ЕК: Четиво за Тотю Младенов

В скорошните си доклади Европейската комисия е отделила сериозно внимание на пазара на труда в България и на неговите структурни проблеми водещи до загуба на работни места. Дано това да доведе до преосмисляне на политиката и прекратяване на практиката да се товари пазарът на труда с тежести без да се мисли за ефектите.

Изпълнението на програмите и на мерките, предназначени за пазара на труда, през 2011 г. не предотврати значителното намаляване на заетостта. В голямата си част увеличението на безработицата е от структурен характер и отразява главно увеличението на географските несъответствия и на несъответствията в квалификациите,  тъй като повечето от закритите работни места бяха за нискоквалифициран труд. Мерките,  предприети от правителството с цел замразяване на заплатите в публичния сектор през 2010—2012 г., бяха подходящи и ефективни и спомогнаха за приближаването на заплатите и разходите за труд до равнищата на производителността.  Процесът на договаряне обаче трябва да включва механизми,  които ще гарантират по-здрава връзка между заплатите и производителността на труда. Увеличението на минималните осигурителни прагове изглежда тласка нагоре долната граница на заплатите,  а същевременно увеличението на минималната работна заплата в национален мащаб се е отразило в ограничена степен на средната работна заплата.

—

Поради очевидната неефективност на пазара на труда се изискват политически действия. Основните предизвикателства са свързани с несъответствието между търсените и предлаганите квалификации в някои сектори и региони. За постигане на трайно подобрение в тази област е необходим всеобхватен пакет от активни мерки по заетостта,  образованието и регионалната политика.  Освен това трябва да бъдат преразгледани браншовите и професионалните минимални осигурителни прагове.  Някои от тези прагове са определени много близо до средната за тези браншове и професии работна заплата, което налага по-висока реална ставка на социални отчисления за онези служители,  чиято действителна заплата е под облагаемия минимум. Вследствие на това тази система, чийто замисъл е борбата с недекларирания труд, може всъщност да оскъпи нискоквалифицираните работници в някои сектори и региони на пазара на труда.

—

Въпреки че продължителността на обезщетенията за безработица бе значително съкратена през последните години,  капаните на безработицата* се уголемиха от 2008 г. насам и останаха над средното за ЕС равнище. Това показва наличието на възпиращи започването на работа фактори,  особено за нископлатените работни места.  Обхватът и качеството на мерките за активиране продължават да бъдат ограничени. Политическите планове за реформиране и подобряване на работата на Агенцията по заетостта бяха обсъдени публично, но понастоящем няма стратегия за запазване на персонала  (например чрез адекватно възнаграждение)  или за предоставяне на необходимата инфраструктура и оборудване и въвеждане на стандарти за изпълнението. В своя национален план за действие по заетостта за 2012 г. правителството обяви мерки за обучение на своя персонал и за улесняване на постигането на съответствие между квалификациите и работните места чрез подобряване на разпространението на електронна информация за свободните работни места. Правителството заяви също,  че ще работи още по създаването на работна група за планиране на потребностите от професионални квалификации. Някои от тези ангажименти вече се отлагат от няколко години и не са достатъчно амбициозни предвид на влошаващата се ситуация на пазара на труда.

В настоящия момент създаването на работни места не изглежда да е сред приоритетите в дневния ред на правителството.

* Разбивката на капана на безработицата показва,  че данъчното облагане на труда  (подоходният данък и вноските за социално осигуряване) представлява едва 20 % от показателя, а останалата част е обезщетенията за безработица.  Капанът на безработицата се определя като разликата между брутните доходи и увеличението на нетните доходи при преминаване от безработица към трудова заетост, изразена като процент от брутните доходи. Използваният тук показател се отнася до несемейно лице без деца,  получаващо 67 %  от средната работна заплата, наблюдавана в икономиката.

—

По отношение на пенсионната реформа правителството значително ускори някои от мерките, договорени със социалните партньори. От 2012 г. законоустановената пенсионна възраст (понастоящем 63 за мъжете и 60 за жените) постепенно ще се увеличава, за да достигне съответно до 2017 г. и до 2020 г. 65 години за мъжете и 63 години за жените. Планираните реформи са стъпки в правилната посока, но промените не са достатъчно амбициозни и не ограничават в необходимата степен възможностите за ранно пенсиониране. Изискваният трудов стаж за работещите в полицията и армията беше увеличен с 2 години, но пенсионната им възраст остава непроменена. Не съществуват и планове за уеднаквяване на законоустановената пенсионна възраст за мъжете и жените, които са заплащали осигурителни вноски през цялата си професионална кариера. Ключово предизвикателство остава включването на лица, които не плащат осигурителни вноски в системата за социално осигуряване, както и засиленият контрол и критериите за отпускането на пенсии за инвалидност, което в миналото доведе до масови злоупотреби. 

Блогът за икономика 2012

Прочети цялата новина

Свързани новини: