Eнергийния сектор в Европа и САЩ е уязвим от климатичните промени

По-високите температури и намаленият отток на реките в Европа и Съединените щати в последните години са довели до намалено производство и временни спирания на редица ядрени и топлоелектрически централи, което е станало причина и за повишаване на цените на електроенергията. Това буди сериозни притеснения относно бъдещата енергийна сигурност в условията на променящ се климат.

Ядрените и топлоелектрическите централи осигуряват респективно 91% и 78% от електричеството в Съединените щати и Европа, така че проблемите в тяхното функциониране е повод за сериозни притеснения за енергийния сектор. Изследване, публикувано в Nature Climate Change предвижда по-нататъшни смущения в доставките на електроенергия, придружени от вероятно намаление на капацитета поради липса на води за охлаждане на ядрените и топлоцентралите с между 6-19% в Европа и 4-16% в САЩ в периода 2031-2060 година. Вероятността от екстремално (90%) намаление на генерираното електричество от АЕЦ и ТЕЦ се увеличава три пъти.

В сравнение с други големи потребители на вода (напр.индустрия, селско стопанство, битово потребление) АЕЦ и ТЕЦ са най-големият потребител на води за охлаждане – 40% от общите повръхностни води в САЩ и 43% в Европа.

Макар по-голямата част от тези води да се „рециклира“ от електроцентралите, те са зависими от постоянни водни обеми с определена температура, за да бъде предотвратено прегряване на съоръженията. Намаленият воден ресурс и по-високата температура на водите, дължащи се на по-високите температури на въздуха, причинени от климатичните промени, са много сериозен проблем за електропроизводствтото в конвенционалните топло и ядрени централи.

Най-уязвими са тези централи, при които охлаждането става само в един кръг. Тези централи помпят вода директно от реки, езера или от морето, за да охлаждат турбинните кондензатори, след което водата се връща в първоначалния водоизточник с температура значително по-висока от тази, с която са постъпили в охлаждащите съоръжения, с което причиняват термално замърсяване на водните басейни след тяхното вливане. Това влияе значително на жизнения цикъл на водните организми, които обитават съответния воден басейн.

И в Европа, и в Съединените щати има стриктни стандарти за количеството вода, която може да се ползва, както и за температурата на водата, която напуска централите. Така топлите периоди, съчетани с понижени водни количества, могат да доведат до сериозни конфликти между екологичните изисквания и производството на електроенергия.

Като се има предвид дългия живот на електроцентралите (50-60 години) подобни предвиждания са изключително важни за енергийния сектор, за да може да се търси адаптиране към промените в достъпната вода за охлаждане и да се планира съответно инфраструктурата и инвестициите. Една от стратегиите за адаптация е да се намали зависимостта от пресноводни източници и да се използват солени води според съавтора на изследването Pavel Kabat, директор на International Institute for Applied Systems Analysis (IIASA).

Това не е решение за съществуващите централи, но може да се приложи при планиране на нови инвестиции. Друго възможно решение е да се увеличи  дела на газовите централи, които са по-ефективни от ядрените и въглищните централи и съответно се нуждаят и от по-малко вода за охлаждане.

Изследването е извършено от международен екип от учени от: Earth System Science and Climate Change Group, Wageningen University and Research Centre; The Netherlands, The Department of Civil and Environmental Engineering, University of Washington, Seattle, USA; Forschungszentrum Julich, Institute of Energy and Climate Research-System Analyses and Technology Evaluation, Julich, Germany; International Institute for Applied Systems Analysis, Laxenburg, Austria.

Изследването е подкрепено от Европейската комисия – проект WATCH по Шеста рамкова програма и проект ЕCLISE по Седма рамкова програма.

Reference: Vulnerability of US and European electricity supply to climate change. Michelle T. H. van Vliet, John R. Yearsley, Fulco Ludwig, Stefan Vogele, Dennis P. Lettenmaier and Pavel Kabat. Nature Climate Change, 10.1038/NCLIMATE1546, June 3 2012

По материали от: International Institute for Applied Systems Analysis

Прочети цялата новина

Свързани новини: