"Нощен полет" - Антоан дьо Сент-Екзюпери

Никога преди не ми се бе случвало да нарека книга красива. Фантастична, увлекателна, шедьовър, да, но не и красива. Но когато си се носил на крилете на поета, разказващ историите си в проза, за теб книгите му се превръщат в порои красота. "Нощен полет" на Антоан дьо Сент-Екзюпери е кратко, изящно повествование за една нощ, в която мъжете изпълняват своя дълг, изгубени сред кризи и съмнения за смисъла на диханията си живот, и за жените, чакащи ги сами. Тя е и нещо много повече, защото простичко задава въпроса дали си заслужава в името на дългосрочната перспектива да заложиш живота си.

Бях впечатлена от факта, че книгата печели наградата Prix Fémina, която се връчва от жури, представлявано изцяло от жени. И това едва ли е случайно, защото едни от най-вълнуващите моменти в книгата бяха тези на сбогуване и на очакване, моменти в които съпругите са безсилни пред природата, вилнееща на десетки метри височина, където пилотите всяка секунда водят битка за оцеляване.

Фабиен, главният персонаж, трябва да достави пощата в Аржентина по време на гръмотевична буря. Образът му е толкова ярък, че е напълно достатъчен да въплъти безброя от съмненията и срах на всички пилоти, в очакване на неизбежния ден, в който ще се сбъскат с опасния лабиринт, притаен сред илюзията за привидно ясно небе. Фабиен не се моли да бъде безсмъртен, всяка негова раздяла с твърдата земя под краката му е като последна, той таи страданието си за себе си.

И тук открих красотата на "Нощен полет", в недоизказаността на предчувствието за край, в тихото пърхане на въздишките, в които свеждаш глава и след това с неземна сила политаш към просторите небе. Тази книга е очакване, приглушено сред поезия, оцеляване като по чудо, в години, които настървено желаят жерви. Не бих могла да ги осъдя, защото те просто имат нужда от своите пионери, но ако се вгледам дори частица по-дълбоко, ще открия, че това са години, в които характерът струва много повече от печалбата, а единственият мотив е този да се достигнеш съвършенството.

Книгата завършва с неясен край, Фабиен е на път да умре, картината с битката му с природата се губи, остават само съпругата му и Ривиер, ръководителят на всички полети, в очакване на края. В тези мигове времето тежи, а също и огризенията, затова дали си струва да се принасят жертви. Но въпреки всичко следващият пилот е вече готов по нареждане на Ривиер да отлети. Закъснения не се допускат, в никакъв случай. Нали все пак някой трябва да примири небето и земята?

Виж ревюто на Дани Димчева и за друга книга на Екзюпери - "Земя на хората"

Прочети цялата новина

Свързани новини: