Млад монах дошъл при великия Йоан.

- Отче, мнозина ни възхваляват. Какво би ме посъветвал за това? - попитал той.

- Ако някой ти ближе стъпалата - отвърнал Йоан, - спри го, преди да те е захапал.

На монах, който искал да напише книга, един от старците казал: "Запомни, хартията ще изтърпи всичко, но читателят не!"

Млад монах казал на старец:

- Колко е трудно, отче, да обичаш ближния!

- Действително, ние имаме повеля да възлюбим ближния като себе си, а ближният прави всичко възможно да не я изпълним.

- Как да разбера дали съм мъдър, разумен и добродетелен? - попитал един монах старец.

- Да знаеш какво да направиш е мъдрост, да знаеш как - разум, а да го направиш - добродетел - отвърнал старецът.

Един монах паднал в яма в пустинята. Когато го намерили, не давал признаци на живот и го занесли да го опяват. Но за изненада на присъстващите, "мъртвецът" се надигнал.

- Мислехме, че си мъртъв, братко! - казали му.

- А аз знаех, че не съм - отвърнал той.

- Как така, ти не даваше никакви признаци на живот?

- Бях гладен и ми беше студено на краката.

- Е, и?

- Ами ако съм мъртъв - или съм в рая, или съм в ада. Ако съм в рая, не може да съм гладен. А ако съм в ада, не може да ми е студено на краката.

Великият Йоан веднъж казал на монасите си:

- Да казваш "аз не се оплаквам" е най-непоносимият начин да се оплакваш!

Един монах казал на старец:

- Не винаги е лесно да разбереш в какво се състои дългът ти!

- Напротив, едва ли има по-лесно от това - отвърнал старецът. - Дългът обикновено е това, което най-малко от всичко ти се иска да правиш.

 из "Старците-пустинници се шегуват"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!