Премиерът търси врага с журналистически билет

В гнева си от токовия ценови удар, който му мъти рейтинга, премиерът Борисов се опита да прехвърли вината към предишните управления и нарече в тази връзка своя благодетел Симеон Сакскобургготски „мутра”. Сега, при облекчението от овладяването на пожара на Витоша, който също му опушва процентите, Борисов стигна до още по-голяма крайност: най-изненадващо каза една голяма истина за журналистите, които обслужват мафията. Това не са журналисти, успокои той Цветанов, който явно си е мислил друго за своите кукли на златни конци.

Каква изненада, какво прозрение! И аз това казвам от толкова време. Дори посочвам главната мафиотска далавера в българските медии. По дефиниция мафията е срастване на държавата с престъпността. Нима не е престъпление срещу свободната журналистика държавата да нареди на държавните предприятия да си държат парите в една конкретна банка, която да ги използва да пазарува цели редакции заедно със заробените в тях журналисти за обслужване на тази престъпна комбина?

Време е Борисов да назове имената на мафиотите в журналистиката и на техния дон Корлеоне. Защото в противен случай ще смятаме, че клевети някого. Да кажеш от позицията на човека с най-много власт в държавата, че знаеш кои са мафиотите в т.н. четвърта власт е вид поемане на отговорност. Такова нещо, ако не бъде пояснено, не може да бъде декларирано от най-голяма управленска висота, без да се сгромоляса като репресия срещу неудобни тъкмо на властта журналисти. Защото раздумката по темата за мафията в журналистиката бе зачената вече публично от премиера именно в компанията на неговия вътрешен министър Цветанов, който , както са подразбира, е гневен на определени журналисти. Сега началникът му го насъсква допълнително.

Като критик на властта, посочен заканително с пръст от премиера Борисов точно преди две седмици на заседание на Министерския съвет, имам основание да попитам дали пък, макар и без да знам, не съм „лидер” на въпросните мафиоти- та нали премиерът ми вмени амбицията да съм „лидер на демократичните журналисти” ( интересно, дали ми е позволено да се кандидатирам в неговата класация за нещо си сред „недемократичните журналисти”?).

Както се вижда, от един пожар(никар) начело на държавата наистина може да има полза. Жегнат от унижението да бъде сметнат за съмнителен огнеборец, Борисов изнервено си изпусна нервите и остави уязвеното си его да избухне. Това свали задръжките му на вечен ухажор на медиите, за да каже на глас една публично известна тайна, макар нейният истински прочит със сигурност да е обратен на онова, което влага той в заплашителния си намек.

Наистина, няма дим без огън и макар пламъците на Витоша да са потушени, пожарът на управленската отмъстителност изглежда вече става все по-труден за овладяване.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: