Нихната ма…фия

Никога не бих си въобразил дори вероятността да обсъждам себе си като някаква единица мярка по голямата, водещата дори тема за България, каквато е мизерната ситуация в българските медии. Но бях посочен лично от премиера Борисов като първостепенна самостоятелна „величина” в това отношение и щом толкова велик човек смята, че мога да (не) съм такава, значи мога да проявя моментната слабост да се взема насериозно.

Борисов най-напред се опита да ме приласкае, обаждайки ми се лично по телефона да ми съобщи преди всички изключително важната новина за спирането на проекта АЕЦ „Белене” със заявката (от благодарност за признанието) да спра да „му ям кокалите”. Но понеже отказах да се откажа от глозгането им, отново ме посочи лично и приоритетно- този път с обвинението, че не може да съм „лидер на демократичните журналисти”( без да съм имал сам такава претенция).

Ето че опитите на Борисов, който не се отказва да овладее, омае, очарова и последната крепост на медийната свобода, каквато е мрежата интернет, продължават, но с други блогъри и дейци на този фронт. Заинатил се е премиерът да покори тази крепост и за целта разпространява мислите си чрез един сайт, в който казва едни лъжливи истини. Защото е истина, че в медийния сектор се разпореждат мафиоти, но е лъжа, че те са само онези, които се осмеляват да му противоречат.

Ето какво споделя с нас Бойко Борисов чрез сайта wwww.politikat.net ( обобщението на е на Медиапул).
Министър-председателят сравни ситуацията, която е заварил в България, с тази, която е заварил Виктор Орбан в Унгария. „По тази причина колегата написа закон за печата и Брюксел след това го размаза“, обяснява Борисов, който дава разяснения за начина на санкции на ЕС: „тук ти режат половин милион, после и от структурните фондове малко“.
С неприкрито одобрение към действията на Орбан, които бяха осъдени от повечето европейски държави, Борисов разяснява, че за да не се случи и с нас това, което се случва с Унгария, вместо да предлага той закон за печата е поръчал такъв на фондациите „Конрад Аднауер“ и „Ханс Зайдел“.
„Помолил съм „Конрад Аденауер“ и „Ханс Зайдел“, най-големите фондации, да се обединят и да направят те закон за печата. Ние да нямаме ние участие, и всичко това да го разтълкуват. Тогава аз мога от името на партията да поема ангажимент парламентарната група да го прокара“, заяви Борисов.
Пред Politikat.net той обяснява, че е „много лесно да си платиш и да си наемеш журналисти, дори в чужбина да си наемеш платени публикации“.
„Има телевизии, които работят анти-Герб. Има вестници, които от първия до последния ред само това пишат, половината са откровени лъжи. Всеки ден в национален ефир има предавания, които ме осмиват и мен, и президента“, заявява премиерът.
„Проблемът със свободата на медиите не е, че правителството им влияе, а че собствениците им влияят в зависимост от своя интерес“, продължава той.
„В момента, в който казах, че искам да отстраним посредниците на газ една медия ме размаза постоянно – от първа страница, до карикатурата на последната. И това, защото искам да спася цената на газа“, твърди Борисов.
Министър-председателят обяснява и какво е имал предвид с твърдението си от предходната седмица, че има журналисти, които служат на мафията.
„Мафията може да е енергийна, криминална, земеделска. Зависи от сектора. И ако четете в различните вестници или телевизии, чиито собственици имат ангажимент към това нещо в едните или не се отразява нищо, или се развива като огромен балон. Иначе мафията може да е фармацевтична или пък финансова“, твърди премиерът.
Той не споменава как възнамерява да се справи с различните видове мафия, нито пък защо медиите на една група го поддържат енергично и безпрекословно в битката си срещу друга.
Обяснява обаче за гражданското общество.“ С ченгеджийски хватки се опитват да покажат, че има гражданско общество, което ни се е противопоставило на нас. А е точно обратното, ние сме се вслушвали във всяко искане“, твърди Борисов, давайки примери как спрял АКТА, шистовия газ и стигайки до промените в НК заради осакатеното куче Мима.
От думите на премиера стана ясно, че той продължава да защитава тезата си от 2006 година, че „лошото на демократичните хора е, че са недисциплинирани“.
„Ето – затварянето на“ Орлов мост“. Това са едни от най-демократичните хора. Техният глас се чу, когато направиха шествие до президентството, когато се срещнаха с нас. Трябваше ли полицията да ги дърпа по „Орлов мост“, да ни показват по света, при положение, че чукат на отворена врата“, обясни Борисов по повод протестите срещу облекчения режим за застрояването на планините, от които ГЕРБ се отказа по негово нареждане.
Министър-председателят коментира и други свои обещания и изказвания във втората част на интервюто за Politikat.net, която ще бъде публикувана във вторник. Инициативата за дискусия дойде в резултат на питане от страна на ГЕРБ до авторите на проекта как подбират и класифицират обещанията на премиера и по какъв начин са стигнали до извода, че изпълнени са само 11% от тях.”

Понеже Боорисов ме атакува лично за нечистото ми минало, което „забеляза” едва след като се убеди окончателно, че не може да ме корумпира с едно телефонно признание за моята значимост, се чувствам призован да му отговоря лично за „ченгеджийските номера” с една реплика: самият той, който се опитва да се хареса като „народен човек” на стотиците хиляди подобни нему двойкаджии, бягали от училище, за да ритат топка, не само лично е бил под пагон при комунизма, но и си избра доста ченгета, горди с миналото си, да са му приятели и съратници по управление. Това е „ченгеджийска хватка”- да риташ в слабините онзи, които не ти се подчинява и да галиш по същото място готовите да се подложат на ласките ти.

Лупингите на неговата лупа обаче не свършват с това- от едната страна той гледа през лупата с цел увеличение на чуждите грехове, но я обръща от другата, когато иска да минимизира собствените си огледални безобразия. Тъкмо това се случва с неговата атака срещу съществуването на мафия в медиите. Обърнете внимание на областите,в които той, освен в медиите, посочва наличие на мафия и ще се убедите, че неговите указания, дума по дума, са били преследвани от собствената му мафиотско-пропагандна машина, която изпълнява от месеци поръчката да се бори с точно определени врагове именно във фармацевтиката, в производството на зърно, финансите и „криминалната”(интересно, останалите мафии не са ли престъпни, т.е. криминални също?!).

Жалките напъни на неговите пропагандатори да представят като свое журналистическо разследване шумните кампании с милиционерски названия „зърнарите”, „фармацевтичния октопод” и т.н, на практика са изобличени от обобщението на премиера, който практически прави резюме на всичко, представяно досега като „независим” медиен напън на обслужващия го скъпо платен с парите на покровителствания от него клон на финансова-медийната мафия.

Но най-големият автогол в откровенията на премиера Борисов е в очевидното му неразбиране на самопризнанието, което прави със самото формулиране на проблема „мафия”. Защото по условие тази дума означава срастване на властта с престъпността. Което е факт и явно Борисов, без да си дава сметка за това, сам се изобличава като човекът на върха на тази власт.Да не говорим, че той разполага с цялата безпардонна държавна машина, за да се разправи с когото си пожелае- но само ако пожелае. Вместо това се жалва, че нещо му пречи? Кое ли онова „нещо”, което е по-силно от него в държавата? Да не би да е някаква вътрешна съпротива срещу „нещо”, което е толкова вътрешно очевидно, че се вижда чак от чужбина?

Ще завърша по начина, по който започнах: не ми е известно някой да е написал повече критични статии за жалката тенденция към пропадане на свободата на словото в България от моя милост през последните 4-5 години. За този мой грях съм удостоен с доста единодушното презрение, изразяващо се бойкот на името ми дори, от страна на същите тези медии, които критикувам, както при организирането на разните форуми, на които беззъбо се говори за състоянието на медийната свобода.

В същото време използвам всеки възможен (друг) форум да питам: как така с влизането на България в ЕС започна необратимата ( на този етап) тенденция към спад на медийните стандарти в страната? Питах лично и публично външния министър Николай Младенов след речта му по случай Деня на Европа в криптата на „Александър Невски” в София. Питах отново абсолютно същото и на международния балкански форум в хотел „Шератон” на 8 юни. И в двата случая не получих отговор, а посланици на западни държави иронично дойдоха да ме поздравят в кулоарите, че все пак се е намерил „някой” ( който е си е никой тук), да пита по същество, макар да не му отговарят.

От години твърдя, че за овладяването на медиите се води война. Тя бе спечелена от Георги Първанов в зенита на неговата (сенчеста- защото по конституция няма такива правомощия) власт. Новият Първанов обаче е Борисов- той също няма право да се меси в медиите, но неистово се бори да покаже, че не му пука от поведението му на слон с хартиен магазин, пълен с угоднически крехки телевизори. Ето че сега се опитва да се намъкне и в интернет.

Чувствам се този път наистина „поласкан”, че Борисов започна да говори за мафия в медиите. Не ми се свиди, че ме „преписва”. Същото пиша от години в такива количества, че сигурно съм омръзнал на мнозина ( но пък в същото време мисля, че голяма част от тези вече близо 10 милиона посещения в блога се дължат в голяма степен на алтернативната ми гледна точка за медиите).

Нещо повече, с поставянето на акцента върху битката за медиите Борисов най-после призна основната ми теза: че контролът върху информацията и нейното интерпретиране е приоритет за управлението на България. Така беше преди Борисов, така е и сега. Приемствеността, която не е партийна, се вижда от факта, че Борисов наследи наготово от тройната коалиция далаверата с изкупуването на медии и журналисти с държавни пари, депозирани по волята на властта в една единствена банка. А как се нарича тази приемственост, която не е партийна, ако не е срастване на престъпността с държавата на принципите на мафията?

Плячката от обоза на победения на изборите враг премина вкупом на негова страна и той й се наслаждава разюздано- няма по-голям кеф за него да се възползва от ласките на държанките, които са държали слабините на предишния вожд. В глутницата е така- алфа кучето получава кучките заедно с властта и я демонстрира като ги уважава редовно и демонстративно с мъжественото си внимание.Алфа кучето ужасно се ядосва, когато някой много лае срещу него, вместо да му се подложи. Да си прогонен от неговата глутница обаче е въпрос на чест.

Сега, когато Борисов започна псува на „нихната мафия”, действително имам усещането за признание, че съм напипал тази слабост на силния човек.

Благодаря за вниманието.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: