Геймс Овърлик

Снимка: БГНЕС

На 29 ноември 2010 г. Wikileaks започна публикуването на американски дипломатически доклади в партньорство с пет големи световни медии: Гардиън, Монд, Дер Шпигел и Ел Паис. Официален Вашингтон осъди тези публикации, с което индиректно призна автентичността на документите. Запитванията на медиите за коментари по отделни събития описани в дипломатическите депеши, известни още като грами (съкращение от каблограма) срещаха два типа отговори: мълчалив отказ да се коментира или отказ да се коментира с уточнение, че става въпрос за крадена класифицирана информация, собственост на американското правителство.

Не е пресилено да се каже, че американският посланик в България Джеймс Уорлик разчупи този канон. Още в началото на скандала, известен днес като Кейбългейт, той се похвали по БНТ:

Водещ: Но не подкопава ли целият този скандал моралната позиция на САЩ, които отвисоко наставляват и поучават другите?

Дж. Уорлик: Накрая, за жалост, всичко ще свърши с гръмките заглавия. Мнозина не четат цялото съдържание на телеграмите, избирателно се цитират неща, които веднага правят заглавия. Ако човекът прочете изцяло докладите ни, ще установи, че те са много интелигентни, професионални и балансирани. Те съдържат информация, необходима на много хора във Вашингтон, които активно следят събитията тук и си изграждат балансирана представа. Ще стане ясно, че американското посолство в България работи професионално. Не сме дошли тук да шпионираме, а да работим с всички като партньори. Сътрудничеството ни с България е безпрецедентно.

Водещ: Но как сте сигурен, че следващите 1000 телеграми няма да обърнат вашите думи?

Дж. Уорлик: Надявам се да няма повече изтичане на информация. За бъдеще ще бъдат предприети мерки за защита на чувствителна информация. Уверявам ви, че следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България, ще предоставят добре балансирана и справедлива картина на събитията в страната. Нашите мисли съвпадат с мислите на българския народ. Бях обещал, и вие знаете това, че ще бъда честен и открит пред българската общественост. Публично ясно и категорично съм изказал мненията си, а онова, което казвам публично, го има и в конфиденциалните ми доклади до Вашингтон.

Това изявление на посланика е изключително интересно, защото той не отрича автентичността на докладите, без условности говори, че те представляват чувствителна информация и дори прави количествено уточнение - следващите 1000 грами, които може би ще бъдат посветени на България. Посветените на България грами са именно около 1000 на брой.

Цитираните думи на посланик Уорлик пред БНТ са от 03.12.2010, четири дни след началото на публикациите. Към този момент нямаше излязла нито една дипломатическа депеша от София. Освен няколко заглавия, публикувани в световните медии, грамите за България бяха обнародвани от Биволъ от 21 април до края на август 2011 г.

Трябва да се отбележи, че преводите и анализите на Биволъ, публикувани на български се позоваваха на "цялото съдържание на грамите" на английски, публикувано едновременно с превода и аналитичната част. С няколко часа разлика оригиналът излизаше и на сайта на Wikileaks, което е гаранция за автентичност. Освен това Биволъ превеждаше на английски своите публикации на български, за да може всеки да се увери дали резюметата на български са изчерпателни и обективни.

"Дъще и на калъп да те хванат..."

На 25 май 2011 г. видя бял свят най-скандалната грама, тази за криминалното минало на Бойко Борисов. Реакцията на мисията на САЩ в София излезе още в същия ден. В официалното съобщение се казваше, че посолството не може да коментира съдържанието на "предполагаемите класифицирани материали" и че дипломатическите телеграми често са "предварителни и непълни външнополитически анализи и не трябва да се разглеждат като официални позиции на американската външна политика".

В подобен стил беше изявлението на посланик Уорлик в парламента, където беше доведен лично от Бойко Борисов да обяснява за написаното в грамата. В известен смисъл се сбъдна прогнозата на водещия от БНТ, че грамите могат да обърнат думите на посланика. "Интелигентните, професионални и балансирани" информации изведнъж се превърнаха в "предварителни и непълни външнополитически анализи".

"Уикилийкс" се позовава на неясни и непотвърдени източници и е излишно да се коментират публикациите в него" - казал още Уорлик на Борисов, с други думи го посъветвал да не коментира. Борисов го разбра по своему и обяви, че не чете Wikileaks, защото били "жълта преса" и така си спечели подигравки не само в България.

Един от "неясните и непотвърдени източници" стана ясен преди няколко дни - самото ЦРУ, появяващо се с кодово име СИМО, е потвърдило данните за участието на Борисов в източване на горива и мащабен наркотрафик, писа немският вестник Тагесцайтунг и зададе реторичния въпрос: "Дали Борисов щеше да остане на поста си, ако американската тайна служба ЦРУ се бе явила като главен свидетел за обвиненията срещу министър-председателя?"  

Засега няма коментар на това разкритие нито от страна на премиера, нито от страна на посланик Уорлик. Има обаче доста ирония в това отричане на очевидното. Особено ако си припомним казаното за Борисов от служител на американските служби пред американското списание Конгрешънал куотърли: "администрацията на САЩ направи·ужасен избор с кого да си легне в леглото в България." Българската приказка за дъщерята, хваната на калъп, но въпреки това отрича, идва като естествено продължение на тази мисъл.

"Каквото докладвам го казвам публично"

В една от прощалните си медийни изяви посланик Уорлик отново говори за грамите и, вероятно успокоен от дистанцията на времето, туширала скандала, сервира на публиката опашати лъжи. Ето какво каза той за радио К2 в интервю, взето буквално ден преди да излезе публикацията на Тагесцайтунг:

Илиана Беновска: Ваши предшественици, посланици в България, си позволяваха в секретни грами да квалифицират дори настоящия министър-председател като ангажиран, ще го кажа меко, с наркотици, амфетамини и други потайни дела. Той се разхожда обаче не само свободно, той е на върха. Кое е вярното?

Джеймс Уорлик: Аз няма да коментирам грами на мой предшественик.

Илиана Беновска: Не разбрахте ли вие, американците, кое е вярното?

Джеймс Уорлик: Мога да Ви уверя, че нито една от грамите, които аз, например, съм написал и изпратил до Вашингтон по време на своя мандат, няма да ви изненада, защото това, което докладвам е същото, което казвам публично и в частните си разговори. Мисля, че преобладаващата част от хората в България знаят, че аз говоря съвсем открито. Това не винаги кара хората да са доволни, но...

Илиана Беновска: Да, това е Ваше достойнство, което Ви направи и неудобен за някои среди, но нека да е така. Но все пак, няма ли приемственост между работата на посланиците – един казва, че Бойко Борисов е престъпник, Вие сигурно във Вашите грами какво, хвалите ли го, какво пишете за него?

Джеймс Уорлик: Ние имаме много силни отношения с това правителство и този премиер. Няма да коментирам писаното от моите предшественици, аз не съм бил тук тогава и не мога да отговарям за заключенията, до които те са достигнали, но това, което мога да подчертая, е, че двустранните отношения между България и САЩ никога не са били по-здрави. Наскоро имахме посещение на нашия държавен секретар и тя отново потвърди това. Съвсем наскоро в Чикаго имаше Среща на върха на НАТО и там препотвърдихме, че България е добър приятел и надежден партньор. Аз също отстоявам тази теза.

Най-напред не е вярно, че това, което Уорлик докладва е същото, което казва публично или дори в частните си разговори. Красноречив пример е строго секретната грама, в която се обсъжда приемането на двама затворници от Гуантанамо. Никой не е чувал посланикът публично да разкрива имената им, биографиите им и други подробности около тази тайна операция. Това обаче може да се прочете в доклада, който е изпратил във Вашингтон.

Не е вярно също, че като посланик Уорлик не отговаря за заключенията на неговите предшественици. Информацията в грамите го разкрива по неоспорим начин, макар че Уорлик е подписал само 15 доклада от изтеклите в "Уикилийкс".

Посланическият пост не е чиновнически, както ядосано го определи Борисов в едно интервю, но кариерното израстване не е последна грижа на представителите на САЩ изпратени в затънтена София. Когато един посланик получи от шефа на американската дипломация Хилари Клинтън каблограма, в чието заглавие пише: "Аплодисменти" (Kudos), сигурно това му прави впечатление. Вероятно и той, и неговите колеги от посолството обръщат специално внимание на информацията, за която американското външно министерство изказва задоволство, като се стараят да я разширят и допълнят.

Амерканското посолство в София е получило такива аплодисменти един единствен път от 2005 до 2010 г.,[09STATE131728] показва проверка в базата с изтеклите в Wikileaks грами. Поводът е доклад на временно управляващия посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей, озаглавен "Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча" [09SOFIA508].

"Анализаторите във Вашингтон оценяват високо доклада за българската организирана престъпност. Това е доклад точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват. Ще сме дълбоко благодарни и за допълнителни сведения за организираните престъпници, дейностите с които се занимават и връзките им с известни бизнесмени или официални представители на правителството, доколкото ви позволяват времето, ресурсите и вашата безопасност. Още веднъж бихме искали да подчертаем благодарността си за този доклад, още повече, че е съвсем навременен..." - пише Хилари Клинтън.

Джеймс Уорлик се позовава на похваления доклад на Ордуей два пъти, пишейки във Вашингтон за операция Октопод и "историческия" арест на Алексей Петров: [10SOFIA103] [10SOFIA106]. От своя страна във въпросния доклад Ордуей се позовава на на посланик Джеймс Пардю [05SOFIA1207] (неговия прочут доклад за българската организирана престъпност от 2005 г.) и на още един текст от 2006 г. на Джон Байърли [05SOFIA1882], в който се задава въпросът дали усилията на правителството срещу мафията са реални или са отбиване на номера.

Препратките към докладите на предшествениците се намират в преамбюла на грамите, които представляват своеобразен хипертекст. Референциите са индексирани с главни букви ето така:

REF: A. 09 SOFIA 508

B. 09 SOFIA 548

C. 09 SOFIA 642

В самия текст позоваването на предишни доклади се открива по препратките в скоби, например:

"Chief Prosecutor Boris Velchev, a Socialist appointee, confided to the Ambassador during a February 1 meeting that he has the complete support of the PM and the government to "declare war" on the 200 to 300 most dangerous organized crime figures, including the 20 to 50 bosses who are household names (ref A)". В случая ref A е грамата [09SOFIA508]

Всичко това показва последователност и приемственост, които не се връзват с декларацията "аз не съм бил тук тогава и не мога да отговарям за заключенията, до които те са достигнали". По-скоро обратното: екселенц Уорлик не само е отлично запознат с написаното от предшествениците му за няколко години назад, но споделя отговорността за цялостната политика на САЩ в страната. Впрочем, неговият скoк на амбразурата, за да брани Борисов също се вписва в тази политика и е напълно логичен и предвидим, защото както е писал посланик Байърли за Бойко Борисов: "Ние трябва да го побутваме в правилната посока...".

Интелигентни, професионални и балансирани...

Всеки, който си даде труда да прочете внимателно дипломатическата проза в Wikileaks ще се съгласи с Негово превъзходителство Джеймс Уорлик, че докладите са интелегентни, професионални и балансирани. Това важи и за уорликовите петнадесет грами. Уорлик попадна в тъпата ситуация да убеждава обществеността, че това са непълни и частични данни, позоваващи се на неясни източници. Със сигурност той самият не си вярва и даже може би му е неудобно, но какво да се прави - мисия незавидна. Скандал като Кейбългейт не е имало до момента и американските дипломати бяха поставени на изпитание в цял свят. За капак Уорлик се оказа посланик в европейска страна управлявана от лице, за което ЦРУ твърди, че има богато престъпно минало. Доколко той се справи добре и дали друг на негово място би могъл да отиграе топката по-умело? Например, като отказва всякакви коментари, за да не изпада в противоречия и уточнения дали е повече или по-малко "хванат на калъпа"? Или пък реакцията на посолството е била точно разчетена за спецификата на българската журналистика, която да отрази подкрепата и безрезервното доверие без да се отдава на размисли върху двойните стандарти и "моралната позиция на САЩ, които отвисоко наставляват и поучават другите"?

На прощаване с Джеймс Уорлик въпросите остават. Дали обществото ще оцени неговата искреност и загриженост за върховенството на закона и борбата с мафията, след като той го облъчи от ефира с очевидни и доказуеми неистини? Дали е убедително "побутването" на Борисов в правилната посока, след като за всички е ясно, че от 50 известни боса на организираната престъпност (преброени от Борис Велчев) днес на мушка са по-малко от 5: Алексей Петров, Евелин Банев и Гриша Ганчев. Близки до Борисов силови босове на прехода като Маджо, Пашата и босовете на ТИМ нямат никакви проблеми с правосъдието. Черепа и Батков също, въпреки статутът им на "най-издирвани престъпници". Нещо повече, Черепа и тимаджиите продължават да получават щедри парчета от държавната баница и при правителството на ГЕРБ.

Тези и други въпроси ще бъдат зададени на следващия американски посланик Марси Райс, чиито изявления предстои да узнаем и да анализираме методично, четейки внимателно и изчерпателно докладите на нейните предшественици. Ако не друго, то Кейбългейт би трябвало да е научил американските дипломати да мерят три пъти преди да се произнасят, защото някои аборигени може да са прочели в Wikileaks, как се ядат доматите без колците.

Прочети цялата новина

Свързани новини: