Свободата е опиат

“Нормалните хора в България трябва да спрат да си мълчат срамежливо в ъгъла, мислейки си, че са сами“, написа преди ден един приятел в Twitter. И така отговори на въпроса на въпросите от последните дни – Какво всъщност се случва покрай всички тези протести в София и Варна? Ето какво – нормалните хора, разбраха, че не са сами. Затова енергията не изветрява и протестите продължават. Въпреки че засега спорните промени в Закона за горите са прибрани обратно в чекмеджето, протести ще има още. Защото енергията за тези протести няма нищо общо с горите. Те са само повод. Този път хората усетиха, че нещо зависи от тях и този път искат пълна победа, без компромиси и без договорки. Демокрацията проработи, т.е. котката започна да лови мишки – и сред политиците, и сред медиите, и сред големия бизнес. И те вече са принудени да се държат различно, макар и да се надяват от утре пак да я карат по старому.

Това не е обаче задължително лоша новина за управляващите от ГЕРБ, нито пък е задължително добра новина за опозицията. Новината е еднакво лоша за всички, които са се оплели в предизборни и следизборни договорки с олигарси. Вие от опозицията, изобщо не се радвайте, ама изобщо! Ако искате да управлявате по същия начин, имате повод за сериозно притеснение. Номерът вече няма да върви. И не си мислете, че това са само няколко хиляди млади „объркани глави“, както написа една популярна социоложка. Това са и всички тези хора, които искаха същото преди 20 години, но останаха сами и се прибраха вкъщи. Които настояваха играта да е честна, а приятелите им ги подиграваха „Не ти ли омръзна с тая политика“. Тези хора все още ги има, просто не ги виждахме. Макар и малцинство, те също бяха на Орлов мост – 40-50 годишни мъже и жени, които бяха опиянени от откритието, че тяхната битка все още не е изгубена. А те си мислеха, че е безвъзвратно изгубена.

Преди дни кметицата на район „Южен“ в Пловдив подаде оставка, защото по време на маневра със служебния си автомобил е бутнала две момичета. Слава Богу, случаят е от категорията, която хората наричат „Малкия дявол“. Не познавам тази жена и дано не съм прав в следващото изречение. Ако я нямаше обаче енергията на протестите от последните седмици, ако управляващите не се бяха уплашили, тази жена щеше да продължава да настоява, че нищо не е станало, че е жертва на „политически инсинуации“ и че няма за какво да подава оставка. Енергията на хората събуди страха на управляващите, а този страх ги кара да реагират нормално. И кметицата подаде оставка.

Гражданският натиск не променя само политиците. Ръководството на bTV със сигурност знае това. Цеко Минев също. Самодоволството и на едните, и на другите изобщо изключваше варианта да се обясняват пред хората за нещо. Ние сме големи, вие сте малки, ще правим каквото си искаме – така беше. Видяхте, че и това се променя. Никога преди най-голямата медиа в страната не беше казвала в прав текст „Сбъркахме“, въпреки че със сигурност много пъти и тя, и другите медии са бъркали. Никога преди някой от едрите бизнесмени, които хората наричат олигарси, не беше почувствал нуждата да застане пред журналисти и да отговаря на въпроси. И това се случи.

Тези няколко хиляди души, които вече често се събират на Орлов мост, показаха, че в България все още има граждани и не всички са тръгнали към летището. Популярният анекдот за двата изхода от кризата – Терминал 1 и Терминал 2, вече е допълнен: има три изхода от кризата: Терминал 1, Терминал 2 и Орлов мост. И за да стане както е там, накъдето летят самолетите, гражданите трябва да напомнят всекидневно на силните на деня, че ги има. Управляващите трябва изпитват страх, че нещо ще им се случи, ако нарушат правилата. Започнаха да изпитват страх.

Тези малки победи опияняват. И разбира се това носи риска недоволните граждани да се заблудят, че нормалността се постига толкова лесно. А нормалността живее там, където нормални хора всекидневно искат правилата да се спазват. Засега го искат. Проблемът на управляващите е, че те не осъзнаха как се случи това. И все още не разбират, че това не е протест срещу тях. Не е политически по техните разбирания, не е против една партия и в полза на друга партия. Той е много по-политически – против тъмнината и в полза на прозрачната демокрация. Точно това продължава да дава енергия на младите и не толкова млади протестиращи – първите за първи път научиха, а вторите си припомниха, че когато хората са заедно, няма по-силна власт от тях. Усещането е приятно. Струва си да отделяш за него по един час от летните вечери.

публикувано в Труд

снимка: БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: