Русия може да не е същата, но България е все повече като Русия

”• Денят започва…развлекателно предаване с водещ Георги Любенов
неделя
• 10:00
• БНТ 1,
• Гости Иво Инджев и Светлана Шаренкова по повод последното събитие на гражданската инициатива за демонтиране на ПСА на 17 юни 2012, когато позорния надпис на „паметника“ беше опакован с българското и европейското знаме. „

Не бих анонсирал собственото си участие в телевизионно предаване, макар да съм призоваван редовно от редовните читатели на блога да го правя. Стигат ми упреците на агресивните ми противници, че съм се бил взимал насериозно, за да им давам още поводи ( макар пък не те да са онези, който ще ми определят поведението). Но правя това изключение, защото се намирам в „особено” положение.

Аз може да не се взимам насериозно, но други ме фокусират – не кой да е, а самият премиер даде сигнал за „нападение”. Вече близо седмица съм посочен като личен враг лично от властника, когото руския патриарх Кирил окуражи да управлява България с „твърда ръка”, след като въпросният (достатъчно безконтролен и без това) човек му целуна страстно и покорно ръка, както Бареков целува ръчицата на дядо си Николай, пловдивския мутрополит-всеки на нивото си целува…

Съответно назначеният да се разправя с враговете на управляващите телевизионен „велик инквизитор” Бареков отприщи дълго сдържаната МУ ( защото му я сдържаха досега) омраза и се развихри да ме ругае от екрана на поверения му канал ТВ 7.

В блога ми рязко зачестиха писани под индиго нападки, граничещи със заплашителния тон. Оставени без отговор, какъвто не искам и не мога да давам на всеки платен провокатор, те биха създали впечатление за някаква колективно изповядвана истина, произнесена от „народа”- любим метод за помпане на стърчащ рейтинг на популистко-червенеещата управляваща олигархия, чиито телевизионен говорител се изяви в кафяво отдавна с призивите си Генерала да хвърля в камионетките враговете си и да ги води на стадиона ( за разстрел) и тъкмо поради тази заслуга беше назначен да вилнее като шеф на наказателен пропаганден отряд в поверената му телевизия.

Да се управлява страната чрез телевизията е една от приликите между Русия на Путин и България на Борисов, който наследи и доразви този похват от своя дългогодишен сътрапезник Георги Първанов. Нямам кой знае колко възможности да се защитя срещу персонализацията на властовата атака и по тази причина обръщам внимание на това, че от БНТ ми дават думата в неделя. Надявам се, да не е последваната дума за мен. Или за водещия, дръзнал да отправи поканата.

Междувременно вижте как в Русия вече се разправят с неудобните блогъри ( и не само с тях). Мислите ли че „Бойко” би се спрял пред нещо подобно и в България? Ако свирне на слугите си, те с удоволствие ще приложат руския опит, на който и без това подражават в „мека” форма-засега.

РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ Е СЪЩАТА

Дойче Веле
Русия се върна към времената, когато държавата имаше монопол над истината, а всеки, който беше несъгласен с нея, беше обявяван за враг, по-страшен от мафията и Запада, взети заедно. И все пак: Русия вече не е същата.

Можете ли, за миг поне, да си представите следната картина: руският президент Путин преговаря на равна нога с протестиращата опозиция, и то аргументирано и самокритично. Звучи като фантастика, нали?

Путин предпочита други изразни средства. Като тези, които бяха използвани наскоро по време на обиск на едно жилище в Москва: след нашествието на специалните части домът приличал на бойно поле: навсякъде разпръснати книги, албуми със снимки, дрехи. Става дума за жилището на опозиционния активист и блогър Алексей Навални.

Подстрекатели и агент-провокатори на Запада

Формално Навални е свидетел по дело, но с него се отнасят като с престъпник. След 13-часов обиск маскираните командоси напускат жилището с кашони, пълни с фотоапарати, компютри, флашки и компактдискове. Търси се доказателствен материал за „подстрекателство“ към масови протести. 160 следователи се занимават със случая. И те усърдно се трудят. Същата сутрин следователи обискират жилището на журналистката Ксения Собчак. Тя също е „свидетел“, но паспортът й е иззет, както и наличните пари в брой. Собчак е дъщеря на станалия известен през 1990-те години либерален политик Анатолий Собчак.

По време на обиска не й разрешили да влезе в банята, дори до тоалетната я съпровождал маскиран мъж с „Калашников“. Подобни методи на унижение, заплаха и психологически натиск целят да покажат на опозицията кой държи властта в Русия. Такава е тактиката на Путин. Самият той дори не назовава своите противници по име. Говори за „определени хора“, свързани със Запада.

„Ние сме властта“, скандират демонстрантите. Стройни редици от полицаи имат за задача да ги убедят в противното. Според тайните служби хората с бели лентички представлявали много по-сериозна опасност от престъпниците и корумпираните власти. Защото си позволяват да имат мнение и са недоволни. Защото търсят алтернатива.

Властта определя кое мнение е правилно

Както по времето на Съветския съюз, инакомислещите днес биват обявявани за врагове. И днес съществува държавен монопол над „правилното мнение“. Интересите на държавата едно време се определяха от комунистическата идеология, а в днешна Русия те се сливат с интересите на една властова прослойка, която определя какво е добро за страната и какво – не.

След разпадането на Съветския съюз трансформацията на обществото и политическата система в Русия протече много по-мъчително в сравнение с други страни от бившия Източен блок. По време на управлението на Путин бяха орязани много свободи, а развитието на демокрацията де факто беше прекратено. Поради недоразвитостта на демократичните институции през 1990-те години, мнозина руснаци днес предпочитат силната ръка. Но не и онези, които протестират срещу „системата Путин“. Повечето от тях искат функционираща държава, свободни медии, честни избори и правосъдна система, която противодейства на корупцията.

Досега Путин се радваше на популярност, защото съумя да стабилизира Русия. Но с реакцията си срещу обществената промяна той всъщност погребва стабилността, защото всяко действие предизвиква съответно противодействие. Колкото по-твърди стават мерките на държавата, толкова повече протести ще има. Руснаците вече не искат автократичен лидер и „твърда ръка“, а функционираща демократична държава.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: