Духовността, таз сила нова

Веселина Седларска

Не знам кой го е казал: предметите са създадени, за да ги употребяваме, а хората, за да ги обичаме. Проблемите ни идват от това, че правим обратното.

В тези дни храмовете на любовта към материалното са го закъсали повече и от храмовете на любовта към духовното. Молът в Ямбол прилича на сграда на ТКЗС, попаднала в ръцете на ликвидационен  съвет. Стъклените клетки са празни /с изключение на две-три/, по витрините се четат следи от надписи на фирми, които са имали илюзията, че ще оцелеят. Но са фалирали.  Ще кажете: това е Ямбол, малък и безработен. Да се придвижим към Стара Загора, по някои класации вторият по доходи град в страната. Молът тук прилича на музей. Мраморно-стъклен, празен музей. Всички магазини са заети, няколко от тях са дори с маркова стока. В другите стоката вече е точно като на битак. В марковите магазини стоките са недостъпни, в останалите некачествени. И защо трябва да дойде човек в такъв мол, освен ако не настоява да пие кафе за 2,50? Единствено въпрос на време е старозагорският мол да стане като ямболския. Мол „Сердика” в София прилича на туристическа дестинация. „Побитите камъни”, да речем. Вървят хората, гледат, тук-там се учудват. И си тръгват, богати на впечатления. Въпрос на време е софийският мол да стане първо като старозагорския, а след това като ямболския.

Любовта към материалното е в затруднение по финансови причини. По всякакви писани и неписани закони в такъв момент би трябвало да расте любовта към духовното. Загубил ориентация в докосваемия свят, човек започва да търси посоката в света на недокосваемото. „Да имаш” и „да бъдеш” са двата края на един баланс. Духовното винаги е било по-налично – то е на един поглед разстояние, на едно мигване време. Сега то има още едно, много голямо, всъщност решаващо предимство пред търсенето на материалното – безплатно е.

Не съвсем. Книгата „Разговори с Бога”, класика на щанда за духовно усъвършенстване, струва 24,95 лв. Пълно издание на световния бестселър, култовия хит на тържището на духовността. Скъпичка е, но купуват, този автор си го купуват, казва книжарката. Нийл Доналд Уолш въобще не се притеснил от вярването, че ако ти говориш с Бог – това е молитва, но ако Бог ти говори на теб – това е шизофрения. Уолш си говори с Бога дълго-дълго като с любим номер от тарифния му план и накрая описва разговорите в книга. При това Бог му казва нещата обстоятелствено, не като на Моисей с 10 номерирани изречения. И доста директно му ги казва, не притчово като в библията. Казано направо, Нийл Уолш му го е върнал на Господ – вместо ние да Го тълкуваме, накарал Го е Той да ни тълкува. Ама това грях, ама това смисъл на живота – всичко ни е обяснил Той едно към едно. Само за 24,95!

Обаче е много дебела. Има и по-тънки книжки, които могат да свършат същата работа. Според книжарките сред тях лидерът е „Подсъзнанието може всичко”. Защо да си губим време за общуване с Бога, като Бог е в подсъзнанието ни и може да свърши цялата работа вместо нас. Само трябва да знаем как да програмираме подсъзнанието си, а Джон Кехоу именно с тази цел е дошъл на тази земя. Кехоу има много поклонници в България, сред тях и известни лиц. А-ха да беше успял с намерението да въведе учението си в детските градини, но студентите по психология от Нов български се заинатиха и попречиха. Кехоу дойде в обетованата земя на бездуховността България и ни хареса – като пазарна ниша. Симпатичен човек.

Обаче пък сравнително сложен. Трябва да се чете концентрирано, все пак за програмиране на мозък става дума. По тази причина повечето хора, търсещи духовно израстване в книжарницата, посягат към Луиз Хей. Тя е от онези прекрасни хора, които – какъвто и проблем да имаш – предлагат едно и също решение. Нейното е: Обичай себе си! Прекалено си срамежлив? Обичай себе си! Твърде си агресивен? Обичай себе си! Болен си от рак? Обичай се! А ако не знаеш как да го правиш, заставаш сутрин пред огледалото и започваш да говориш на себе си: „Обичам те, обичам те много, какво мога да направя днес за теб?” Да ви кажа, действа. Правих го една сутрин, попитах образа в огледалото какво мога да направя за него и той – вярвате или не, – ми отговори. Рече:” Престани да се мотаеш в банята и иди да ми запалиш една цигара и да ми направиш кафе.”

Кафето е много вредно, за цигарите да не говорим. Това е според книгите, които съчетават духовното усъвършенстване с физическото пречистване. Оммм! Препоръчвам йога без капчица ирония. Само внимавайте с гуруто. Не трябва да е просто и само физкултурник, но и  не ви трябва такъв, който си говори с Бога. Шри Шри Рави Шанкар дойде миналия месец в България и събра 333 български гайди. За да ни покаже, че звукът е важен. Звукът лекува, звукът създава. Вие на какъв звук сте подложени в момента?

Колко са обаче ментета от представящите се за спасители, не знам. Знам само, че стоката им обикновено се нарича семинар, а цената – такса за семинар. Местата били ограничени. Затова побързайте да се запишете, за да ви научат за два дни как да бъдете щастливи, успешни, осъществени, цялостни. Ще пеете, ще плачете, ще играете на разни игри, ще слушате и ще говорите, но след само два дни ще бъдете нов човек, духовен.

Някои се ориентираха към гадателките – по-наблизо са и са по-евтини. И направо те уведомяват какво ще стане. Казват ти директно какво ти се дава и те освобождават от труда да си го вземеш – то ти се дава. Това също минава за духовност.

Разбира се има и хора, които минават по най-дългия път. Четат дневниците на Шлеман. Насочват погледа си навътре. Поемат към нищото в центъра у теб, което знае всичко. Търсят отговори в квантовата физика. Претеглят думите си и ги поднасят в обков от нов смисъл. Такива хора винаги е имало и ще има, дори и след откритието за масовото им изтребление – телевизията. Те не говорят много. Не се изплискват с дърдорене. Не дърпат тревата да расте. Не можем да ги обвиняваме за това, защото вярваме, че когато ученикът е готов, учителят ще дойде.

Не идва. При отделни хора отива, но при всички нас като цяло не идва. Ние пропускаме всичките си шансове да притихнем, да осмислим, да разберем, че в общия ни живот има и други неща освен преброяване на изборните бюлетини. Този шанс беше пропуснат от президента Росен Плевнелиев, когато пое поста си на държавен глава. Вместо за неясната илюзия „България 2020”, в словото си той можеше да говори за разпиляната българска енергия. За това, че замърсихме извори, от които можем да пием. За това, че има смисъл от човешкото сътрудничество. За това, че може да се обича не само през омразата. Е, президентът Плевнелиев не говори за това, а за технологии. Може би наистина се заблуждава, че технологиите са по-важни от хората зад тях. Очаквах от него човешко слово първата минута. След това отново започнах да се притеснявам дали ще се справи – дали нещо у него няма да се скъса от пренатягане или пък дали няма да му свърши батерията.

Изпуснахме златен шанс и при обявяването на съпричастните висши духовници към бившата Държавна сигурност. Беше най-добрият момент за разкаяние и смирение. За пречистване. За искане на прошка. Кой друг повече от духовниците можеше да ни покаже как се прави това? Цяла България можеше да се превърне в храм, ако поне един от тях бе изплакал душата си. Ако ни беше разказал терзанията и страданията си. Ако той, грешникът, беше поискал да го разберем ние, грешниците. Щеше да е по-силно от всяка проповед за това как Исус е измил краката на учениците си. Е, никой от тях не го направи. Останахме си такива, каквито си бяхме и преди това: те – лицемерни и високомерни, ние – отвратени и отчаяни. Ние, учениците, ли не бяхме готови, или той, учителят, отказа да дойде? Никой не иска да е учител, всеки иска да е патриарх.

Изпуснахме шанса и при наводнението в Бисер. Омотахме се в министерски демонстрации, в партийни препратки, в гузни дарения. Колко повече от 10 души трябва да загинат, за да си говорим за човешкия живот, а не за спечелването на изборите, като за висшата ценност? Дванайсет? Дванайсет в Лим не бяха достатъчни. Петнайсет? Петнайсет в Охрид също не бяха достатъчни. Когато учениците са готови, ще дойде учителят и ще каже верния отговор: и един живот е достатъчен. Никой не иска да е учител, всеки иска да е премиер.

Пропуснахме и шанса при изваждането на бял свят на циничния пазарлък, наречен „Сливенгейт”. Двама души показаха как си говорят всички политици, но никой не се засрами. Всеки отвори уста, колкото да се измъкне от скандала или да го употреби. Никой не иска да е учител, всеки иска от него да зависи кой ще води най-голямата опозиционна партия.

Не знам за български писател, написал пиеса, за която да е сигурен, че никога няма да се играе на сцена. Андрей Платонов го прави, когато написва „Латерна”. Латерната е държавата, която навива стоманена музика със стоманена ръка. В стоманената държава СССР пристига датски професор. В стоманената държава цари гладът на трийсетте години, но ситият датски професор завижда. Зловиди му се, че в гладуващата страна имат надстройка. А в нахранената Дания си имали само база. И професорът е дошъл да купи от СССР надстройка. В СССР са гладни, но пък си държат на надстройката. Затова му продават само една директива за ентусиазъм. Така Дания получава малко надстройка, а СССР срещу парите от сделката – малко база. Смешно и тъжно, както само Платонов го може. Е, ние постигнахме повече и от това – нито база, ни надстройка.

 Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: