Изгубени в агитацията

Веселина Седларска

В политиката езикът не винаги е средство за комуникация, понякога е за демонстрация.

 

През 1939 година Антанас Сметона произнася последно обръщение по радиото като президент на Литва. Той протестира срещу анексирането към Съветския съюз, предричайки, че това ще бъде жестоко за страната му. И то наистина е  – до края на 40-те години една четвърт от лагерите гулаг ще бъдат литовци. Сметона не иска да произнесе речта си на литовски език, който никой извън малката му страна няма да разбере. Но той отказва да говори и на езиците на потисниците – руски и немски. Сметона произнася последното си обръщение на латински.

Неотдавна в българския парламент имаше спор на латински между премиера Борисов и червената му любимка Корнелия Нинова, който има нещо общо с демонстрацията, но не и с високите цели на гореспоменатата демонстрация. Тя каза: Verbat volant, scripta manent. (Думите отлитат, написаното остава.) Той каза: Veritas odium parit. (Истината поражда омраза.) Хайде и ние да кажем по този повод нещо на латински: Odi, ergo sum. (Мразя, следователно съществувам.)

Какво стои зад настояването на ДПС в предизборната агитация да се разреши говоренето на майчин език – грижа за комуникация или опит за демонстрация?

Да си го кажем направо: ДПС няма никаква нужда от официално разрешен майчин език за предизборна агитация. И досега българският език не е бил пречка ДПС да стига до своите избиратели в 99 процента от случаите на агитация. В оня един процент, в който е бил пречка, и досега се е общувало на турски и това не е ставало повод за търсене на отговорност. 83-годишната

майка на Лютви Местан, станала емблематичен аргумент в полза на настояването за предизборна агитация на турски, е и емблематичен избирател от поколение, което не чака да бъде агитирано. То чака само една дума-парола и това е номера на квадратчето, което трябва да бъде отбелязано в бюлетината. Защо ДПС точно сега поиска нещо, от което никога не е имало нужда?

Да не ставаше дума за Ахмед Доган, да бихме си помислили, че цялата работа е заради джибрите. Както знаем неотдавна лидерът на ДПС Ахмед Доган и премиерът Бойко Борисов си размениха информация за някои свои ароматни наблюдения. Доган каза, че му мирише на предсрочни избори. Борисов каза, че му мирише на джибри. Джибрите не са обида. Те са нещо по-лошо: опит за принизяване. Омаловажаване. Най-лошото: снизходителност. Ахмед Доган наистина бе натиснат по най-чувствителния бутон – самочувствието, самооценката, градена с толкова труд и жертви, с много учене и много компромиси, с многобройни поводи за гордост и също толкова за срам. Но не е Ахмед Доган човекът, който ще направи стъпка само по лични причини. Това е всъщност, което го прави ветеран в политиката – че има излъчването на човек, който добре държи собствените си юзди.

Изказванията на Доган – колкото по-редки, толкова по-отекващи, – са като швейцарско ножче. В тях се откриват инструмент след инструмент, с който можеш да отваряш бутилка, консерва, да режеш, да пробиваш и т.н. до спешна поправка на маникюр.

Знаете ли какво прави едно куче, когато вдига крак на дърво? Маркира територия. А когато го прави на гумата на спрял автомобил? Праща sms-и. В случая с едно вдигане на крак/изказване бяха улучени и дърво, и автомобилна гума.

Във вътрешен план искането за агитация на майчин език е маркиране на територия. Само ни се струва, че Касим Дал изчезна, потъна, стопи се. Прикри се – това е истината. Но продължава да върши същото, което и преди. Вече в организациите. Почти на всяко място Касим Дал има свои хора, които работят за овладяване на организациите. На повечето места засега безуспешно. Но достатъчно заплашително, за да развалят рахатлъка на Ахмед Доган. С наближаването на изборите Касим Дал ще става все по-открито настъпателен и все повече подкрепян от Турция. Искането на ДПС за турския език му отнема една от възможните инициативи и щрихова територията на ДПС с един от най-силните  емоционални маркери – езика. Посланието на това искане е: там, където те разбират, когато говориш на турски, там е запазено за ДПС. Не за Касим Дал, който също може да говори на хората на турски, но не се е сетил да настоява за това. Не за кандидатите на другите партии, които ще убеждават, че могат да направят повече от Доган за районите, но няма да могат да говорят на турски.

Но искането за агитация на майчин език е и пращане на sms. До телефонния номер на Европейския съюз, разбира се. Модният писък на този политически сезон е да се създават неприятности на Бойко Борисов в Европа. България тясна за нашата борба е. Хайде да го видим сега този спортен трезвеник, на когото някои му миришат на джибри, дали ще е толкова курназ в изказванията си против майчиния език, след като това е една от препоръките на ОССЕ! С един удар ДПС повиши демократичния си рейтинг в Европа и постави на изпитания демократичността на ГЕРБ. ДПС не иска агитация на турски език, иска човешкото право и европейската препоръка за агитация на майчин език. На ход е ГЕРБ. Много труден ход. Засега от фронтовата линия на ГЕРБ стреля – предимно с помощта на Конституцията – тежката артилерия Искра Фидосова. Но ако битката се пренесе на европейски терен, тази бойна мощ няма да е достатъчна.

ГЕРБ обаче умее да превръща външните загуби във вътрешни ползи. Онази рецепта „ако ти се падне лимон, направи си лимонада” те са я писали. Ние препиваме с лимонада, точно защото на ГЕРБ се поднасят лимон след лимон. Доган пък е специален доставчик на цитруси за ГЕРБ. Бойко Борисов винаги е успявал да печели дивиденти от изказванията на Доган, след изказването за порциите в Кочан спечели направо властта. Дали тези двама мъже си подават тайно ръка (реплики) е въпрос, на който нямам отговор. Но е факт, че искането за агитация на турски език пак дойде в доста напеченото около „Орлов мост” положение. И доста хора, които до един момент защитаваха гората, се прехвърлиха да защитават езика. Симпатиите към правителството, притиснато в ъгъла от ДПС с боеприпасите на ОССЕ, се повишиха. Патриотичното обществено внимание беше отвлечено от новата скандална тема. Патриотизмът е нещо, което винаги върши работа. Ако ти се паднат джибри, направи си джибровица.

В сравнение с високия градус на репликата за джибрите, предизвикалото я изказване на Доган изглеждаше слаба ракия и бе забравено. А то гласеше: “Убеден съм, че от мен очаквате прогнозата на времето. Прогнозата на политическото време – къде сме и какво ни очаква. Естествено когато говорим за прогнозата на времето, много често се представям като политически синоптик. Мирише на дъжд, мирише на избори и то не само на редовните след една година. Мирише много силно на предсрочен парламентарен вот”.Това каза лидерът на ДПС на 19 май в Джебел.

Ахмед Доган за пореден път каза нещо, което мнозина си мислят, но никой не смее да произнесе. Като за обръчите. Като за разпределението на порциите. Като за ненужността от морал в политиката. Не е прилично да прогнозираме предсрочни избори, след като на всеки е ясно, че няма кой да ги предизвика, освен самият Бойко Борисов, казват си останалите политици. Което не им пречи да си правят изчисления на колко места може да разчита Борисов, ако изборите са през есента, и на колко най-много може да се надява, ако са пролетта. Не им пречи и да си разменят слухове, че в някои свои срещи с посланици премиерът Борисов вече сондира идеята за предсрочен вот. Не им пречи да бързат да създават партии, да обикалят страната и да правят публични срещи в най-големите горещини. Но никой не смее да каже на глас, че всички имат едно наум за предсрочни избори. Е, Доган го каза. И след това го и показа – като поиска да легализира употребата на турски език в предизборните кампании. Такова нещо обикновено се прави, когато предстоят избори.

Искането да се агитира на турски много напомня за един класически печеливш трик при спор. В теорията го описват с едни от поредните тежки и дълги преговори между ИРА и английските власти. Като условие за примирие ИРА предлагат англичаните да приемат тяхното предложение за цвета на униформите на ирландските доброволчески отряди. Който пък съвпадал с цвета на униформите на английската полиция. И англичаните се запекли: изключено! Ирландците обаче не отстъпвали, този цвят им бил завещан от дедите и т.н. Ирландците си знаели, че пет пари не дават за някакъв си цвят, целта била да изпилят нервите на англичаните, да представят като нерешим незначителния проблем. И когато преговорите зациклили безнадеждно, ирландците се показали благородно сговорчиви: е, добре, в името на мира отстъпваме от цвета на униформите, но вие ще освободите 12 от нашите хора, които са в затворите ви. Те били освободени в името на „големия компромис”, направен от ирландците. Което и всъщност била истинската цел на ирландците.

Майчиният език в нашия случай доста прилича на цвят на униформа. ДПС истински се интересува от други неща – от премахването на условието за уседналост, от преразпределението на мандатите в избирателните райони, което във всички случаи ще е удар по ДПС. Няколко бройки от своите райони да успеят да спасят ДПС, ще „жертват” майчиния език. И благородно ще спестят на ГЕРБ европейски разправии, които сами те са предизвикали.

Ето така изглежда годината, в която няма избори – 2012. Как ли ще изглежда 2013, когато са редовните парламентарни избори? И 2014, когато са изборите за Европейски парламент? А 2015, когато са изборите за местна власт? Или 2016, когато ще бъдат изборите за президент? Да не говорим за 2017, когато отново ще гласуваме за парламент. Задава се петгодишен маратон от гласувания, което за нас означава петгодишен маратон в надцакването, в хитруването, в поставянето на капани, в ритане по кокалчетата. Задава се петгодишен период, в който математиката на изборите ще бъде по-важна от всичко друго, включително и от самия ни живот. Задава се петгодишна агитация, в която най-малко важното ще е дали ще се води на български или турски. Не, най-малко важното ще сме ние като хора. Най-много важното ще сме пак ние – като бройки. Искането да се агитира на майчин език е брънка от дългата верига, с която животът ни е прикован към изборите, винаги изборите, само изборите. Ние може и да не знаем кога ще се пенсионираме, но винаги знаем в какво, свързано с избори, се прицелва всеки ход на всеки политик.  Semper idem. Моля Корнелия Нинова да преведе на Бойко Борисов, или пък той на нея. Превод за всички останали: „Винаги едно и също”.

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: