От началото на мандата слушаме за последните 20 години, под формата на метафорична историческа черна дупка и досега си мислех, че е някаква реторична форма, онагледяваща прехода, но не изчерпваща го.

Ама не било съвсем така. Днес гледах репортаж по ьTV  за това как ЦЕЛИ 48% от народа щял да ходи на почивка, което било повече от ЧЕТИРИ ПЪТИ повече от тези през 1993г. , тоест произведена е повече от четири пъти добра новина, отнасяща се за венеца на същите (почти) 20 години.

Ама защо точно депресивната любенберова 1993-та е избрана за сравнение? Дайте да направим някакво по-смислено сравнение, с повечко междинни точки.

Защо не с най-логичните кризисни 2009-та и 2010-та?

Първо си помислих, че НЦИОМ не са имали проучвания между 1993 и 2011. Малковероятна хипотеза, но не разполагам с конкретни данни за да я опровергая мигновено.

Затова с петминутно търсене в Гугъл открих – през 2011г. 43% са тези, които НЯМАЛО да ходят на почивка. Може би останалите ще ходят?

А „Виза Европа“ пък съвсем ме  хвърля в оркестъра с много оптимистични цифри – като събера процентите на тези, които ще ходят през 2011 на почивка,

Голямо разминаване обаче в отделните числа, и със сигурност никаква четирикатрно добра новина за тази година.

Най-оптимистичното обяснение на цифрите и на разминаването им е, че социолозите са забравили да правят социология.

А за другите вероятни обяснения дори не ми се мисли.

PS. Ако ме подкрепите с данни за последните 4 години ще съм ви благодарен.