След медиите и пожарът на Витоша е овладян

Учениците на Тодор Живков в управлението на днешна България следват завета му да се „поснишават” докато попремине бурята. Техният Тато препоръча снишаването по повод перестройката в СССР, с надеждата тя да го подмине. Макар снишаването му да не даде резултат, тази препоръчана от него гъвкавост в заобикаляне на проблемите си остава пътеводна звезда за следовниците му в държавното ни ръководство.

Цели 5 дни президентът Първанов се снишава, буквално се кри от медиите ( които в огромната си част така и не го търсеха за отговори, впрочем), когато беше изобличен случайно, че си е чесал ловджийската краста в планината край Симитли, вместо да покаже съпричастност с изгорелите българи в пожара в държавната железница на другия край на България. Накрая медийните му охранители съчиниха от негово име оправданието, че наистина е бил край Симитли, но (поне) не бил стрелял…

Различен е на пръв поглед сюжетът с упоритото нежелание на нашия днешен премиер Борисов да поеме полагащата му се роля на бивш пожарникар начело на държавата, край чиято столица подчинените му притеснително дълго не можаха да потушат едно уж малко пожарче. Но въпреки разликите, главно поради липсата на човешки жертви, съвпаденията със снишаването на Първанов не са малко. Виждат се днес, когато на петия ден, след уверенията за овладяването ( което още не значи ликвидиране) на пожара, министър-председателят най-после посети терена, превърнал се от близо седмица насам в главен декор на телевизионните новини. Колко нетипично закъснение за човека, който иначе е пръв на мястото, където има камери!

Нетипично ли? Напротив- типично е за този политик, да дебне за ситуации, от които може да извлече някакви дивиденти. Мирише ли на дим- дим да го няма!

Най-съществената прилика между случая край Симитли и пожара край село Бистрица на Витоша е всъщност не само бягството от отговорност за черната хроника, колкото демонстрираното овладяване на медиите. Те припкаха по петите на триумфиращия Борисов навсякъде, където няма пожари, а празнични светлини при откриване на какви ли не обекти. И нито веднъж не се чу да му задават въпроса защо, след като се предполага това да е по специалността му, не се появи поне символично в околностите на столицата, с новините от които цяла България така или иначе лягаше и ставаше цели 4 дни.

Понеже никой така и не се престраши да постави въпроса по този начин, в деня, когато вече беше получил уверения за някакво укротяване на пожара, премиерът премина в контранастъпление сам и лекичко настъпи репортерите ( изразът е негов- употреби го като закана срещу самия пожар). Намекна им при една от обиколките по хълмовете на успехите, че е премиер и поради това не бива да го притесняват ( точно така се изрази притеснителният ни премиер) с въпроси за пожара.

Както вече е редно у нас, има си ред в отразяването на действителността и той се диктува от главния полицейски шеф в държавата. По инициатива на вътрешния министър Цветанов днес вече има организирано посещение на журналисти на „Бистришко бранище”. Работата на журналистите в този „ден на медиите”, както го нарича шефът на МВР, е да отразят неотразимия дар слово на министър-председателя, който каза няколко думи на благодарност към доброволните и платените огнеборци. И после-дим да го няма ( от отговорността) за каквото и да било.

Не че му вменявам вина за пожара. Тя вината тепърва ще се превръща в тема и ще се окаже най-вероятно, че предишните правителства не са си свършили работата по предугаждане на коварния пожар с цел да зацапан безупречното реноме на бившия пожарникар.Но сервилността на медиите, които спестиха на заместника му Цветанов въпросите за яловото му обещание пожарчето да бъде овладяно за няколко часа, както и на самия Борисов за тричасовия ултиматум към огъня да спре да гори вчера в стил „пожар, загаси се”, разкриха за пореден път до каква степен е овладян пожарът на медийната свобода в България. Ето това го могат по-добре от всичко останало наследниците на Тодор Живков.

С риск да се повторя, ще кажа отново: за голямо съжаление пепелищата от изгорялата медийна свобода в България не тревожат будните българи, както съдбата на гората. Вероятно остава надеждата, че все някога на изгорялото медийно бранище, на което би трябвало да бъде бранено правото на обществото в България да има коректив на властта чрез свободното слово, ще порасне ново поколение свободолюбиви български пера. А дотогава на разните отделни волнодумци не им остава нищо друго, освен да „хващат гората” на острова на свободата в интернет.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: