Дефицит на доверие

Владимир Шопов

Краят на кризата може отдавна да е обявен, но тя ще продължи дълго да отеква в загубата на доверие в глобализацията. Пострада усещането, че тя е игра с положителен резултат, в която за всеки участник има по нещо полезно. Нейният оптимизъм и енергия идваха от чувството на доверие, че глобалната система работи. Да, тя изглеждаше все по-сложна и трудно разбираема. Да, тя се движеше от механизми, които малко хора разбираха в дълбочина. Независимо от това потребители, инвеститори и политици бяха съгласни, че глобализацията е добра новина и нейния ход ще донесе успех и просперитет. След срива обаче за много хора от Запада светът все повече прилича на игра с негативен резултат. Посоката на глобализация сякаш е прекодирана и новият век може да бъде единствено азиатски. Стреснати и притеснени те се връщат инстинктивно към познатото, националното, домашното, близкото. Светът за тях отново стана по-малък.

Загубата на доверие е ясно видима в истории като тази на малкия норвежски град Нарвик. Градчето с население от малко над 18 000 души се оказва с около 64 милиона долара загуби в началото на глобалната криза и на практика спира да функционира. Уверено в системата ръководството на общината се доверява на норвежка брокерска компания, която й предлага пакет от инвестиции. Без анализ, без допълнителни въпроси, с доверие във финансовата архитектура и неизбежната възвръщаемост на инвестираните публични средства. Игра с единствено възможен положителен резултат. Сривът на публичните финанси на общината спира дъха на неговите жители и нанася тежък удар върху доверието им в глобализацията. Именно такива случки са в основата на силно нарасналия скептицизъм сред голяма част от европейците и това вече се вижда отчетливо.

Все повече гражданите на „стария континент” очакват защита от своята национална държава, когато започнат проблеми в някой голяма компания. Наскоро германските либерали събраха гнева на служителите на веригата аптеки „Шлекер” и повечето обикновени граждани, когато блокираха желаната държавна помощ, предназначена за избягване на фалита на компанията. Казусът бе превърнат в знакова битка за защита на местните работни места на фона на все по-непредвидимото разместване на заетост. Все повече хора са убедени, че националните политици отново трябва да се заемат със защитата на местния бизнес и работни места. За много от тях националната държава отново трябва да стане флагман и гарант на националния икономически успех.

Нарастването на недоверието в глобализацията и нейните последствия е видимо и от други, още по-защитни реакции. В притеснена Европа се увеличава носталгията по националните валути дори в държави, които са сред печелившите от единната европейска валута. В Холандия все по-често си спомнят с любов за гулдена, а популистът Хеерт Вилдерс дори си поръча изследване за това колко би струвало връщането към националната валута. Германия през последните години също си припомни добрите стари време на марката. В немския случай това е реакция на серийните опити за спасяване на Гърция, но и израз на носталгията по времената, в които нещата бяха по-ясни, а икономическия просперитет си беше главно задача на самите германци. В Австрия също все по-често се чува за шилинга, а сега дори Финландия се подсети за своята markka. Пълзящата ренационализация на очакванията на големи части от Европа и северна Америка може да бъде открита и във възраждането на кампаниите за купуване на местно произведена продукция. Такива сега има във Франция и САЩ. На Острова пък много компании започват от тази година да поставят етикети Made in Britain.

Ако outsourcing бе един от процесите на разширяване на богатството към по-бедните, то актуалния insourcing е колективния отговор на страховете и връщането на дължимото у дома. Тази поредна дефанзивна реакция на кризата може да бъде открита на най-различни места и не просто, защото сме в изборна година (Франция и САЩ). Вълната достигна дори страни като Великобритания, макар там процесът да представлява по-скоро символна операция за репатриране на икономическа гордост. Всички тези признаци за ренационализация на икономическото мислене на много европейци ясно илюстрират дефицита от доверие към следкризисния свят на глобализацията. Голямата задача на политиците ще бъде да обяснят на своите съграждани, че свиването в националната черупка само ще задълбочи проблемите. Притеснителен обаче остава малкия брой кандидати за именно този труден разговор.

Прочети цялата новина

Свързани новини: