали Париж – Дакар… На фона на този сталинградски пейзаж има една прекрасна улица. Тя води до хотела на кмета. По тази улица минава премиерът Бойко Борисов, когато идва по спортно-приятелска линия. По друга линия той не идва. Освен за една първа копка на обект, който разора Сливен и на който не му се вижда краят.”

Обектът, нека и това припомня, е за прословутата нова водопреносна и канализационна мрежа, за която Сливен кандидатства за финансиране от Брюксел. Обявява се търг, той се печели от този, който всички знаят, че ще спечели, защото е близък на кмета. Започва голямото разкопаване. Сливен остава без улици. В един момент обаче всички забелязват, че около траповете не се работи. Причината: някогашните приятели са се скарали поради сложно преплитане на бизнес интереси. Резултатът: парите от Брюксел са замразени и цял един град става заложник на провалената шуробаджанашка схема.

Уви, по онова време Бойко Борисов не само не каза: „Това е чудовищно” и не просто не се съобрази с общественото мнение, а издигна – да повторя – кандидатурата на Лечков, срещу когото бяха повдигнати десет обвинения, за трети мандат. Така изборната победа там бе направо подарена на БСП и сигурно доскорошният предводител на социалистите в града Мартин Славов, уличен в сливенския запис да си иска 100 000 лева, за да се откаже от участие в изборите, още не може да си прости колко се е минал…

„Ако това е истина (записът от Сливен – б.а.), ГЕРБ ще сезира целия ЕС” – казва сега Борисов и се заканва отмъстително: „Така, както Станишев ходи и маскари България, ние ще му върнем по същия начин. Както обиколи Европа от Барозу до Шулц да говори как ние на последните избори сме правили какво ли не, ние пък ще им пратим този запис – да видят какъв е лидерът на ПЕС”.

Като ще се играе на принципа „Око за око, зъб за зъб” обаче, редно е ЕС да бъде сезиран и за филмчето с Иван Тотев. А също за разследванията на две от най-гледаните телевизии, за които уместно припомни колегата Тома Биков – „Гласове от Пирин” на бТВ, и „Глас под наем” на БНТ.

В първия, посветен на изборите в Разлог, се разказва за уволнени работници, които не искали да гласуват за ГЕРБ; а във втория – за вота в Несебър и кандидат за общински съветник от управляващата партия, реализирал схема за купуване на гласове. Изпращането им в Брюксел би би било добро потвърждение на думите на Искра Фидосова от деня, когато депутатите от ГЕРБ изпълниха заръката на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов за създаването на временна парламентарна комисия по сливенския случай: „Тези, които са правили манипулации и са фалшифицирали изборите, трябва да носят отговорност!”

Проблемът е само, че прокуратурата все още не е повдигнала обвинение за тези престъпления, както иначе направи  светкавично със записа от Сливен. И в двата случая министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, който водеше кампанията на ГЕРБ, не отиде нито в бТВ, нито в БНТ, за да се „разграничи и отреже тумора”. Депутатите от ПП „Граждани за европейско развитие на България” (ако сте забравили какво стои зад абревуатурата) също не създадоха комисия по изборните нарушения, след като в доклада на ЕК от февруари 2012 г. такива бяха споменати за пръв път, а наблюдатели от ОССЕ бяха меко казано учудени, че вътрешен министър оглавява предизборния щаб на управляваща партия.

Разбира се, факт е, че още през 2009 г. мнозинството прие смразяващи разпоредби в Наказателния кодекс, които трябваше да гарантират пред западните партньори, че властта се стреми с всички сили да има честни избори. Там, например, беше записано, че „който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева”. Но да сте чули, че някой търка нара заради подобно провинение? Или че смел прокурор, уличил престъпниците в схема за злоупотреба с гласове, е получил същия медал, който беше връчен на прокурора, разследвал тъста на Цветан Цветанов около имотните му придобивки – „За заслуги към правовата държава”?

Към реторичните въпроси следва да се добави и този дали беше проблем вътрешният министър да организира кампанията на ГЕРБ, при положение че покупко-продажбата на гласове по правило се разкрива от полицията, подчинена на… шефа на предизборния щаб, който в качеството си на… вътрешен министър решава кои изборни нарушения да бъдат огласени. И още: предполагаше ли това преки последици върху хода на изборния процес и съвсем реални опасения от злоупотреби, заради които опозицията максимално се възползва „да опищи цяла Европа” (по Бойко Борисов), че в България са се върнали времената от „Бай Ганьо прави избори” с прословутата реплика: „Изборите свободни! Полицията няма да се меси! А ний с управителя кис-кис-кис!… Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева!”…

За да не бъда упрекната в каквито и да било политически пристрастия, държа да подчертая отново, че сливенската история е отвратителна и БСП трябва да си изяде „жабетата”. Но да се правим на много изненадани, че избори се договарят на и под масата със същите изразни и финансови средства, употребени от Славов и Кънчев, е цинично. Цинично е и използването на този скандал, нещо повече – паразитирането върху него с лукавото намерение да се извлекат политически дивиденти, когато и паразитиращите не са никак безгрешни.

Всичко това е много важна част от разложението, за което писа всъщност Веселина Седларска в текста си за „преговарящите” от разкопания град. Това разложение е засегнало цялата държава и ни е развратило до степен да го приемаме за нещо нормално. Нормално е да се мери по различен начин, когато става дума за управляващи и когато става дума за опозиция. Нормално е да се пазят „своите” и е нормално да се развяват кирливите ризи на противника. Нормално е „нашите“ записи за Мишо Бирата, Вучката или изборите в район „Източен“ да бъдат обявени за манипулирани, но е нормално „техните“ записи да се представят като автентично свидетелство за чудовищни практики. Нормално е да свикнеш с публична среда, забъркана от равни дози институционална конюнктурност и добре отгледана обществена безкритичност. Нормално е да живееш без улици – и с това се свиква.

Понякога обаче такава „нормалност” се пропуква. На хората просто им писва. И ако ГЕРБ държат да си извлекат някаква поука, моят добронамерен съвет е да си отговорят с неподправена искреност по какви причини наскоро загубиха избори. Защото:

-      ОК, сливенският компромат дойде само няколко дни, след като се провалиха в Кюстендил, и това обслужи тезата им, че БСП е купила изборите. Но тогава как стана така, че падналият им като дюшеш скандал въобще не помогна за победа в Съединение, макар вотът там да се проведе в разгара на гейта?

-      ОК, от БСП продължават да „купуват“ избори, където сварят. Но къде в такъв случай гледат полицията и прокуратурата и кое ги спира да приложат на практика приетите през 2009 г. драконовски мерки в НК?

-      ОК, ГЕРБ ни води към сияйни бъднини, а успехите  му се пропагандират почти като по времето преди 10 ноември. Но какво, следователно, не им харесва на хората от Кюстендил и Съединение, та там доверието към управляващите се е срутило?

Ако започнат да си задават тези въпроси, гражданите за европейско развитие на България все някога ще стигнат и до правилния отговор защо миналата година загубиха в Сливен и защо Иван Тотев в Пловдив спечели на косъм след балотаж. Този отговор има връзка тъкмо с доверието, а доверието се създава или връща преди всичко с честност.

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: