Рио де Жанейро: И как е? Хареса ли ти?

 

 

„И как е Рио? Хареса ли ти?“

– Мълчание. Хареса ми, разбира се, но не мога да кажа с какво. Опитвам се вече повече от месец да уточня кое му е толкова хубавото, че целият свят изтръпва като сладострастник при споменаването на този град, но не ми се получава. Краткото ми резюме включва статуята на Христос, скалата Шугърлоаф и плажа Копакабана, а по- дългото...и то е толкова. Честно да си призная, единственото, което ме впечатли беше местоположението и земния релеф. Но да започна отначало. В 4ч. сутринта , в деня на откриването на карнавала, акостираме на пристанището. Записала съм предварително организирана екскурзия. Първоначалните ни планове бяха за 2-3 дни престой, но 7 месеца преди пътуването най - добрата цена, която намерих в нет-а, за билет за отдалечена и  сбутана ложа на Самбодрома започваше от 264 долара на човек. За хотелите не ми се и пише, по- скъпи са от лондонските и нюйоркските. Както вече съм споменавала - карнавал година храни. Това наклони везните към организиран тур и самолетен билет късно вечерта обратно към Европа. [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Крайбрежната и Морската градина"][/caption]

 

Успяваме да слезем от кораба към 8,15, защото сме изчакали бразилските гранични процедури около 3 часа. Тук е мястото да предупредя, ако пътувате до/ за/ през Бразилия, си планирайте поне по 2 часа време, за да преминете границата, независимо в коя посока.

  Първата спирка е

статуята на Христос Спасителя,

докъдето се стига с влакче.

    На „гарата“ бяха закачени множество национални флагове, ето и нашия: [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Горда Стара планина, а Боевски – в затвора ;)"][/caption]   Гордост, я! Цялата група разбра веднага откъде сме, за малко ми се стори и че страхопочитание в очите прочетох. Така, така! :)

  Това се вижда по пътя на влакчето, изкачвайки са по хълма:

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Христос Спасителят"][/caption]   От хълма гледката е смазващо – феноменална. [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Гледката от Корковадо"][/caption]   [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Нормално е там да е пълно с туристи, всеки снима нон- стоп, опитвайки се да хване най-добрия ъгъл и перспектива. Сигурно в Нет-а има милиони фотоси от там. В „краката“ на Христос от задната страна на статуята, в самия камък е „вкопан“ параклис, в който всеки може да влезе и да се помоли. Не ми беше удобно да го снимам, имаше хора, а молитвата е много личен момент.

  В подножието на хълма, около станцията и касите за билети има сергии с различни сувенири, в съседство е градинка с пейки, масички за шах и детска площадка, а в супер-а отсреща може да си купите вода и сладолед с кредитна карта. Потегляме към

плажовете Копакабана и Ипанема

В Рио имат общо пет големи плажа. Може и да са шест или осем, числата никога не са имали значение за мен, чувала съм само за първите два, които са и най- известни, тъй като в годините са бая рекламно брандирани. Обиколката е с автобус. Не е включена разходка по пясъка, посядане под чадър или топене на краченца в морето. Копакабана побира едновременно 2 милиона плажуващи, за Ипанема цифрата е съвсем по - малка. Но понеже плажуването ми е малко далечно, не страдам, че няма да съм част от тях. Снимам по пътя каквото ми видят очите и както го видят "сапунерката" и телефона. Виждам как живеят в центъра - [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Копакабана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Копакабана"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Лагуната"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Копакабана от автобуса"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="В центъра на Рио"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Животът в центъра на Рио де Жанейро"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Рио де Жанейро"][/caption] Тук групата се разшумулява, екскурзоводката е добре тренирана и долавя, че групата е гладна. Не ми е работа да коментирам хората, ама на някои нации само манджа им е в главата. Няма как, трябва да разстреляме 2 скъпоценни часа в приличен ресторант, специално изграден и обслужващ ятата туристически автобуси под час и с много стройна организация. Следващият обект за " превземане" е

скалата в морето Шугърлоаф

Наречена е така, защото който я видял, я оприличил на бучка местна захар. До върха се стига с лифт, а оттам една въжена линия я свързва със съседната скала. Мястото си е само за панорамни снимки и разходки под фикусите, обсипани с орхидеи. Има навсякъде кафе- сладкарници, ресторантчета, сувенири, даже и магазин за бижута имаше.

  Хм, то май Рио свърши.

Потегляме към летището,

само аз и другарчето ще летим от първи терминал, всички останали са от втори, което не попречи да ни закарат два пъти до втория етаж на единия терминал - кацащи, после да ни върнат на първия етаж - излитащи, да отидем до втори терминал - кацащи и отново да се върнем на първи терминал - излитащи, всичко това съпроводено със слизане, вадене на багаж от багажното отделение, около 15-ина телефонни разговора между гидовете и шефовете на фирмата, и отново качване. Накрая нас ни прехвърлиха в съседен автобус на същата тур - фирма с още трима човека и спокойно си отдъхнаха.

[caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Животът в покрайнините"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Покрайнините на Рио де Жанейро"][/caption]   Единият куфар го нямаше, предварително от сутринта имахме уверението, че всички багажи ще са на летището. Две от екскурзоводките на последната група, оказа се, че сме пътували почти пакетно 6 автобуса, останаха с нас и тръгнаха да го търсят. Ама  едни " колеги" пък изобщо нямаха багажи, дано да са ги намерили. Обаче в този момент на мен вече ми беше абсолютно все едно какво се случва с някакъв скапан куфар, важното беше, че бях стъпила и на бразилска земя, и то не къде да е , а в самото Рио! "Вие не сте ли бразилка? Бих се заклела, че..." :) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с Бразилия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДБРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: