Нощта на дългите медийни ножове в кристалната нощ на закланото свободно слово

Войната срещу свободата на медиите в България, която се води успешно и систематично от години, се изроди в медийна война с цялата условност на това понятие, защото, за да има автентична медийна война, тя трябва да се води преди всичко от нещо, което прилича на медии, а не на тояги с дистанционно властово управление за налагане на себеподобните.

Една групировка, начело с назначен за целта телевизионен групенфюрер, изправя до стената пресираната да коленичи вражеска пресгрупа. Това напомня на борбата за власт между фюрера Хитлер и неговите черноработници от СС срещу старата гвардия на националсоциализма на Ернст Рьом и неговите кафяви униформи от СА. Черните униформи надвиват в „нощта на дългите ножове” на 30 юни 1934 г. кафявите и унищожават физически вождовете им, след което повеждат родината си към пълния разгром в една безумна война.

Както в онази битка за надмощие между крайни социалисти с кафяви убеждения и не по-малко отвратителни националсоциалисти с черни планове за Германия и света, така и сега у нас огромното мнозинство граждани стоят като статисти, наблюдавайки мълчаливо как продължава клането на свободното слово в България. По повод това съучастническо мълчание германският пастор Мартин Фридрих Густав Емил Нимьолер е възкликнал:

„Als die Nazis die Kommunisten holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Kommunist. Als sie die Sozialdemokraten einsperrten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Sozialdemokrat. Als sie die Gewerkschafter holten, habe ich geschwiegen, ich war ja kein Gewerkschafter. Als sie die Juden holten, habe ich nicht protestiert; ich war ja kein Jude. Als sie mich holten, gab es keinen mehr, der protestieren konnte“.

След оригинала на немски, който може би ще улесни евентуалния интерес на западните ни съюзници към ставащото в България, ето и посоченият в Уикепедия превод на знаменитото стихотворение на пастора ( в което съм си позволил малка собствена намеса в края, акцентирайки върху думата „протестира”, защото тъкмо тя е използвана в немския оригинал).)

„Когато те дойдоха…“
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзните дейци, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен — вече нямаше кой да протестира.“

Може би ще прозвуча изненадващо за някои читатели, но тъкмо партийно-идеологическата окраска от т.н. медийна война ми се струва най-малко осветена от замерящите се сега с компромати воюващи групировки и по тази причина ми се иска да кажа нещо доста еретично за ушите на мнозина демократи- истински и въображаеми, които претендират да са уважаеми.

Време е да си зададем въпроса за критериите, по които един българин бива обявяван за демократ и за сбъркания модел на тези „рейтинги”.

Що е то демократът у нас- това качество по наследство ли се предава или се продава на сергията на съмнителните заслуги? Ако се предава по полов път, да не го мислим повече- любовта е сляпа. Или се изгражда в процеса на съзряване на един индивид, превърнал се пред очите на околните от поданик на Тодор Живков в човек от плът и кръв- с грешки и недостатъци, но с ясно изразена позиция по принципите въпроси на демокрацията, като свободното слово например.

Много е удобно за определени хора, но универсалното обяснение, че всички беди идват от недоубитите ДС и КГБ, не само че вече не отговаря на истината, но и се превръща в индулгенция за мнозина рушители на съвременна България, зинали да налапат де що се изпречи на пътя им- от лакомия или от обикновена лошотия.

За разлика от германския пастор, един от героите в днешната българска война, обвиненият от прокуратурата Любомир Павлов, не си е променял възгледите и по този критерий той е супердемократ. Ако пасторът е бил в началото поддръжник на Хитлер и после горко се е разкаял за това, Любомир Павлов винаги през последните 22 години е бил отявлен антикомунист. Нещо повече, той самият не пропуска да подчертае личната си заслуга като първи вносител на закон за разкриване на досиетата. Това прави ли го автентичен демократ и дори лидер на демократично мислещи ( и пишещи!) българи, облъчвани медийно от подкрепената от него кампания за разпокъсване на синята коалиция, увенчала се с успех? И ще се похвали ли някои от заговорниците в тази кампания с победата си сега или вече Павлов не е удобен подстрекател, работодател и приятел?

Този въпрос е време да се зададе, защото ножът е опрял до кокала. За него се борят най-големите хищници, докато масата хора с демократични нагласи стоят на безопасно (както си мислят) от ръмженето и хрущенето на кости място и на практика пригласят гладно, но мълчаливо. Кръвожадният демократ (!), какъвто излиза от самохвалството да бъде главорез на някогашния си съмишленик Костов, чрез изданията си поставя и днес акцента не върху заиграването си със сегашната власт, а върху „присъединилия се” ( според него) към враговете му Костов. Излиза, че Костов, маргинализиран, прогонен като коалиционен партньор и т.н. е по-голям враг, отколкото онзи и онези, които наистина дърпат конците на групировката, сразила в една откровено спонсорирана от същата власт самия Павлов и компания. На тази власт Павлов дори с намек не смее да се разсърди, но продължава да размахва тоягата към Костов като към главния злодей в сюжета.

Нещо повече, в телевизионно предаване преди броени дни братята Любомир и Юлий Павлови се умилкваха откровено на ГЕРБ с прогнозни комплименти, че тя ще спечели пак изборите в качеството си „нова десница” ( към която явно се надяват да присъединят остатъците от разбитите „авари” от СДС). Но това не ги спаси, макар да си мълчаха, когато се разправяха един по един с демократите в България. И сега няма кой да протестира в тяхна защита…

Как ще завърши тази нощ на дългите ножове между боричкащите се крила на големите и малките подмазвачи в т.н. медии не е чак толкова важно. Но че колят свободното слово и се гаврят с трупа му, това е кристално ясно- като в „кристалната нощ” в Германия.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: