За цената на зелената енергия и смъртта на зелените проекти

Докато навсякъде по света развитието на зелената енергия се разглежда през призмата на повишаване на енергийна сигурност, борбата за намаляване на замърсяването и на парниковите газове, у нас зелената енергия беше посочена от МИЕТ и ДКЕВР като основна причина за повишаване цената на електроенергията и беше нарочена за отдушник на общественото недоволство, като същевременно никакви конкретни данни не бяха изнесени на вниманието на обществото.

Според анализи на БГВЕА, всеки един процент, с който сме под целите, поставени от ЕС, ще струва на България около 200 милиона лева на година. Това означава 13 лева допълнителен разход към месечната сметка за електричество на всяко домакинство. За сравнение, вятърната енергия в момента добавя едва 28 стотинки към средната месечна сметка от 45.67 лева на домакинство.

Дори ако 2500 мегавата вятърни паркове започнат работа утре, те биха добавили 92 стотинки лева към средната месечна сметка за електричество. Обаче ако оттук насетне до 2020 г. не се построи нито един мегават ВЕИ мощности, заради санкции от страна на ЕС  към сметката на домакинствата ще се добавят 47 лв.

Бързото подобряване на технологиите успоредно с намаляване на тяхната цена ясно показва, че бъдещето е на ВЕИ. Според самия председател на ДКЕВР „цените на енергията от възобновяеми източници ще се доближават все повече до цените на енергията от конвенционални централи и в бъдеще няма да има нужда и от добавка зелена енергия“.

Необходимо е да се разпределят балансирано между производители, потребители и държавата разходите за зелената енергия, а не едната от страните да понася цялата тежест или държавата да убива този сектор с безумни регулации.

И докато хлърля вината за поскъпване на електроенергията върху зелената енергия, държавата се опитва да убие ВЕИ сектора чрез два инструмента: от една страна с промяната в тарифите за изкупуване и от друга с  промяната в Закона за ВЕИ.

Ралица Николова, Капитал: „Тази пролет депутатите гласуваха нови поправки в закона за възобновяемите източници. С тях реално навлизането на нови инвеститори в сектора стана почти невъзможно, а тези, които вече са започнали, бяха накарани сериозно да  се замислят дали да финализират проектите си. Причината е, че присъединяването вече ще става по десетгодишен график за развитие на мрежата, който ще бъде изготвен от ЕРП и Електроенергийния системен оператор. Това по принцип е добра идея, но тя беше приета по начин, който да блокира процеса за продължителен период.

Всичко това доведе до обратния ефект. Вместо мощностите да се изграждат постепенно в следващите няколко години, те бяха инсталирани в рамките на месеци. Според плана за изпълнение на европейските изисквания за зелена енергия (16% от крайното енергопотребление) към 2020 г. трябваше да бъдат изградени фотоволтаични централи на обща мощност около 300 мегавата.

Очевидно тази цел вече е надскочена, но на значително по-високи цени, отколкото щяха да бъдат постигнати след една, две или пет години.  До края на 2011 г. в България са инсталирани 125 МВ фотоволтаични мощности, а към 1 юли тази година се очаква те да достигнат  до около 600 мегавата.“

„Промяната на тарифите за изкупуване на зелена енергия е убийствено за развитието на ВЕИ сектора у нас“ – пише  в анализ за Капитал докторът по икономика Евгений Кънев -  „Целта на тази промяна реално е спасението на НЕК от фалит след 100 млн. лв. загуби от лошо планиране.“

„Проблемът е, че решенията на парче водят до дългосрочни проблеми не само за енергетиката, но и за цялата икономика. Създава се впечатлението, че една група експерти към ДКЕВР нямат нищо общо с инвестиционната политика на държавата и с лека ръка изтриват работата на цели министерства и агенции по привличане на капитали в страната. И то по време на незапомнена от десетилетия световна икономическа криза.“ – според Кънев.

Действително нормативната уредба даваше възможност за развихряне на спекула в бранша. „Кому беше нужно да се дава възможност на почти всеки, който притежаваше земя от имотния бум или преди това, да стане ВЕИ инвеститор? Нали затова освен капитал трябват опит и ноу-хау? Най-забележителното е, че сега, когато голям брой играчи с местни или национални политически протекции са вече на държавното виме, започва борба с тези, които идват след тях, преобладаващо стратегически инвеститори, а не спекуланти. Защото спекулантите първи влизат и излизат от инвестиционна възможност.“

„Когато вече си привлякъл инвестиции от световни компании и ключови държави, които иначе редовно каним в България, абсурдно е след това с късогледа политика да ги отказваме. След Е.ОН и „Енел“ RWE също затвори всички свои проекти в България и дори закри офиса си в София поради липса на перспективи. Подобно нещо се случи и с AES Wind Power, която премести офиса си в Полша, а „Тошиба“ изгуби интерес след промените в Закона за ВЕИ и наскоро реши да оттегли инвестиционното си намерение. Това са все топ компании, чието ноу-хау е критично важно за модернизирането на нашата енергетика. Навлизането на даден пазар се планира внимателно от големите корпорации, които често са и производители на технологии. То започва с един голям, сигурен проект, за да се даде основа за последващи инвестиции. След това започва разширение на дейността по съпътстващи дейности. Например инвестиции в други енергийни проекти или в самата мрежа за високо напрежение. Или изграждане на фабрика за производство и износ на технологични компоненти.“

„Тази седмица излезе и протестно писмо от Българско-китайската промишлена палата, тъй като най-голямата заявена китайска инвестиция досега в България е във вятърни централи. Щом производителите на турбини от страна с доказано най-ниска себестойност и най-евтино финансиране смятат, че се губи икономическият смисъл с новата тарифа, тогава за кой друг инвеститор вятърните проекти биха имали смисъл? Що за възвращаемост е предвидената норма от 7%, след като държавните облигации на Италия и Испания се търгуват на близки стойности, а очакваната доходност на българските облигации е около 6%? Коя банка в момента отпуска дългосрочни кредити с лихвен процент под 7%?

Социалният аргумент за цената на тока не издържа

„С влизането в сила на обявените цени ще се спре осъществяването на проекти, които реално могат да развият все по-западащите селски райони на страната ни.  Инвеститорите обикновено ангажират като изпълнители или подизпълнители фирми от района, например в производство, разработване на проекти, строителство и инсталация, в експлоатацията и поддръжката на обектите за производство на топлинна/електрическа енергия. Всичко това означава повече работни места, повече приходи за местната икономика и т.н. Именно това е насоката, в която държавата би трябвало да работи – да стимулира местния бизнес. Точно той е този, който ще помогне за преодоляване на огромната разлика в стандарта на живот в големите градове и стандарта на живот в останалата част на страната. „Порязването“ на ВЕИ ще има много висока алтернативна цена за българската икономика.“

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: