Любимци в новините: постоянни и променливи величини

С 18 по 27 апреля Чикагский симфонический оркестр под управлением Риккардо Мути находился на гастролях в России и Италии. Впервые с 1990 года оркестр выступил в Москве и Санкт-Петербурге. Своими музыкальными (и не только) впечатлениями делится концертмейстер гобойной секции оркестра Евгений Изотов. Евгений Изотов – коренной москвич. Он вырос в музыкальной семье. Отец – альтист, работал в Госоркестре Светланова (теперь – Государственный академический симфонический оркестр России имени Е.Светланова), дядя – пианист. Изотов закончил школу Гнесиных по классу известнейшего русского гобоиста, “папы русского гобоя”, профессора Ивана Федоровича Пушечникова. В 1990 году он стал лауреатом ...

Съдът в Кайро осъди бившия президент на Египет Хосни Мубарак и бившия вътрешен министър Хабиб ал-Адли на доживотен затвор. Те бяха признати за виновни в издаването на заповеди за убийството на над 800 протестиращи по време на антиправителствените демонстрации. За съжаление, синовете на Мубарак, заедно с още шестима бивши висши служители бяха оправдани. Бившият президент …

Continue reading »

Комисията по защита на конкуренция в Южна Корея атакува офисите на Google в столицата Сеул през тази седмица. Това е третият обиск на главните офиси на Гугъл, който правят властите за близо година. Комисията води анти-тръстово разследване, свързано с Android, което е...

Дяловете на Facebook продължиха главоломно да падат и в петък, когато излезе и доклад, в който се посочва, че на пазара на труда в САЩ няма особено раздвижване. Процентите, с които вече паднаха акциите на компанията след нейното първично публично предлагане са вече 27%. Измерено ...

Подобни тенденции се наблюдават през последните десетилетия из целия свят, където нови безлични политици издигат измисления „обществен интерес”, над интереса на отделния човек, без да съзнават, че обществото функционира добре, когато е изградено от свободни индивиди, а не от спазващи безсмислени забрани поданици. Неприятното в нашия случай е, че управляващите ни безмозъчно копират чужди модели, без дори за да се замислят дали те не са противни на идеята за свободно общество. Лошото ми усещане обаче е, че повечето от тях са просто хора, които нямат онзи фин сензор, който помага на гражданина да усеща тънката червена линия между свободата и тиранията. А историята ни е показала, че такива хора са способни утре да се обърнат като фурнаджийска лопата, само и само да спазват властващата в момента политическа коректност. Защото това ги държи във Властта.

"Солаковия хан в Букурещ. Тук, в този хан се е намирала онази мелница, в която са живели през 1869г Ботев и Левски, когато Ботев пише, че приятелят му Левски има чуден характер и все е весел, все пее, въпреки студа, глада и мзиерията. Тук , в този хан е била и печатницата на Любен Каравелов, който е издавал вестницте Свобода и Независимост. Жалко е да се види как сградата е оставена да се руши от наследниците на Солаков, от румънската и българската държава" - пише във Faceboook Даниела Горчева, журналист и издател на списание "Диалог" в Холандия.

"Става дума за частен имот, но България би могла да подкрепи реставрацията, защото сградата е свързана с българската история, а и Румъния би могла да подкрепи възстановяването, тъй като става дума за архитектурен паметник. Не знам и дали българските правителства просто не правят нищо от незнание и невежество, освен и от обичайното безхаберие" - допълва Горчева.

"Беше много, много тъжен този ден в Букурещ, валеше като из ведро, а добрият професор Лука Велчов ни водеше с Александру и 15-годишния му син Антим (приятели румънци) по българските следи. И целият порой от небето и течащите в краката ни вади като реки символично се сля с пороя от престъпно безхаберие на Живков и Чаушеску и цялата пасмина по комунистическо време, порой, отнесъл българското училище, българския театър с въртяща се сцена и два киносалона (днес на това място има бензиностанция), къщите, в които са живели Каравелов, Раковски, Ботев и където са се помещавали редакциите на българските вестници...

Да, в случая румънците не са виновни.Обясниха ми, че според закона в Румъния, фасадата трябва да бъде възстановена, а наследниците не искат, защото ще им струва около 3 милиона евро. И са оставили сградата да падне, за да може после да продадат мястото или да построят на нейно място я хотел, я нещо друго" - обяснява Даниела.

Грижата за българските културно-исторически паметници се финансира от бюджета с правителствени програми за българите, живеещи извън Република България, както е записано в съответния Закон. Член 24 от Закон за българите, живеещи извън Република България постановява, че правителствените програми се разработват от съответните министерства, съгласуват се с Националния съвет (на българите в чужбина) и се одобряват от Министерския съвет. Тези програми са със срок от една до пет години и имат за цел "създаване на благоприятни условия за българите, живеещи извън Република България, в сферата на науката, културата, образованието и здравеопазването". Програмата може да обхваща и мероприятия, свързани с "опазването на обекти в чужбина, съставляващи част от българското културно-историческо наследство".

Национален съвет за българите в чужбина обаче няма. За кратко имаше ресорен министър - Божидар Димитров, в крайна сметка изгонен заради агентурната си принадлежност към пасмината по комунистическо време (без никакви кавички и условности). Сега не е ясно кое министерство трябва да полага грижи за културно-историческото наследство в чужбина - културното или финансовото? Ясно е обаче, че има реален риск тази реликва, която е само на 70 км от Русе да изчезне преди институциите да се разберат помежду си дали и как могат да я спасят.

Но дори да се разберат, то в тази криза за кое по-напред? За Ботев ли, за Левски ли, за Каравелов ли... или за чудодейните свети мощи на ченгето Божидар Димитров?

Интернет гигантът Google е разпратил до американски журналисти покана за мероприятие, което ще се състои на 6 юни. Както става ясно от текста, придружаващ поканата, корпорацията възнамерява да демонстрира "следващото измерение" на своята картографска услуга. Подробности относно предстоящата презента...

На мястото на Уорлик Вашингтон изпраща в София опитен дипломат, познавач на световната политика, който е работил върху важни глобални теми - отношенията на САЩ с Русия, вкл. споразуменията за неразпространение на ядрените оръжия, конфликта в Грузия и трансатлантическата политика на САЩ към Европейския съюз. Такъв извод може да се направи от прегледа на американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks миналата година.

Megaupload предизвиква американското правителство да върне милионите долари, които взе от компанията през януари. Това искане за съдебно постановление е жестока критика към Щатите за неоснователното държане на обвиняемите в отговорност, въпреки че няма доказано престъпление, за това, че на обвиняеми...

Българинът днес се движи по острието на бръснач в желанието си да оцелее физически и духовно.

Бившият изпълнителен директор на Hewlett-Packard, Лео Апотекер отново се завръща в IT бизнеса. Той ще бъде един от членовете на Надзорния съвет на френската технологична компания Steria. Тази седмица назначението на опозорения изпълнителен директор бе подкрепено от 99,8% от акционерите на Steria. ...

Време е да упражним малко демократични права и във Facebook. Социалната мрежа призовава потребителите да гласуват за едните или другите правила и условия, засягащи личните данни. Както при повечето избори, имате само два избора – нещата да си останат същите или да се съставят нови правила с помощ...

SpaceX съвсем наскоро изпълниха първия си космически полет. Virgin Galactic ще направят същото след няколко месеца. Космосът става по-достъпен за обикновените хора от всякога. Именно този факт е провокирал холандска компания на име Mars One да направят следващата крачка - пътешествие до Червената пл...

Немският интернет доставчик Kabel Deutschland твърди, че е първият доставчик на кабелен интернет, който е достигнал скорост на сваляне на данни със скорост 4 700 Mbps (4.7 Gbps). Това е станало в реални условия, и по точно в мрежата им в град Шверин (Schwerin). Kabel Deut...

Любослава Русева

„Механизмът на разкъсване при земетресението от 22 май в Перник е изключително феноменален в световен мащаб, защото това земно разкъсване е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост. Тогава максимумът на енергията на излъчване се е изместил към извънредно ниски честоти на трептене, което е създало усещането, че трусът  е далече.”

Коментарът е на сеизмолога от БАН доц. Емил Ботев, но го цитирам по-скоро като метафора. Това е метафора за българското бедствие, причинено не от природата, а от самите българи. Метафора за нашия общностен, ако изобщо може да се говори за такъв, живот, а оттам и за държавата, която си конструирахме.

Години наред ние и излъчваният от нас политически елит пребиваваме над тлеещо огнище на разлом. Нашите два свята се разминават по много силно наклонена плоскост, но тъй като   „разкъсването“ помежду ни се увеличава също много бавно, това става почти неусетно. И едните, и другите не си даваме сметка, че под краката ни се отваря кухина, която придобива размерите на бездна. Свикнали да живеем с извънредно ниски честоти на трептене, дори имаме усещането, че трусът ще удари някъде далеч от нас, и затова се оказваме еднакво неподготвени, когато керемидите на уж общия ни дом започват да се срутват и да ни удрят по главите.

В този смисъл най-силното земетресение от 22 май не е същинското бедствие за България. То е само последствието. И в това, че се случи на трийсетина километра от София, в очукания, презрян и подиграван град на югозапад от столичните жълти павета, има горчиво ироничен знак на съдбата. Пропукването е тъкмо по границата между плочата на онова, което олицетворява върха на държавата, и това, което стереотипно си представяме като нейната падина. Особено трагикомичното е, че двете съжителстват в непосредствена близост, но са удивително чужди една на друга.

Сега обаче поне привидната до този момент свързаност между „върха“ и „падината“ се скъса и стана повече от очевидно нещо, което подозирахме отдавна.

Пернишко, едно от най-мизерните местообиталища в страната, пострада от силен, да, но не и до апокалиптична степен, трус, защото се разпада вече десетилетия от само себе си. Много от предприятията са затворени, безработицата е висока, а потискащият облик на града отразява бита и душевността на мнозинството, изтикано в ъгъла, без каквито и да е перспективи.

Майтапите за впиянчени същества, въоръжени с винкели, си имат „опашка“, но тя не е смешна, а тягостна. Хората тук са обезверени, огорчени, отчаяни, някои от тях и напълно оскотели, защото са оставени на самотек с надеждата, че така може да се кара безкрайно. Под носа на т.нар. елит разрухата продължава ден след ден, за да лъсне най-сетне в рамките на няколко разтърсващи секунди. Независимо дали си дава вид, че не я забелязва, или наистина е загубил способността да го прави, той изглежда учуден от крайния резултат, а вторичните трусове, които предизвиква с думите и (без)действията си, допълнително разширяват разлома.

„Конкретиката“, според едно от любимите клишета на този елит, за него вероятно означава броя предоставени палатки или размера на бъдещите финансови компенсации. Само че тя, без да залитам към сиромахомилско-сърцераздителни разсъждения, се измерва по скалата на конретната драма, която изживяват конкретни човеци – обикновено най-окаяните:

* Като онзи спаружен бивш миньор от тежко удареното блокче в квартал „Хюмни дол“, който е бил наемател в разпадналата се паянтова сграда, и отсега нататък остава на улицата. Завинаги.

* Като абитуриентката с рокля от „Капълъ чарши“, която тръгна за бала си от бедна панелна гарсониера с надеждата, че голямата й мечта – да прекара втората си абитуриентска вечер на дискотека извън Перник, ще се осъществи. Някога, а може би никога.

* Като стареца, който се молеше да прекара останалите му дни на земята пак в пернишкото село Х – дори в миниатюрна барака, защото са се пропукали и къщата, и смисълът на влачения в нея живот. Необратимо и окончателно.

* Като бебето, което продължило да спи, докато копторът се срутвал над главата му; и което продължило да спи, когато го изнесли в наводнената от пороите палатка. То още не знае нито в какъв коптор е родено, нито че в бъдеще ще продължи да се чувства безпомощно като бебе…

Тези образи от телевизионните репортажи казват повече от всички думи в пиесата „На дъното“, където един от героите на Горки възкликваше: „Човек – това звучи гордо!“

Пълзящите по дъното се озоваха под него и се оказаха затрупани от недостига на гордост да се възприемат като личности. Те не са невинна жертва на една земетръсна стихия. Създадоха си държава, която нехае за тях, защото рядко до никак изискват от нея. Свикнаха мечтите им да се простират малко извън границите на Перник и да се заблуждават, че е безопасно да се живее извън правилата, които регулират смисленото човешко съществуване. Обрекоха на това примирение и децата си, които един ден също като родителите си ще разчитат на курбани и молебени, вместо на гражданската си самовзискателност.

На този печален фон отношението на „върха“ спрямо „падината“ дойде някак естествено и донякъде оправдано. Като изключим дежурните обиколки из бедстващия район, както и обещанията за парични обезщетения, поведението на пребивававащи и пребивавали във властта показа втрещяваща социална фригидност. До степен, надминаваща скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник, и далеч по-тъжна от вица как перничани тръгнали да ровят с винкели, за да счупят кратуната на подлия Рихтер.

Липсата на отговорност, съчувствие и солидарност припомня и друг виц: „В Перник беше намерено дете, отгледано от вълци. То се оказано най-възпитаното дете в Перник.”

Липсата, иначе казано, беше отгледана старателно  от всички нас – кикотещите се вълци в овчи кожи. Вълци спрямо частния си интерес и овце спрямо общностния, ние създадохме уродливия модел на държавност, схващайки държавата като нещо абстрактно и недосегаемо за нашата санкция. Позволихме разлома на „връх” и „падина”, съгласихме се с уморителното залитане по наклонената плоскост. „Аз съм перничанин!” – би трябвало да извика всеки един от нас, без оглед на възраст, пол и занятие…

Тъй като създадохме държава, която не ни се харесва, и сторихме да живеем така, както не ни се харесва, днес няма на кого друг да се сърдим, освен на самите себе си.

* Нямаме причина да се мусим, когато президентът Плевнелиев не пожела да стъпи в бедстващия район, но в това време посети Ватикана и подари скъпоструващо яйце на папата. Неговото безвкусно, грандоманско и провинциално послание е и наше послание.

* Нямаме причина да се възмущаваме и от думите му, че „Господ е българин”, изречени с лежерна развеселеност пред картата на балканските земетръси. Неговото несъотвествие на поста „държавен глава” е равносилно на несъответствието на 99% от българите към постовете, които заемат.

* Нямаме причина да възроптаваме и срещу репликата на наследничката му министър Лиляна Павлова: “Донякъде природата чрез това земетресение свърши работата на строителния контрол по разрушаване на незаконните постройки.” Тя с нищо не се различава от бездушието ни към живота в циганските коптори и от циничното ни убеждение, че термитите на морала и правосъдието, които издигнаха крепости в чашките на язовири, ще останат безнаказани.

* Нямаме причина в крайна сметка да се подиграваме и на Антон Кутев от БСП, който в домашна атмосфера написа във „Фейсбук” омаловажаващи бедствието щуротии; нито на шефа му Сергей Станишев, който тръгна да го оневинява; нито на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която долетя, за да повтори лицемерния си монолог след наводнението в село Бисер; нито на Цветан Цветанов, който се заяждаше за медени месеци с политическите опоненти, от които после се наложи да поиска извинение заради намерението на управляващите да укрепят обекти без обществена поръчка; нито на Георги Първанов, който десет години като президент не спомогна с нищо за развитието на този регион; нито на…

Задъхахте ли се вече?

Проблемът е, че задъхването не идва от изброяването на непрекъснатите нелепости. Той се дължи на смразяващото чувство за безсилие. Този модел на съжителстване изглежда застопорен, доколкото всяка „алтернатива” го възпроизвежда наново. Статуквото прилича на пернишки винкел, който се огъва и огъва, но все пак оцелява с тежки деформации, като че нарочно да усили болката от много бавното разкъсване и хързулването по силно наклонена плоскост.

Това ми напомня една лична история:

Преди години чудесният днес хирург д-р К. беше изпратен да стажува на село. Там той се сблъска с какви ли не странни казуси, но завинаги запомни случката с около 90-годишна жена, която отишла при него и се оплакала: “Боли ме всичко.”

Като млад човек (а младите хора нямат търпение), д-р К. нервно я помолил: “Конкретизирай!” Възрастната жена обяснила, че чувства неистова тежест навсякъде. “Да не си вдигнала кръвно?” – питал я той. “Не, чувствам се така все едно в далечината падат дувари”. “Да не си препила?” – питал я пак д-р К. “Не, чувствам се така все едно в далечината падат дувари.”

“Опиши ми тогава как падат дувари!” – окончателно загубил търпение докторът. “Това е, като да ги виждаш, като да ги усещаш, като да ги чуваш. И в същото време да си толкова безпомощен от това, че само ги наблюдаваш как падат в далечината.”
Доскоро, признавам си, не разбирах какво е искала да каже онази жена. Все ми се струваше, че падналата преграда е облекчение. Един вид вече няма скрито-покрито. Днес обаче съм се зарекла да се обадя на д-р К, който винаги е казвал, че случаят с “дуварите” е най-трудният в цялата му практика. Ще му се обадя, за да му кажа: “Чувствам се така все едно в далечината падат дувари.”

А когато той ме попита дали не съм вдигнала кръвно или препила, ще му отговоря: “Не, дуварите паднаха. Аз ги видях, усетих ги, чух ги. И бях толкова безпомощна заради това, че само ги наблюдавах как падат в далечината.”

В. „Преса”

Сигурна съм, че това го бяхте забравили. Аз също – последното издание на “Топ няколко” е от края на март. Затова преместваме рубриката в събота, когато има повече време за обобщения. Знам, че и вие наваксвате с новините през уикенда, така че сигурно ще е от полза. Запретвам ръкави и днес ще изчистя всички материали, които съм събрала през последните 2 месеца. Ще си говорим за мобилен маркетинг, социални медии, е-магазини, SEO и доверие в рекламата. Да започваме!

1. Мобилни: изследване сред британците показва, че 62% от смартфон потребителите не искат да четат коментари и новини от марки в социалните медии. И преди да се хванем за косите и да се самообречем на професионален крах, да погледнем какво се случва на практика. Въпреки че само 23% казват, че искат да комуникират с марки, на практика 43% всъщност взаимодействат с марки. Данните са интересни именно с това, че показват как се различават нагласите от действията.
2. Star Wars: споделям този пост най-вече заради geek-щината, но уроците в него са актуални и наистина могат да бъдат приложени към социалните медии. Ще прочетете защо само силата ви не е достатъчна, за да ви спаси, както и от кого трябва да учите уроците по пътя към успеха.
3. SEO: тъй като в момента започвам да разучавам SEO малко по-обстойно, харесвам постовете, които ми показват, че имам сериозни пропуски в образованието. Такава е и презентацията за 10-те SEO мита на SEOmoz. Най-важното: съдържание, съдържание, съдържание.
4. Магазини: ако търсите какво не е наред в е-магазина ви, KISS metrics ще ви помогнат с някои често пренебрегвани елементи, които пък са жизнено важни за вашите клиенти. Информацията трябва да е точна, ясна и нагледна, за да подпомогне вашите онлайн продажби.
5. Социални медии: ето поредната инфографика за демографията и поведението в социалните медии. За мен тук бе интересно разминаването между общия брой потребители и активните месечни посещения – явно голямата потребителска база не е най-важното. Facebook и Pinterest изяждат най-много от времето ни, а социалните медии са женско царство, с изключение на Google+ и LinkedIn.
6. Реклама: Nielsen изнесоха данни от тяхното глобално изследване за доверието на потребителите в различни форми на реклама. С най-голямо доверие се ползват препоръките от приятел и онлайн ревютата. Изненадва ме фактът, че дори добре таргетираните контекстуални реклами при търсене и рекламите в социални медии се ползват с много по-ниско доверие, отколкото традиционните рекламни формати офлайн. Явно все още битува схващането, че щом компанията може да си позволи бюджет за телевизионна реклама, то продуктите й са успешни.
7. Facebook: Mashable публикуваха нова селекция с добри практики в Timeline представянето на брандове. Деветте съвета са полезни, дори и повечето мениджъри вече да са запознати с тях.

Видеото днес е от TED и касае една от често срещаните страници в интернет – тази с грешка 404. Рени Глийсън говори интересно и с чудесни примери за това как дефектът може да стане ефект, а грешката да провокира усмивка:

Приятен уикенд!

___
снимка: Leo Reynolds

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №15
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №14
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №13

Samsung Electronics придоби малкия шведски производител на WiFi чипове Nanoradio, съобщиха от пресслужбата на корейския концерн. Чиповете и чипсетите на Nanoradio се използват в смартфони, таблети, мобилни игрални конзоли, преносими мултимедийни плейъри, цифрови фотоапарати, четци и други устройства...

Компютърните потребители по света все повече използват пиратски софтуер, сочи изследване от Business Software Alliance (BSA) - група от фирми измежду които Apple, Microsoft и Adobe. Изследването на BSA разкрива, че повече от половината запитани използват пиратски софтуер, ...

Пускането на Windows 8 през есента е едно от най-дългоочакваните технологични събития на годината. Същото събитие обаче можеше потенциално да откаже голям брой потребители от това да си купят нов компютър преди излизането на новата операционна система. С цел да не рискуват намаляване на продажбите н...

Сайтът за онлайн презентации SlideShare е, колкото и да не им се вярва на някои, важен ресурс за всеки бизнес, който и до ден днешен е в топ 300 на най-популярните сайтове в Интернет, с нейните 30 милиона посещения всеки месец и над 80 милиона разглеждания на страниците му. Потребителите на този сайт качва техните презентации под формата на PDF, Word, PowerPoint файлове, обозначават ги и ги споделят в другите социални мрежи. Честа практика е и прикачането им в корпоративните блогове и сайтове. Подобни статии:

1. LinkedIn купи Slideshare за $118.75 млн.
2. „Бизнесът печели доверие и добро отношение чрез Foursquare“ – Григор Христов

Прокурорско постановление за отказ от образуване на досъдебно производство за криминалното минало на премиера Бойко Борисов излага в детайли мотивите на Прокуратурата да не се занимава с този казус, като основната юридическа причина е изтеклата давност.

Два подхода в две телевизионни предавания се откроиха тази сутрин по един политически проблем: състоянието и близкото бъдеще на разпадналата се под тежестта на прехода водеща демократична сила от близкото минало. Какво се случва в редиците на „сините” и имат ли те бъдеще в българския … парламент.

Коментирайки този въпрос, братята Любомир и Юлий Павлови, бивши строители на СДС и настоящи фактори в медийния и социологическия бизнес, акцентираха по БНТ върху омразата си към „ наглия” Иван Костов ( изразът бе на Юлий) и върху надеждата си без него нещата до потръгнат. От което стана ясно, че залагат на разцеплението на Синята коалиция като положителен фактор. Това е на практика позицията на онези, което предизвикаха този процес в коалицията.

Интересното е, че Надежда Нейнски, известна с противоположната си позиция по тази тема, беше спомената от Любомир Павлов като едно от известните лица в десницата, което „не е много компрометирано”- от неговите уста това прозвуча като суперлатив, признание за качеството на противника. Каза го без да бъде питан и това придаде допълнителна тежест на наблюдението му за значимостта й.

Самата Надежда Нейнски обаче вероятно ще го изненада, когато Любомир Павлов научи, че почти по същото време е направила доста важна стъпка в публичността, появявайки се по Нова телевизия. Там тя на практика каза това, което по мое мнение, наистина искат да чуят и видят т.н. „редови седесари” и „десебари”: единство.

Какво обаче означава то? Ето три акцента от изявлението й, което определено би трябвало да прозвучи като новина дори за не особено будните медии:

1. Единството означава да има ЕДНА формация, която да бъде достатъчно авторитетна, силна.

2. Традиционната десница трябва да направи усилие да изгради ЕДИНЕН политически субект.

3. Няма нови и стари лица. Трябва да се промени схемата.

„Как може определени представители на традиционната десница да имат проблем с миналото на СДС и същите тези хора да нямат никакъв проблем с миналото на Меглена Кунева и на Бойко Борисов”, попита още Надежда Нейнски, призовавайки на практика да спре самоизяждането на сините с непрекъснатото връщане към собствени слабости и грешки от миналото.

Май ще има нещо ново на „западния фронт“- доколкото думите й звучат като противовес на обявената миналата седмица заявка на ГЕРБ чрез нейния лидер Бойко Борисов за необходимостта да се „обърнем на Изток”, защото само там сме имали шанс да си продадем сиренето и цветята.

Share on Facebook

Запаленият читател Филип чел романа на Лев Толстой "Война и мир" на своя четец Nook, когато се спрял на странно изречение. Изречението било следното: "It was as if a light had been Nookd in a carved and painted lantern…". Филип веднага забелязал думата "Nookd" и се досетил, че в оригиналното изречен...

Много интересни резултати публикуваха от gemiusAdmonitor за най-популярните и ефективни банер формати в Централна и Източна Европа. Според изследването те са широко използвани, но не и задължително привлекателни за интернет потребителите. Резултатите са от отчета на gemiusAdMonitor за втората половина на 2011. Традиционните формати се … Подобни статии:

1. Доверието в интернет рекламата расте
2. 7.7% от интернет потребителите – през смартфони

На 05 и 06 юни в Букурещ ще се състои SEM Days – едно събитие за онлайн маркетолози и анализатори, където те ще обменят идеи и опит за своите кампании и интереси, тенденции на пазара. Специалисти от SEOmoz, Distilled и Bitdefender ще посетят най-голямата конференция … Подобни статии:

1. B2B Интернет маркетинг с нулев бюджет – на 21 март
2. IAB Forum България на14 март 2012

Днес е денят, когато още веднъж си спомняме за великите подвизи на нашите предци и тяхната роля в история ни. Прекланяйки главите си пред миналото, днес трябва да се замислим за бъдещето. Макар и свободни и независими, ние трябва да продължаваме да се борим и гордо да отстояваме своето име. Днес борбата е по-различна от онази по времето на Ботев. Светът на глобализацията ни проверява до колко сме силни за да запазим идентичността си.