06/07/12 07:01
(http://ivo.bg/)

Кой (не) се гърчи на позорния за България медиен стълб в Брюксел

 

Европа разтревожена за медиите в България

 

 

06/06/2012
Неправителствени организации, като „Репортери без граници“, класират България на 80-то място по свобода на световния печат – на самия край на всички европейски държави-членки – това трябва да разтревожи всички нас, каза европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус.

Тя добави, че проблемите със свободата на медиите в България са заели ключово място в дневния й ред. Този въпрос е личен приоритет за мен, каза тя по време на публично изслушване за свободата на медиите, организирано в Европейския парламент от Алианса на либералнодемократическите партии.

Защитата на основните ценности като медийната свобода в България и в другите държави-членки на ЕС не е даденост – трябва да се борим за нея всеки ден, каза Крус, цитирана от вестник „24 часа“.

Тя добави, че унгарското правителство все още не успява в усилията си да спази европейските норми, включително за свободата на медиите. Крус допълни, че случаят с България изглежда тревожен.

Тя посочи още, че е че чела смъртни заплахи срещу журналисти в България. „Нека бъда ясна: заплахата с насилие никога не е приемлива част от демократичния дебат“, каза еврокомисарят по телекомуникациите и медиите.

На изслушването в Брюксел организаторите от групата на либералите бяха поканили Съюзът на издателите в България (СИБ), български журналисти и европейски експерти по медии.

Ако в София е останала някаква свобода на словото, то в провинцията тя напълно липсва, каза Оливие Базил, генерален директор на „Репортери без граници“, цитиран от вестник „Труд“.

Той се изказа критично и за финансирането на повечето печатни медии в България. Европейски издатели ще посетят България в близко бъдеще, за да се запознаят лично със ситуацията на медийния пазар и състоянието на свободата на словото, съобщи Франсин Кънингам, изпълнителен директор на Европейските издатели на вестници.

 

 

 

 

Смешен плач за Брюксел от столицата на пропагандния разврат в Европа

7 Юни 2012

e-vestnik

Атанас Чобанов  

 

Така в. Монитор отразява доклада на Freedom House, според който България е на 78-о място в света по свобода на медиите.

Етимологията на латинската дума медия (множествено число на medium) е средство, връзка, посредничество. Връзка между фактите и мненията от една страна и група от индивиди, интересуващи се от тях, да ги наречем общество. При това посредничество обществото очаква обективност, изчерпателност и безпристрастност в отразяването на фактите, както и плурализъм на представените мнения.

Какво се случва когато фактите се пренебрегват като директен източник, а медията става посредник на посланията на дадена властова или корпоративна структура? Отговорът е – агенция за връзки с обществеността или пропагандна структура. Мечтата на всяка пропагандна кантора обаче е да бъде възприемана като медия, а не като властови или корпоративен рупор. Ето защо пропагадните структури, които разполагат с пари, влагат много средства, за да изглеждат като медии. Също така влагат кеш, за да изместят истинските медии и да установят монопол над информационното пространство.

Защо не успяват обаче? Защото в едно отворено пазарно общество парите не са достатъчни. Не е достатъчен и професионализмът. Богатите пропагандатори могат да си напазаруват професионалисти на килограм живо тегло, особено в бедните страни. Но пак не успяват, защото автентичните факти и мнения имат свойството да устояват на пропагадната завеса, била тя под формата на цензура или на отклоняващ вниманието безмислен информационен поток. В крайна сметка те достигат до голям брой индивиди. Това работи дори и в затворените, тоталитарни общества. Чудесен пример е дисидентският самиздат при комунизма, който пробиваше безмилостната пропагандна машина на властта.

Това се е случвало и се случва защото сред групата индивиди винаги има такива, които предпочитат да живеят в истина, а не във възторжена лъжа, ретранслирана от пропагандните кантори. Докато ги има тези индивиди ще има и медии. Те може да са бедни, може техният носител да е свит, незабележим дори, в условията на монопола, но с упоритостта на китайска капка си пробиват път през информационните бентове на пропагандните могули.

Повод за това теоретично отклонение е новината, че бившата шефка на тотото Ирена Кръстева е публикувала отворено писмо, възмутена от факта, че не е поканена на среща за медийната свобода в Европейския парламент. Били поканени такива-онакива, сърди се тя, а представители на \”Българския медиен съюз\”, в който членува нейната групировка не са сред поканените.

Писмото на Кръстева е адресирано до шефа на парламентарната група на евролибералите Ги Верхофстат, организатор на събитието. Парадокс е, че към същото политическо семейство се числи и Делян Пеевски, син на Ирен Кръстева, депутат от ДПС и по съвместителство главен цензор в притежаваните от Ирена Кръстева вестници.

Срещата всъщност е отворена за всеки, който пожелае да участва. Не е нужна покана, а предварителна регистрация, за да се получи пропуск за сградата на Европейския парламент. Покани са изпратени на лекторите и модераторите на дискусии, което е съвсем нормално. Но сред тях не са емисарите на \”най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг\”, по думите на Кръстева.

Защо не са? Ами защото не са медии. Пропагандни кантори са, финансирани индиректно от властта чрез една корпоративна структура, която е уличена дори от американското разузнаване в пране на пари и кредитиране на свързани лица. С кредитите тези лица купуват медии, превръщат ги в пиар агенции на правителството и се стремят да установят монопол над разпространението. Резултатът е видим от чужбина – София е последна в класациите за медийната свобода в ЕС и всяка година уверено потъва надолу.

Съвсем правилно организаторите на срещата за свободата на медиите не смесват жанровете. Затова събитието в Европейския парламент се очертава интересно. Колкото до Ирена Кръстева и колегите и от самоназовалия се \”Български медиен съюз\”, никой не им пречи да си организират друга среща. В Москва, в Пекин или в Хавана, с тамошните сестрински пропагандни централи да обменят опит за трудностите да се установи тотален монопол и ефективна цензура в условията на пазарна икономика и във века на интернет.

Ирена Кръстева като… експерт и стожер на медийната свобода

7 Юни 2012

Еврочикаго  

Ирена Кръстева. Снимка: Булфото

Известната медийна „императорка” Ирена Кръстева, която, заедно с добре известния си син Делян Пеевски, напазарува в последните години доста вестници, телевизии, сайтове и пр. в България, се е обърнала с писмо до президента на АЛДЕ (Алианс на Либералите и Демократите за Европа/Alliance of Liberals and Democrats for Europe – ALDE Group), публикувано днес на първа страница на в. „Монитор“. В това писмо Кръстева се оплаква, че на организирано от АЛДЕ отворено изслушване на тема „Медийната свобода в България” след два дни в Брюксел, вместо представители на т.нар. Български медиен съюз (в чийто управителен съвет, освен г-жа Кръстева, са и синът й Делян Пеевски, Тошо Тошев, Петьо Блъсков, Степан Арамян и пр.), са били поканени журналисти като Асен Йорданов, Сашо Диков или Светла Петрова.

Ето и текста на самото писмо:

ПИСМО
от Ирена Кръстева,

Изпълнителен директор на

Нова Българска Медийна Група Холдинг

До

Ги Верхофстад,

Президент на АЛДЕ

Г-н Верхофстад,

Научих случайно за организираното от АЛДЕ отворено изслушване на тема „Медийната свобода в България” на 6 юни в Брюксел. В програмата е предвидено участие на представители на Българския медиен съюз, но до този момент нито един наш представител не е получил покана за събитието.

Подобен „пропуск” е, меко казано, странен, като се има предвид, че Българският медиен съюз обединява най-големите и авторитетни български вестници, списания и електронни медии с висок рейтинг. Още по-странно е, че сред поканените няма и нито един журналист от тези медии.

Напротив, както личи от програмата, във форума ще вземат участие почти неизвестни имена (като Асен Йорданов) или такива с твърде съмнителна репутация (като спортния коментатор Сашо Диков и Явор Дачков, който списва вестника на подсъдим за тежки криминални престъпления).

Смущаващ е и фактът, че поканените са подбрани избирателно от съпругата на евродепутата от АЛДЕ Станимир Илчев – Светла Петрова, бивша тв водеща, свалена от екран заради нисък рейтинг на предаването й.

Г-н Верхофстад,

Мнението на поканените от г-жа Петрова журналисти и медийни експерти е добре известно в България. От доста време те тръбят, че свободата на словото и печата е в опасност. Истината е друга. Въпросните журналисти са напълно свободни да пишат и говорят, каквото си поискат. Проблемът им е, че хората все по-малко ги слушат и четат. Но това е друга тема, нали?

Ако вие наистина искате да получите обективна оценка за медийната среда в България, чуйте мнението на по-широк кръг от журналисти и издатели. Още повече че това ще бъде и напълно в синхрон с европейските ценности за плурализъм и свобода на изразяване.

——————————–

В това, че да се чуе мнението на хора като Кръстева за медийната свобода в България „ще бъде и напълно в синхрон с европейските ценности за плурализъм и свобода на изразяване“, нЕма как да се съмняваме. Нищо, че според г-жа Кръстева имена като това на Асен Йорданов (получил през 2010 г. европейския „Пулицър“, наградата за разследваща журналистика Leipzig Media Award), са някакви случайни и неизвестни. Колкото до Явор Дачков, макар че иначе умният и талантлив Дачков си докара репутацията наистина до съмнителна, той репутацията на самата Кръстева дали може да я стигне…?

Ирена Кръстева споменава в писмото си и за това, че съпругът на журналистика Светла Петрова е евродепутат. Колко лошо, какво обвързаност между власт и медии, не е за вярване… Затова може би са свалили предаването на Петрова, а обхватът на медийната империя на Кръстева и Пеевски непрекъснато се увеличава? Защото тия, вторите, никакви връзки нямат и не са имали с властта? Някой да се съмнява?

Впрочем, що се отнася до предаването на Светла Петрова, „Сеизмограф“ го свалиха не заради нисък рейтинг. (Въпреки, че имаше какво още да се желае, то беше едно от малкото предавания в българския ТВ ефир, което се опитваше да се занимава с публицистика. И понеже темите, които засягаше, бяха често парливи, имаше кой да го гледа, не е като да нямаше.)

За „съмнителната репутация“ на Сашо Диков в сравнение на тази Петьо Блъсков, Тошо Тошев, Светлана Шаренкова, Тодор Батков, Делян Пеевски и пр. (основатели на Българския медиен съюз, за който Кръстева говори в писмото си) едва ли има нужда да казваме.

Ето снимка с част от лицата, които ще липсват, изглежда, в Брюксел, на изслушването за медийната свобода в България. Да се „засрамят“ тези европейски либерали и демократи, които не са ги поканили…“

На пресконференцията за учредяването на новия издателски съюз. Отляво надясно: Тошо Тошев (”Преса”), Тодор Батков (”Стандарт”), Светлана Шаренкова (”Земя”), Петьо Блъсков (”Република”) и Делян Пеевски (”Телеграф”, “Монитор” и др.). Снимка: Булфото

 

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Към горните публикации от Кафене.нет , e-vestnik ( предварителна, писана преди изслушването за медиите в Брюксел) и тази от сайта Еврочикаго добавям и малко „свидетелски показания“. Защото бях на това събрание, макар и да не бях поканен- в България и извън България покани от българските медийни групировки покани не получавам-не на последно място защото знаят, че не бих и приел. Намирах се в съседна зала на Европаейския парламент като гост на семинар за проблемите на медиите в …Русия. Но прескочих да видя и българската караница, за да си припомня приликите в мащаб едно към едно между българското джудже и аналогичния му руски гигант за някои принципни сходства, съществуващи и тържествуващи в нашите все така „братски страни“ – нали не си мислите, че руската действителност имитира българската по отношение на контрола и употребата на медиите от властта!

Ето ви една прилика. Уж голям смях падна от цитатите за подмазвачеството на българските вестници ( именно вестници, понеже явно иницитивата за срещата беше вестникарска, сякаш няма проблем с медиите в България изобщо), но голямата добра новина от събитието също обслужи имиджа на обекта на голямото медийно подмазвачество в България. Още щом Любомир Павлов оповести тържествено, че очаква да падне ДДС върху печатните издания в България, защото така му казал ( лично на него!) Бойко Борисов, моментално „се хванах на бас“ със седящ до мен български служител в Европейския парламент, че това ще бъде водещата новина на доведените за целта българските медии. Прочетете днес заглавията, че и самите кореспендиции от Брюксел, еднакви като две капки мастило, и ще видите, че с лекота съм „спечелил баса“. Липсва само традиционното „Благодарим на Бойко, спасителя на свободата на словото“. Тази роля сигурно е отредена за другата, вражеската групировка, която не се свени толкова в подмазването, но също толкова би се облажила от благоволението.

На позорния брюкселски стълб обаче липсваше физически не само туловището на конкуренцията по обслужване на върховната власт в България. Тази конкуренция е обидена, че казват чак в центъра на Европа самата истина за нея и явно бойкотираше дискусията ( макар да твърди, че не била поканена). Отсъстваше обаче подозрително далеч по-важният елемент от медийния слугинаж в нашата периферна държава, намираща се на европейското дъно и по отношение на медийната свобода-телевизионният „рум сървиз“ на властта в България, който е денонощно на повикване и с тази специална услуга, досущ като в Русия, превъзхожда многократно по значението си технологично тромавите вестници. Беше дадена „за цвят“ думата на Сашо Диков, който сам обясни доколко не е важен неговия „Канал 3“ на фона големите играчи в телевизионния ефир и че телевизията му предстои скоро да загине, ако Европа не помогне.

Знаковото отсъствие на самата тема за електронните медии ( а за алтернативата на свободните гласове в интернет, които пък изобщо отнийде помощ не видят, да не говорим) само подсказва, че, каквито и истини да бяха изречени в Брюксел, целта далеч не беше да се назове истината и да се намери някаква опорна точка за обрат в срамната тендиция. Свършиха си работата хората. Българските социалистически депутати се позабляваха, че някакви сънародници се дърлят за контрола над създадената от техните другари и другарки схема за разиграване на българската мечка из европейския двор и се разделихме.

Лично аз си тръгнах преди края. Не можах да видя как приключва приказката. Но за онези с големите пари и европейските заплати, тя сигурно е свършила като руските приказки, в които на финала задължително се съобщава, че яли, пили и се веселили, и по брадата им текло чак. (ivo.bg)

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване