Вечната Марма

Сякаш на инат на летните романчета, с които надлъгваш времето, предвидими от заглавието до точката в края, пред теб от нищото се появява "Марма, Мариам". Почти изцяло бяла корица, никакви анотации на гърба, никаква помпозност, без гланцирани страници.

Е, къде е уловката? Кое те кара да притаиш дъх едва след първите няколко реда? Ами тя просто е по-различна. Защото разказва обикновено една вечна история. Или по-скоро ти я припомня, но на твоя език, така че да я приближи до теб и ти да я почувстваш с раними сетива. А историята, ами тя, както самата Теодора Димова се опитва да ни внуши в романа си, е история, която все някога те настига и рядко те оставя безразличен, защото не се страхува да разтърси вътрешния ти свят или пък да те попита за... теб самия и за посоката, в която през глава си се втурнал.

Какво става с една обикновена жена, българка, когато изгуби всичко в няколко мига, тежащи като вечност? Кое й дава сили да се добере до брега на непредполагаем нов живот и започне подредбата на своя свят от нищото с истини, с които едва сега се сблъсква? Oтговорите на тези въпроси получаваме от "Марма, Мариам", но те единствно обримчват същината на романа, като му придават една особена есеистичност, едно по-близко, по-човешко усещане за библейския разказ, който тази жена започва да разказва на хората, открила го случайно за замата себе си. Хората се приближават и слушат историята, която тя съпреживява, едни си тръгват, понякога се появяват нови, но Марма е там, вечна и непреходна като историята, която разказва.

Незаменимо в романа е съвременното тълкувание, което обаче в никакъв случай не е скандално или противоречащо с канона. Не това е идеята. То просто е осезателно и чувствено, пречупено през твоя поглед и този на времето, в което съществуваш. Разказът прелива сякаш от дълбините на сърцето на една обикновена жена, сбито и нежно предадено, то носи усещане за трансформация от краха към вярата. Наместо високопарни фрази той мълчи там, където човешкото се изчерпва, на границата на божественото. И се разгръща най-силно във неясните визии, страховете и съмненията на героите, за да им вдъхне частица човешко.

Такива книги трудно можеш да подминеш, но и дори да го сториш, те ще те настигнат и ще те впечатлят с невероятна художествена игра със словото, тъй крехко в един миг и опасно дълбоко в следващия.

Прочети цялата новина

Свързани новини: