Автономният район Кюрдистан през последните години е известен като “Другият Ирак”. През 2011 година National Geographic го описва като “оазис на мира и развитието”, а New York Times го нарежда на 34 място в топ 41 най-добри дестинации – преди Маями, който е на последно място. В действителност регионът не е толкова голяма туристическа дестинация, колкото …

Continue reading »

Мутра седи в ресторант. По едно време вика сервитьора: - Намали малко климатика, че умрех от жега! След пет минути пак го викат: - Засили малко климатика, че умрех от студ! Сервитьорът заминава. След 5 минути: - Намали го малко тоя климатик бе! Умрех от жега тука. Сервитьорът пак тръгва. Седящият на съседната маса мъж наблюдава всичко с интерес. След десетия път не издържа и вика сервитьора: - Абе как го търпиш тоя? - А, все ми е тая, ние тук климатик нямаме... Усмихни се, България! Климатикът е отличен лек срещу летните горещини, но с употребата му трябва да се внимава, за да не стават сакатлъци. Най-сигурни са тези, описани в горната история, но те надали ще ни помогнат в настъпващите жеги, заради които обявиха код "жълто" в почти цялата страна. Ако обаче сме обградени от хора, на които можем да разчитаме, ще преодолеем и това препятствие: Слон и мишка вървели заедно из пустинята. Голяма жега, слънцето пече, няма къде да се скрият... По едно време мишката казала: -...

НАСА стесни района за кацане на марсохода Curiosity , който се планира да кажне на Марс през август. Апарата ще се приземи по близо до основната си цел , но също така по близо до планинския сколон , който представлява опасност за кацането.

Все по-популярни през последните дни стават лафовете „Защо не са повикали Меси на Европейското?”, „Залагам на Меси за голмайстор” и „На Испания й липсва само Меси”. Да, оригинално е, а и наистина звезда от ранга на Бълхата би направила Европейското много по-атрактивно. Но какво пък, на Стария континент има достатъчно технични играчи, сърцати защитници и безпощадни нападатели. Само дето треньорите не им дават възможност да ни радват от терена. Едва преживяхме шока от дългия звезден списък с отсъстващи поради контузии (Вия, Пуйол, Лампард, Олич и т.н.) и трябваше да изтърпим друга несправедливост – някои от най-симпатичните и атрактивни играчи да бъдат оставени на пейката по треньорска преценка. Холандия изоставаше от Дания още от 24-ата минута, а машината за голове Хунтелар се появи по-малко от 20 минути преди края. В изминалия сезон на Бундеслигата Клас наниза 29 гола в 32 мача за „Шалке”. Да добавим към тези цифри и безбройните асистенции, отличното пласиране и комбинативност,...

Всички се надяваме едни ден автомобилите да се движат с помощта на електричеството. Но, разбира се за някои изниква въпроса за това дали няма автомобилите да се превърнат в едни огромни консуматори на енергия. От Toyota са решили да разсеят подобни съмнения като освен консуматори виждат...

Кучетата пазачи на неолибералния преход - върхушките на оторизираните партии и политклакьори, социолози и всякакъв род политически инженери, трябваше спешно да запушат пробойната на национализма. За целта започнаха да управляват този процес чрез подставени лидери. В началото бе Общонародният комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), откъдето тръгна политическата кариера на Георги Първанов. После за менте говорител на националистическите тежнения бе сложен Жорж Ганчев. Неговите функции пое политическият шарлатанин Волен Сидеров. А след пробива на "Атака" през 2005 г. кресливата патриотарщина излезе на мода.

Откритите барове в Слънчев бряг да затварят до полунощ, а два часа по-рано да спират хипермаркетите в курортния комплекс. Това е идеята на Съюза на собствениците в Слънчев бряг, с което от сдружението се надяват да намалят алкохолния туризъм. Според собствениците по този начин групите, които обикалят от бар на бар, вече няма да практикуват алкохолните си турове, тъй като до полунощ мераклиите трябва да са влезли в последното набелязано заведение, което пък трябва да е закрито и шумоизолирано. Не е ясно доколко обаче могат да останат във въпросното заведение след полунощ, но това е малка подробност. Обяснимо и съвсем нормално е, че на хотелиерите им е писнало от постоянната битка с алкохолизирани туристи, които освен техните съсипват и нервите на онази част от клиентите, надяваща се на истинска почивка. Според собствениците тази именно част са и по-заможните посетители на комплекса. Факт е, че от години българските курорти са се превърнали в любима дестинация на любители на...

Влади Калинов е роден в София през 1965 година. Той е завършил някогашния ВИАС и е архитект. От 2006 година е директор на общинската дирекция „Контрол по строителството”, като 4 години преди това е бил и началник на отдел в тази дирекция. Бил е също така главен архитект в Банкя, работил е и като проектант на свободна практика. Семеен е, има син. - Арх.Калинов, защо частните стопани на имоти са безхаберни за тях и има-няма през няколко месеца се срутва я стена, я козирка и др.? - Тъжно е, че чак когато се случат подобни инциденти, ни подтикват към размисли, изводи и поуки. От друга страна пък, би било добре, ако след тях успяваме да подобрим дейността си и поведението си във всяка област. Питате каква е причината. Според мен се корени в много дълго наслояваната апатия към всичко. Хората у нас са свикнали да очакват непрекъснато някой друг да се грижи да проблемите им – държавата, властта, общината да бъде там, където те не са, и т.н. Смятам, че многото амнистии, които са...

Доста хора страдат от недостиг на пари, а на някои от тях често им минават мисли за незаконни методи, които са източник на бързо забогатяване. Математици доказаха, че обирите на банки не решават финансовите проблеми. Оказва се, че приходите от този вид престъпления са толкова малки, че изобщо не опр...

Какво става с живота на хората? Именно на хората, на тия над 7 милиарда човешки същества, които в момента дишат, хранят се, размножават се и умират върху красивата малка планета от слънчевата система, наречена Земя. Ще ви кажа какво виждам аз. Виждам как ние, представителите на двукракия, мислещ, говорещ, убиващ и съвкупляващ се и за удоволствие бозайник, на име човек, вече сме навлезли в съвършено нова епоха от цивилизационната си еволюция. Този факт съзнава ли се навсякъде? Нека повторя. Вече човечеството се сблъсква с такива фундаментални и всеобхващащи промени във факторите, налагали от векове възприетите и все още действащите ценностни норми на поведение, както и на признати от теорията и практиката политически, икономически и социални видове организираност на обществата, че самата скорост на събитията ги прави неконтролируеми. И не е нужно да търся обяснения другаде. Това, което се случва в собствената ни къща, е достатъчно. Защото е частица, мъничка, но частица от...

Сирия е на прага на пълномащабна гражданска война. И ако доскоро това беше просто песимистична прогноза, критикувана изключително остро от противниците на „агресивната американска политика”, то сега вече изглежда, че ако не се вземат спешни мерки, съвсем скоро улиците на страната ще плувнат в кръв. Месец след пристигането на мисията на ООН, която уж трябваше да наблюдава изпълнението на плана на Кофи Анан за спиране на кръвопролитната криза, насилието в страната сякаш ескалира с нова сила и играта рязко загрубя. Президентът Башар ал-Асад отлично осъзнава, че няма да спечели кой знае какво от спазването на примирието, камо ли от допускането на политически рокади във властта. В края на краищата управляващото семейство е просто лицето на една разгърната мрежа от военни, етнически, партийни и бизнес интереси. Подмазвайки се на Запада, Асад привидно спря обстрела на големите градове, но продължи да удря по по-малките размирни бунтовнически бастиони и да арестува антиправителствени...

През 1984 г. като 16-годишен ученик станах член на Тайната македонска организация, която отстояваше историческата истина за българския характер на мнозинството от населението в Македония. Подобна дейност тогава не се толерираше от комунистическата власт в България. На 17-годишна възраст бях разкрит от ДС, арестуван в училище и отведен в МВР, където почти две години бях профилактиран заради моята „противодържавна агитация и пропаганда”. В демократична България обаче, по време на управлението на трансформиралите се в социалисти бивши комунисти, през 2006 г. бе приет един глупав закон за досиетата и аз от потърпевш от ДС бях обявен за сътрудник на същата ДС.

Intel тепърва навлиза силно в областта на чиповете, които са предназначени да извършват изчисления в мобилни устройства, но компанията вече вижда основните слабости на своите конкуренти. В интервю за TheInquirer.net, представител на Intel е заявил, че мобилните процесори с няколко ядра, които са нал...

Детето много трудно може да бъде убедено, че шамарите са плод на най-добри чувства. Те са средство, подходящо за робите, но не и за свободния човек, пише преди повече от век шведката Елен Кей. Този, който би искал да промени света, би трябвало да се насочи към децата - това e посланието на книгата "Векът на детето", издадена в Германия през далечната 1902 година, но която и до днес има немалко поддръжници. Авторката й Елен Кей не е единствената, която излиза с радикално нови идеи за възпитанието. Сред влиятелните педагози от онова време са антропософът Рудолф Щайнер (основател на Валдорфската педагогика) или италианката Мария Монтесори. Никой друг обаче не предизвиква толкова бурни дискусии и противоречия колкото шведката Елен Кей - застъпничка на модернизацията на отношенията в семейството. Основният апел, отправен в книгата й, е за пълен отказ от насилие при възпитанието на детето. "Боят е средство, подходящо за робите, а не за свободните хора. Детето много трудно би могло да...

Правителството на Великобритания иска да въведе нови мерки по отношение на идентифицирането на лица, които са извършили престъпление срещу дадена личност в интернет. В момента, за да стане това са нужни дълги и скъпи съдебни процеси със съмнителен резултат. Това отнема възможността на хората да се з...

В момента информационният гигант Google е заринат от цяла лавина с обвинения в това, че резултатите в търсачката на компанията са манипулирани. Засегнатите смятат, че това се прави с цел да се облагодетелстват само рекламодателите, които плащат на Google за своето популяризиране, съобщи Neowin. Р...

а 18-ти февруари в Посолството на Република България в гр. Киев се състоя работна среща на която се постави начало на изграждането на Международен Организационен комитет по случай честването на 100-годишнината от разкриване златното съкровище и погребението на Кан Кубрат и построяване на Мемориален комплекс в с. Малая Перешчепина. Срещата откри Президентът на Международния благотворителен фонд «Хан Кубрат» г-н Румен Спасов. Присъстваха над 30 представители на български организации от цяла Украйна, както от Областната управа в Полтава и Районната администрация в Нови Санжари.

Американски законодатели, които са противници на законопроекта SOPA, подготвят собствен закон, който ще гарантира свободата на хората в интернет. Дигиталната харта за правата на човека трябва да даде ясни характеристики на очакванията, които могат да имат потребителите на световната мрежа, съобщи Te...

Когато сравняваме е хубаво да използваме ябълки с ябълки, а не ябълки с банани. В следващите няколко реда ще се опитам да обясня защо за мен по-добрият избор за мобилна платформа (смартфони/таблети) е компанията Apple и нейните продукти с операционна система iOS, а не Google и всички останали производители на смартфони с операционната система Android.

Мога съвсем съвестно да си позволя да напиша тези няколко реда, защото връщайки лентата назад, когато експериментирах с първите версии на Android, върлите му фенове сега ме гледаха загадъчно ехидно и използваха Windows Mobile операционни системи.

И така, кой е най-важният критерий? Цената, качеството, дизайна?

Тук има само един отговор и той е… всички отговори са валидни.

За мен лично най-важно е кое устройство ми върши най-добра работа и отнема най-малко време за поддръжка. И тук не искам да изпадам в сравнения на технически характеристики. Важно е да се разбере, че всеки параметър идва за сметка на някой друг.

Мощни процеси и големи екрани – по-малка издръжливост на батерията. Това е само пример.

Да се върнем на основния въпрос, защо по-дяволите човек като мен, който започна с първите XDA устройства, мина през няколко варианта на HTC и Sony Ericsson накрая се озова потребител на Apple продукти (с операционна система iOS). При все факта, че откровено не харесвах толкова цялата фенщина покрай обявяването на Apple продуктите и култа към марката.

Отговорът на този въпрос не е екзистенциален. Нито е обусловен прекалено технически, даже напротив. Всичко пак опира до това:

Какво плащаш?

Какво получаваш?

Колко ти струва да го поддържаш?

Тук няма да разглеждам смартфоните с операционна система Windows Mobile 6.5 (над тази версия поглед нямам), само искам да заявя, че те ми вършеха перфектна работа. Миграцията към Android беше в резултат от еуфорията, която ни обземаше тогава от факта, че Google пускат своя платформа и факта, че Microsoft спря да се държи убедително в този сегмент.

Опитът ми с Android е безкрайно интересен, та как няма да е интересен, имайки предвид безкрайно многото часове, които съм прекарал да инсталирам (flashing) неофициални (custom) ромове на телефони/смартфони и на таблети, разлини ядра (kernels) и прочие програми и кръпки (patches) само и само да постигна желано бързодействие, по-добър живот на батерията или просто стабилност на системата.

Съгласете се, че няма нищо по-неприятно от това, безкрайно модерния ти смартфон да забие, когато някой ти… звънне. На мен ми се е случвало. Всъщност доста неща ми се случваха със смарфоните, които работят с операционна система Android. Първоначално използвах телефони, които не бяха направени специално за Android (SD/Nand flash) след това си купих и Android телефони за да се убедя, че Android и аз много се харесваме, но най-много, когато сме отделно.

И тук искам да уточня нещо, защото знам, че в някои от вас се надига едно такова неприятно чувство към особеното ми мнение и желание за копулация с мои близки роднини, най-малко оставяне на заядлив коментар.

Нека да сме наясно. Android телефоните, които съм използвал с официален ром/софтуер, са имали добра стабилност и поведение. Причината да започнеш с неофициалните ромове е много проста.

Даваш една шапка пари за Android смартфон, който работи с версия X на Android. Разбираш след 3 месеца, че Google планират версия X+1, която включва, разбира се, най-нечовешките екстри досега.

Понеже има десетки и може би стотици компании, които разработват Android телефони, много често поддръжката на тези телефони става, ако не невъзможна, то поне доста трудна и в крайна сметка потребителя остава с пръст в устата. И отива към форумите, които бъкат с “готвачи” на “къстъм ромове”. И там започва големият купон, където формулата е една.

Инвестираш време, за да “флашваш” повече или

По-малко сън = повече стабилност

Това последното, разбира се, важи за телефона. На човек липсата на сън се отразява не толкова добре.

Или избираш да се наспиш, но оставаш с последния фабричен ром/софтуер и гледаш как твоите приятели разцъкват най-новите версии на Android, разбира се, неофициали ромове, ама не обръщаш внимание на кръговете под очите. Онези, тъмните от недоспиване.

Какво плащаш? Добър въпрос. Опитът показва, че скъпите Android смартфони не отстъпват много по цена на последните Apple iPhone смартфони.

Как седят нещата с Apple устройства? Ами съвсем просто. Предполагам, че ако разбиеш (jail break) iPhone-a и започваш да използваш различни (неофициални) приложения, то съвсем сигурно ще се озовеш със същите проблеми, които описах по-горе за Android платформата.

Ако обаче решиш да играеш честно и да плащаш, тогава получаваш няколко съвсем обикновени но важни неща.

Огромна вселена от приложения и винаги най-новите първо за iOS

Поне две години поддръжка, а вчера стана ясно, че iOS 6 ще върви и на iPhone 3Gs, почти три години!

Стабилност – когато някой ти звънне, докато туитваш, най-вероятно телефона ти няма да забие

Ако реши да играеш честно с Android и Google Play, тогава получаваш същото, но в много по-малък мащаб. И то докато версията на Android ти го позволи. Защото шанса да можеш да си инсталираш последната официална актуализация на твоя телефон намалява драстични всеки изминал ден.

Тук съвсем съзнателно не коментирам няколко от известните факти, които лично мен ме дразнят много в Android, а именно:

- От приятели, които пишат за Google Play и Apple Store знам, че Google одобряват нови приложения понякога за ден-два, докато в Apple Store контрола е много по-голям и чакаш доста повече за одобрение. Съответно сред приложенията за Android има големи недоразумения, а тези за iOS са доста по-добри, защото най-малкото предлагат повече функционалност.

- Audio Latency – понеже искам да изкарам първия албум правен на таблет (iPad) в България (това е шега) за мен този проблем е нещото, което преля чашата. Писал съм дълго и нашироко тук, върви и си припомни.

Разбира се, доста неща дразнят и в Apple:

- Ако купиш приложение, няма време за тестване и връщане на парите (refund) както в Google Play

- iOS е доста затворен, но вече има официални програми, които поддържат, flac, mkv, ape и прочие, така че това е преодолимо

- Плащаш повече в сравнение с Google Play

И накрая, замислете се, ако вкъщи водопроводната система се развали, какво ще си купите? По-евтина система, ама от най-нов и съвременен вид с най-много екстри, с риск да си я ремонтирате сами и да се будите по нощите в плувен басейн или тествана с години (от 2007-ма) стабилна система с по-малко функции, но с гаранция за по-добър сън и сухо жилище?

Всеки си избира сам, защото за всеки влак има пътници.

Аз лично слязох от влака на Google и се качих в тоя на Apple… и да, харесва ми повече.

Много ще се радвам да разкажете за вашето пътешествие с технологиите, оставате коментар, ще се радвам наистина.

"В писмо, изпратено до австралийския икономист Колин Кларк, Кейнс се съгласява с тезата на Кларк, че дял на всички данъци към националния доход от 25 процента е вероятно най-високото поносимо ниво над което всякакви негативни последици и неефективности биха се развили."

As to Keynes, he was clearly a “reluctant Keynesian” whose main goal was to save capitalism from socialism during the Great Depression. As to the growth of public spending and taxation, which has often been attributed to or justified by Keynes's ideas, it may be repeated that, in a letter sent to the Australian economist, Colin Clark, Keynes agreed with Clark's thesis that a share of total taxes into national income of 25 percent was probably the maximum tolerable level before all kinds of negative consequences and inefficiencies would be set in motion. Clark's thesis had been stated in a paper published in 1945 (Clark, 1964). This tax percentage should be compared with the levels reached in the 1990s by many countries (Table 1.3).3 Surely Keynes would have been horrified by these levels.

Цитатът е от книгата на Вито Танци: Vito Tanzi, Government versus Market: The Changing Economic Role of the State

Блогът за икономика 2012

Ето най-любимите ми снимки от Ботеви дни 2012:

 

За много хора субтитрите са единствената възможност да вникнат в съдържанието на чуждестранните филми. Голяма част от тях изобщо не са дублирани в професионални студия и мнозина разчитат на доброволците, които превеждат титрите и ги публикуват в Интернет. Оказва се, че това също е незаконно. Сце...

Сигурен съм, че на всеки шофьор мигновено му става ясно как и откъде да мине!

Да живеят указателните табели

Между другото, това е първата ми публикация от смартфон.

Сигурен съм, че на всеки шофьор мигновено му става ясно как и откъде да мине!

Подобни публикации

• 04.01.2012 -- РАМ 0640 (7)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 02.12.2009 -- Камери, които засичат номера (6)
• 05.11.2007 -- Английското "БДЖ" :) (8)

Посолството на САЩ обявява конкурс за рисунка за ученици под надслов „Свобода и равни права за всички“ в чест на националния празник – Деня на независимостта, съобщиха от дипломатическото представителство. В конкурса може да участват деца на възраст от 6 до 16 години, които учат и живеят в България. За улесняване на оценяването учениците ще бъдат разделени на шест групи. Всеки участник в конкурса може да изпрати до две творби, тематично отнасящи се към някоя от следните области: Свобода, Равни права, Животът, културата или природата в България или Америка. Творбите трябва да ...

Boston Globe The Big Picture днес е на тема Scenes From Bulgaria.

Must See…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Заклетите фенове на Apple имат огромен избор от вещи с логото на любимата си компания. Дали ще са тениски или стикери, тези продукти се продават на много места, както в магазините на американската компания, така и в интернет. Сега почитателите на мобилната операционна система на Microsoft Windows Ph...

Все повече и повече хора прекарват все по-голяма част от времето си в интернет, за това не е никак изненадващо, че Мрежата се е превърнала в най-приоритетната платформа за рекламодателите. Изглежда инвестирането им в интернет реклама е било доста успешен ход. Доклад на Associated Press показва, че п...

Вчера (11 юни) пред федерален съд в САЩ холандецът Дейвид Бенджамин Шруутен познат още като Fortezza пледира невинен. Това е първото дело, в което взима участие хакерът, който, според американските власти, е успял да открадне личните данни от 44 хиляди кредитни карти само с една единствена атака вър...

Свалихме мизата! :D

Вчера, понеделник - 11 юни - Google най-накрая приключиха съдебно дело, което водеха със френски автори на книги вече шеста поредна година. Делото започна, когато Google публикуваха онлайн френски книги, които отдавна бяха излезли от печат. Въпреки този факт, много автори и издатели в страната обвин...

Популярната руска антивирусна компания Kaspersky Lab съобщи за появата на нови подробности, открити при изучаването на вредоносната програма Flame, която експерти считат за най-сложния набор от инструменти за кибершпионаж до момента. При проучването на кода на Flame било установено, че ранна версия ...

Това лято магазинът за приложения на Amazon познат като Appstore ще бъде достъпен за европейските потребители. Европа ще е първото място извън Съединените щати, от което ще можем да си купуваме продуктите на компанията. Все още не се знае официалната дата на откриване на магазина, но, според запозна...

Случвало ли ви си е сутрин да станете и си помислите: "Ако можеше само да се оправи леглото..."? Е, това вече е възможно. Испанската фирма за мебели OHEA представи смарт-легло, което се оправя само след като станете от него. Леглото на бъдещето съвсем не е нова идея, но засега това ...

„Пазителят“ е едно малко бижу (по-късно разбрах, че е част от тетралогия, но поне резюметата в нета не подсказват сюжетите на четирите книги да имат нещо общо освен сетинга), което от няколко години шества из всички списъци и класации за „най-добри младежки четива“, „книга, която трябва да прочетете, преди да умрете“ и прочее. Корицата с брадатия дядо изобщо не те подготвя за това, което те очаква вътре. Това, което започва като прекрасен роман за детството и съзряването, всъщност е една от най-добрите младежки антиутопии, които съм чела.

В основата на всяка антиутопия стои една утопия – постигнатото съвършено общество, където всички недостатъци на човешките същества са изгладени, изчистени, където чрез система от строги правила всички живеят спокойно, предвидимо... пълноценно. Думи като щастие и любов са станали излишни – те са неконкретни, неподходящи, могат да означават прекалено много неща. А е важно всичко да е еднакво, различието е неприлично и създава дискомфорт за всички в общността.

Това, което отличава „Пазителят“ от повечето младежки антиутопии, е, че не поднася сетинга на готово. Голяма част от авторите, под диктовката на издатели и редактори, опростяват фабулата и сюжета, разказват кое, как, защо. Описват до най-малката подробност обичаите, политиката, правилата. Лоис Лаури не подценява читателите си и оставя сюжетът и героите сами да разкрият подробностите, които придават плът на историята.

Това е общество, което няма спомени. Чувствата не съществуват, те се изкореняват с помощта на медикаменти още в ранния пубертет, а Комитетът определя всичко – кой ще създаде семейство, какво ще работи, кое дете ще получи... Спомените за всичко лошо са изтрити, забравени.

Освен за Пазителят. Единственият, който имам право да знае какво е любов – но няма с кого да сподели това знание. Единственият, който наистина чувства – но няма с кого да сподели тези чувства. Защото няма кой да ги разбере. Когато Джонас, главният герой, осъзнава тежестта на направения вместо него избор, вече е твърде късно. Той няма право да каже "не", няма право да се откаже, няма право на нищо, освен да се подчинява. Но Джонас вече знае какво е смелост, любов, преданост... време е да опознае и бунта.

Книгата е прекрасна. Без да прекалява с мрачните тонове, Лаури е описала един наистина стряскащ свят. Препоръчвам горещо!

Продукти за 4 порции:
200мл джин
1 по- едър лимон
12- 16 кубчета лед
4 листенца прясна мента

Приготвяне:
Вземат се 4 чаши на столче. Слагат се във фризер или камера. Лимонът се измива. От него се режат 4 кръгчета. От останалата част се изстисква сок. Ментовите листеца се измиват. Ледът се натрошава. Вземат се чашите от камерата. Във всяка се налива по 50мл джин. Добавя се по 1с.л.лимонов сок. Във всеки коктейл се сипват ледени кристалчета, кръгче лимон и листенце прясна мента. Приятен летен коктейл.

Понеже са ни „малко” безумията, трябваше ни още една илюстрация, за да се уверим напълно, че тук на власт е посредствеността. Това пролича от сблъсъка между най-успешния български треньор Радостин Стойчев, подкрепен от най-успешния национален състезател Матей Казийски, които напуснаха от върха на успеха си българския волейбол защото не успяха да убедят волейболната федерация да се покае за тъпото си решение по повод една единствена неуспешна среща на отбора. Което не е спор(т)на тема.

Най-впечатляващото в сблъсъка между любимците на българите, заслужили тази симпатия с делата си, и любимото на самия премиер Борисов ръководство на волейболната федерация, е че напусналите отбора не се впечатлиха от ухажванията на министър-председателя. Оказа се, че в България поне една публична фигура, като треньора Радостин Стойчев, обявил датата на оттеглянето си в случай, че не бъде изпълнено условието му, държи на думата си. Такава последователност, както и проявената твърдост срещу съблазните на премиера в опит да го примири и прекърши в намерението му, е толкова рядко явление, че си заслужава коментара дори и от хора, които не са спортни коментатори.

Пировата победа на волейболния шеф Данчо Лазаров, който остава на поста си след арогантното уточнение, че би напуснал само по желание на премиера Борисов, е емблематична за обърнатата пирамида на логиката, управляваща България. Тук не успехът има значение, а мнението за това що е това успех на Амон Ра, управляващ в момента държавата, футбола, волейбола, голфа ( на своите приятели олигарси) и всичко, което му скимне.И трябва да се признае, че му скимва какво ли не!

Само за медиите не му скимва. Защо да се намесва срещу пропадането на медийната свобода, регистрирано от вътрешни и външни наблюдатели, след като го устройва статуквото, наследено от толкова одумваната от самия него тройна коалиция?

Разбирам го, но донякъде. И аз обичам да се шегувам (със себе си) с лафове от рода „ мама ме учила, че не е възпитано да прекъсвам хората, когато ми правят комплименти”. Само че нашият премиер, който се меси само там, където не трябва, но се прави на ударен тъкмо по въпросите, по които е гузен, се надсмива не на себе си, а над нас.

Както се вижда обаче, победите му ( защото той беше подкрепил абсурдното уволнение на треньора Стойчев и явно защитава „екзекутора му” Данчо Лазаров и предизвикателното му поведение да се крие зад премиерския гръб) могат да бъдат изобличителни за самия него. Този номер с „харизмата” на Борисов явно не върви, когато се натъкне на съпротивата на личности със самочувствие и собствена тежест, които не зависят от благоволението му.

Какво ли ще се случи, когато един ден угасне пожарникарският му чар на кадровик, раздаващ постове в държавата?

Share on Facebook

Обвинението на Любомир Павлов и Огнян Донев за пране на пари се опира на проследяването на транзакциите на фирмата "Ди ен Джи Асетс" и нейните офшорни кипърски собственици: "Нетнейв Ентърпрайзис" и "Нетман Инвестмънтс", които пък са собственост на офшорната фирма от Британските Вирджински Острови "Портсман Лимитед", научи Биволъ от източници близки до разследващите.

"Нетнейв Ентърпрайзис" учредява „Ди ен Джи Асетс" ЕООД през 2005 г. и същата година прехвърля собствеността фирмата към свое дъщерно кипърско дружество - "Нетман Инвестмънтс", но продължава да бъде едноличен собственик на второ ниво до месец май 2011, когато собствеността е прехвърлена на Любомир Павлов.

Няма пряко доказателство за това, че Павлов стои зад офшорките, но някои от сделките, които осъществяват те в България са пряко свързани с неговите интереси.

Такъв е случаят с част от капитала на Общинска банка. През 2005 г. "Информър България" купува 2,94% от акциите на Общинска Банка на 22.03.2005 за 677 000 лв. Месец по-късно дружеството успява да блокира отстраняването на Павлов като председател на НС на банката. Опитът да бъде отстранен Павлов е на 15.04.2005г на извънредно ОС по предложение на мажоритарния собственик Софийска Община. Веднага след това "Информър България" продава акциите си от Общинска на „Мина Балкан 2000" АД на Ковачки за 736 000 лв. На 10.08.2005г, "Нетнейв Ентъпрайзис" Лимитед купува контролния пакет на "Информър България" АД за 15000 евро.

През годините "Ди ен Джи Асетс" контролира значителни активи от недвижими имоти за над 77 млн. лева, но в същото време отчита близо 60 милиона лева задължения към кипърските собственици "Нетман Инвестмънт", "Нетнейв Ентерпрайзис" и британската "Юръпиън Риъл Истейтс". След като е създадено през 2005 г. (тогава Павлов е още шеф на Общинска банка), Ди ен Джи получава парични преводи под форма на заеми от офшорките за над 82 милиона лева.

17 милиона за "Медийна Група България"

Същото това дружество "Ди ен Джи Асетс" през 2010 г. дава заем от 17 млн. лева на "Елфарма" АД. Управител на Елфарма е Огнян Донев, собственик на "Софарма". "Елфарма" от своя страна дава заем от 10 млн евро на "Дриймхаус Пропърти" ООД, което е на Любомир Павлов. Заемът дава право на страните да го конвертират частично в 43% дял от "Медийна Група България" ООД в полза на посочено от "Елфарма" АД трето лице. Третото лице се оказва Огнян Донев, който пък прехвърля тези 43% на Любомир Павлов. Така чрез договаряне "сам със себе си" са избелени 17 милиона с неясен произход, инжектирани от офшорките, свързвани с Павлов.

Покупката на "Ди ен Джи Асетс" от Любомир Павлов през 2011 също е интересна схема. По-рано "Ди ен Джи Асетс" купува лично от Л. Павлов всички негови акции в "Недвижими имоти София" АДСИЦ за близо 2 млн. лв. Така излиза, че самото "Ди ен Джи Асетс" ЕООД е финансирало собствената си покупка от Любомир Павлов.

И сметки в Корпоративна Търговска Банка...

Любопитен факт е, че в началото на 2009 г. "Ди ен Джи Асетс" държи част от парите си в Корпоративна Търговска Банка, която се свързва с най-големите днешни врагове на Павлов - "Нова българска медийна група" на Ирен Кръстева.

През 2009 г. "Ди ен Джи Асетс" продава ресторант "Грозд" на Цар Освободител 21 и сладкарница "Прага" на Раковски 145 за 1 млн. евро на фирмата "Дивал 59". В договора за продажбата е посочено, че парите трябва да се преведат на сметката на "Ди ен Джи" в КТБ.

От Apple вчера представиха iOS 6 - следващото поколние на операционната система на компанията, интегрирана в iPhone, iPad и iPodTouch. Официално iOS 6 излиза през есента и ще включва близо 200 нововъдения в сравнение с предната версия на операционната система к...

Днес е рожденият ден на Атанас Далчев.

Напразно ти кълнеш жестоката съдба
и бедното тело осмиваш със злорадство:
душа, ти свойта мощ и своето богатство
на него, тленното, уви, дължиш все пак.

Безумно не роптай, че бог те е затворил
като бунтовница в нерадостната плът,
без сетивата й от себе си навън
не би излязла ти, монадо без прозорци!

Ти властвуваш в света чрез тези сетива
и хранена от тях, растеш и бързо крепнеш,
докато тялото за теб покорно крее.

Какво ще му дадеш в награда за това?
Когато отлетиш във блясък и във слава,
неблагодарнице, ти тук ще го оставиш!

1927

Атанас Далчев

Днес, мили деца, Вили ще ни води до ... Неапол. Споко, всичко е наред, не ви трябват кърпички или каквото там ползвате ;) Днес Вили ще ни даде информация и съвети къде-какво-как в Неапол. При това – много разумно :) Приятно четене:  

Виж Неапол и... се влюби

Информация и съвети

как да се докоснем (евентуално) до тази емоция (1) Не знам защо българските туристически фирми някак си заобикалят Неапол. Доколкото съм разглеждала туристически оферти (нали съм си любопитна ;) ) програмата им е през Неапол да минават едва ли не като бърз влак. Правят им на групичката туристи около час панорамна обиколка с автобус, който дори не е от типа „хоп он, хоп оф“, че да могат хората да си наснимат барем малко по-свестни снимки от открития горен етаж. После (май) ги свалят от автобуса на паркинга пред Моло Беверело (пътническото пристанище), щото той е така, по-голям обществен паркинг в района на Сан Фердинандо. Като бродех из Наполи, виждах разни автобуси там, от които слизаха групи, явно туристи. Та, от там ги помъкват до, има-няма десетина минутки път, театър Сан Карло, Кралския дворец и Пиаца Плебишито, като мимоходом, следейки да не си изгубят групата, хората бързо цъкват и по някоя снимка на Кастел Нуово, който в момента е ограден отвсякъде, понеже заради разширението на метрото  около него е бая разкопано. Апропо, този район е един от най-старите в града, но не е Чентро сторико. Той му е съседен. [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Кастел Нуово - На мен не ми е особено красив, но го показвам заради оградата. Чудя се дали метрото минава под кастелото или някакси го заобикаля под земята?"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Пиаца Плебишито - и тази забележителност не ми е от любимите, но я показвам, за да знаете какво ще видите, ако тръгнете с туристическата фирма. И следващите две забележителности се намират там - в случая се падат зад гърба ми."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Фасадата на Кралския театър Сан Карло, гледан от входа на Галерия Умберто l - само улицата ги дели."][/caption]   Та, развъртат се горките организирани туристи 20-30 минути на Плебишито, казват им неща, които човек спокойно може да си прочете в интернет или от някой пътеводител, после минават за още 10-15, нека да са 20 минути, из Галерия Умберто. [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Галерия Умберто l - не я показвам за пръв път, но тя ми е от любимите, затова. Не магазините, не ресторанта или кафенетата, харесва ми архитектурата й."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Галерия Умберто I - Ето малко от тавана на колонадата отвън - не е ли класическо изкуство това?"][/caption]   И горе-долу толкова. Хайде пак в автобуса и газ към

Помпей

О, да, някои, за разнообразие, го правят всичкото това в обратен ред. В Помпей (на бас!) – ту се пържат под слънцето, за да чуят екскурзовода, ту се спъват по калдъръмите, подбягвайки след него… [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Из останките на древния град. Голяма емоция е да ходиш по тия улици - не само заради историята им... Ми, срам ме е да си кажа колко пъти щях да се пречукам :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Из останките на древния Помпей"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Ако можеха да говорят тези стени..."][/caption]   Ама (евентуално) малко почивка на сянка, глътка кафе или сладолед, или нещо за хапване… тоалетна? То, хората там са си направили човещината насред руините да спретнат един малък комплекс за посетителите – да отдъхнат, да хапнат нещичко, да се освежат, облекчат… Яяя, без такива глезотии! К’во, да не сте нек’ви американци, французи, англичани? Няма време! Хубаво, айде 10-15 минути свободно време накрая, вече извън Разкопките, пък кой каквото/ако свари. Ако иска повече, да си се организира сам! А за толкова пари – толкоз. После обратно към Рим или към ферибота в Бари. Еемии… може и да не е съвсем-съвсем, нали, точно така, но в общи линии това е положението, за съжаление. А, да, в някои случаи ги откарват към някой хотел за нощувка, но по правило, някъде извън Неапол. Всъщност, случва се понякога да се изтърват и да пуснат на хората някой свободен час, евентуално за Археологическия музей. Една колежка миналата година е имала този късмет, но за сметка на отпадане на отиването им до Алберобелло (ее, има за какво да съжалява – то е уникално!). Та, така – искам да знаете, че освен всичко споменато до тук, в Неапол има още интересно за гледане. По-нататък може да подскажа ;) Ако пък не си падате по музеи, паркове, дворци или църкви, може да приседнете на някое оживено място, да хапнете една пица-наполетана или да се насладите на студена биричка, или просто едно кафе с парче (много) вкусен италиански сладкиш. И подобен вариант би могъл успешно да ви зареди емоционално. Защото това е Неапол! ...Настаняваш си уморената конфигурация край някоя масичка на тротоара под тентата на някое кафе и хоп – все едно си направо на сцената на някой театър… Истински спектакъл! В реално време, на реално място, в момента, наживо!… Тълпи от хора, хаос, шум, трафик… А декорите – оригинал, от векове… Няма сценарий, няма дубъл… Просто трябва да си отвориш очите и да гледаш, и ушите – да слушаш :) Незнанието на езика няма значение. Даже никакво. Наполетаните непрекъснато размахват ръце докато разговарят, а интонацията и езикът на жестовете са доста разбираеми. Друг е въпросът, че наполитанските пици и „дольчи“ /сладкиши/ си заслужават, определено! И кафето. И сладоледа. Както и наполитанската кухня изобщо. Как е, доходи ли ви вече? ;) Оо, добре. Браво! Айде, за загрявка, един тегел сега

из улиците на Наполи:

  [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Съвременни сгради в стария квартал Сан Фердинандо. Забележителности в този квартал са Пиаца Плебишито, Кралския дворец, Галерия Умберто, Театър Сан Карло, Църквата Сан Фердинандо, Кастело Нуово, Фонтана на Нептун..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Из квартал Вомеро - това е кварталът по и около хълма, на който се намират Сан Елмо и Чертоза ди Сан Мартино. В миналото в него са живеели по-богатите от средната класа. И днес е така. Това е един чист, спокоен и добре уреден жилищен квартал, почти в центъра на Наполи."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Честа гледка из неаполските улици са десетките паркирани мотопеди. Всъщност не само в Наполи, а въобще в Италия."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Из квартал Спаньоли. Най-централен, най-олющен, най-шумен, най-нагъсто населен, най-колоритен, най-уханнен, най-смрадлив, най-шарен, най-екзотичен, най-... най-... най-... И мой най-любим!  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="... Спаньоли... Споменавала ли съм преди за улиците от стъпала и гирляндите от ухаещо, току-що простряно пране над тях?...   ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="... Спаньоли... А за сергиите с риба насред уличките?..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="... Спаньоли... Ето я и гарнитурата за рибката от сергията в съседство... ;)  Е, примерен вариант."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="... Спаньоли... Уж не са кой знае какво тия също "улични" сладкиши, а какво ухание се носи около тях... ммм....  ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Чентро Сторико - Един от големите площади на Наполи е Пиаца Данте. До преди 2-3 века се е наричал Largo del Mercatello, т. е. Пазарен площад... Вляво арката със статуята отгоре е Порта Алба. Тя е била главната порта на западната градска стена на средновековен Наполи. Сега, минавайки през Порта Алба, се излиза на уличката Вия Порта Алба, където има книжен пазар, но основно се продават антикварни книги и употребявани учебници, стари пожълтели списания отпреди 30-40-50 години, пощенски картички от началото и средата на миналия век, ученически пособия също такива стари... Абе, интересно е :)  Улицата е дълга само стотина метра и излиза на Пиаца Белини, насред която са разкопките на останки от градските стени от 4 в. пр.н.е. В кафенето току до тях предлагат много хубаво капучино  :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Чентро Сторико - църквата Санта Мария ди Монтесанто. Тук се намира гроба на композитора Алесандро Скарлати, автор на музика в стил "наполетански барок"."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Чентро Сторико - църквата Санта Катерина а Формиело. Датира от 1510г. и е част от някогашен манастир на Селестинския орден, който по-късно е минал към Доминиканския. Странното за мен е, че от 19 век я превръщат в нещо като фабрика за вълна. Вътре има стенописи на Луиджи Гарци от 17 век."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Чентро Сторико - една от по-широките и дълги улици в историческия център, Вия Толедо."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Чентро Сторико - Порта Капуано. През 15 век е била една от портите на градските стени и понеже е била най-близо до Кастелo Капуано, името й идва от там. Впоследствие стените рухват, обаче портата се оказва качествена и остава до ден днешен да си стои стабилно и без тях, насред Наполи. Тя е нещо като Триумфалната арка на Наполи ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Чентро Сторико - Една красива реставрирана сграда на Пиаца Енрико де Никола. В противоположния край на пиацата е Порта Капуана."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Пиаца Гарибалди - в момента само част от площада, само където минава трамвайната линия, е действаща, и също още едно тясно платно в срещуположния край досами гарата. Буквално целият площад е разкопан и ограден с висока ограда.  Хм, май са се уплашили, че софийското метро ще ги изпревари в темповете, та форсират с всички сили по новата линия на неаполското метро  :D"][/caption]   Ами, видяхте само една "трошка" от Наполи. Има още и то по-интересно. Още много! А това беше само ей така, пътьом, просто едно "дзак-щрак!"  ;)     Де факто, Неапол е доста известен на света. Не само с Камората. И не с някогашното изригване на Везувий. Нито пък вследствие кризата им с боклука. Просто има какво да се види в Наполи. А най-вече – да се усети. Чухте ли? Да се усети.

Този град просто се чувства!

Под привидното си неглиже и безметежност, той направо кипи от емоции, от страсти и живот. Неапол има една мноого специфична, своеобразна красота и свой си аромат. А, да вметна – в момента, т.е. преди броени дни, нямаше разпилян или натрупан боклук нито в Неапол, нито из района… Брааво. Брааво!… както би казал… хм, сетихте се кой*, нали? – Брааво! ;) Е, оттук нататък за автентичност, а и защото на мен така си ми звучи по-естествено… а и… ми, по-мило някак, аз ще наричам Неапол по-често така, както го наричат италианците:

Наполи

За Наполи италианите знаят, че:

• е третият по големина град в Италия;
• е най-големият град в южна Италия;
• е столица на Кампания;
• е с мноого богата история;
• и, (хмм) именно заради богатата си история и културно наследство, които обаче, някак не се натрапват, както в Рим, Венеция и Флоренция, Неапол е един от най-загадъчните, може би, италиански градове.

Вече го знаете и вие ;) Аз няма да преразказвам историята на Наполи. В интернет, например, има писано. Освен това, по-интересно е човек сам да си четне това-онова и после там, на място да си го види, почувства и осмисли. Целта ми сега е да подам актуална практична информация за тези, които се тъкмят да си грабнат фотоапарата и да хукнат към Наполи в близко време.

Как се стига до там

Всякак. По суша, въздух или вода – на кой както му е удобно или му харесва. Но най-бързо е, разбира се, със самолет. Мисля, че миналата година бях мернала някъде из туристически оферти обещание за директен полет до Наполи, но аз самата до този момент не съм попадала, де факто, на такъв. Моят личен вариант е: Самолет до Рим (Фиумичино) – Leonardo Express (влака) или Terravision Shuttle (автобуса) до Термини – Влак до Наполи. Самолетите – най-евтини са полетите на WizzAlR  и Bulgaria Air. Аз май напоследък започнах да предпочитам Bulgaria Air, защото полетът за Рим е в маалко по-човешко време, в 7:30 сутринта, не в 6 ч. А и за наобратно имат един полет в 14:55, който ми е супер удобен. (Имат и други в удобно време). Освен това на борда ми предлагат пресни вестници, сандвичи, кафе, още разни напитки и вода – включено е в цената на билета. Съвет:  За тези, които не летят много често или просто все още не са кацали на Фиумичино, но са приели предизвикателството да пътуват самостоятелно, имайте предвид, че това летище е поне два пъти по-голямо и много пъти по-оживено и натоварено от софийското. Малко лирично отклонение – ще взема да си призная сега едно нещо. Всеки път, когато ще излитам от софийския Терминал 2, му се радвам колко е хубав, съвременен, колко е добре уреден… Е, има сигурно какво още да се пожелае… ;) Примерно, защо последния път един автомат за кафе на горния етаж не щя и не щя да ми приеме петте лева, да ми върне ресто, както пише, че връща, и да ми налее едно кафенце? Да де, поне не ми ги взе безвъзвратно тия 5лв. – колкото пъти ги пуснах, толкова пъти ми ги върна… Е, знам бе – да, можеше и културно да ида да си взема кафе от барчето в съседство... Ама пък що, за какво е турена тая машинка там?!  Освен това, не само автоматът, и аз мога да съм коза!… Та се заядох – тé от това чудо искам кафе и това си е!… Офф, автомат с характер се оказа – пусна ми кафе, ама след като рових, та рових из дисагите, докато изнамеря точно 2 лв… Еее, що - ми споделям си с вас, нали сте мои хора! ;) … Та, всеки път, когато на връщане кацам на същия този Терминал 2, той ми изглежда като едно съвременно летищенце от някоя далечна провинция... в Аляска. Не че съм била някога там. Или в западен Китай, примерно. Ми не знам, що така?… Не, не, не ща отговор ;) (Отговор: летище София е крайна дестинация, без съществен транзитен трафик. За да бъде едно летище голямо, то трябва да е и транзитно. Неофициален слух: летище София е на предела на възможностите си като трафик, а ТАБСО е всичко друго, но не и генератор на транзитен трафик– бел.Ст.) [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Летище София - Терминал 2, заминаващи полети... Маалее, направо игла да хвърлиш... и няма къде да падне (от  народ)  :D"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Летище София - Терминал 2... и от друг ъгъл - еемии..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Летище Фиумичино - Терминал 3 - гледано от горния етаж, близо до Тераца Рома, където е по-спокойно от навалица."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Летище Фиумичино - отвън, гледка от въздушния тунел при Терминал 3 (Ама не знам дали точно "въздушен тунел" се казват онези огромни тръби? тунели? надлези? или мостове?" с движещи се пътеки в тях, над ей това, което се вижда тук на снимката.)"][/caption]   Значи, мисля, че би било добре да имате предвид 20-30 мин. повече време на разположение, когато ще кацате, и 1 час повече време от принципно изискваното, когато ще излитате за пръв път от Фиумичино, колкото и оправни да си мислите, че сте. Ако пък много бързо се справите с ориентирането и чекирането – о, спокойно, няма да скучаете никак – има достатъчно магазини, заведения, забавления и интернет. Просто няма да усетите как ще мине времето. И значи излитаме, фърчим час и нещо със смесени чувства – животец мил, нали… и свят, 7-8 хиляди метра отдолу, толкова прекрасен :)… [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Този път късметът е с мен - идеално място до прозореца, идеално време... Градчето долу е Макарска в Хърватска."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Вече сме над Апенините"][/caption]   И, оооп – пилотът решава да почерпи за смелостта ни като прави плааавен завой край езерото Брачано... Уааа…   [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Езерото Брачано и градчето Ангуилара Сабация"][/caption]   След минутки

кацаме на Фиумичино

Бенвенути! /добре дошли/  Вземаме си багажа и вървим нататък.   [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Летище Фиумичино - Терминал 3"][/caption]   Съвет: ако успеете да си поберете най-необходимото само в един ръчен багаж, в следващите (примерно 3-5) дни може и да ви писне да ходите все в едни и същи 2-3 ката дрехи, но пък определено ще ви бъде навсякъде по-бързо, по-леко и по-удобно. Естествено, при по-дълъг престой няма как без куфар. От летище Леонардо да Винчи, на което казват просто „Фиумичино“, защото е разположено край това градче, до Вечния Рим се стига на кон……   :D … Майтап бе, Уили! - С влак, автобус или кола/такси. Пък и пеша, колко са 25-30 км! ;) = Ако те чака някой италиано с кола - без коментар ;) = Такси – о, веднага го отсвирвам таксито, защото цената му може да излезе по-висока от тази на самолетния ми билет. = Leonardo Express Тръгва на всеки 30мин. и спира право на Термини, никъде другаде. От Термини първият влак заминава сутрин в 5:52, а от Фиумичино в 6:38ч. Последните са съответно в 22:52 и 23:38ч. ** Билетът (14 евро в една посока) от/до летището, ако се купи он лайн, важи до 90 мин. след тръгването на избрания влак, т.е. правете си сметка на времето. ** Билетът може да се купи и от каса на гарата, от билетни автомати или туристически офиси, но трябва да се маркира преди качване във влака. Ако нещо не успявате да се ориентирате по табелите, спокойно – ако няма служител наблизо (личат си по дрехите), просто питайте хората наоколо. Любезни са, каквото знаят – казват, показват, усмихват се дружелюбно. Повечето. = Terravision Shuttle (автобусът, който отива право в центъра на Рим) Автобусите са на около 30-40 мин. (имат някаква зависимост от самолетния трафик), пътуват около 55 мин. Тръгват от пред терминал 3 (а точно там кацат/излитат и самолетите от/за София, това е Шенгенският терминал), на бус-паркинг №3 – има табели, стрелки – споко. Само една спирка прави на центъра на града Фиумично и после право на Термини (ударението е на „е“).  На Термини автобусът спира/тръгва отвън до гарата. Като застанете с лице към централния вход, спирката е на улицата, която върви отляво на Термини, на 5-10м от страничния вход/изход, до Terracafe. На табелата пише Terravision. ** Билетът (4 евро в една посока) може да се купи он лайн, но и на летището/гарата има билетни автомати. Съвет: ако искате да минете по-евтинко, по-добре си вземете билета предварително онлайн, за да ви е сигурно, иначе, ако авобусът вече е пълен, ще трябва да вземете влака, или да чакате следващ, а това си е чисто губене на време, при положение, че сте в страната за броени дни. Разписание: http://www.terravision.eu/pdf/fiumicino_timetable.pdf     Хмм... да кривнем ли леко от пътя си сега и да се гмурнем за няколко секунди с 4-5 кадъра из Рим?... Айде!  ;) [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Меркати ди Траяно, т.е. древноримският МОЛ на император Траян ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Една от римските улички, която може да те заведе до фонтана Ди Треви"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Някой може би ще каже, че е тъпо да снимаш покриви... Еее, ама не са ли хубави тия римски покриви? И какво ли се случва под тях?  ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="А Пиаца Испания е от любимите ми..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="...и Испанските стълби също. Желано място за модни ревюта, кадри от романтични филми, любовни срещи, туристически възторзи... Как да не го снимаш отново? ;)"][/caption]   Мдаа... Мисля, че и по-НЕзабележителностите си имат своето очарование. Знам, знам - Испанските стълби са от известните, но с тия китки и насядали кефещи се хора - не ми даде сърце да не ги споделя  ;)  

И така, вече сме на последната отсечка към Наполи.

Мисля, че има и автобуси от Рим за Наполи, но не съм пробвала този вариант, а само с влак и кола. Влаковете за Наполи тръгват на всеки 10-20 минути от същата гара Термини (това е тяхната Централна гара). Три вида са:

• Евростар; цена 45 евро за 2-ра класа (1-ва е 58 евро), пътува 1 час и 6-7мин., спира директно на Наполи чентрале.
• Обикновен бърз влак; цена 22 евро, пътува 2 часа и 10-15мин.
• Някакъв по-бавен, на регионална жп компания, цена 10 евро и нещо (хм, 10,80 ли ми се видя някъде?), пътува около 3 часа и нещо.

По стечение на обстоятелствата обаче, аз имам впечатление само от Евростар. Три пъти съм го ползвала и съм определено доволна. Бих казала, по-комфортен е от самолета дори. На монитора (съм гледала как) скоростта стига до над 300км/ч. Обаче веднъж се случих във вагон, пълен с голяма японска група и само още 2-3 европеидни души като мен, та в един момент се почувствах почти като да съм в страната на изгряващото слънце  ;)   Ей, нямах идея колко шумни могат да бъдат японците!… Сдържани били, малко говорели, много-много не се смеели силно на глас – тинтири-минтири! Изобщо не е вярно – за един час почти вдигнаха влака на главите си! Нее, не бяха тийнеджъри, а от 25 до 75 годишни, нормални си хора.

Билетите за влака

Могат да се купят от касите, от билетните автомати или по интернет. НО! На касите в Рим и Наполи все има страшно много хора, особено чуждестранни туристи, и опашката върви доста бавно. На билетните автомати има меню и на английски, но все пак, ако смятате, че може да не се справите, по-добре помолете някой местен, който в момента си купува билет, да ви помогне. По правило не отказват помощ. Билетите могат да се купят с пари в брой или с кредитна карта, както на касите, така и на автоматите. Внимавайте на автоматите за колко часа ще си вземете билета. А ако купувате, примерно, билети за двама души, от процепа ще ви падне един билет с цената и местата за двамата. Така че, ако искате два отделни билета, трябва да ги купите последователно. И в двата случая няма гаранция, че местата ви ще са едно до друго. Съвет:  Термини в Рим, както и Наполи чентрале, са доста големи гари (за нашите представи) на по няколко нива, заради метрото и крайградските влакове. Имат много перони, дали не бяха и към 30? Освен това има и „челни“, и не знам си още какви. Затова, когато сте там за пръв път, задължително бъдете един час по-рано от часа, в който смятате да пътувате. А щом си купите билета, не се размотавайте да зяпате из гарата, а вървете първо да си намерите перона и влака… Сега, като се замисля, май за Наполи все на девети-десети перон ми е бил евростар-а. Но не знам дали това са „неговите си“ перони.

Принципно за влаковете на Термини-Рим и Наполи-чентрале:

Над всеки перон има информационна табела, която своевременно се актуализира. Ако си вземате билет от каса, попитайте касиера дали трябва да си маркирате билета преди качване или ще има кондуктор. Ако го купите от автомат, попитайте на информацията, която по правило е до касите. Там също обикновено има опашка. Ако трябва да си маркирате билета преди да се качите, предвидете си няколко минути и за това, защото може да се окаже, че някой от автоматите на съответния перон не работи, а на другия просто не му хващате цаката как става, наоколо има чакащи хора, чувствате се неудобно. Имах подобен случай на един челен коловоз на Наполи чентрале. Автоматчетата за компостиране са жълти на цвят и са поставени до пероните. (На малките провинциални гари тези апаратчета обикновено са монтирани на стената или на стойка до изхода към пероните.)

Малка хитринка от личен опит:

Евростар Рим-Наполи пътува с по над 10-12 вагона, които сякаш са и малко по-дълги от нашенските. И, за моя искрена изненада, всеки път са пълни. Последния път се случих във вагон 9. И като наближихме Наполи, (за пореден път го виждам това) от още по-назад някои хора започнаха да се придвижват през вагоните напред. Този път се подвоумих по-малко, пък и аз станах, и тръгнах след тях. Та така до началото на втори вагон, защото напред вече всичко беше в една плътна опашка. И браво! – в момента, в който слязох на Наполи чентрале, се оказах доста по-близо до изхода. А зад мен по перона от влака се заформи малко като рехава манифестация, която настъпваше към изхода на гарата. Та, понеже там е една постоянна тарапана, този „номер“ на често пътуващите, очевидно има смисъл. [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Евростар отвътре - Я да видим защо стават и отиват напред тия хора?  ;)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="659" caption="Крайната ни цел - Наполи чентрале"][/caption]   Слизаме благополучно на Наполи чентрале.  Бенвенути а Наполи!  ;) Следва. кой* – любимецът ни Анджело, разбира се  ;) кратък речник: гара = стационе ако обичате, може ли? (разрешение да мина, примерно) = пермессо моля = пер фаворе добре = ва бене; о’кей извинете = спяченте; скуза извинете (ме) = ми скузи съжалявам = скузи не разбирам = нон каписко разбирате ли? = капире? къде = дове кога = куандо колко = куанто как = коме защо, защото = перке къде е тоалетната? = дове соно ла тойлетте? в колко часа? = а ке ора? колко струва билета? = куандо коста иль бильетто? един/два билет до… =  ун/дуе бильетто/ти пер… може ли да ми кажете = ми пуой дире вход = ингрессо изход = ушита билетни автомати = бильетиере аутоматичи информация = информациони парѝ = солди багаж = багальи перон = бинарио платформ (или само бинарио) заминава = партенца пристига = арива влака за… = трено пер… сега; веднага = ора сега ли? = ора? тази сутрин = куеста матина; стамани утре сутрин = домани маттина; доматтина днес = оджи следобед = помериджо вечер = сера довечера = стасера утре вечер = домани сера утре = домани в други ден = а допо домани Аз не говоря италиански = Йо нон парло италиано Извинете, говорите ли английски? = Ми скузи, лей парла инглезе? Автор и снимки Вили   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Първият брандиран Google таблет се очаква да стартира по време на I/O конференцията за разработчици.

Това заяви в Twitter Директорът на Android подразделението на Google, Анди Рубин.

  Разбрахме къде са потребителите в социалните мрежи, разбрахме и коя е мрежата Властелин на света за месец юни, а сега ви представям статистика на потребителите по възраст в най-популярните социални мрежи, ползващи Интернет всеки ден. Интересни факти има, някои са нови, други не изненадват, … Подобни статии:

1. Къде са потребителите? Facebook, Twitter, Google+, LinkedIn или Pinterest?
2. Pinterest е на 3-то място по популярност след Facebook и Twitter

Току-що завърши WWDC 2012 – годишната конференция на Apple за разработчици, на която бяха обявени новите неща от Apple. Какво ново ли? Нова серия ноутбуци, OS X Mountain Lion и iOS 6. За почитателите на Apple, които ползват мобилни устройства, предстоящото пускане на iOS6 предизвиква … Подобни статии:

1. Apple ще бори пазара с „Рециклираща програма“
2. 10-те топ видеоклипа от Apple: Честит рожден ден Apple

Имаме честта да ви съобщим, че Кристиян Богданов е първият избран за ТОП гост-автор в класацията на SocialEvo.NET. Кристиян спечели това първо място благодарение на своите прекрасни статии, събрали куп читатели и споделяния из онлайн пространството. Разбира се, трябва да отдадем заслуженото и на останалите … Подобни статии:

1. Кой ще бъде той?
2. X-Factor първа в Класацията на Българските Фейсбук страници за месец ноември

BLACK HAND OVER EUROPE by Henri Pozzi Author s Preface to the English Edition I wrote the following chapters fifteen months ago, on my return from a long trip I had just made in the Balkans and in Central Europe, where I had been so often since the War to study the state of things [...]