Вярно е, че Goоgle и Facebook са конкуренти отдавна. Вярно е, че се стремят да дръпнат едни гърди напред. Но това, което се случи, е прцедент. Неочаквано и необяснимо. А като потребител, бих казал и осъдимо! Какво стана? Ми просто е. Тази сутрин като станах … Подобни статии:

1. 18,3% от маркетьорите използват социални мрежи в e-mail кампаниите си
2. Как посетителите разглеждат вашия Facebook профил – буквално

Анализът на медийната онлайн среда през първото полугодие на 2012 г., наблюдавана през платформата Европейски медиен мониторинг, разкрива устойчиви тенденции, тематизирани в регулярните анализи, осъществявани от 2009 година до сега. Процентното съотношение на различните категории новини през 2011 и 2012 г. е относително устойчиво и откроява преимущественото публикуване на информации ...

Флашмоб и земетресение – това са ключовите думи в българската хроника за Фейсбук от последните месеци. Социалната мрежа напоследък задължително присъства в новините за демонстрации на големи групи хора, които се събират на определено място с конкретна цел. Флашмоб представлява внезапна тълпа, която се формира на обществено място, извършва някакво ...

2012 г. е година между избори – след президентските и местните през 2011 г. и преди парламентарните през 2013 г. Противно на очакванията, този междинен период съвсем не се оказва време на предизборен вакуум. Показват го актуалните примери на предизборно планиране: СДС се оттегли от „Синята коалиция”, движението на Меглена ...

След броени дни “България Днес” и “Всеки ден” ще духнат свещичката върху първата си торта за рожден ден. При нас са от година, когато шумно и с лакти си проправиха път към реповете, провъзгласявайки се за “добрите ченгета”, които ще следят за обществено-политически нередности и ще върнат на българския читател ...

Ако погледнем политиката само през призмата на лайфстайл медиите, през изследвания период (декември 2011 – юни 2012) определено цари времето на жените. Които някак естествено са нахлузили костюми на супергероини. Докато мъжете политици извън предизборната кампания нямат смелост да се изявяват на лайфстайл полето, за да не засегнат имиджа си ...

Едно модерно и искрено мнение на арх. Петър Захаринов от студио Praktrik за промените в Закона за горите, конфликта между инвестициите и природата, екологичното строителство и нуждата да се преосмисли демодирания модел на развитие на туризма в България, което открихме в DeZona:

„Няма да ви занимавам с тълкования на членове и алинеи от закони, въпреки че ходя по протестите още от самото им начало. За мен най-проблематични си остават идеалите и ценностите на хората, прокарващи същите тези промени. Те не винаги са непременно лоши, но почти винаги са демоде!

Ще си позволя да ви разкажа за моя собствен сблъсък с хора от породата на Цеко Минев. Примерът не е от планините, а от морето, но генетиката е една и съща.

Всичко започна преди малко повече от шест години, когато се дипломирах като архитект и получих за дипломната си работа престижната награда да работя за проект на световноизвестен британски архитект в България. Впоследствие разбрах, че теренът, на който този проект трябваше да се случи, е едно от последните диви и незастроени места по нашето крайбрежие. Ако преведете от български на турски в google translate“земя дере“, ще разберете за кое място става въпрос….

Това, което разбрах от работата по този проект, е, че в голяма степен и инвеститори, и българският архитект, партньор от българска страна, за който всъщност работех и който продължавам много да уважавам, вярват, всеки по своему, разбира се, че прявят нещо велико и невиждано в България.

Инвеститорите, водени от схващането, че правейки пари за себе си, правят добро за България, а архитектът – от искренното мисионерско желание най-накрая световно признат архитект да проектира нещо у нас и България най-накрая да се появи на международната архитектурна сцена. И всичко щеше да е чудесно, ако извадим намеренията им от контекста на мястото… и времето. Защото според мен всичко това е не друго, а една безнадежно закъсняла индустриална революция от капиталистичеси тип по морето, а сега и в планините. Революция, която в западния свят се е случила преди десетилетия, окрилена от вярването, че човек може би е по-силен от природата и затова – дайте да проверим дали наистина е така!

А светът в момента вече е друг. Или поне светът на младите поколения е друг. Ние сме осъзнали, че с природата не можем да се състезаваме! Неслучайно усетих смут и неудобство от страна на британските архитекти, от студиото на Фостър, когато стъпиха за първи път на Карадере. Неслучайно месеци наред спориха с инвеститора за пет пъти по-малко застрояване, от това, което нашето „законодателство“ им позволяваше. А инвеститорът, в момента собственик на един от двата най-големи футболни клубове в страната, на който по ирония на съдбата симпатизирам, доколкото все още се интересувам от футбол, се съгласи едва след маркетингови проучвания на пазарите, на които искаше да продава. Сякаш за първи път осъзна, че в развитите капиталистически имотни пазари печалбата не се генерира толкова от количеството разгъната застроена площ и цената на вложените материали, а от добавената стойност на продукта, който предлагаш. А същата тази добавена стойност в случая е стилистиката, оригиналното градоустройство…… но най вече ПРИРОДАТА!

Дори от меркантилна гледна точка моделът, който нашите „инвеститори“ налагат, е нецелесъобразен… освен в схема за пране на пари.

Този модел показва тотална липса на въображение в областта на туризма. Нашата природа дава огромни възможности за реализация на алтернативен туризъм, от който да печелят „малките“ хора чрез собствените си умения и ресурси, а не да влизат в матрицата на някоя „голяма“ фирма, срещу мизерна заплата и подчинение. Единственото, което се изисква, е въображение и предприемчивост. Старият закон за горите едва ли е пречел на това.

На нашите „инвеститори“ въображението им стига дотам да си наименоват хотела и ресторанта с гръмки вносни имена, сякаш очакват, че като дойде някой италианец, англичанин, французин, грък или германец искренно ще се изкефи, с извинение за жаргона, на това колко по-добре ги умеем тия работи от самите тях… А те, туристите, търсят автентичност и идентичност в местата, които посещават. Само на алкохолните и секс туристите не им пука къде са попаднали и не излизат от комплекса. Те, нашите инвеститори, основно на такива клиенти се „радват“! То, какъвто клиентът, такъв и инветиторът! Това са нормални закони – този, който измисля продукта, е от същата порода като този, за когото го е измислил.

За добро или за лошо, проектът на брега на морето не се осъществи, било то заради кризата, било то заради намесата на природозащитни организации. Те със сигурност, по мои впечатления, имаше върху какво да възразят. Казвам за лошо, защото ако все пак апетитите към това място надделеят, проектът на британците щеше да е по-малкото зло, от това, което е възможно да се случи там.

Ще попитате и защо зло, след като в селището транспортът щеше да е само електромобили и велосипеди, горите почти изцяло щяха да са запазени и изобщо – въглеродният отпечатък върху природата от експлоатацията на селището щеше да е нулев, благодарение на централата, работеща на био гориво, която се предвиждаше.

Ще ви отговоря… Защото аз еко строителството го разбирам малко по-иначе. Не може да е еко имот, който могат да си позволят една шепа сноби, които най-вероятно имат още няколко собствености на други подобни места! Това аз го наричам разхищение, маскирано под зелена маска! Това е и разбирането на племето на едрите предприемачи за екологично и природосъобразно! Да не споменавам и за спорния характер на био горивата и как вероятно се изсичат „белите дробове“ на земята заради тях!

И Цеко Минев сигурно се възприема като мисионер на този закъснял природен индустриализъм. Не подбира средства и за нещастие май е по-организиран и целеустремен от инвеститорите, за които ви разказах. Вероятно живее с илюзиите, че нечистотата на капитала е оправдана, само и само да изкараме България на световната ски карта. Само дето е доста спорно само след 20 – 30 години дали изобщо някой ще се интересува от професионален спорт изобщо, та за световна купа по ски да не говорим! То и за писта за Формула 1 даже се говори…

Доста е спорно в условията на едно демасовизирано и шарено като навици и начин на живот общество, каквото може би ни очаква, как някой ще може да напълни стадион за футболен мач, пък камо ли за ски състезания! Ще поживеем, ще видим! На мен обаче не ми се рискува, когато това време дойде, децата ми да се сърдят, че нищо не съм предприел СЕГА!

Единственият начин, който аз виждам, България да е конкурентноспособна, е не да обикаля стадиона 1 – 2 обиколки след напредналите държави, а да пресече игрището и да застане до тях. Те, великите цивилизации, ако трябваше да са преживели всички етапи на развитие на други велики цивилизации преди тях, докъде щяха да я докарат! Младите българи живеят с пулса, с който тупти светът в момента. Те знаят какво се случва там, кое е актуалното и накъде върви той. Как се използват природните ресурси и как умните държави ги уважават и пестят. Те отчаяно искат и тук да е така, защото виждат в перспектива последиците от глупостите на „националноотговорните“ инвеститори, които по природа са хищници и с нищо не са показали, че смяната на козината означава и смяна на характера.

И докато хищниците са най-заинтересовани, законите трябва да са рестриктивни. Няма как да спрем вълка, ако го пуснем в кошарата наполовина! Младите хора са тези, които знаят как да спрат обиколката на стадиона и да пресекат тревата. Политическата класа в момента тия работи не ги разбира, тя в момента реализира собствените си идеали и стремежи отпреди 30 – 40 години, или просто избива комплекси!“

На 10.06.2012 г. в гр. Димитровград, Уляновска област – Русия (предишното му име е гр. Мелекез), бе подписан договор* за сътрудничество и взаимодействие в областта на културата с община Димитровград в Дунавска България, съобщава сайтът Cultureringbg.com.

Тони Филипов, д-р 

Снимка № 4. До сега всички се опитваха да ни управляват, нека за разнообразие един пък да ни забавлява.

Понеделник, 18 юни

Плевнелиев тури вето и на Закона за горите. „Стандарт” коментира: „В момента президентът и премиерът приличат на алпинисти, които се катерят с общо въже по отвесна скала. Подсигуровката винаги е съмнителна, а мераклии да им резнат въжето у нас, дал Господ. Най-голямата грешка ще бъде да почнат да си правят дребни номера…”

Което ме подсеща за една задача от учебника по математика за 5 клас. Която не е съвсем подходяща за случая, защото в нея става дума за трима алпинисти. Но не е и невъзможно да се адаптира. Трима алпинисти поставяли изолация на осмия етаж. Една кисела пенсия, на която й нарушили сиестата, им резнала въжето. Първият успял да се хване за осигурителното въже, вторият се хванал за краката на първия, третият се докопал до органа на втория. Пита се кое ще се скъса първо?

Органът? Не! Гласните струни на втория…

Да, в същност, определено става и за двама алпинисти. Но в момента не съм в състояние да им разпределя точно ролите…

Меглена Кунева вика за Бойко: „Това е комикс, това не е политика.”

Само за два дена, вика, Борисов излъга два пъти. Първо за Закона за съдебната власт. Втори път излъгал със Закона за горите: „Обещал е на олигарсите влекове и писти, но публичната реакция пак го уплаши и той отстъпи…”

Може верно да им е обещал. Както знаете, властта вдигна допустимата скорост по магистралата от 130 на 140 км./ч (и от 90 на 120 км/ч за скоростен път). „Управляващите не успяха да представят убедителни аргументи в полза на изменението”, писа в. „Сега”.

Щото няма, затова не са представили. А тия, дето ги има, едно, че не са за представяне и, друго, че льольовците в НС може и да не ги знаят.

Вчера един приятел ми разправи цяла теория („Теорията на дросела”) защо се прави. Промяната е заради дросела, който, колкото по-висока е скоростта, толкова повече се отваря, и колата смуче гориво като ламя. Ако карате със 150 км. в час (а вие ще карате с толкова – 140 плюс до 10 авантаж, за който не глобяват) ще горите по 2-3 литра (5-6 лв.) на 100 км. повече. И къде ще отидат тези 5-6 лв.? Точно така, при др. Златев. Този приятел твърди, че затова няма да се оправят и задръстванията в София и големите градове. Щото ще падне консумацията на гориво.

Има логика, не ли?

И ако го погледнем издълбоко, пак ще стигнем до опазването на природата. Между другото, мисля, че си обяснявам защо в ГЕРБ се отнасят така безотговорно към природата. Реципрочно е, щото и тя не се е отнесла много отговорно с тях. За вътрешния им вид говоря, не за външния.

Кошлуков поканил в студиото си главсекът на МВР Кр. Георгиев. Говориха си за това кое е по-вредно – полицейското насилие или полицейското безсилие. Странно, но журналистът като че ли клони към виждането, че полицейското безсилие е по-опасно. Вика: „Как така си позволяват някакви да бият полицаи?!… За мен това е особено деликатен въпрос. Не трябва ли законът да бъде променен тук?”

За мен, вика, е деликатен въпрос… Ами да, деликатен е.

„Из делниците на един луд”, 24 февруари 2003. „Вчера в една дискотека във Велинград ченгетата видели депутата Кошлуков и така му се зарадвали, че решили да го водят в РПУ-то да пият кафе. Ама Кошлуков не щял, щото трябвало да става рано, та те му сложили белезниците и го завели зорлен. И пили кафе. После Кошлуков си тръгнал и благодарил учтиво.”

Така излизаше от съобщенията на МВР.

Обаче Медиапул разказва друга версия, която, трябва да го признаем въпреки пазарджишката солидарност, звучи далеч по-правдоподобно. Куши бил на дискотека с някакви криминали от Пазарджик – Голямата пръчка, Малката пръчка и т.н. Пили, неплатили и се били… Дошла милиция, на която Куши съобщил дефинитивно кой е той и как ще ги изволни всичките. И за да не остане съмнение в сериозността на намеренията му, съборил един на земята. И тогава го закопчали…

Ако мен ме набие полицията веднъж, за цял живот ще я намразя. А той, не са минали и 10 г., и вече призовава за по-строги закони за посегателство на полицай…

Главсекът явно се прави, че не знае за този случай и търси примирие в спора: „Да кажем, че и двете явления са еднакво вредни – и насилието, и безсилието, това е все едно да имаш Касандра, пък да я ползваш като обикновена жена.”

Тука нещо не разбирам. Що да не я ползваш и като обикновена жена. Тя като е врачка, няма ли си всички атрибути на обикновената жена? Дето викаше Уили Старк от „Цялото кралско…”, „доколкото ми е известно, оная работа на учителките се намира на същото място, където е и у останалите жени”. Също и при врачките. И много хора си ги ползват по изначалното предназначение. Мога да дам пример с Берлускони и една популярна врачка, но нямам доказателства, та ще се въздържа.

Вторник, 19 юни

 „Използване на тоалетна в изправено положение пред забрана”, съобщава „Труд” покъртителната новина. Да, наистина е покъртителна. Ние никога няма да клекнем! Никога! Само женско клечи!

Шведският ляв (естествено, какъв да е друг!) политик Виго Хансен поискал да се задължат  мъжете да го правят седнали в обществените тоалетни.

Под дописката читателят Кънчо с основание написал коментар в стил Бойко отговаря на Доган: „Тоя шведски педераст да дойде на една ръка разстояние и да се опита да пикае клекнал, че да види какво ще му се случи…”

На една ръка?

А, извинявам се, разбрах… Егати кросното!

Не знам, от една страна ми се струва, че мафията на бракоразводните адвокати няма да позволи. Щото една голяма част от тях ядат хляб от това, че мъжете забравят (мързи ги, де!) да вдигнат седалката. А тази мафия е много влиятелна. Ние даже президент сме имали от нея. Но, от друга страна, това, че мъжете могат и прави, страшно дразни феминистките и една група от нашия пол, които се наричат „мъже, но не фундаменталисти”. Те също са доста влиятелни, та ще видим…

Правилният и другите начини

През 2006 г. вестниците писаха, че в Брюксел навсякъде в тоалетните имало картинка, със задраскан правопикаещ субект (ама нарисуван да пръска на всички страни като градинска лейка) и до тази картинка турили и правилния начин – седнал субект. Което е пълна глупост, щото ще принуди хората да „пускат водата” в мивката. Което, българите и без това често практикуват. (Не всички българи, а само тези, които са над 1.65 см. Сидеров например, може да има много пороци, но този не може да го има.)” Само на теферич обича повече българинът. Щото е голям кеф да подгониш някоя мравка по някоя тревичка, тя нагоре, ти след нея… Или пък на белия сняг…

Ако мислите, че изпростяваме, ще ви кажем, че ние тези работи ги учим от литературната класика. Например това за тревичката, сме го научили от «Клошмерл», когато кметът Бартелеми Пиешу разсъждаваше къде да сложи писоара и дали той ще се радва на обществено доверие.

„Мъжете  нямаше току така да склонят да се изливат на определено място и при това лишено от онези малки удоволствия, които предлагат прищевките на една точно насочена струя — тук ще прогони някоя листна въшка, огънала стръкче трева, там ще удави мравки или ще сгащи някой паяк сред мрежата му. На село, където развлеченията са редки, трябва да се държи сметка и за най-малките удоволствия. И да се държи също така сметка и за мъжката привилегия да се извършва това прав, открито, бабаитски, — от това се печели престиж пред жените, а на тях добре е по-често да им се напомня по-долното им положение…” (Ето това дразни феминистките!)

И понеже има една порода читатели, привърженици на „категоричното неприемане на битието” (по Кундера), които се гнусят и протестират, и ни „качват на сливата” (както казва Веждичката) всеки път, когато стане дума за такива естествени работи, та на тия пуритани ще посочим примера на г-жа Пюте, моралистката на Клошмерл. Така свършват големите моралисти, пуритани, пуристи и всякакви други исти (без хомосексуалисти): „Гледаме по Уличката на монасите се носи някаква страшна кранта, ама чисто гола, само с една молитвена броеница, препасана около корема и малка шапка, поставена на върха на главата и накривена настрани. Чисто гола, една такава като фурия, и като ги плещи едни, ама такива мръсотии, че можеше да обърне в бягство цял полк от зуави…”

Понеже споменахме Кундера, та да кажем, че според него туй с мивката било любимо на чешките доктори! И като се замисля, сигурно и на българските. Щото те имат само мивка в кабинетите. И, когато излезе един пациент, а не поканят веднага следващия, да знаете, че докторът… Така мисля.

Така. Да се надяваме, че неутрализирахме моралистите. Поне са предупредени. Да продължим с литературната класика. В „Любов по време на холера” надълго се обяснява войната на Фермина Даса и д-р Урбино по повод „намокрения ръб на клозетната чиния”. Ама в такива подробности се обяснява, че дори и ние  намираме, че няма да е учтиво да ви ги сведем до знанието. Само финала: „В навечерието на старостта самите затруднения на тялото подсказаха на доктор Урбино окончателното разрешение: уринираше седнал, при което клозетната чиния оставаше чиста, а той — невинен.”

Д-р Урбино се примирява някъде над 80-те. Ако оцелеем до тогава, пак ще го мислим. Но сега само през… трупа ни!

И от Булгаков имам подходящ цитат. Онова за разрухата. Станишев много обича да цитира „Кучешко сърце”. Абе, той дали… Не бих се учудил.

Сряда, 20 юни

От „Софийска вода” поискали поскъпване с 12%, до 1.80 лв. кубика, щото възнамерявали да направят инвестиция от 42.5 млн. лв. Демек, ние да направим инвестицията…

Инвеститори?! С камъни да ги биеш такива инвеститори!

Използвам случая да ви поканя да протестираме срещу енергийните вампири.

Според „Труд” шефката на “Софийска вода” Мариана Итева рекла: „Според изчисления, направени на базата на данни на НСИ, социално поносимата цена на водата в София е над 5 лв. куб. м.”

А що не 10 лв.? Като ще я определяме тъй едно към кесим, да кажем нещо по-кръгло.

„В същото време, вика, едва около 30% от водопроводите са изградени с нови материали. Останалата част са стари и често има аварии.”

А що, бе?! Що само 30?! Нали  още с подписването на концесията трябваше да се инвестират нам колко си милиона? Ама не се инвестираха, а се откраднаха. Ето какво сме писали на 30 ноември 2005 г.: „Шефът на “Софийска вода Старлинг си назначил 8 консултанти (до един без висше техническо образование) и им плащал по 6300 евро на ден. До сега им раздал 3 326 400 евро. Отделно самолетни билети, ресторанти, обучението на отрочетата им и всичко, което обикновено се прави на чужд масраф. Чужд за тях де, щото за нас хич не е чужд!”

Те сега не са същите концесионери. В смисъл, те, както се вижда, манталитетно са точно същите, но като юридическо лице са други. Не помня вече, колко пъти се смени концесионерът… И все има какво да се издои от нас.

Ало, пенсиите! Повтарям за вас специално, социално поносима цена 5 лв. за кубик! Дори и да не ви е къпането сред главните приоритети, длъжни сте да протестирате! Пет лева ще постави под въпрос и обредното великденското къпане!

Ей, многократно съм ви съветвал поне онова, което зависи от вас да направите. Не се майтапя, само смяната на канапа на тоалетното казанче с твърд теглич реализира по три кубика месечно икономия. Твърдият теглич (тел) дава възможност да дръпнеш и да върнеш. Нужно ли е за няколко капки да хабите цяло казанче? Не, нали?

Учени от Лондонския колеж по хигиена и тропическа медицина изчислили, че общото тегло на човечеството е 287 млн. тона.

Изчислили са дръжки. Една година големият хуманист Петьо Блъсков беше заповядал да изчислим тонажа на депутатския корпус. И нас, естествено, ни домързя да ходим от човек на човек да задаваме интимни въпроси и му декларирахме една напълно произволна цифра. Да не ви излъжа, че мина доста време, но мисля, че ги изкарахме 19 т и 632 кг. И той го прасна на първа страница с толчави букви… Щото, вижте какво, така се правят вестниците. Не винаги има новини и се налага редакторът някъде да натамани, някъде дори да поизмисли. Много добре го е казал Кестнер („Фабиан”): „Съобщения, чиято недостоверност не може да се докаже, или пък може да се установи едва след седмици, са верни.”

Както и да е. Да се върнем на изследването. Средното тегло на възрастен човек в наше време било 62 кг. В Северна Америка е 80,7 кг, а в Азия – 57,7 кг. Учените викат, че ако всички хора в света тежаха, колкото в САЩ, това би било еквивалентно на увеличаване на населението с един милиард души.

По-лани американският журналист Бенджамин Радфорд писа: „Ако наистина искате да помогнете в спасяването на Земята, свалете няколко килограма.”

Което изглежда логично. На Земята ще й олекне. 6.5 млрд. човека по 5 кг. са 32.5 млн. тона по-малко. И може да почне да се върти по-бързо… Но не знам дали това е на добро. Щото и сегашната й скорост е твърде опасна. Ако нещо се обърка и изчезне гравитацията, Земята ще ни разхвърля из Слънчева система със скорост от 1000 мили в час (1600 км.) Така поне твърди Мичиу Каку.

Не, проблемът не е в това, че тежим на Земята. Спрямо нейното тегло (шест трилиона трилиона килограма – 5,9736×10 на 24-та).  нашите 287 млрд. т са едно нищо. Толкова горе-долу й тежат и мравките. Проблемът е в ручането – че нема за всички. И все по ще нема. Китаецът не ще вече само гарнитурата. Скоро и индиецът ще се усети. По изчисления на проф. Джарет Даймънд, ако тези два народа почнат да лапат като американците, това е равносилно на утрояване на населението. А ако целият развиващ се свят консумира колкото онези 1млрд. от първия свят, все едно на Земята да живея 72 млрд. Толкова и ще живеят… Най-големите оптимисти смятат, че Земята може да изхрани до 9 млрд. при сегашната консумация.

Дано да не е прав поп Малтус, че лошо ни се пише…

Четвъртък, 21 юни

Премиерът вчера беше в изключително приповдигнато настроение. Ако не знаех, че не прави такива работи, бих си помислил, че направо се беше надрусал. Дотолкова това, дето каза, не подхожда на трезв разсъдък:  

„Ти, Лили, си дама, няма да ги обиждаш, няма да ги пресираш, ще бъдеш внимателна, те са нежни души… Прати му магистрала „Люлин” да си припомни как я беше оставил… А „Цанков камък”? Що не го поканиш, ти си дама, покани този джентълмен на „Цанков камък” да си види пътя колко струва?… Заведи го, кажи: аз съм дама, каня те из гората да видиш какво беше там…”

И всичко това беше изговорено с израз, който психолозите, поне откровените, наричат… Но ние не смеем…

Много се смях на тая идея – Лилито и Сергей сами в гората. Според мен той ще се уплаши и ние лично няма да го упрекнем… Щото Сергей и Лили в гората направо си е сюжет за Кумчо Вълчо и Червената шапчица. В същност, в случая трябва да е за Баба Меца и Червената шапчица, ама нема такава приказка…

Както и да е, много е смешно. Борисов направо ще ни умори от смях. Или поне ще ни образува хумороиди.

Къде излизат ли хумороидите ли? Е, как не се сещате?! През носа излизат. Когато човек се смее на властта, винаги му излиза през носа…

Не знам поради Ивайло ли, или още от преди, но част от гените на българина са влюбени в подобен род самородни мислители. Но може би това не е и само българско, а просто човешко. „Масата, пише Чехов, винаги склонна към антропоморфизъм в религията и морала, боготвори тъкмо ония кумира, които имат нейните слабости.”

Пък гражданинът Филарет коментирал под дописката в „Труд”: „Боко, куха тикво, кой ще тръгне с този… (следва епитет – бел. Т.Ф.) Лилито в гората, бе? Аре ти пробвай!!!”

Граждани, много ви моля, когато не сте запознати, не коментирайте! Излагате се! Поне д-р Филипов четете! Нашите писания, не че ще ви направят някой енциклопедист, но поне ще ви послужат като един vade mecum из политическата ни джунгла. Лани писахме за книгата за Бойко на колегата Бакалов. В нея пише, че Бойко рекъл веднъж: „С Х всеки може, ама да видиш с Y…” Където „Х” била „известна млада журналистка, а „Y” – също известна, но възпълна и много далеч от сексапила медийна шефка на средна възраст”. Ако премиерът верно е праснал тая медийна шефка, шапка му свалям! Това се доближава до подвига на Хашим Тачи с Мадлин Олбрайт. Може би малко преувеличавам, но не много…”

Дали по служба я е праснал, или щото си е бройкаджия, не мога да ви кажа. Според Бакалов, поведението на Бойко е на нереализиран в младостта си бройкаджия.  И ние също сме склонни да се обединим около тази хипотеза. Нали знаете случая с оня шофьор, дето подминал младата стопаджийка и качил бабето. „Щото, рекъл, ти, бабо, утре ще си идеш и ще те изпусна като бройка, а оназ мома е млада, има време…”

Станишев отговаря на Бойко с числа! Което е глупаво. Защото, както е казал още Аллах, когато Бойко говори и числата мълчат. През предишния мандат се били построили 114 км. магистрали (отделно хиляди километри първокласни и второкласни пътища), а за трите години от управлението на ГЕРБ са открити 50 км магистрали.

Ако това е вярно… В същност, какво значение има дали е вярно?! Не е важно какво яйце си снесъл, а как си го окрякъл. Хората се интересуват от истина само в краен случай, като дойде време да ядат яйцето… Борисов умее да окряква. И нема значение кое истина, кое лъжа. Важното е да се кряка. Най-новият виц, който чух, третира точно тази черта от характера на премиера:

Попитали Радио Ереван каква е разликата между Бойко Борисов и счупен часовник. Радиото отговорило:

- Счупеният часовник казва истината поне два пъти в денонощието…

При това лъжите му (хвалбите) са с толкова ниска резолюция, че човек само да не го мързи и веднага ще ги разгадае… Но повечето хора ги мързи.

И понеже напоследък усещаме непреодолимо желание да завършваме с нещо оптимистично, а немаме нищо свое под ръка, пък и горе цитирахме Кестнер, та да свършим с един кратък диалог:

- Разумните няма да дойдат на власт – каза Фабиан, – а още по-малко справедливите.

- Така ли! – Лабуде пристъпи съвсем близо до приятеля си и сграбчи с две ръце яката на палтото му. – Но нима въпреки това те не бива да дръзнат?

 P.S. Тази седмица нема петък. Вероятно са се две нощи събрали…

Младеж се прибира от купон на следващата сутрин. Походката му е колеблива, а изражението мрачно. Притеснена, майка му започва да го разпитва: - Как беше купонът, добре ли се позабавлявахте? - Както обикновено – пиене, секс… - А момичета имаше ли? - Имаше, ама след пиенето им прилоша и си тръгнаха. Усмихни се, България! Вече са ясни част от причините за демографския срив у нас - разгулният живот на младежта, впитите дънки и прекаляването с алкохол и цигари. Което логично води след себе си сценки като тази: Две блондинки си говорят ден след шумно парти у техен приятел. Първата започва да разказва: - Миличка, вчера имах наистина ужасна вечер! Снощи на купона у Пешо явно съм прекалила с шампанското и като се уединихме с един пич, тоя нещастник направо се възползва от положението ми… - Муцка, тоя да не те е изнасилил?! - Ти пък, айде моля ти се! Още по-лошо! Позорно избяга от стаята!

Прадедите ни преди 2 хилядолетия са били кръвни роднини с унгарците, румънците и гърците, сочи генно изследване на кръвта, проведено в Европа и Северна Африка. То групира европейските народи, като се базира на десет Y-хромозомни гена (маркери), които са характерни само за мъжете и не присъстват в кръвта на жените.

Гората и планината са душата на българина. И затова той не гледа безучастно, когато един олигарх прави опити да си присвои Витоша, пише австрийският вестник "Дер Щандарт", цитиран от Дойче Веле, по повод протестите срещу поправките в Закона за горите.

„Датчаните са най-щастливите хора в света и нашето щастие се дължи особено на факта, че имаме огромно доверие в другите хора. Това доверие е в основата на социалните норми от времето на викингите.“
Крисчън Бьорнсков

„Не знаем дали хората ходят на църква, защото са щастливи, или са щастливи, защото ходят на църква,“
Андрю Кларк

Крисчън Бьорнсков, Орхус университет Дания, Андрю Кларк, съавтор на „Световен доклад за щастието“ на ООН, Парижка школа по икономика (Франция), и още седем супер интересни лектора ще ни дадат перспективи за щастие на 30 юни в зала Vivacom Art Hall от 10.00 до 15.30ч, част от страхотния проект Дни на щастието на фондация Credo Bonum.

Между тях е и Ранди Тейрън - основател на „Проект щастие“, организация с идеална цел, която дава възможност на младите да създават повече щастие в техния живот и в света около тях, автор и продуцент на отличения с награди филм „Проект щастие“ , работила заедно с далай лама и създател на учебна програма по щастие, която интегрира най-доброто от позитивната психология, осъзнатост и неврология.

От българска страна ще чуем Харалан Александров, социален антрополог и Мирослава Радева, МБМД. Повече за програмата и лекторите можете да намерите тук.

Билети за семинара в предварителна продажба от 10 лв. могат да бъдат закупени от мрежата на Eventim и на място в галерия Credo Bonum, ул. Славянска 2.

В деня на събитието входът ще бъде 15 лв.

Многофунционален лабораторен модул (МЛМ) , който е получил името 'Наука' , ще стане още една 'тухла' в строителството на руския сегмент на МКС. Размера намодула е 13на 5 метра.

Допреди десет години около 40 на сто от проблемите при зачеването са били в жената, а тези на нейния партньор – 30 на сто, показват световни проучвания. Сега обаче процентът на проблемите при нежния и при силния пол не само се изравняват, но се забелязва и тенденция мъжката стерилност да се увеличава прогресивно, твърдят лекари. Такава статистика звучи доста неприятно особено за държава като България, в която демографският срив е сериозен проблем, а в не толкова далечно бъдеще се очаква да стане и още по-сериозен. Особено когато към нежеланието на голяма част от българите да имат повече деца се прибавят и затруднения при зачеването. В немалко от случаите проблемите може да са генетични или да се дължат на прекарано инфекциозно заболяване. Затова специалистите съветват, ако има проблем, да се направи обстойно изследване, за да може да се прецени какво да се предприеме. Въпрос на лична отговорност, култура и грижа за собственото здраве е всеки мъж, който има подобни проблеми, да...

В новия брой на сп. Политики има публикация за медийното потребление в България  от социолога Алексей Пампоров. Проучването от 2012, както и предходното от 2009, е осъществено от Институт Отворено общество.

Какво търсим, откъде се информираме?  Да започнем с  радиоаудиторията на  Хоризонт и Веселина по възраст:

Всяка политика  и  всеки закон  трябва да се основава на данни, и това проучване показва отлично защо.

 Целият брой 05/12 е посветен на общественото мнение за реформите.

В новия брой на сп. Политики има публикация за медийното потребление в България  от социолога Алексей Пампоров. Проучването от 2012, както и предходното от 2009, е осъществено от Институт Отворено общество.

Какво търсим, откъде се информираме?  Да започнем с  радиоаудиторията на  Хоризонт и Веселина по възраст:

Всяка политика  и  всеки закон  трябва да се основава на данни, и това проучване показва отлично защо.

 Целият брой 05/12 е посветен на общественото мнение за реформите.

Изведеният на околоземна орбита нов телекомуникационен спътник Intelsat-19 има сериозен проблем, който не може да бъде решен зассега - едната слънчева батерия на апарата , необходима му за генериране на електричество, не можа да се отвори докрай . В резултат на това , апарата не може да получава необходимото количество електричество за нормално фунциониране.

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Сега Пенчев е омбудсман на републиката. - Господин Пенчев, как трябва да се реши проблемът с бездомните кучета в столицата? - Имам категорични препоръки, които съм отправил до компетентните институции още миналия март. Този проблем е много сериозен и затова аз инициирах кръгла маса. - Коя е най-голямата грешка, поради която този проблем не е решен досега? - Законът за защита на животните е поставил акцента за основната отговорност на общините. Това е добре, защото те са тези, които могат на собствената си територия да организират решаването на проблема. Но не може да се мине без централната власт. В случая това е...

Жоро е поканен на тузарски семинар организиран от един от трите мобилни оператора ! И се хвали че е станал сериозен блогър :)

Фондация Медийна демокрация изнесе анализи за състоянието на медиите в България, с участието на  Маркет линкс.

Media Index – наблюдение на медиите – графичен доклад, май 2012

Няма съмнение, че дневният ред на медиите е различен от дневния ред на обществото (вж протестите и отразяването им).

Но и повече:  показва се  емпирично, че и отношението на медиите към властта е различно/ не отразява  отношението на хората.  Пример: за министър-председателя  има 4 пъти повече позитивни публикации, отколкото негативни,   а  съотношението одобрение/неодобрение, установено от социологическите изследвания,   е 36/33.

Презентацията (отделните слайдове в по-малка степен) помага да се видят и тенденции:  някои медии   са по-гъвкави от други.

Фондация Медийна демокрация изнесе анализи за състоянието на медиите в България, с участието на  Маркет линкс.

Media Index – наблюдение на медиите – графичен доклад, май 2012

Няма съмнение, че дневният ред на медиите е различен от дневния ред на обществото (вж протестите и отразяването им).

Но и повече:  показва се  емпирично, че и отношението на медиите към властта е различно/ не отразява  отношението на хората.  Пример: за министър-председателя  има 4 пъти повече позитивни публикации, отколкото негативни,   а  съотношението одобрение/неодобрение, установено от социологическите изследвания,   е 36/33.

Презентацията (отделните слайдове в по-малка степен) помага да се видят и тенденции:  някои медии   са по-гъвкави от други.

Закрити съвещания по повод предстоящи промени в Телекомуникационния договор на ООН са се провели в множество страни през изминалите седмици, твърди Асошиейтед Прес. Според агенцията обсъжданите мерки могат да доведат до ограничение на онлайн свободите в Мрежата. По данни ...

Преди няколко дни имах тежък ден. Трябваше да представя на едно публично събитие двете книги на Рангел Вълчанов. Наистина – звучи малко необичайно. И за човек, паднал от Марс (каквито са повечето наши сънародници, особено по отношение на културата) – се налага обяснение. Да – големият режисьор Рангел Вълчанов! Точно той. И съвсем няма грешка – не филми, а точно книги. Както казах – обяснявам за падналите от Марс българи, които не знаят не само, че Рангел Вълчанов пише книги, но не знаят и че на български език въобще излизат книги от български автори. Да, Рангел Вълчанов, големият режисьор, най-големият български режисьор на всички времена, има вече две книги зад гърба си и като че ли се готви да напише и трета. И това никак няма да ме учуди. Просто ще вдигна благодушно рамене. Великите хора не могат да бъдат спрени ни от болести, ни от беди. И така - защо казах, че беше тежък ден за мен. Тоя ден – в който представях книгите, имам предвид. Защото... Първо, защото за момче...

Руските киберполицаи, арестуваха младеж, който според тях е ръководил ботнет мрежа от шест милиона компютри. Според тях, 22-годишният човек е създал и управлявал една от най-големите ботнет мрежи в света, за да краде финансова информация. Младият човек, чието име не се съобщава от представите...

В момента към Червената планета пътува най-големият роувър, който хората някога са пращали до там. Поради голямото тегло на машината, учените от NASA са били изправени пред предизвикателството да измислят безопасна методика за кацане. Така е била разработена уникална система, включваща най-големия п...

Болестта на Паркинсон е състояние, което засяга нервната система на хората. Към момента за него няма лечение, но ако се открие рано, развитието му може да бъде забавено. Диагностиката е голям проблем, тъй като причините за заболяването са неизвестни и се разчита на вторични фактори. Математикът Макс...

Разработчикът на BlackBerry Research in Motion обмисля отделянето на бизнеса си с мобилни устройства от този, който се занимава с доставянето на съобщения, според Сънди Таймс. RIM, които миналия месец наеха JP Morgan и RBC Capital със задачата да потърсят стратегическо решение за бъдещ...

Сградата, строена като дом на в.”Работническо дело”, беше продадена днес на негови достойни наследници в демократична България и то само ден, след като на 92 години почина последният ( ако не греша) главен редактор на органа на ЦК на БКП Йордан Йотов.

Виждал съм го само веднъж на живо- та той беше цял член на Политбюро на ЦК на БКП, голямо величие! Около седмица преди партийния преврат срещу Тодор Живков в една от малките зали на НДК поканиха членове на младежки творчески съюзи да ни говори нещо важно др. Йотов. Беше доста притеснен от мълниеносните събития в соцлагера. Разказа ни възмутено, със закъснелия патос на Горбачов и неговата перестройка, как унгарските другари го били развели преди няколко дни в баровски квартали на Будапеща да му покажат в какво разюздано охолство живеят високопоставени функционери на управляващата Унгарската работническа партия. При което моето „нахалство” изригна. Не се стърпях, прекъснах го и го попитах пред всички, дали не става дума за еквивалента на подобни квартали в София ( като зоната около „Докторската градинка” и Бояна). Настана смут, но след кратко мълчание, др. Йотов си продължи тирадата…

Лека му пръст, прочее- той май единствен от тогавашния комунистически елит се осмели да признае, че раздаването на пари в куфарчета на приближени до новите шефове на партията другари и другарки, съвсем не е легенда. Очевидно го бяха пропуснали при раздаването- възможно е да им е изглеждам по-честен от необходимото за случая на конспирацията или поради някакви техни си причини, които ние, простосмъртните, така и няма да узнаем.

И ето че едни куфарчета са играли на състезание с един кон за наследството от неговото време. Продаден е обектът, започнат с грандоманската заявка да помести най-големия вестник ”Работническо дело”, който да увеличи тиража си до 1 милион бройки дневно.

Тази грандиозно тъпа идея така и не се осъществи. Както и сделката за продажбата на сградата не се получи по времето на тройната коалиция, защото бяха намислили да врътнат една далаверка със заменки от апартаменти срещу апетитния имот на „Цариградско шосе”, а информация за намислената хитрина изтече и поради нейната скандалност блокира замисъла на заговорниците. Но ето че днес, при управлението на големите борци срещу Тройната коалиция, мечтата на единствените мераклии да купят порутената гордост на социализма, се сбъдна.
Единственият кандидат за недостроената сграда на „ИПК Родина“ спечели търга с оферта от 20 милиона лева, съобщи БНР.
Документи за участие в търга са подали само от „ИПК Родина“ АД – на медийната групировка „Обединени български вестници“. Неин мажоритарен собственик е „Си ди дивелопмънтс“ на Ирена Кръстева и банкера Цветан Василев.
Началната тръжна цена на сградата на бул. „Цариградско шосе“ 113 беше 20 млн. лв. Депозитът за участие е 2 млн. лв. Имотът е частна държавна собственост. Купувачът ще трябва в срок от 1 година да довърши сградата или да я разруши и да разчисти имота. ( actualn.com)

Интересът на Кръстева и Цветанов към сградата и терена под нея от 15 дка е отдавнашен. Дори с правителството на Сергей Станишев бе на път да се сключи сделка за дострояването на имота чрез публично-частно партньорство, в което държавата да участва с апортна вноска от четири апетитни имота в центъра на София, а в замяна на това Кръстева да пригоди сградата на „Цариградско шосе“ за офис на Националната агенция по приходите, припомня Mediapool.

Комунизмът може да се прави на мъртъв, но борбата за наследството му продължава по зрелищен начин. В нея връх взимат пехливани, за които куфарчетата с пари не са проблем, стига да бъдат разпределени правилно по веригата на държавно насочваните авоари в една банка и канализирани след тяхното ферментиране за пазаруване на средства за масово поразяване на читателското съзнание. Поразително проста и откровена е тази схема за контрол над обществото, разработена от предишните другари на власт и преминала на служба към сегашните.

Веригата от зависимости си е добрата стара синджир марка, запазена марка на мутантите на прехода, за които облъчването с пропаганда на стадото, готово да преживя вестникарския фураж, е приоритетна задача.

Пито-платено. (Му)танто за пропагандно кукуриго.

Share on Facebook

По време на дългата презентация, при която Microsoft представи своята серия от нови таблети, наречени Surface, имаше един срамен момент. Устройството, използвано за целите на демонстрацията, заби и след кратки опити да бъде върнато към живот беше сменено с друго. По ирония на съдбата, таблетът блоки...

Популярната услуга за съхранение и споделяне на файлове Dropbox започна да блокира публичните линкове към файлове, които съдържат незаконно съдържание. Dropbox вече е снабдена със система за цензура, забраняваща на потребителите да изтеглят файлове, които включват незаконно съдържан...

Оказва се, че колкото и да се предпазваме от неприятности, злополуки и прочее нещастия, това все е недостатъчно. Ето, ако питате Биргита Руслин (главна героиня в криминалния роман на Хенинг Манкел), тя с лекота ще ви убеди в тази теза. Всъщност, повече от нормално е да бъде убедителна - все пак е една от водещите съдии в Швеция и е длъжна мнението й да бъде добре обосновано. Но това не е важно. От значение е, че от любопитство и желание да помогне, се забърква в такава каша, че едва не губи главата си. Буквално, нали. Е, така е, всички знаем израза: "Любопитството уби котката". Не че Биргита е кротка като домашен любимец. Дори напротив - напуска уютния си дом и се отправя на дълго и опасно пътуване, което ще донесе повече въпроси, отколкото отговори. Възможно ли е да има връзка между брутално клане в шведско селце и космополитната столица на Китай? Това се надява да научи тя, докато се лута между спомени от младежките си години и реалността, с която се сблъсква.

Според статистиката Хенинг Манкел е сред най-успешните шведски автори и притежава способността да превръща всеки свой роман в световен бестселър. Аз обаче повече се разочаровах, отколкото се впечатлих от "Човекът от Пекин". След като съм чел прекрасните криминални романи на Стиг Ларшон и Камила Лакберг, очевидно съм свикнал с високо ниво на писане. Стилът на Манкел е приятен и четивен, но историята изглежда, че крие повече потенциал, отколкото той е успял да разкрие. И, честно казано, имаше едни дълги полу-исторически, полу-ретроспективни моменти, свързани с Китай, които категорично ме отегчиха. Когато чета интересна криминална история, последното нещо, което очаквам, е да се забавя изкуствено действието с разказ в съвсем различна посока. Може би някой ще оцени този похват, но това определено не беше по мой вкус.

Художественото оформление е страхотно, за което искам да поздравя изд. "Колибри". Преводът също е чудесен, а корицата е толкова красива, че все още не мога да й се нагледам. Браво!

 

 

 

Организацията, която отговаря за управлението на домейн имената в световната мрежа, вече има нов шеф. Новият ръководител на ICANN се казва Фади Шехаде и пред него стои трудната задача да обясни на интернет обществото кому са нужни новите домейни от ниско ниво, които предстои да бъдат пуснати в дейст...

Джими Уейлс, създател на най-популярната онлайн енциклопедия Wikipedia, показа подкрепата си към шефийлдския студент Ричард О'Дуайър, като стартира петиция против неговото екстрадиране. 24-годишния...

Професорът по еволюционна биология Арманд Лерой (Armand Leroi) от Кралския университет в Лондон е решил да провери доколко еволюционните алгоритми са подходящи за създаване на музика. Той отстоява тезата, че приятната мелодия е резултат от еволюция и естествен подбор на различни звуци. Проведените е...

Родителски алианс, който неправителствени организации от София и страната, изпраща днес Декларация до премиера Борисов, в която отговаря на настояването на Български Хелзински комитет проектозаконът за детето да бъде внесен в парламента до края на мандата на настоящето правителство. Представителите на различните организации заявяват своята готовност за протестни действия в случай, че законопроектът бъде придвижен към Министерски съвет.

Според Константин Пенчев единственият начин да бъде решен проблемът с уличните кучета, е да се направи национална програма, контролирана от МЗХ. "Кметствата да извършат пълна кастрация. Да престанем да си решаваме проблемите като се настройваме един срещу друг", заяви Пенчев пред БНТ. Той отбеляза: "На година по 120 хил. кучета се появяват отново. Какъв приют ще правим, кой ще гледа 120 хил. кучета на година?"

От всички социални мрежи Twitter е тази, която има най-голямо влияние в политиката. Неслучайно десетки политически лидери комуникират с обществото именно чрез акаунтите си в нея. В Twitter, например, са Барак Обама, Дмитри Медведев както и държавните глави на Канада, Мексико, Бразилия и много други....

Сигурно сте чували, а може би и ползвате Swype - алтернативна виртуална клавиатура на компанията Dragon, която позволява писане чрез прокарване на пръста по буквите, които съставят една дума. Клавиатурата беше представена още през 2010 година и обявена за изключително ефикасен и бърз начин за писане...

В САЩ, където барбекюто е на особено голяма почит, отдавна има високотехнологични скари с различни опции и функции. Досега обаче дори те не можеха да правят барбекю сами, а се налагаше някой постоянно да се суети около тях и да внимава да не загори месото. Е, американците скоро ще се отърват от още ...

Facebook вече се е превърнал в един от най-популярните методи за комуникация. С все по-разрастващата се употреба на смартфони хората вече търсят приятелите си в социалната мрежа и им звънят само ако те случайно не са там. Една услуга на име uWhisp си е поставила за цел да направи телефонните услуги ...

Продукти за 4 порции:
8 пилешки бедра
1 1/2ч.ч. бисерен ориз
1 глава лук
1/2ч.ч. царевица
1/2ч.ч. грах
1ч.л. сол
1ч.л. майорана

Приготвяне;
Бедрата се слагат в тенджера. Наливат се 4ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Бедрата се варят в продължение на 40- 50 минути. Оризът се накисва в купа с вода. Лукът се почиства и скълцва на ситно. Бедрата се изваждат в чиния. Бульонът се прецежда. Взема се тава. На дъното се разпределя ориз, лук, грах и царевица. Продуктите се смесват, така че да се получи мозайка. Отгоре се подреждат бедрата. Поръсват се със сол и майорана. Полива се прецеденият бульон. Ястието се пече на умерена фурна, 40 минути.

Тези, които са се абонирали за New York Times скоро ще могат да четат цялото съдържание от вестника през популярното мобилно приложение Flipboard. Това е важна стъпка за Flipboard, тъй като за първи път в историята им се случва толкова голям издател да се съгласи да предлага продукта си през мобилна...

Навярно всяко дете има  касичка за пари или спешно се нуждае от такава. Такива са времената Снимките за...

Китайският космически кораб 'Шенчжоу-9' на 24 юни 2012 се скачи в ръчен режим към орбиталния модул 'Тянгун-1' - по информация на агентство Синхуа. Подобна операция , тайконавтите реализират за първи път.

Стивън Хокинг тества иновативна технология, която ще му позволи да комуникира посредством мозъчни вълни. Хокинг, който е на 70 години, работи с учени от университета в Станфорд, които разработват инструмент, който ще "прихваща" мозъчните вълни на мозъка му и ще може да осъществя...

Георги Ангелов, Готови, готови, колко да сме готови за еврозоната?

Георги Ангелов препоръчва… Стив Джобс

След две загубени години: Council closes excessive deficit procedures for Germany and Bulgaria

Estonia’s posted EU’s fastest growth in employment in Q1

Хайтек парк плюс стадион? Още една лудница на 4-ти километър

Закон от нашата партия няма да излиза без да има отдолу подписано обществено обсъждане

Elinor Ostrom, Winner of Nobel in Economics, Dies at 78

Още в туитър @joroangelov

 

 

Report claims Greece breached troika deal by hiring 70,000 staff zite.to/MRSOfn

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 24, 2012

 

Ifop-Fiducial poll shows 39% of Germans favor leaving the euro, vs 28% of Italians, 26% of French, 24% Spanish.

— David Tweed (@DavidTweed) June 24, 2012

 

A Georgia Town Takes the People’s Business Private nyti.ms/Nmb7tO

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 24, 2012

 

Greek National Bank to Sell Luxury Resort as Slump Bites buswk.co/Ll5hfw

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 21, 2012

 

Der Spiegel Proposes Estonian FinMin Ligi as Next President of Euro Group- bit.ly/LGBCPj

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 21, 2012

 

Bulgaria: ski policy flip-flop: blogs.ft.com/beyond-brics/2… #FT

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 22, 2012

 

Лоша седмица – след Елинор, сега и Ана Шварц – Anna Schwartz, Economist Who Collaborated With Friedman, Dies at 96 nyti.ms/MljZQR

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 22, 2012

 

Икономика на всичко: Доходи: България vs Гърция iordanmateev.blogspot.com/2012/06/vs.htm…

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 21, 2012

 

Cyprus finmin: the last time I checked there are 278 hours within which we must arrange recapitalisation of the banks bit.ly/Mf4jyK

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 20, 2012

 

Greek Banks relieved at net inflows ekathimerini.com/4dcgi/_w_artic…

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 20, 2012

 

[видео] Гърция след предсрочните избори bit.ly/LBif5B

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 19, 2012

 

Stop asking for more help, Germany tells Greece reut.rs/MjuFBh

— Георги Ангелов (@joroangelov) June 24, 2012

 

Блогът за икономика 2012

Нали „знаете“, че (северо)американците са мноооого зле с географията, не знаят къде е България, когато в Югославия имаше война спират да ходтя в Германия, защото има война наблизо и т.н. и т.н.? :) Днес Мария ще но води до Уругвай и по-точно до столицата Монтевидео. Пожелавам ви приятно четене и очаквам от вас, без да гледате картата, да отговорите на въпроса: на коя граница може да започне една сухопътна война между Уругвай и ... Парагвай? :D    

Монтевидео, Уругвай

една малка Европа в Америка

  Пристъпвам бавно под леката жега, която в средата на февруари ми се струва необяснимо дразнеща. По булеварда има доста малко движение, а е вече 10 ч. сутринта. Вървя, заплесната по сгради, балкончета,витрини и се усещам в София. Всичко е толкова познато - малки квартални градинки, булевардът Avida 18 de Julio, който напомня на "Раковски" в едни по -  древни времена, магазините с почти същата китайска конфекция.

[caption id="" align="aligncenter" width="646" caption="Don Bruno Mauricio de Zabala."][/caption] Акостирахме на порта два часа преди градът да се събуди. За да се стигне до новия център, трябва да се премине през стария град. Там е много тихо, като в галерия е. Всяка втора или трета къща е обявена за продан или се ремонтира, или просто е напусната от собствениците. Това е дюшеш за мен - обичам да снимам сгради, но не и хора. И на други места по света съм виждала позапуснати квартали,които действат малко хорър, но този стар квартал не е стряскащ. Тук - там отворен плод - зеленчук, магазинче, патрулираща двойка полицаи раздвижват пейзажа. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]       След 3-4 преки на зиг - заг излизаме на

Plaza Zabala,

където сред малка китна градинка е статуята на откривателя на Монтевидео -  Don Bruno Mauricio de Zabala.

Оттук започва и кварталът на бутиците, скъпите сувенирни магазини, тук е катедралата, както и повечето музеи - Torres garcia museum. El cabildo, Museo romantico, както и повечето улични търговци, разпънали сергии и масички със сувенири по средата на улицата. В Стария град улиците са само пешеходни, което много ми хареса. Да си призная, не проявих никакъв интерес към музейните експозиции.

Откак във Венецуела  в едно имение от 17 век гидът ми показа полюлей, произведен в Чехословакия, испанското нашествие по тези места се лиши трайно от интереса ми.Някак неусетно този старинен град свършва пред една арка, зад която се ширва Plaza Independencia - невъобразимо голям площад с всичките му прилежащи атрибути - паметник на генерал -освободител в средата, което се оказва

мавзолей на бащата на нацията José Gervasio Artigas,

новата и старата сгради на Президентството, хотел Радисън, Народният театър /театърът се казва Solis/, и...

...и ето това изключително архитектурно бижу - снимано отпред и отзад -

Време е за кафепитие и шляене по магазините. Да,де, но всичко ми е като дежа  вю, все едно се разхождам по Графа. :) Шляенето се осъществява главно по булеварда "18 юли" , там просто имаше много сгради за снимане. Кафето някак неусетно се претвори в еднолитрова бутилка "Стела Артоа", защото за втори път през този ден отказах да изрека вълшебното "кафе кон лече" на чист испански. Всякакви термини като "меланж", "кафе о ле", "мокачино", " капучино" , "кофи уит милк" и прочие европеизми тук не вършат работа. Малко инфо за интересуващите се - o,975 l "Стела" и едно кафе с мляко на Площада на Независимостта, тоест на пъпа на центъра на Монтевидео, струва 8 щатски долара с включен 10% бакшиш.

Вече е обяд, слънцето препича, Сивушка е поприпаднала, Белчо само пръхти,поемаме

към Стария град,

стъпките са тромави и бавни, хоризонтът мержелее, представям си само една една ледена сода с много лед и тази картинка бавно са уголемява и заема цялото ми мисловно пространство. Минаваме покрай постройка много напомняща на столичните Хали. Белчо- "Хайде да видим какво има вътре!", Сивушка - "Бе, к`во ще му гледаме- пазар на закрито, аман от сергии!" Все пак, изключителното ми женствено любопитство надделява и влизаме ...

в Меката на барбекюто.

Бившата жп гара е преустроена в BBQ - мавзолей, с около дузина ресторанта, ситуирани всеки около своята жарава, с леко повдигнати и наклонени към публиката скари, върху които цвърчат най- вкусните месни атрибути. Тук гвоздеят на програмата определено са телешките стекове, дебели по около 2 см и меко-вкусни като захарен памук., за които ни течаха лигите още от София.

 

"Монтевидео" винаги ми е звучал доста европейски и екзотично, някак не на място  ситуиран в Латинска Америка ( понякога наистина прекалявам с оксимороните), а в ранна детска възраст и като родно място на граф Монте Кристо. Сега в съзнанието ми е градът, в който бих живяла с удоволствие. С една дума: на въпроса къде ми хареса най- много от цяла Южна Америка, веднага и без да се замислям отговарям - Монтевидео.   Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с уругвай – на картата: КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРБОНОСТИ :)

Интернет гигантът очаква 100% учеличение на кликовете през мобилни устройства.

Напоследък Facebook са на мобилна вълна, като търсят начини да впрегнат по-богатите възможности на мобилните ни телефони в създаването на повече удобство за нас, потребителите. Последният им напън се нарича Find Friends Nearby и е функционалност, чрез която можем да намерим нови приятели. Принципът е … Подобни статии:

1. Как да спечелите приятели във Facebook с музика и филми, но не с книги?
2. Facebook добави имена под снимките на вашите приятели

В още един от шестте си химанитарни проекта Google планира  да пусне план за дигитализация на заплашените от изчезване езици по цял свят. Проектът ...

Media Index - наблюдение на медиите - графичен доклад, май 2012

The Walking Dead е американски сериал. Действието се развива в околностите на Атланта . Главният герой, полицаят Rick Grimes, е в кома след като получава куршум в гърдите при преследване на престъпници. Когато се събужда, светът вече няма нищо общо с това което е свикнал – градовете и селата са населени със зомбита от всички [...]