Кой плаща казачока на внезапната телевизионна дружба със сирийския режим

Легендарни са случаите на шмекеруване с имитация на „героизъм” от страна на български журналисти навремето уж от мястото на опасните събития в Близкия изток. Ще избегна имена , но си позволявам да припомням позабравените истории от позициите на журналист, живял в Бейрут 4 години в обстановка на постоянни атентати, бомбардировки, обстрели, пожари, отвличания, престрелки и лични заплахи с оръжие, включително с цел грабеж, довели на два пъти до отнемане на автомобила ми под дулата на въоръжени бандити. Ето защо с лекота разпознавам имитаторите и фалшификаторите по темата за „героичните” репортажи от мястото на събитията.

Имаше един възрастен колега, изплашен от ставащото в Бейрут, който сипеше по телефона от посолството на НРБ в Дамаск твърдения, че предава в момента на живо от мазето си в Бейрут на свещи, защото няма ток ( факт е иначе: голяма част от 4-те години в Бейрут прекарах ако не на свещи, то на ток от малък бензинов генератор, тъй като боевете и бомбардировките непрекъснато предизвикваха аварии).

Друг „герой”, който имаше редкия журналистически шанс да попадне в Бейрут в началото на голяма военна израелска инвазия и да посочи пред камерата с пръст от балкона ( на същото жилище с пробойните по стените в спалнята ми, което обитавах в това състояние по-късно) задаващата се пушилка на войната, избяга в Сирия с жените и децата. После от София си направи „документалния” филм с кадри от международния телевизионен обмен, заснети от онези журналисти, които наистина с риск на живота си са останали в града.

Трети „юнак” извъртя още по-изумително нагъл номер, като имитира в Докторската градинка в София ( какъв мързел- на метри от сградата на телевизията!) пълзене сред храсталаци и изкуствен дим, след като беше избягал от реална напечена ситуация в друга гореща точка на света ( което не му пречеше да е голям шеф в телевизията и да „коли и беси” в производството на документални филми, а след това дори да стане министър в кабинета „Виденов”).

Сегашната „Гореща точка” на ТВ 7 е ”достоен” наследник на тези „бойни” традиции от времето на НРБ. С внушения за някаква храброст и екслузивност от тази телевизия подвеждат зрителите си, че правят журналистика от мястото на събитието, а всъщност прокарват пропагандните тези на кървавия сирийски режим и неговите руско-китайски покровители- режим, който проявява удивителна благосклонност към телевизионен екип от държава, която не само току-що е изгонила сирийски посланик и е предизвикала реципрочните мерки на Дамаск, но беше домакин на смъртните врагове на Башар Асад на обединителна конференция в околностите на българската столица.

Никой чужд журналист не може да припари днес в Сирия, освен ако …не е свой. Най-големите майстори в изкуството да се върви по опасния тънък лед на горещите конфликтни точки, като колегите от британския „Канал 4”, успяват с големи мъки и рискове да се уредят като съпровождащи конвоите на ООН. Но за тази цел се иска решителната логистична подкрепа на самите международни наблюдатели в координация със сложни ходове и „ходатайстване” от страна на дипломацията на съответната държава. Не случайно, постигайки това, „Канал 4” заслужи възможно най-голямото професионално признание: продаде кадрите си на най-върлите си световни конкуренти, например на Си Ен Ен, които не успяха да постигнат същия рискован висш пилотаж.

Какво имаме в случая с изпратените в Дамаск репортерка и оператор на ТВ 7? Този екип от аджамии ( поне за репортерката е сигурно, че не е в час изобщо) си живее там с протекцията на благосклонния към тях режим, явно много добре осведомен, че българските другари не са дошли да му мътят водата.

Пратениците на ТВ 7, както се оказа след моя проверка, не само не се намират в Сирия с помощта на българската държава, но на практика са направили всичко възможно да изненадат българското външно министерство. Кой ли им е уредил воаяжа, как мислите? Кой ли е гарантирал пред сирийския режим, че трябва да допусне телевизионен екип от държава, която иначе официално заема толкова остра, враждебна на режима в Дамаск позиция? Имайте предвид, че на други заявки на български журналисти да отразяват събитията в Сирия е било отказано категорично. Достатъчно е да спомена пробивната Елена Йончева. Дори и тя, с нейните връзки по руска линия, не е умилостивила достатъчно сирийските власти. За екипа на ТВ 7 обаче вратите на забранената територия обаче се оказаха гостоприемно разтворени. И той оправдава напълно доверието на руско-сирийските си приятели.

Трети ден по този начин един български телевизионен канал бълва едностранната гледна точка на сирийския режим, внушавайки удобната за Дамаск версия, защитавана на международно ниво от Москва, че войната в страна се води от терористи срещу режима. Днес за първи път от студиото в София и в самата кореспонденция не се повтаряше папагалски любимото извинение на сирийския режим за собствената му бруталност, кодирано като „Ал Кайда”. В предишните два дни лайтмотива беше, че тъкмо „Ал Кайда” върши атентатите, сякаш последователите на Бин Ладен лично се изповядват за всяка бомба на Диляна Гайтанджиева и Николай Бареков, докато останалата част от света, извън руските медии, тъне в догадки дали пък не е вярна тезата на сирийската опозиция за ръката на Дамаск в кървавите бомбени провокации срещу мирно население. И нотка на съмнение не прозвуча в категоричната увереност на ТВ 7, че ставало дума за „Ал Кайда”.

Днес индулгенцията „Ал Кайда”, която със сигурност има роля в събитията, но нито е техния причинител, нито пък е основната им движеща сила, беше заменена от друга любима пропагандна теза на кървавия режим, според която гражданите „се държат умишлено” от бунтовниците, което пречи на правителствените войски да ги „смачкат”. Излиза,че отчаяната съпротива на слабо въоръжените опозиционери срещу натъпканата с тежко руско оръжие редовна армия оцелява единствено поради добрата воля на хуманния Башар Асад, който много внимава да не пострада някой невинен гражданин. И това внушение се прави по отношение на един режим, наследник на маниера цели квартали да бъдат сривани с артилерия, както постъпи бащата на Башар през 1992 –ра година в Хама, избивайки безогледно хиляди жени и деца за да потуши един бунт в града!

Ето в оригинал какво „предполага” разследващата журналистика на ТВ 7 :

„Екип на ТВ7 в епицентъра на битката в Хомс
BNews.bg

Военните действия не стихват по 24 часа в град Хомс в Сирия, екипът на ТВ7 е точно пред квартала, където се разиграват най-кървавите битки.
Военните действия не стихват по 24 часа в град Хомс в Сирия, екипът на ТВ7 е точно пред квартала, където се разиграват най-кървавите битки.
Това предаде в пряка връзка за „Гореща точка“ кореспондентът на ТВ7 в Сирия Диляна Гайтанджиева.
Разследващата журналистка предположи, че умишлено обикновените граждани се държат в размирния квартал, защото в противен случай армията ще смачка бунтовниците, които са се барикадирали там.
Тя и операторът Николай Куманов в момента са единствените журналисти, които се намират в най-горещата точка в света.
Гайтанджиева уточни, че представителите на медиите имат по десет дни акредитация за престой в Сирия и който го пресрочи, подлежи на арест.
В момента се водят битки между армията на Башар Асад и сирийската свободна армия на опозицията.
Един жилищен квартал е основното бойно поле в Хомс, там снощи парламентьори – пет племенни шейха не са били пуснати,
допълни в жива връзка с Николай Бареков Гайтанджиева.
Тя разказа още, че най-често се вземат заложници, отвличат се хора, които пускат след няколко дни, когато им бъдат изпълнени исканията. „

Някой ще се поинтересува ли тук какви движещи корупционни сили стоят зад „феномена“ на този абсурд с внезапно бликналата дружба със сирийския режим и дали те не са същите, които от години превземат българския медиен пазар в угода на чужда държава?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: