Напушените думи са вредни за общественото здраве

Цял живот протестирам срещу цигарения дим и доживях победата, поне като признание за „каузата”. Дойде време пушачите да протестират (срещу забраната да се пуши на публични места в България). Трябва ли да злорадствам?

Не ми позволяват, дори и да исках. Със „съюзник”, като министър-председателя Бойко Борисов, направо чувствам победата като пирова. Защото не искам да съм в „отбора” на самозабравилия си политик, натоварен с власт повече от всеки друг в държавата, който от тази позиция си позволява да нарича „простаци” грешниците- същите, които иначе и мен ме ядосват откакто се помня с това, че упражняват вредния си навик за моя сметка. Според в. „Труд”, Борисов е заявил в Мадан: „Този, който пуши в заведение, е простак“.

Не признавам аргументите на пушачите да протестират и с риск да ги ядосам пак ще кажа, че не споделям отровителството на други хора като „право”, което сега щяло да бъде нарушено. Но не оспорвам самото им право на протест, разбира се.

Само в едно съм съгласен с тях: лицемерно е да се забранява пушенето, но не и самите цигари. Защото това затваряне на очите пред същината на проблема прилича на забрана да бъде използвано огнестрелно оръжие от населението при все така действащ свободен режим на неговото производство и продажба- желаещи да натиснат спусъка на законно притежаваната, купена в кварталния магазин пушка, винаги ще се намерят.

Политическото говорене срещу „простаците”, които нарушават закона, задава тон в държавата, който също се е превърнал във вреден навик. „Присъдата” на Борисов не е много по-различна от онези прокурорски викове по време на арест на заподозрени, обявявани за „абсолютни престъпници”.

Раздаването на колективни присъди с категоричността на „народен съд”, се превръща в епидемия. Извинението, че върховният политик в България „така си говори”, е жалък опит да се принизи значението на думите, които всъщност отличават човека от останалите същества на планетата. Още повече, че примерът му е заразителен за пропагандаторите, винаги готови да надкрещят своя патрон с призиви да бъдат рязани гумите на тракторите на протестиращи земеделци или да призовават от медийните си трибуни да се товарят без много церемонии престъпниците ( доказани или не като такива) и да ги карат на стадиона за разстрел.

Колкото и да е трудно да се приложи строгостта на закона срещу нарушителите на забраната за тровене на ближния с цигарен дим ( а тя се налага поради очевидната невъзможност за друг вида самозащита на непушачите), много по-невъзможно изглежда да бъде обяснено ( камо ли пък да бъде забранено) на водещи наши политици да не тровят атмосферата в публичното говорене. Само законът на еволюцията (ни), според който трябва да си избираме по-културни лидери, може да ни помогне.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: