Докато Югът празнуваше…..

Владимир Шопов

Съвпадението на футболния триумф на европейския юг с дипломатическата атака на Италия и Испания на последния съвет в Брюксел е твърде изкусително, за да бъде пропуснато. Повечето коментари веднага след срещата му се предовериха, може би поради края на дългата поредица от съвети, в които Германия спокойно постигаше всички свои цели. Избирането на новия френски президент Франсоа Оланд отвори възможностите за подобно развитие, но то не е факт, поради негово рязко и успешно влизане на европейската сцена, а се дължи на стратегията за разширяване на  двустранния диалог с Германия и привличането на Италия и Испания. Всъщност, резултатите от този съвет могат да бъдат интерпретирани именно като фактическата поява на тази de facto тройна коалиция, независимо от известната пасивност на Оланд около маневрите на испанския и италианския премиери. Противно на заявените желания на Германия тези държави успяха да извоюват две  отстъпки – банки ще могат да се рекапитализират директно, а не през правителствата на съответните държави и спасителните фондове, от който ще остане само един, ще могат да купуват дълг на закъсали страни-членки на еврозоната. Германия наистина отстъпи, но отново придвижи напред по-съществените си стратегически цели.

Тактическото отстъпление на Ангела Меркел има и други причини освен чисто дипломатическото разместване след победата на Оланд във Франция. Първата е, че тя предпочита повече Марио Монти като партньор в Рим, отколкото наличните или вероятните му алтернативи. През последните месеци неговата популярност след поредицата вътрешни реформи постоянно спада, а подкрепящите го партии все по-често говорят за предсрочни избори. И докато всички продължават да гледат на Силвио Берлускони като на най-лошия възможен вариант на италианския популизъм отдолу се надига обществена вълна в подкрепа на бившия комик Бепе Грило, чиято политическа мисъл е още по-екзотична от тази на магната. Избягването на предсрочни избори дават на германския канцлер поне още година възможност за работа с Монти и пространство за още реформи в страната. Друга причина за нейното отстъпление произтича от ясното й разбиране за политическата тежест на Италия и Испания и невъзможността спрямо тях да бъдат приложени съвсем същите директни техники на натиск, както това са случи по отношение на малките страни от европейската периферия. Още с избирането на десницата в Испания премиерът Мариано Рахой успя да си издейства отстъпки от страна на съюза по отношение на бюджетния дефицит на страната и даде заявка за по-настъпателно поведение в сравнение със своя предшественик. Това поведение продължи и при отпускането на 100-те милиарда евро помощ за испанските банки. Марио Монти също на няколко пъти даде да се разбере, че Италия не е Гърция.

Независимо от всичко това победата на Юга изглежда пирова. Стратегическите параметри остават все така „германски“. Достъп до ресурси ще има само при спазване на изискванията за фискална дисциплина и цялата поредица от критерии, които съюза наскоро въведе. Германия не е направила и крачка встрани от позицията си „пари срещу контрол“. Достъпът до средства ще бъде разрешен едва когато е създадена нова контролна структура над големите европейки банки, а това ще се случи чак когато немския канцлер е убеди, че нейните правомощия, мандат и правила удовлетворяват страната й. Макар засега да избягват унизителния контрол на „тройката“ (Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия) страни като Испания ще бъдат длъжни да подписват меморандуми за сътрудничество, чието съдържание тепърва ще се уточнява и което ще прилича много на сегашните документи, по които се движат Гърция и Португалия. Темата еврооблигации си остава замразена независимо от настояванията на южната група. Исканият от нея пакт за растеж бе приет, но той е доста беззъб, в него няма лесни публични пари, за ефект ще се разчита на сложни инвестиционни проекти, които никога не са били особена сила на тези държави. Освен това, в чисто съдържателен план пазарната концепция за растеж напълно доминира в пакта (разширяване на единния пазар, либерализация на повече сектори е сектори и т.н). Като допълнение към тези аргументи от последните дни става видимо, че този път Меркел е оставила част от тежката работа и за други държави в нейната, по-малко видима коалиция. В случая това са Финландия и Холандия, които далеч не са особено склонни да приемат новите права на стабилизационните фондове да купуват дълг на закъсалите страни.

По всичко личи, че новината за големия дипломатически успех на европейския юг е силно преувеличена. Ясно е, че Германия има срещу себе си по-стегната и организирана група от опоненти и ще й се наложи да прави повече отстъпки, в сравнение с времето на дуета Меркози. Но тя продължава до голяма степен да контролира дебата, основните принципи и параметри на предлаганите промени и времевата рамка, в която се случват нещата. Това, което истински може да промени  статуквото са немските избиратели, когато получат възможност за това след година. До тогава основната трудност на Меркел ще бъде медийната интерпретация на тактическите отстъпки, които ще трябва да прави от време на време, а не овладяването на някаква сериозна алтернативна визия за развитието на Европа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: