Гербокопачите на комунизма подклаждат пожари с лъжите си

Пожарът на Витоша припламна предизвикателно отново и ако беше живо същество, вероятно щеше да се присмее като Марк Твен над своите душители: „слуховете за моето потушаване са прибързани”.

Разпространителят на слухове за потушаването на пожара на „Бистришко бранище” превърна вчера в нещо като медийно шоу прибързано обявената кончина на коварния си огнен враг, който му изпепелява рейтинга на пожарникар, способен да загаси всеки протест с катерене по вълната на протеста и всеки пожар- със заклинания. Адски му е важно на Борисов всички да го обичат и прави каквото може да подклажда гаснещите въглени на електоралната любов. Когато му спретнат демонстрации срещу шистовия газ- мигом нарежда на послушните си депутати да забранят дори проучването за такова вредно за неговия рейтинг национално богатство. А като му запушиха за ден-два парадния вход на столицата на „Орлов мост” клекна дори и по въпроси, за които се пъчеше само часове по-рано, че няма да отстъпи в името на лобизма в полза на скиорите!

С пожара обаче не му се получава. Най-напред презрително го пренебрегваше и стигна дотам да напомня обидено, че вече не е някакъв си пожарникар, а е премиер и не бива да го притесняват с въпроси за такива дреболии. После започна да му бае от магистралата и да го заплашва го, че ще го „настъпи лекичко”. След което го настъпи тежко с тайното си оръжие- нещо като танк-играчка от музея на пожарното изкуство. Накрая – ех, как ни се щеше да е края- дори му организира весело погребение с мобилизирани за целта в 6 сутринта репортери.

В BNews, сайтът-близнак на правителствената ТВ 7 , така и написаха: „Борисов развесели пожарникарите”, а после май се поправиха на „разведри пожарникарите”. В новините си телевизионният канал с облекчение и с неподправен възторг уведоми зрителите, че премиерът ЛИЧНО е на посещение на „Бистришко бранище” -на петия ден, преценявайки, че вече може да изиграе ролята на победител.

И той я изигра в обичайния си самохвален стил, припомняйки си изведнъж, че е бил пожарникар и ги разбира тези работи. Не пропусна пътьом да обвини критиците си в нещо, което не са правили- че били обиждали труда на момчетата, приписвайки на недоволните от хаоса, закъснението и пренебрежението по отношение на пожара несъществуващо лошо отношение към изморените огнеборци. А специално на журналистите, позволяващи се да се усъмнят в безпрекословната му правота, направо отправи прокурорско заключение ,че така обслужвали мафията…

Всъщност Борисов може и да е развеселил някои свои бивши колеги, но натъжи не само своите последователи и привърженици, които очакваха от него да поведе лично битката с едно нищо и никакво пожарче и да я спечели с лекотата, с която пали и потушава пожари в чужди партии и парламентарни групи. На политическото поле, на което той прикани на бой опонентите си от позицията на победител (и) на пожара, той не цепи басма никому- колко му е да цепне една коалиция от врагове с помощта на отцепници в нея например. Но по собствената му специалност се провали в очите на всички без разлика дали са му приятели, слуги или противници и врагове.

Ситуацията е емблематична илюстрация за прословутото подозрение, че у нас всеки се занимава с онова, което не е му е работата. Другарят Борисов се предреши в борец срещу комунизма с близо 20 годишно закъснение след кончината на самия комунизъм, но в същото време не може да се справи с едно локално бедствие. Назначеният да отговоря за него като началник на щаба за борбата с пожара министър на земеделието Мирослав Найденов беше издайнически откровен да признае, че истинската причина да бъде отказана помощ от чужбина, е че „чужденците ще ни се смеят” за несправянето с толкова малко предизвикателство на фона на огромните по размер огнени проблеми в други европейски страни. С други думи, Борисов е готов да жертва някаква си Витоша заради нещо по-важно: гордостта му на бивш пожарникар, който се проваля при първата си възможност да докаже единственото си експертно качество, но държи да представи и провала си като подвиг.

За някои от тези „странности” на ситуацията си говорих вчера дълго с един автентичен пожарникар, реален ( а не магистрален, какъвто се оказа Борисов) участник в борбата със стихията на Витоша още от първите часове на …втория ден. Защо на „втория” ли? Ами просто не е имало първи. От сърцевината на трудно достъпното бранище никой не е имал достоверна информация близо два дни. Което обаче не попречи на вътрешния министър Цветанов да си измисли прогнозата само часове след заревото над София, че то щяло да бъде потушено до края на „светлата част на деня”.

Светлата част на този ден продължава мрачно и днес, когато уж пребореният вече пожар отново се подиграва на своите душмани. И като казвам „пожар” нямам предвид само онова нещо, което дими и всички го виждаме, знаейки, че няма дим без огън. Пожарът вече е алегория за това управление, чиито вождове си позволяват откровено да лъжат хората с „новини” които остаряват още на мига, когато са си ги намислили .

Явно този пожар е като комунизма, с който уж се бори Борисов: не иска да си ходи, макар да е официално погребан. С такива „гербокопачи” не е чудно, че продължава да трови атмосферата над българската столица, над която победоносно стърчи оръжието на съветската окупация, обявена най-тържествено със златни букви като форма на „освобождение” на България.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: