... на тази дата, в горещ следобед след напрегнат ден в кантората,  адвокат Никола Кънев влязъл в двора на къщата си в град Варна, улица Мария Луиза №5, седнал в беседката, разкопчал яката на ризата си и ... напуснал грешния ни свят. Четири години преди раждането на първия му внук (чичо ми Никола) и девет - преди раждането на втория (покойният ми баща). 

Така е сложено началото (поне доколкото ни е известно) на нерадостната традиция в Къневия род да не познаваме дядовците си по права мъжка линия. Малкият Борис също се роди две години без три дни след като дядо Милен си отиде ... 

Пиша това неслучайно. Това тъжно поколенческо разминаване ни лишава от много знание, памет и мъдрост. Радвам се като гледам Борис да си играе като щурав с дядо Росен (бащата на Деничка) и тъгувам колко губи, че не познава другия си дядо. Аз не познавам дядо си Боян, но от баща си и чичо си знам много за него, за работата му за пристанището във Варна, за първия Аспарухов мост, за корабостроителницата, за мечтата му за излаз на Егея и "морска" България. 

Знам малко за "Кольо" Кънев (e повече от Уикипедия, където трябва да пипна). Знам, че е бил роден в Брацигово, завършил с отличие в Aix-en-Provence, най-известният адвокат във Варна, публицист, лидер на Демократическата партия в града, председател на общината и подпредседател на Народното събрание 1908-1911г. Но такива биографии много, т.е. няколко десетки, еднакви. Зад тях се крият борби, интриги, разочарования, провали. 

И преди всичко - избори в тежки моменти. Избори, които всички правим в живота си, и много би ни се искало да знаем как е постъпил дядо Кольо в подобна ситуация. А това не ни е дадено да знаем. Можем да съдим по малкото, което ни е известно, извън напудрените кратки биографии, с които лекомислено се гордеем. Санким са наши ... 

Известно ми е, че Никола Кънев е бил първият републиканец на толкова висок политически и държавен пост в Княжество (докато заемал поста, станало Царство) България, и че тези изявени убеждения са му стрували поста министър на правосъдието в кабинета на Малинов. 

Известно ми е и, че никога не е допуснал компромис с принципите на етническа и верска търпимост - и това по време, в което етническото и верско насилие е заливало Балканите и вземало български жертви, а други са бивали жертва на българска ръка (Анхиало и Несебър, 1907г. ...). Напротив - заявявал е търпимостта и респекта към евреи, арменци, гърци като национална гордост:

А може би и това не е малко. И може да помогне, когато човек прави избори. 

Бог да прости дядо Кольо, и мир на праха му. 

А аз след един час съм на протест срещу скотщината, която позори професията ни. Моята и неговата. 

.