"Чернова"? Отличен 6!

Куршумът предизвиква удивителни спомени
в главата, дори и да те е уцелил в задника.

Извинявам се за въпроса, но кой си ти, ако нямаш никакви документи? Как ще ни увериш, че наистина съществуваш, ако всички останали оспорват този уж очевиден за теб факт? Е? Някакви идеи? Вероятно ще тръгнеш по стъпките на изгубената си самоличност и ще се бориш до край с тази несправедливост. Ха, пожелавам ти успех, човече, защото нямаш шанс. По-добре се пусни по течението и току виж излязло нещо положително от цялата история.

Ех, този Лукяненко. Много е добър, честно ви казвам. Това е една от най-забавните книги, които съм чел в последните години и при това се позиционира в жанра фантастика. Правя тази уговорка, понеже никога не съм бил голям почитател на именно тези книги, но "Чернова" ме спечели за каузата. Едновременно тъжна и смешна, сериозна и лековата, това е една много жива книга, която се чувства доста удобно сред страниците си. Наситена е с прекрасно чувство за хумор. И въпреки че авторът често се смее, историята на моменти е тъжна. Една от темите в нея е за идентичността, която се крепи единствено на социалното ни общуване. Ако никой не ни познава, сме ли ние някой?

Как да продължа? Страхувам се да не разваля удоволствието ви от някоя изненада. Защото, повярвайте ми, такива не липсват. Лукяненко много ловко маневрира между битовото ("питието е битието на руснаците") и нелепото ("Хванах лъжицата от масата и грижливо я завързах на възел. Заболяха ме пръстите, но възелът се получи добре.") и успява да поднесе фантастичните моменти по толкова достоверен начин, че на секундата почваш да им вярваш. Тук има всичко - паралелни светове и гигантски октоподи (страхуващи се от светлината), персонажи, сякаш излезли от театъра на абсурда, един куп закачки с други автори (основно фантасти) и изречения, които те карат внезапно да избухнеш в смях:

Обаче... Да отидеш в един свят на концерт, минавайки през два други свята, за да спестиш време - това вече е яко!

Не са малко сцените, които ангажират пълния потенциал на въображението ти и дори посягат за още. Освен това много много ми хареса начина, по който започва всяка глава - кратък увод, в който се разказват историйки от типа на притчите и веднага след това се свързват с разказа на автора. Свежо, забавно и оригинално.

Много плюсове мога да изтъкна за "Чернова", а за минуси не се сещам, честно. Препоръчвам с удоволствие на всички, които търсят приятно, увлекателно и шантаво четиво за лятото, зимата или който и да е друг сезон. Приятно четене!

Прочети и ревюто на Мила Ташева за "Чернова" на Сергей Лукяненко.

Прочети цялата новина

Свързани новини: