Единбург – град на Хари Потър и блогъри

След Оксфорд се насочихме на север към Единбург. Никога не бях ходила в Шотландия и явно му дойде времето. Успяхме да пообиколим центъра, да отидем до замъка, да не ни навали и да се видим с Монологъра баш на рождения му ден. Оказва се, че Единбург е перфектното място за феновете на Хари Потър – за мен пък беше интересен по-скоро с атмосфера.

Пристигнахме късно вечерта и потрамбовахме улиците на града, не съвсем по наше желание. Това, което ми направи впечатление, е характерно за Великобритания като цяло – хора по улиците след 10 вечерта почти няма. Засякохме само няколко стандартни групички студенти, но освен това други хора нямаше. Ходенето пък ни заведе до много яко апартаментче, което бяхме наели, със страхотен изглед – снимката долу е правена от прозореца на кухнята.

На другия ден получихме възнаграждение за нощната разходка под формата на чудесно време. Слънчево, топло, чудесно за разходка. Планът ни да обиколим центъра още сутринта бе осуетен от равни количества работа и мързел, но по обяд вече бяхме навън. Оказа се, че точно зад хотела ни е едно от най-добрите според Lonely Planet ресторантчета в Единбург – La Maison Bleue. Не съм снимала храна, защото я изядохме твърде бързо След това се отправихме на разходка из града.

Досега не съм говорила много за разходките с гидове, но май е време. Всеки път, когато имам възможност и ми се занимава с организиран тур, поглеждам дали в града няма New Europe Tours. Ползвала съм ги в Лондон, в Дъблин и в Париж. Причината е, че за разлика от стандартните турове, тази група работи изцяло за бакшиши. Надали има нужда да споменавам, че така се стараят повече. Гидовете са студенти, обикновено по история, литература или актьорско майсторство, които така припечелват нещо допълнително. Имат страшен хъс, говорят забавно и ви скъсват от обикаляне в рамките на 2-3 часа. Забавно е.

Та походихме из града, видяхме прословутото кафе, където е написан Хари Потър, обиколихме катедрали, гробища и какво ли още не, а накрая кацнахме на една поляна в парка. Честно казано, в Единбург нищо не ме впечатли кой знае колко, но Кулата на Саурон е направо страшна (всъщност е мемориал на сър Уолтър Скот, но мисля, че моята категоризация повече му отива). Та след разходката поостанахме да четем книжки на слънце известно време, аз помрънках, защото въпреки слънцето ми беше студено и накрая се наместихме удобно в централния Starbucks.

Вечерта стана време за бира и се видяхме с @luchko. Няколко дни преди пътуването към Англия случайно си ровех из блога му, когато видях, че той живее в Единбург. Няколко директни съобщения по-късно вече имахме ден и час за среща. Той ни заведе в някакъв доста сладурски метъл-бар на име Джекил и Хайд (тоалетните им са скрити зад огромна библиотека), пихме бири и си говорихме за България, образование, наука и бизнес. На всичкото отгоре се оказа, че Лъчо е рожденик! Какво друго да ви кажа, освен “Йей за Twitter!”

Няма подобни постове.

Прочети цялата новина

Свързани новини: