Британският „Икономист“ срещу българския популист

Списание „ Икономист”, лидер в световната журналистика в своята категория от десетилетия, направо се изложи на фона на единствено правилната под слънцето преценка за състоянието на медиите в България, в които, по мнението на нашия премиер, критикуващите властта журналисти на практика обслужвали мафията.

В крак с хелиоцентричната система за оценка на света, в който си живее като премиер-слънце (света на подмазвачите, който се навърта все още около него), Борисов безгрижно прозря и презря мафиотската същност на журналистическата критика срещу властта ( му).

Британското издание най-мафиотски отправи солидарни с българските журналистически мафиоти критики към Борисов, определяйки го като популист. (ivo.bg)

„Икономист“: Състоянието на българските медии е тревожно

Някога България се надяваше да стане като Гърция, сега просто се надява да оцелее, пише британското сп. „Икономист“ в свой анализ за страната ни.
Според българския анализатор Иван Кръстев оптимистично настроени експерти имаха голямата надежда преди 20 години, че България може да стане като Гърция. Това означава „умерено демократична, но и умерено корумпирана“. Сега според него те се надяват Гърция да стане като България – бедна, но финансово дисциплинирана, без да завлича прекалено много другите страни.
До момента България устоява на икономическата криза и кризата в еврозоната. Безработицата бавно стигна до 12%, но това е наполовина спрямо нивата в Гърция и Сърбия. Смята се, че над един милион българи живеят в чужбина, работейки специално в Испания и Гърция. Някои от тях загубиха работата си и се върнаха у дома, но сумите, изпращани в родината чрез банки в действителност са нараснали. През 2008 г. официалните данни сочеха, че парите, изпращани от емигрантите в родината, възлизат на 694 милиона евро. Миналата година те са нараснали до 774 милиона евро.
БВП на България се увеличи със скромните 1,7% през 2011 г. и се очаква да намалее тази година.
Неотдавнашно изследване показва, че 30% от икономиката е в сивия сектор. Българите също са бедни. Изследване на Институт „Отворено общество“ показа, че над две трети от тях очакват икономиката да остане на същото ниво или да се влоши в идните 12 месеца, а цели 56,7% смятат, че положението в страната е „нетърпимо“.
България е най-бедната държава членка на ЕС. Средната надница е 3,50 евро на час, а средната месечна заплата е едва 360 евро. Тъй като 10% от българския износ е насочен към Гърция и гръцки банки държат 40% от всички заеми, не е изненадващо, че българите са обезпокоени. Това което ги тревожи най-много, е миналият им опит, който показва, че каквото и да се случи в Западна Европа, „то идва тук година или две по-късно“, казва бизнесменът Васил Василев.
Василев изпраща организирани групи работници в други страни от ЕС, най-вече за сезонна работа. Той се тревожи, че политическото напрежение върху компаниите да заменят неговите работници с местни безработни може да се отрази на бизнеса му, а следователно и на българската икономика. Той смята, че страната се нуждае от план за излизане от прекомерната зависимост от еврозоната.
В една област пазарът вече се променя. Кризата от 2008 г. остави огромен брой непродадени ваканционни апартаменти по черноморското крайбрежие. Когато строителните компании фалираха, много от апартаментите попаднаха в ръцете на банките. Оттогава ги купуват руснаци от средната класа, казва банкерката Цветелина Бориславова.
Много българи не харесват правителството на Бойко Борисов, премиер популист (който преди време живееше с Бориславова), притеснени заради намаляващата демокрация. Парламентът се превърна в „гумен печат“, казва анализаторът Борислав Цеков, потвърждавайки мнението, че бизнес лобита си осигуряват благоприятни за тях самите закони. Хиляди хора излязоха неотдавна на улиците, за да протестират срещу Закона за горите, който беше приветстван от строителите на ски курорти. Правителство отстъпва.
Може би най-тревожно е състоянието на медиите. Основните вестници са собственост на банки или влиятелни компании. Разследващата журналистика е малко. Рекламите от правителството и от държавни компании са голям източник на доходи за вестниците. Поради това автоцензурата е на дневен ред, твърди издателят Валери Ценков. Но българският външен министър Николай Младенов казва, че най-неприятното според него е „непрестанният спад в качеството на журналистиката“. Той не смята, че това е свързано с автоцензура. /БГНЕС

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: